Цената на перфекционизма
„ Това ли е най-хубавото, на което си способен/а? “ Задавали ли са ви този въпрос като дете, когато сте получавали неприятна оценка на контролно или сте се представяли зле в някакво спортно съревнование? Колко пъти дневно си го задавате сами, мислейки за представянето си в работата или за взаимоотношенията, които имате с другите?
Живеем в свят, в който от ден на ден хора се стремят да бъдат перфекционисти. Докато показваме гордостта си с „ високите стандарти “, които си слагаме, и устрема си към висши достижения, ние подценяваме множеството отрицателни ефектив, които перфекционизмът оказва върху нашето здраве, благополучие и продуктивност.
Как стигнахме дотук и можем ли да създадем нещо по въпроса? Аз и моите сътрудници Дебора Бонзъл и Елън Бъртон от нашата коучинг компания „ Stop Meeting Like This “ можем да споделим няколко съвета, които да ви оказват помощ да превърнете устрема към перфекционизъм от нездравословен в потребен.
Цената на перфекционизма
Много от нас са възпитани да имат вяра, че постигането на положителни оценки и спазването на разпоредбите са единствените пътища, водещи към триумф. Този модел обаче не еднообразно ефикасен при всички хора.
Както показва професорът по логика на психиката от Станфордския университет Карол Двек, обичайният модел на учене затвърждава „ закрепения метод на мислене “, или концепцията, че човек или е образован, или не е. Тя установи този метод с „ метода на мислене, фокусиран върху растежа “, който преглежда интелигентността като нещо, което може да бъде добити и развито. Според нея този метод носи повече триумфи в дълготраен проект, защото учи хората от ранна възраст да гледат на неуспеха като на нещо краткотрайно и като на неизбежно ходило към триумфа. Този метод на мислене е не по-малко значим в годините ни като пълнолетни и пълноценни членове на обществото, защото той ни оказва помощ да растем, да се учим и даже да се проваляме в нашите кариери, занимания и връзки.
Прочуванията демонстрират, че хората, които са обзети от непостижимия блян към съвършенство, страдат от повече стрес, и меланхолия от останалите. Откриването на дребна правописна неточност във към този момент изпратен текст или пропускането на краен период може да провокира същинска суматоха у тях. В същото време те гледат на настояването на помощ като на знак на уязвимост. Тъй като те получават награди за това, че „ поставят повече старания от нужното “ и че са „ положителни екипни играчи “ и че „ отделят извънредно внимание на детайлите “, преследването на перфекционизма се вкоренява в цялостното им държание.
Организациите, които чакат перфекционизъм от чиновниците си, постоянно биват възнаграждавани с изключителни резултати, само че единствено в кратковременен проект. С течение на времето тежестта на упованията и неналичието на приемливост към всичко, което не е „ съвършено “, води до безсилие и в последна сметка прегаряне. Както споделя написа професорът от Станфордския университет Джефри Пфефър в книгата си „ Dying for a Paycheck “: „ Работодателите могат, съзнателно или посредством неведение и неуважение, да основат работни места, които безусловно разболяват и убиват хора “.
Отърсване от перфекционизма
Как човек може да разбере, че е минал границата, разделяща „ давам най-хубавото от себе си “ от „ единствено съвършеното е задоволително “? Перфекционизма се разграничава от устрема към положителното показване по няколко фактора:
1. Перфекционистите имат вяра, че всяко последващо нещо постоянно би трябвало да е по-добро от предходното, което основава циничен кръг от незадоволителни резултати, при които летвата непрестанно се подвига.
2. Перфекционистите укоряват себе си, за това че не са дали отговор на самоналожения си блян, даже когато другите гледат на достиженията им като на нещо значимо и извънредно. Амбициозните хора, които не се стремят към съвършенство, имат лукса да се любуват на триумфите си, даже когато те слагат под тестване уменията им.
3. Перфекционистите страдат от меланхолия, тревога и прегаряне поради напрежението, които произтича от личните им високи упования.
За да се отървете от тези отрицателни резултати на перфекционизма имате потребност от три промени в метода си на мислене:
а) От „ всичко има значение: към фокус върху значимите неща – Когато пренасочваме вниманието и силата си от това да вършим всичко чудесно към приоритизирането на значими задания, ние освобождаваме време и пространство, от които се нуждаем, с цел да се възстановим от работата си.
б) От „ значим е единствено крайния резултат “ към оценяване на междинните достижения – Преминаването от черно-белият фокус върху крайните резултати към оценяването на дребните победи алармира на мозъка ни, че вършим добра работа. По този метод се научаваме да честваме всеки прогрес, а освен финалните резултати.
в) От „ върша всичко самичък “ до „ върша това, което мога “ – Когато се освобождаваме от нереалистичното очакване, че можем да се оправим сами с всичко, ние получаваме нужната независимост, с цел да се фокусираме върху това, което вършим най-добре.
...........................
Шани Хармон за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Живеем в свят, в който от ден на ден хора се стремят да бъдат перфекционисти. Докато показваме гордостта си с „ високите стандарти “, които си слагаме, и устрема си към висши достижения, ние подценяваме множеството отрицателни ефектив, които перфекционизмът оказва върху нашето здраве, благополучие и продуктивност.
Как стигнахме дотук и можем ли да създадем нещо по въпроса? Аз и моите сътрудници Дебора Бонзъл и Елън Бъртон от нашата коучинг компания „ Stop Meeting Like This “ можем да споделим няколко съвета, които да ви оказват помощ да превърнете устрема към перфекционизъм от нездравословен в потребен.
Цената на перфекционизма
Много от нас са възпитани да имат вяра, че постигането на положителни оценки и спазването на разпоредбите са единствените пътища, водещи към триумф. Този модел обаче не еднообразно ефикасен при всички хора.
Както показва професорът по логика на психиката от Станфордския университет Карол Двек, обичайният модел на учене затвърждава „ закрепения метод на мислене “, или концепцията, че човек или е образован, или не е. Тя установи този метод с „ метода на мислене, фокусиран върху растежа “, който преглежда интелигентността като нещо, което може да бъде добити и развито. Според нея този метод носи повече триумфи в дълготраен проект, защото учи хората от ранна възраст да гледат на неуспеха като на нещо краткотрайно и като на неизбежно ходило към триумфа. Този метод на мислене е не по-малко значим в годините ни като пълнолетни и пълноценни членове на обществото, защото той ни оказва помощ да растем, да се учим и даже да се проваляме в нашите кариери, занимания и връзки.
Прочуванията демонстрират, че хората, които са обзети от непостижимия блян към съвършенство, страдат от повече стрес, и меланхолия от останалите. Откриването на дребна правописна неточност във към този момент изпратен текст или пропускането на краен период може да провокира същинска суматоха у тях. В същото време те гледат на настояването на помощ като на знак на уязвимост. Тъй като те получават награди за това, че „ поставят повече старания от нужното “ и че са „ положителни екипни играчи “ и че „ отделят извънредно внимание на детайлите “, преследването на перфекционизма се вкоренява в цялостното им държание.
Организациите, които чакат перфекционизъм от чиновниците си, постоянно биват възнаграждавани с изключителни резултати, само че единствено в кратковременен проект. С течение на времето тежестта на упованията и неналичието на приемливост към всичко, което не е „ съвършено “, води до безсилие и в последна сметка прегаряне. Както споделя написа професорът от Станфордския университет Джефри Пфефър в книгата си „ Dying for a Paycheck “: „ Работодателите могат, съзнателно или посредством неведение и неуважение, да основат работни места, които безусловно разболяват и убиват хора “.
Отърсване от перфекционизма
Как човек може да разбере, че е минал границата, разделяща „ давам най-хубавото от себе си “ от „ единствено съвършеното е задоволително “? Перфекционизма се разграничава от устрема към положителното показване по няколко фактора:
1. Перфекционистите имат вяра, че всяко последващо нещо постоянно би трябвало да е по-добро от предходното, което основава циничен кръг от незадоволителни резултати, при които летвата непрестанно се подвига.
2. Перфекционистите укоряват себе си, за това че не са дали отговор на самоналожения си блян, даже когато другите гледат на достиженията им като на нещо значимо и извънредно. Амбициозните хора, които не се стремят към съвършенство, имат лукса да се любуват на триумфите си, даже когато те слагат под тестване уменията им.
3. Перфекционистите страдат от меланхолия, тревога и прегаряне поради напрежението, които произтича от личните им високи упования.
За да се отървете от тези отрицателни резултати на перфекционизма имате потребност от три промени в метода си на мислене:
а) От „ всичко има значение: към фокус върху значимите неща – Когато пренасочваме вниманието и силата си от това да вършим всичко чудесно към приоритизирането на значими задания, ние освобождаваме време и пространство, от които се нуждаем, с цел да се възстановим от работата си.
б) От „ значим е единствено крайния резултат “ към оценяване на междинните достижения – Преминаването от черно-белият фокус върху крайните резултати към оценяването на дребните победи алармира на мозъка ни, че вършим добра работа. По този метод се научаваме да честваме всеки прогрес, а освен финалните резултати.
в) От „ върша всичко самичък “ до „ върша това, което мога “ – Когато се освобождаваме от нереалистичното очакване, че можем да се оправим сами с всичко, ние получаваме нужната независимост, с цел да се фокусираме върху това, което вършим най-добре.
...........................
Шани Хармон за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ