Български магистрат осъди България в Европейския съюз
Това се схваща от постановеното на 19 октомври 2021 година решение по тъжба на Тодорова против България поради дисциплинарните производства през 2011 и 2012 година, довели първо до понижаване на заплатата й, а след това и до уволнението й. По това време тя е ръководител на Съюза на съдиите в България - най-голямата магистратска организация, която остро подлага на критика вътрешния министър Цветан Цветанов и премиера Бойко Борисов, както и самия правосъден съвет.
" Като се има поради фундаменталното значение на свободата на изложение по въпроси от публичен интерес като действието на правосъдната власт и нуждата от отбрана на независимостта на съда, съдът счита, че дисциплинарното произвеждане против жалбоподателката и наложените ѝ наказания са представлявали интервенция в упражняването на правото ѝ на независимост на изложение, която е не е била " нужна в едно демократично общество " за реализиране на законните цели, посочени в член 10 от Конвенцията.
Съдът приема, че главната цел на дисциплинарното произвеждане против Тодорова и на глобите, наложени й от Висшия правосъден съвет (ВСС), не е била да обезпечи спазването на периодите за привършване на делата, а да я накаже и сплаши поради рецензиите ѝ против правосъдния съвет и изпълнителната власт. Нещо повече съдът в Страсбург одобряват, че уволнението на Тодорова е имало " възпиращ резултат върху други съдии " и ги е обезкуражило да показват сериозни отзиви ".
Освен това съгласно съда, макар че уволнението е след инспекция на цялото наказателно поделение в Софийски градски съд, отбелязва, че дисциплинарните процедури и глобите, които са наложени на Тодорова, не са без връзка с нейната позиция на ръководител на съюза на съдиите.
Освобождаването на Тодорова провокира митинги на жители и магистрати, а след това съдът анулира наказването й като несъразмерно тежко и върна проблема още веднъж на правосъдния съвет, който я намали в сан за две години. Съдия Мирослава Тодорова още веднъж правораздава в Софийския градски съд.
През 2011 година, тогавашният състав на Висшия правосъден съвет (ВСС) избира за ръководител на най-големия съд - Софийски градски съд фамилната другарка на вътрешния министър по това време Цветан Цветанов. Изборът провокира два членове, определени от съдиите - Галина Захарова и Капка Костова да подадат оставки. Има и остри реакции и от Съюза на съдиите, чийто ръководител тогава е точно Тодорова.
Впоследствие Инспекторатът на правосъдния съвет стартира инспекция в наказателното поделение, където Тодорова правораздава и открива, че тя е забавила каузи на фона на обща доста огромна натовареност и на обстоятелството, че е била и учител в Националния институт по правораздаване.
Срещу Тодорова стартира дисциплинарно произвеждане, като в състава не влиза нито един арбитър (от тогавашния състав на съвета са -Цони Цонев и Пенка Маринова са прокурори, а Стефан Петров - следовател). Висш съдебен съвет санкционира Тодорова с понижаване на заплатата с 15% за две години, без да я изслуша. Наказанието е анулирано от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), само че петчленен състав го удостоверява.
През 2012 година стартира ново дисциплинарно произвеждане против Тодорова, което довежда и до уволнението й.
Съдът в Страбург отхвърля настояването на Тодорова да одобри, че има нарушаване и на член 6 от конвенцията - а точно правото на обективен развой поради това, че не е била изслушана от дисциплинарния състав, само че прецизира, че такива условия могат да слагат под въпрос дали съответната процедура дава отговор на условията на конвенцията.
Съдът означи, че Върховният административен съд (пред който след това е гледано делото за уволението) е способен да прегледа всеки в действителност въпрос който смята за съответстващ, както и правната подготовка на дисциплинарните нарушавания, вменени на на дейностите или бездействията на жалбоподателя.
Следователно в сегашния случай Върховният административен съд е разполагал с задоволително необятна подготвеност, а твърдяните от жалбоподателя процесуални дефекти пред Висш съдебен съвет, са могли да бъдат отстранени по целенасоченост в границите на правосъдното произвеждане. Що се отнася до производството пред Върховния административен съд, съдът установи че не е налице липса на самостоятелност или безпристрастност от страна на този съд, както и че не са нарушени други аспекти на справедливостта на производството и надлежно не е открил нарушаване на член 6 ".
По същото време Цветанов, станал прочут с това, че под негово управление Министерство на вътрешните работи организираше интервенции, кръщавани с имена на съдии, разгласи Мирослава Тодорова за " най-големия критик ", а след това я упрекна че " покротвителства проведената престъпност в България ".
Тя заведе дело за клюка против него, което се гледа в Районния съд в Пловдив, защото магистратите в столицата си направиха отказ. Към оня миг ръководител на съда беше Веселин Хаджиев, а началник на горната инстанция (Пловдивския областен съд) - Сотир Цацаров. (Няколко месеца по-късно Цацаров бе определен за основен прокурор). В качеството си точно на ръководител на Окръжния съд Цацаров даже бе претендирал делото против Цветанов, " с цел да се запознае с него ". В последна сметка Цветанов бе оневинен от арбитър Екатерина Роглекова. След това развиване на процеса Веселин Хаджиев стана ръководител на Окръжен съд-Пловдив, а Роглекова беше нараснала като арбитър там.
На втора инстация - в Софийския областен съд, където процесът стигна след тъжба на Тодорова, делото забуксува. По това време - през 2014 година течеше предизборна акция и откакто Цветанов влезе в Народното събрание, делото бе спряно поради депутатският му имунитет. Впоследствие през 2017 година, процесът беше преустановен по искане на Цветанов.
" Като се има поради фундаменталното значение на свободата на изложение по въпроси от публичен интерес като действието на правосъдната власт и нуждата от отбрана на независимостта на съда, съдът счита, че дисциплинарното произвеждане против жалбоподателката и наложените ѝ наказания са представлявали интервенция в упражняването на правото ѝ на независимост на изложение, която е не е била " нужна в едно демократично общество " за реализиране на законните цели, посочени в член 10 от Конвенцията.
Съдът приема, че главната цел на дисциплинарното произвеждане против Тодорова и на глобите, наложени й от Висшия правосъден съвет (ВСС), не е била да обезпечи спазването на периодите за привършване на делата, а да я накаже и сплаши поради рецензиите ѝ против правосъдния съвет и изпълнителната власт. Нещо повече съдът в Страсбург одобряват, че уволнението на Тодорова е имало " възпиращ резултат върху други съдии " и ги е обезкуражило да показват сериозни отзиви ".
Освен това съгласно съда, макар че уволнението е след инспекция на цялото наказателно поделение в Софийски градски съд, отбелязва, че дисциплинарните процедури и глобите, които са наложени на Тодорова, не са без връзка с нейната позиция на ръководител на съюза на съдиите.
Освобождаването на Тодорова провокира митинги на жители и магистрати, а след това съдът анулира наказването й като несъразмерно тежко и върна проблема още веднъж на правосъдния съвет, който я намали в сан за две години. Съдия Мирослава Тодорова още веднъж правораздава в Софийския градски съд.
През 2011 година, тогавашният състав на Висшия правосъден съвет (ВСС) избира за ръководител на най-големия съд - Софийски градски съд фамилната другарка на вътрешния министър по това време Цветан Цветанов. Изборът провокира два членове, определени от съдиите - Галина Захарова и Капка Костова да подадат оставки. Има и остри реакции и от Съюза на съдиите, чийто ръководител тогава е точно Тодорова.
Впоследствие Инспекторатът на правосъдния съвет стартира инспекция в наказателното поделение, където Тодорова правораздава и открива, че тя е забавила каузи на фона на обща доста огромна натовареност и на обстоятелството, че е била и учител в Националния институт по правораздаване.
Срещу Тодорова стартира дисциплинарно произвеждане, като в състава не влиза нито един арбитър (от тогавашния състав на съвета са -Цони Цонев и Пенка Маринова са прокурори, а Стефан Петров - следовател). Висш съдебен съвет санкционира Тодорова с понижаване на заплатата с 15% за две години, без да я изслуша. Наказанието е анулирано от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), само че петчленен състав го удостоверява.
През 2012 година стартира ново дисциплинарно произвеждане против Тодорова, което довежда и до уволнението й.
Съдът в Страбург отхвърля настояването на Тодорова да одобри, че има нарушаване и на член 6 от конвенцията - а точно правото на обективен развой поради това, че не е била изслушана от дисциплинарния състав, само че прецизира, че такива условия могат да слагат под въпрос дали съответната процедура дава отговор на условията на конвенцията.
Съдът означи, че Върховният административен съд (пред който след това е гледано делото за уволението) е способен да прегледа всеки в действителност въпрос който смята за съответстващ, както и правната подготовка на дисциплинарните нарушавания, вменени на на дейностите или бездействията на жалбоподателя.
Следователно в сегашния случай Върховният административен съд е разполагал с задоволително необятна подготвеност, а твърдяните от жалбоподателя процесуални дефекти пред Висш съдебен съвет, са могли да бъдат отстранени по целенасоченост в границите на правосъдното произвеждане. Що се отнася до производството пред Върховния административен съд, съдът установи че не е налице липса на самостоятелност или безпристрастност от страна на този съд, както и че не са нарушени други аспекти на справедливостта на производството и надлежно не е открил нарушаване на член 6 ".
По същото време Цветанов, станал прочут с това, че под негово управление Министерство на вътрешните работи организираше интервенции, кръщавани с имена на съдии, разгласи Мирослава Тодорова за " най-големия критик ", а след това я упрекна че " покротвителства проведената престъпност в България ".
Тя заведе дело за клюка против него, което се гледа в Районния съд в Пловдив, защото магистратите в столицата си направиха отказ. Към оня миг ръководител на съда беше Веселин Хаджиев, а началник на горната инстанция (Пловдивския областен съд) - Сотир Цацаров. (Няколко месеца по-късно Цацаров бе определен за основен прокурор). В качеството си точно на ръководител на Окръжния съд Цацаров даже бе претендирал делото против Цветанов, " с цел да се запознае с него ". В последна сметка Цветанов бе оневинен от арбитър Екатерина Роглекова. След това развиване на процеса Веселин Хаджиев стана ръководител на Окръжен съд-Пловдив, а Роглекова беше нараснала като арбитър там.
На втора инстация - в Софийския областен съд, където процесът стигна след тъжба на Тодорова, делото забуксува. По това време - през 2014 година течеше предизборна акция и откакто Цветанов влезе в Народното събрание, делото бе спряно поради депутатският му имунитет. Впоследствие през 2017 година, процесът беше преустановен по искане на Цветанов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ