Бъдещето на Путин: Табакерка, копринен шал или абдикация |
Това, с което съветската (и руската преди това) социална мисъл впечатлява страничния наблюдаващ, е надълбоко вкорененият „ исторически символизъм ” и „ исторически паралелизъм ” при проучването или трактовката на събития и процеси от настоящ темперамент. Винаги се търсят и намират подобаващи аналогии от близкото или далечното минало към които да „ се пристроява “ съвремието.
В изискванията на една закрита страна, където всичко „ се спуска от горната страна ”, сходен метод има сложно значение за насаждането на униформено мислене, както и за налагането и за континуитета на „ митовете и легендите ” в съветската история.
В подтекста на войната с Украйна сходни исторически рефлексии се следят също. Главно по въпроса „ какво отмъщение ” ще настигне Путин и при какви условия.
На първо място в този аспект попада случката, известна с кодовата фраза „ табакерка и шал ”.
Става дума за преврата против император Павел Първи. „ В среднощ сред 11 и 12 март 1801 година група гвардейски офицери нахлуват в императорската спалня и във зародилата блъсканица на императора е нанесен гибелен удар със златна табакерка в слепоочието. За по-сигурно по-късно той е бил и задушен с копринен шал ”.
Друг исторически паралел е обвързван с медицинския термин „ дишането на Чейн-Стокс ”.
Става дума за „ сериозно нарушение на дишането, което води до некадърност на дихателния център да реагира на промените на парциалното налягане на кръвта и на въглеродния диоксид в организма ”. По-просто – това е диагнозата, която съпътства кончината на Сталин, откакто обкръжението му го оставя в продължение на 32 часа без медицински грижи след солиден мозъчен инсулт.
На бойното поле в Украйна през последните дни нарастват признаците, даващи опция за по-ясна прогноза какво би могло да сполети Путин преди, в хода или след развръзката на войната:
Военният специалист Олег Жданов професионално оборва тезата, че въздушният удар, нанесен в ранните часове на 1 април по складовете за гориво и смазочни материали в покрайнините на Белгород (на територията на Русия), е нанесен от украински вертолети Ми-24.
Обосновката му е, че регионът на Белгород е основен обект за прикритие от силите на Противовъздушна отбрана за отбрана на територията на Руската федерация (осигурява се посредством въздушен команден пункт за ранно обявяване и ръководство на силите на Противовъздушна отбрана, от мирновременната система за радиолокационен надзор и от подчинените им зенитно-ракетни полкове с най-мощния комплект С-400).
Но това са силите за Противовъздушна отбрана в региона на послушание на най-старшото звено. Всички детайли от построението на съветските войски в региона (основен регион за логистично обезпечаване на съветската формация, настояща по Северното стратегическо направление в Украйна; базите на армейската и на вертолетната авиация и обособените базови региони за възобновяване боеспособността на войските) се прикриват от лични детайли на Противовъздушна отбрана.
При наситена и с припокриващи се зони за надзор и поразяване система за Противовъздушна отбрана в региона е на практика невероятно украински вертолети да обхванат, да нанесат удари и да се отдръпват без провали.
Обяснението на Жданов за случая е в напълно друга повърхност. Възникналата неуравновесеност за действителна опасност от Украйна в Белгородска област има за цел да настрои локалното население за осъществяването в цялостен размер на дилемите по
пролетния набор на свръхсрочно служещи,
почнал на 1 април. И да отклони вниманието от провежданата редом скрита готовност на запасни в региона. Запасните са сериозно нужни за възобновяване на боеспособността на изтеглящите се от Украйна подразделения и елементи.
Жданов категорично показва, че заради цялостната безнравственост на изтеглящите се в региона войски от Украйна, те са в обособени, изолирани региони за възобновяване и не се позволяват контакти на военнослужащи от тази категория с новопризвани или с подразделения, идващи от вътрешността на Русия.
В откритите източници все по-често се изнасят данни за всеобщи случаи с военнослужащи, които
отхвърлят присъединяване в „ специфичната военна интервенция ”,
даже под опасност от административна или правосъдна отговорност. Като контрааргументи те акцентират, че Русия не е оповестила война и военновременните закони не могат да се ползват в такива случаи.
В сводката на Командването на Въоръжените сили на Украйна за 4 април се показва, че: „ След цялостното освобождение на Киевска област, приключват мероприятията и по освобождението и на Сумска област. ”
Очаква се скоро целият Северен спектакъл на военните дейности да премине под контрола на Украйна. Това неизбежно рефлектира върху морално-психологическата подготвеност на силите, които от региона на Белгород следва да бъдат трансферирани за нахлуване на фронта в Донбас.
Все по-често обект на внимание са случаите на всеобщо и самостоятелно мародерство, което директно свидетелства за загуба на управляемостта на войските. В беларуския град Мозер съветски военнослужещи устройват
битпазар за търговия с крадени артикули и движимости от Украйна.
Още по-релефни са данните, които изнася един от представителите на президентството на Украйна Олексей Арестович: плануваното общо нахлуване в региона на Донбас и за цялостното заличаване на украинските сили в югоизточната част на страната (с очистване на „ проблема ” Мариупол), се отсрочва за следващ път с една седмица.
Изчаква се подвеждането на свежи сили от състава на 5-а Далекоизточна войска от региона на Иркутск, последното съветско стратегическо обединяване, което досега не взе участие на фронта в Украйна. Армията е кадрирана, т.е. с персонален състав, от към 20-30% и е попълнена с въоръжение и бойна техника на 100% (но главно с мостри от 70-те и 80-те години на предишния век). Основна задача на армията по принцип е прикритие на границата с Китай.
Освен това, съсредоточаваните в региона на Изюм сили за нахлуване в Донбас и за погром на украинските сили в Южна и в Югоизточна Украйна към момента имали събирателен темперамент, с незавършено организационно-щатно сглобяване и без нужната доподготовка. Те включвали резервисти от състава на така наречен Донецка и Луганска „ национални републики “; подразделения от изтеглящата се формация от Киевския регион, „ изгубили боеспособност “, както и сили, подвеждани от дълбочина, без военен опит. Липсвал задоволително младши команден състав, по-голямата част от бронетанковата и автомобилна техника се нуждаела от обслужване, ремонт и възобновяване.
Тоест, всичко това са признаци, които дават съображение за още една историческа прилика, която към този момент прекомерно страхливо си пробива път в публичните упования в Русия:
„ абдикацията на последния император на Русия Николай Втори ”:
Към края на 1916 година упованията на династията за блестяща победа на фронтовете на Първата „ империалистическа ” са към този момент единствено спомен. На 24 февруари 1917 година в Санкт Петербург избухват „ гладни протести ” (подвозът на храни е умишлено блокиран за към една седмица). Столицата е залята от всеобща стачка на промишления пролетариат. На 27 февруари множеството от армейските полкове в Санкт Петербург минават на страната на бунтовниците.
Вечерта на 1 март командващият Северния фронт военачалник Николай Рузской в „ тежък диалог ” убеждава Николай Втори да съобщи властта на краткотрайно държавно управление. На идващия ден началникът на Щаба на войската телеграфира на четиримата командващи на фронтовете на съветската войска да изпратят „ единодушието си за абдикацията на монарха ”.
При по този начин стеклите се условия, в 23.40 часа на 2 март 1917 година актът на абдикацията е подписан от към този момент някогашния монарх.
Както означават в този миг негови близки съратници в Главната квартира на армията: „ Ние осиротяхме. Той беше стрелката на компаса. Да се води война или да не се води война? Да се настава или да се отстъпва? Да се върви наляво или надясно? Да се демократизира или да се държи корав курс? Ето това бяха борбите, които Негово Превъзходителство и Русия изгубиха... ”
В изискванията на една закрита страна, където всичко „ се спуска от горната страна ”, сходен метод има сложно значение за насаждането на униформено мислене, както и за налагането и за континуитета на „ митовете и легендите ” в съветската история.
В подтекста на войната с Украйна сходни исторически рефлексии се следят също. Главно по въпроса „ какво отмъщение ” ще настигне Путин и при какви условия.
На първо място в този аспект попада случката, известна с кодовата фраза „ табакерка и шал ”.
Става дума за преврата против император Павел Първи. „ В среднощ сред 11 и 12 март 1801 година група гвардейски офицери нахлуват в императорската спалня и във зародилата блъсканица на императора е нанесен гибелен удар със златна табакерка в слепоочието. За по-сигурно по-късно той е бил и задушен с копринен шал ”.
Друг исторически паралел е обвързван с медицинския термин „ дишането на Чейн-Стокс ”.
Става дума за „ сериозно нарушение на дишането, което води до некадърност на дихателния център да реагира на промените на парциалното налягане на кръвта и на въглеродния диоксид в организма ”. По-просто – това е диагнозата, която съпътства кончината на Сталин, откакто обкръжението му го оставя в продължение на 32 часа без медицински грижи след солиден мозъчен инсулт.
На бойното поле в Украйна през последните дни нарастват признаците, даващи опция за по-ясна прогноза какво би могло да сполети Путин преди, в хода или след развръзката на войната:
Военният специалист Олег Жданов професионално оборва тезата, че въздушният удар, нанесен в ранните часове на 1 април по складовете за гориво и смазочни материали в покрайнините на Белгород (на територията на Русия), е нанесен от украински вертолети Ми-24.
Обосновката му е, че регионът на Белгород е основен обект за прикритие от силите на Противовъздушна отбрана за отбрана на територията на Руската федерация (осигурява се посредством въздушен команден пункт за ранно обявяване и ръководство на силите на Противовъздушна отбрана, от мирновременната система за радиолокационен надзор и от подчинените им зенитно-ракетни полкове с най-мощния комплект С-400).
Но това са силите за Противовъздушна отбрана в региона на послушание на най-старшото звено. Всички детайли от построението на съветските войски в региона (основен регион за логистично обезпечаване на съветската формация, настояща по Северното стратегическо направление в Украйна; базите на армейската и на вертолетната авиация и обособените базови региони за възобновяване боеспособността на войските) се прикриват от лични детайли на Противовъздушна отбрана.
При наситена и с припокриващи се зони за надзор и поразяване система за Противовъздушна отбрана в региона е на практика невероятно украински вертолети да обхванат, да нанесат удари и да се отдръпват без провали.
Обяснението на Жданов за случая е в напълно друга повърхност. Възникналата неуравновесеност за действителна опасност от Украйна в Белгородска област има за цел да настрои локалното население за осъществяването в цялостен размер на дилемите по
пролетния набор на свръхсрочно служещи,
почнал на 1 април. И да отклони вниманието от провежданата редом скрита готовност на запасни в региона. Запасните са сериозно нужни за възобновяване на боеспособността на изтеглящите се от Украйна подразделения и елементи.
Жданов категорично показва, че заради цялостната безнравственост на изтеглящите се в региона войски от Украйна, те са в обособени, изолирани региони за възобновяване и не се позволяват контакти на военнослужащи от тази категория с новопризвани или с подразделения, идващи от вътрешността на Русия.
В откритите източници все по-често се изнасят данни за всеобщи случаи с военнослужащи, които
отхвърлят присъединяване в „ специфичната военна интервенция ”,
даже под опасност от административна или правосъдна отговорност. Като контрааргументи те акцентират, че Русия не е оповестила война и военновременните закони не могат да се ползват в такива случаи.
В сводката на Командването на Въоръжените сили на Украйна за 4 април се показва, че: „ След цялостното освобождение на Киевска област, приключват мероприятията и по освобождението и на Сумска област. ”
Очаква се скоро целият Северен спектакъл на военните дейности да премине под контрола на Украйна. Това неизбежно рефлектира върху морално-психологическата подготвеност на силите, които от региона на Белгород следва да бъдат трансферирани за нахлуване на фронта в Донбас.
Все по-често обект на внимание са случаите на всеобщо и самостоятелно мародерство, което директно свидетелства за загуба на управляемостта на войските. В беларуския град Мозер съветски военнослужещи устройват
битпазар за търговия с крадени артикули и движимости от Украйна.
Още по-релефни са данните, които изнася един от представителите на президентството на Украйна Олексей Арестович: плануваното общо нахлуване в региона на Донбас и за цялостното заличаване на украинските сили в югоизточната част на страната (с очистване на „ проблема ” Мариупол), се отсрочва за следващ път с една седмица.
Изчаква се подвеждането на свежи сили от състава на 5-а Далекоизточна войска от региона на Иркутск, последното съветско стратегическо обединяване, което досега не взе участие на фронта в Украйна. Армията е кадрирана, т.е. с персонален състав, от към 20-30% и е попълнена с въоръжение и бойна техника на 100% (но главно с мостри от 70-те и 80-те години на предишния век). Основна задача на армията по принцип е прикритие на границата с Китай.
Освен това, съсредоточаваните в региона на Изюм сили за нахлуване в Донбас и за погром на украинските сили в Южна и в Югоизточна Украйна към момента имали събирателен темперамент, с незавършено организационно-щатно сглобяване и без нужната доподготовка. Те включвали резервисти от състава на така наречен Донецка и Луганска „ национални републики “; подразделения от изтеглящата се формация от Киевския регион, „ изгубили боеспособност “, както и сили, подвеждани от дълбочина, без военен опит. Липсвал задоволително младши команден състав, по-голямата част от бронетанковата и автомобилна техника се нуждаела от обслужване, ремонт и възобновяване.
Тоест, всичко това са признаци, които дават съображение за още една историческа прилика, която към този момент прекомерно страхливо си пробива път в публичните упования в Русия:
„ абдикацията на последния император на Русия Николай Втори ”:
Към края на 1916 година упованията на династията за блестяща победа на фронтовете на Първата „ империалистическа ” са към този момент единствено спомен. На 24 февруари 1917 година в Санкт Петербург избухват „ гладни протести ” (подвозът на храни е умишлено блокиран за към една седмица). Столицата е залята от всеобща стачка на промишления пролетариат. На 27 февруари множеството от армейските полкове в Санкт Петербург минават на страната на бунтовниците.
Вечерта на 1 март командващият Северния фронт военачалник Николай Рузской в „ тежък диалог ” убеждава Николай Втори да съобщи властта на краткотрайно държавно управление. На идващия ден началникът на Щаба на войската телеграфира на четиримата командващи на фронтовете на съветската войска да изпратят „ единодушието си за абдикацията на монарха ”.
При по този начин стеклите се условия, в 23.40 часа на 2 март 1917 година актът на абдикацията е подписан от към този момент някогашния монарх.
Както означават в този миг негови близки съратници в Главната квартира на армията: „ Ние осиротяхме. Той беше стрелката на компаса. Да се води война или да не се води война? Да се настава или да се отстъпва? Да се върви наляво или надясно? Да се демократизира или да се държи корав курс? Ето това бяха борбите, които Негово Превъзходителство и Русия изгубиха... ”
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ