Димитър Аврамов: ДПС страда от един огромен дефект – всепоглъщаща и дълбока корупция
Това, което виждам от всички претенденти са изпразнени от наличие клишета “, съобщи пред БГНЕС политологът Димитър Аврамов.
„ Алтернатива значи ясна политическа платформа, която е друга от статуквото. Алтернатива не значи претендент на избрана политическа партия. Намираме се в обстановка, в която има претенденти на конкурентни политически партии, които оферират нещо сходно или просто го оферират от различен ъгъл, по отношение на политическото пространство, от което идва поддръжката им. С оглед на това, че сме в изборна акция, бих се въздържал от две неща. Първо – да кажа кое е опция, тъй като това не е мой ангажимент, а на претендентите. Второ – да кажа кой претендент, по какъв начин се оправя с това да предложи посока за развиване на обществото и страната, т.е. даде вероятност за утрешния ден. Това, което виждам от претендентите за президент са в забележителна степен изпразнени от наличие клишета “, уточни политологът за наближаващите президентски и парламентарни избори.
„ Президентът Радев завоюва благосклонностите на обществото в една обстановка, в която властта, в лицето на ГЕРБ, беше хванала с стоманени пръсти всички сфери на социална активност и всички управляващи в страната. Беше хванала крепко изпълнителната власт, държеше президентската институция преди избора на Румен Радев, беше овладяла Народното събрание и подмолно беше постигнала сделки с обособени елементи от правосъдната власт. В обстановка, в която обществото живееше в положение на безалтернативност и политиката беше проявяване на мнението на един човек – Бойко Борисов, Румен Радев излезе и се изправи против централизирания модел на практикуване на власт. Независимо дали е бил прав или не, това е въпрос на политическа интерпретация и благосклонности, Радев се изправи против една голяма и мощна държавна машина, тази на ГЕРБ, която държеше цялата власт в ръцете си, в това число имаше опция да ползва и прилагаше несъмнено равнище на политическа принуда. За това си изпитание Радев заслужава почитание “, разяснява още политологът.
Димитър Аврамов съобщи обаче, че в този момент страната се намира в друга обстановка, в която, съгласно него, работата на всеки кандидат-президент, в това число и Румен Радев, не е да се опълчва на властта, а да помогне в България да се конституира такава власт, която е в интерес на обществото и задава верен модел за развиване на обществената сфера. „ Необходим ни е институционален модел на развиване, който не наподобява на прилагания от господин Борисов и ГЕРБ, значимо е да няма повече ръководство в първо лице и само число. Трябва ни политическо общество, построено на правилото на солидарността – към подобен модел е значимо да вървим през идващите месеци. На България ѝ е нужен президент, който има такава визия, може да я развие и да убеди обществото в нея. Румен Радев съумя да сътвори консенсус в обществото против тогавашната власт преди 4 години. Дали в този момент ще успее да построи консенсус във връзка с бъдещето? Не зная. Това е доста сложна задача. Често даже е друга задача, която от време на време изисква друг вид виждане. Това е значимата задача, която би трябвало да решат и президентът Радев и претендентите за поста му “, разяснява още Димитър Аврамов.
„ Сега е времето на гласоподавателите “, напомни политологът и добави: „ За страдание, всичко в България е податливо на корупция, в това число и коментаторите по политически въпроси. За мен е въпрос на почитание към гласоподавателите да не коментирам кой претендент за президент се оправя с най-важната национална задача сега – до уточни най-важните за обществото цели и да построи политически климат на взаимност и единодушие към тях “.
Според него изборите „ 2 в 1 “ са довели до обстановка, в която дребните партии употребяват президентския избор да решат тактическата задача по какъв начин да получат по-високо доверие на парламентарния. „ Това е обикновено, не е морално укоримо. Избирателите могат да отделят президентския избор от парламентарния “, счита анализаторът.
„ Част от партиите ненапълно са длъжници на гласоподавателите си. Нямаме пояснение какво прави довчерашния мандатоносител „ ИТН “, който единствено за шест месеца загуби водещите си политически позиции. Не бих споделил, че тази партия не заслужава доверие макар че не съумя да съумя предложи модел за сформиране на държавно управление, а в този момент няма и личен претендент за президент. В същото време - това, че нямаш претендент за президент, не значи, че не може да постигнеш оптималната готовност на гласоподавателите си и да спечелиш доверие. Една партия не може да спре да работи и да чака висок резултат на парламентарните избори, единствено тъй като има претендент за президент “, разяснява още Димитър Аврамов.
На въпроса какво прикрива Движение за права и свободи с издигането на Мустафа Карадайъ за президент и включването на Делян Пеевски в листите, той отговори: „ Движение за права и свободи не прикрива нищо. Движение за права и свободи е българска партия, а не турска за каквато е заклеймявана. Тя страда от един голям недостатък – всепоглъщаща и дълбока корупция. Ориенталският модел на отношение на обществото ни към политиката, отношението към разхищението на обществени средства, е тъкмо толкоз особено за Движение за права и свободи, колкото и за всички други партии. При Движение за права и свободи просто наподобява по-грозно заради обстоятелството, че това е партия, учредена като малцинствена. До огромна степен, само че не напълно, тя има по-твърд електорат. От тази позиция обществото постоянно е било сериозно към Движение за права и свободи и се е отвращавало от циничния им метод на консумация на властта. Не би трябвало да жигосваме нито една партия обаче, била тя и Движение за права и свободи. Аз няма да се наредя до патриотарите и да подлагам на критика Движение за права и свободи за това, че техният претендент се споделя Мустафа Карадайъ, а не да вземем за пример Иван Иванов. Крайно време е да спрем да възпроизвеждаме допотопната визия за българската нация като за група хора, чиито семейства приключват на „ ов “. Съвременната българска нация е дом на всички хора, които се отъждествяват с българската националната концепция. Тя е дом на всеки, който обича страната си. От тази позиция не можем и да кажем, че тези, които доскоро продаваха български паспорти, са патриоти, тъй като имат нахалството да се самонаричат по този начин, а Движение за права и свободи са някакви други. Трябва да съдим по делата. За страдание, съдейки по делата би трябвало да кажем, че Движение за права и свободи страдат от същия политически вирус като другите родни партии - и при тях вместо блян към основаване на съвременно, мощно общество учредено на самостоятелни жители е се настанил надълбоко призрака на огромния ориенталски вид държавност, подхранван от чудовищна политическа корупция “.
Политологът повдигна и различен въпрос, обвързван с придвижването: „ Ако Мустафа Карадайъ получи даже един глас по-малко, в сравнение с Движение за права и свободи като партия на парламентарните избори, на дневен ред вътре в партията ще бъде въпросът за неговата промяна като ръководител “
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
„ Алтернатива значи ясна политическа платформа, която е друга от статуквото. Алтернатива не значи претендент на избрана политическа партия. Намираме се в обстановка, в която има претенденти на конкурентни политически партии, които оферират нещо сходно или просто го оферират от различен ъгъл, по отношение на политическото пространство, от което идва поддръжката им. С оглед на това, че сме в изборна акция, бих се въздържал от две неща. Първо – да кажа кое е опция, тъй като това не е мой ангажимент, а на претендентите. Второ – да кажа кой претендент, по какъв начин се оправя с това да предложи посока за развиване на обществото и страната, т.е. даде вероятност за утрешния ден. Това, което виждам от претендентите за президент са в забележителна степен изпразнени от наличие клишета “, уточни политологът за наближаващите президентски и парламентарни избори.
„ Президентът Радев завоюва благосклонностите на обществото в една обстановка, в която властта, в лицето на ГЕРБ, беше хванала с стоманени пръсти всички сфери на социална активност и всички управляващи в страната. Беше хванала крепко изпълнителната власт, държеше президентската институция преди избора на Румен Радев, беше овладяла Народното събрание и подмолно беше постигнала сделки с обособени елементи от правосъдната власт. В обстановка, в която обществото живееше в положение на безалтернативност и политиката беше проявяване на мнението на един човек – Бойко Борисов, Румен Радев излезе и се изправи против централизирания модел на практикуване на власт. Независимо дали е бил прав или не, това е въпрос на политическа интерпретация и благосклонности, Радев се изправи против една голяма и мощна държавна машина, тази на ГЕРБ, която държеше цялата власт в ръцете си, в това число имаше опция да ползва и прилагаше несъмнено равнище на политическа принуда. За това си изпитание Радев заслужава почитание “, разяснява още политологът.
Димитър Аврамов съобщи обаче, че в този момент страната се намира в друга обстановка, в която, съгласно него, работата на всеки кандидат-президент, в това число и Румен Радев, не е да се опълчва на властта, а да помогне в България да се конституира такава власт, която е в интерес на обществото и задава верен модел за развиване на обществената сфера. „ Необходим ни е институционален модел на развиване, който не наподобява на прилагания от господин Борисов и ГЕРБ, значимо е да няма повече ръководство в първо лице и само число. Трябва ни политическо общество, построено на правилото на солидарността – към подобен модел е значимо да вървим през идващите месеци. На България ѝ е нужен президент, който има такава визия, може да я развие и да убеди обществото в нея. Румен Радев съумя да сътвори консенсус в обществото против тогавашната власт преди 4 години. Дали в този момент ще успее да построи консенсус във връзка с бъдещето? Не зная. Това е доста сложна задача. Често даже е друга задача, която от време на време изисква друг вид виждане. Това е значимата задача, която би трябвало да решат и президентът Радев и претендентите за поста му “, разяснява още Димитър Аврамов.
„ Сега е времето на гласоподавателите “, напомни политологът и добави: „ За страдание, всичко в България е податливо на корупция, в това число и коментаторите по политически въпроси. За мен е въпрос на почитание към гласоподавателите да не коментирам кой претендент за президент се оправя с най-важната национална задача сега – до уточни най-важните за обществото цели и да построи политически климат на взаимност и единодушие към тях “.
Според него изборите „ 2 в 1 “ са довели до обстановка, в която дребните партии употребяват президентския избор да решат тактическата задача по какъв начин да получат по-високо доверие на парламентарния. „ Това е обикновено, не е морално укоримо. Избирателите могат да отделят президентския избор от парламентарния “, счита анализаторът.
„ Част от партиите ненапълно са длъжници на гласоподавателите си. Нямаме пояснение какво прави довчерашния мандатоносител „ ИТН “, който единствено за шест месеца загуби водещите си политически позиции. Не бих споделил, че тази партия не заслужава доверие макар че не съумя да съумя предложи модел за сформиране на държавно управление, а в този момент няма и личен претендент за президент. В същото време - това, че нямаш претендент за президент, не значи, че не може да постигнеш оптималната готовност на гласоподавателите си и да спечелиш доверие. Една партия не може да спре да работи и да чака висок резултат на парламентарните избори, единствено тъй като има претендент за президент “, разяснява още Димитър Аврамов.
На въпроса какво прикрива Движение за права и свободи с издигането на Мустафа Карадайъ за президент и включването на Делян Пеевски в листите, той отговори: „ Движение за права и свободи не прикрива нищо. Движение за права и свободи е българска партия, а не турска за каквато е заклеймявана. Тя страда от един голям недостатък – всепоглъщаща и дълбока корупция. Ориенталският модел на отношение на обществото ни към политиката, отношението към разхищението на обществени средства, е тъкмо толкоз особено за Движение за права и свободи, колкото и за всички други партии. При Движение за права и свободи просто наподобява по-грозно заради обстоятелството, че това е партия, учредена като малцинствена. До огромна степен, само че не напълно, тя има по-твърд електорат. От тази позиция обществото постоянно е било сериозно към Движение за права и свободи и се е отвращавало от циничния им метод на консумация на властта. Не би трябвало да жигосваме нито една партия обаче, била тя и Движение за права и свободи. Аз няма да се наредя до патриотарите и да подлагам на критика Движение за права и свободи за това, че техният претендент се споделя Мустафа Карадайъ, а не да вземем за пример Иван Иванов. Крайно време е да спрем да възпроизвеждаме допотопната визия за българската нация като за група хора, чиито семейства приключват на „ ов “. Съвременната българска нация е дом на всички хора, които се отъждествяват с българската националната концепция. Тя е дом на всеки, който обича страната си. От тази позиция не можем и да кажем, че тези, които доскоро продаваха български паспорти, са патриоти, тъй като имат нахалството да се самонаричат по този начин, а Движение за права и свободи са някакви други. Трябва да съдим по делата. За страдание, съдейки по делата би трябвало да кажем, че Движение за права и свободи страдат от същия политически вирус като другите родни партии - и при тях вместо блян към основаване на съвременно, мощно общество учредено на самостоятелни жители е се настанил надълбоко призрака на огромния ориенталски вид държавност, подхранван от чудовищна политическа корупция “.
Политологът повдигна и различен въпрос, обвързван с придвижването: „ Ако Мустафа Карадайъ получи даже един глас по-малко, в сравнение с Движение за права и свободи като партия на парламентарните избори, на дневен ред вътре в партията ще бъде въпросът за неговата промяна като ръководител “
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ