Каква България искат феновете на Путин?
Това би трябвало да се знае: българските почитатели на Путин, които в този момент са обзети от екстаз от разгромната му победа, пропагандират същото като него - изолираност, подтисничество и беднотия, твърди Иван Бедров в коментар за Deutsche Welle.
Президентът Румен Радев изпрати още в понеделник приветствен адрес до Владимир Путин във връзка преизбирането му за държавен глава на Русия. Ден по-късно същото направи и министър председателят Бойко Борисов . В това време българският министър на външните работи Екатерина Захариева , дружно с сътрудниците си от целия Европейски Съюз, се солидаризира с Англия, осъди отравянето на някогашния съветски разузнавач Сергей Скрипал , за което Западът упрекна Русия, и заявява за следващ път, че не признава противозаконната анексия на Крим. И макар че протоколните поздрави на президент и министър председател са повече протоколни, в сравнение с поздрави, България още веднъж припомня на объркана страна, която излъчва паралелно разнообразни сигнали и не е напълно сигурна къде тъкмо е нейното място .
Усещането е още по-силно и поради неприкрития екстаз на част от обществените фигури, провокиран от четвъртата изборна победа на Путин. Лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова го поздрави за „ голямата победа “. Съуправляващият Волен Сидеров видя „ доста положителни образци за осъществяване на избори " и посъветва други страни да се учат. Червеният народен представител Таско Ерменков разгласи Съединени американски щати, Германия, Франция и целия Европейски Съюз за идиоти, като за доказателство уточни високия резултат на Путин в Крим. А водачът на пловдивската Българска социалистическа партия Георги Гергов, който се оказа и съветски жител, наруши тайната на вота и разгласи на висок глас, че е дал своя вот за Путин.
Личните благосклонности, обичайна обич към Русия и наследените шаблони за „ дружбата “ не са задоволителни отговори. Защото всеки от цитираните (а въобще не са единствено те) е политическо лице и с всяка изразена позиция насочва обръщение към своите гласоподаватели. Възторгът от успеха на Путин значи екстаз от политическата му линия. А тя докара руснаците до изолираност, подтисничество и беднотия. Високият резултат на Путин не трансформира обстоятелствата - Русия през днешния ден е страна, с която съвсем никой не желае да бъде другар, руснаците са лишени от огромна част от гражданските и политическите си права, а резултатът от всичко това е понижена покупателна дарба и нараснал дял на бедните. Гордостта от „ величието на Русия “ сигурно печели избори, само че още по-сигурно е, че не взема решение упоменатите нагоре проблеми .
Затова всеки, който през днешния ден държи да покаже на гласоподавателите си какъв брой доста се радва от успеха на Путин, е добре да бъде прям до дъно - и да прегърне също погрома над западния вид народна власт, враждебността към външния свят и готовността да предложи да хората ограничения, вместо благополучие. Симптоми за това в България към този момент има - през последните години се ускоряват офанзивите против неправителствените организации, работещи по одобрения интернационален модел - транспарантно и на планов принцип. Все по-чести са обвиняванията към външни фактори за едно или друго неблагополучие в България. А апелите за здрава ръка, която да замести върховенството на закона и работещите институции, са надали не ежедневие. Честното отношение към българските гласоподаватели изисква още в този момент всички почитатели на Путин да кажат намерено накъде желаят да водят страната.
Радостта от успеха на Путин включва и удивление от „ единството “ на съветския народ. Но това единение се показва в липса както на политическа конкуренция, по този начин и на идеологическо състезание в обществения спор. За да стигне дотук, Русия в профил един по един политическите съперници на Кремъл, забрани или мощно ограничи активността на неправителствените организации в сферата човешките права, трансформира най-големите медии в източник на мощна агитация. Мнозинството от руснаците просто няма къде да чуят друг глас, а какво остава да си показват някаква политическа опция.
В България почитателите на Путин питат: Защо Меркел да може, а той да не може да ръководи толкоз дълго? И никой от тв приемника не им припомня, че Меркел нито е заглушила особеното мнение, нито е трансформирала конституцията в своя изгода.
Феновете на Путин в България вършат и това: пробват да показват България като жертва, която надали не целият свят желае да унищожи. То не бе Европа, която желае „ да ни обезличи като нация “, то не бяха Съединени американски щати, които „ ни изкореняват полезностите “, да не приказваме за прилежащите държави…
Наскоро същите депутати от „ Атака “, които бяха на посетители на Държавната дума за изборите в Русия, започнаха да изясняват от трибуната на българския парламент, че за корупцията, бедността и демографската рецесия е отговорна „ западната демократична народна власт “. С уверения си ход по стъпките на „ Атака “, и Българска социалистическа партия към този момент убеждава гласоподавателите си във враждебността на външния свят.
Когато чуете някой да приканва „ страната да се намеси “, без да обръща внимание на законността, на ролята на институциите и на общата бизнес среда, би трябвало да знаете, че тогава също става дума за очевидни или прикрити фенове на Путин . И това го има в България. Разбира се, те не споделят в прав текст, че желаят да трансфорат страната в изолиран остров на бедността - не е привлекателно въпреки всичко. На думи обичат демокрацията, само че единствено като тапет - наподобява, че има избори, наподобява, че има плурализъм, наподобява, че има пазарна стопанска система.
Това са политическите послания на възторга от разгромната победа на Путин. Това споделят като полезности, на това се радват - тук почитателите са откровени. Не до дъно обаче. Защото последователите на Путин в никакъв случай няма да назоват намерено резултатите от сходна политика - понижена покупателна дарба, приключване на капитали, растеж на бедността.
Президентът Румен Радев изпрати още в понеделник приветствен адрес до Владимир Путин във връзка преизбирането му за държавен глава на Русия. Ден по-късно същото направи и министър председателят Бойко Борисов . В това време българският министър на външните работи Екатерина Захариева , дружно с сътрудниците си от целия Европейски Съюз, се солидаризира с Англия, осъди отравянето на някогашния съветски разузнавач Сергей Скрипал , за което Западът упрекна Русия, и заявява за следващ път, че не признава противозаконната анексия на Крим. И макар че протоколните поздрави на президент и министър председател са повече протоколни, в сравнение с поздрави, България още веднъж припомня на объркана страна, която излъчва паралелно разнообразни сигнали и не е напълно сигурна къде тъкмо е нейното място .
Усещането е още по-силно и поради неприкрития екстаз на част от обществените фигури, провокиран от четвъртата изборна победа на Путин. Лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова го поздрави за „ голямата победа “. Съуправляващият Волен Сидеров видя „ доста положителни образци за осъществяване на избори " и посъветва други страни да се учат. Червеният народен представител Таско Ерменков разгласи Съединени американски щати, Германия, Франция и целия Европейски Съюз за идиоти, като за доказателство уточни високия резултат на Путин в Крим. А водачът на пловдивската Българска социалистическа партия Георги Гергов, който се оказа и съветски жител, наруши тайната на вота и разгласи на висок глас, че е дал своя вот за Путин.
Личните благосклонности, обичайна обич към Русия и наследените шаблони за „ дружбата “ не са задоволителни отговори. Защото всеки от цитираните (а въобще не са единствено те) е политическо лице и с всяка изразена позиция насочва обръщение към своите гласоподаватели. Възторгът от успеха на Путин значи екстаз от политическата му линия. А тя докара руснаците до изолираност, подтисничество и беднотия. Високият резултат на Путин не трансформира обстоятелствата - Русия през днешния ден е страна, с която съвсем никой не желае да бъде другар, руснаците са лишени от огромна част от гражданските и политическите си права, а резултатът от всичко това е понижена покупателна дарба и нараснал дял на бедните. Гордостта от „ величието на Русия “ сигурно печели избори, само че още по-сигурно е, че не взема решение упоменатите нагоре проблеми .
Затова всеки, който през днешния ден държи да покаже на гласоподавателите си какъв брой доста се радва от успеха на Путин, е добре да бъде прям до дъно - и да прегърне също погрома над западния вид народна власт, враждебността към външния свят и готовността да предложи да хората ограничения, вместо благополучие. Симптоми за това в България към този момент има - през последните години се ускоряват офанзивите против неправителствените организации, работещи по одобрения интернационален модел - транспарантно и на планов принцип. Все по-чести са обвиняванията към външни фактори за едно или друго неблагополучие в България. А апелите за здрава ръка, която да замести върховенството на закона и работещите институции, са надали не ежедневие. Честното отношение към българските гласоподаватели изисква още в този момент всички почитатели на Путин да кажат намерено накъде желаят да водят страната.
Радостта от успеха на Путин включва и удивление от „ единството “ на съветския народ. Но това единение се показва в липса както на политическа конкуренция, по този начин и на идеологическо състезание в обществения спор. За да стигне дотук, Русия в профил един по един политическите съперници на Кремъл, забрани или мощно ограничи активността на неправителствените организации в сферата човешките права, трансформира най-големите медии в източник на мощна агитация. Мнозинството от руснаците просто няма къде да чуят друг глас, а какво остава да си показват някаква политическа опция.
В България почитателите на Путин питат: Защо Меркел да може, а той да не може да ръководи толкоз дълго? И никой от тв приемника не им припомня, че Меркел нито е заглушила особеното мнение, нито е трансформирала конституцията в своя изгода.
Феновете на Путин в България вършат и това: пробват да показват България като жертва, която надали не целият свят желае да унищожи. То не бе Европа, която желае „ да ни обезличи като нация “, то не бяха Съединени американски щати, които „ ни изкореняват полезностите “, да не приказваме за прилежащите държави…
Наскоро същите депутати от „ Атака “, които бяха на посетители на Държавната дума за изборите в Русия, започнаха да изясняват от трибуната на българския парламент, че за корупцията, бедността и демографската рецесия е отговорна „ западната демократична народна власт “. С уверения си ход по стъпките на „ Атака “, и Българска социалистическа партия към този момент убеждава гласоподавателите си във враждебността на външния свят.
Когато чуете някой да приканва „ страната да се намеси “, без да обръща внимание на законността, на ролята на институциите и на общата бизнес среда, би трябвало да знаете, че тогава също става дума за очевидни или прикрити фенове на Путин . И това го има в България. Разбира се, те не споделят в прав текст, че желаят да трансфорат страната в изолиран остров на бедността - не е привлекателно въпреки всичко. На думи обичат демокрацията, само че единствено като тапет - наподобява, че има избори, наподобява, че има плурализъм, наподобява, че има пазарна стопанска система.
Това са политическите послания на възторга от разгромната победа на Путин. Това споделят като полезности, на това се радват - тук почитателите са откровени. Не до дъно обаче. Защото последователите на Путин в никакъв случай няма да назоват намерено резултатите от сходна политика - понижена покупателна дарба, приключване на капитали, растеж на бедността.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ