Четирите споразумения – Дон Мигел Руис
Това, което мислите за мен, не ме визира, тъй като знам какво съставлявам. Не ми е належащо да бъда признат. Не ми е належащо някой да ми каже: „ Мигел, отлично се справяш ” или „ Как смееш да го правиш! ”
Каквото и да става към вас, не го приемайте персонално. Ако ви видя на улицата и кажа: „ Глупак подобен! “, без да Ви познавам, значи не става въпрос за вас, а за мен. Ако го приемете персонално, евентуално ще повярвате, че сте малоумен. Може би ще си помислите: „ Откъде знае? Ясновидец ли е или всички виждат какъв брой съм малоумен? “
Приемате го персонално, тъй като се съгласявате с всичко казано. Веднага, щом се съгласите, отровата минава през вас и вие сте в плен на съня за пъкъла. Причина за това е тава нареченото възприятие за лична значителност. Личната значителност или – да приемаш нещата персонално – е висшата демонстрация на егоизма, защото считаме, че всичко е обвързвано с нашето „ аз “. По време на образованието или опитомяването си ние се научаваме да одобряваме всичко персонално. Смятаме, че сме виновни за всичко. Аз, аз, аз, постоянно аз! Но другите хора не вършат нищо поради вас. Правят го поради себе си. Всеки живее в личния си сън, в личния си ум; неговият свят е напълно друг от оня, в който живеем ние. Когато одобряваме нещо персонално, ние считаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния. Дори когато нещата в действителност наподобяват персонални, даже когато другите намерено ви оскърбяват, това отново няма нищо общо с вас. Техните думи, действия и отзиви се управляват от споразуменията в личните им мозъци. Позицията им е плод на метода, по който са били програмирани по време на опитомяването.
Ако някой изрази мнението си и ви каже: „ Много си пълен “, не го приемайте персонално, тъй като истината е, че този човек се пробва да се оправи със личните си усеща, убеждения или отзиви. Насочва към вас отровата си и в случай че приемете забележката му персонално, вие взимате тази отрова и тя става ваша. Приемате целия им прочувствен отпадък и той става ваш…
Аз не се интересувам от вашата преценка за моята персона и мнението ви не ме визира. Не го одобрявам персонално, когато хората споделят: „ Мигел, ти си най-хубавият “, не го одобрявам персонално. Когато ми споделят: „ Мигел, ти си най-лошият “. Знам, че когато сте щастливи, ще ми кажете: „ Мигел, ти си ангел! “ Но когато сте ми ядосани, ще кажете: „ О, Мигел, ти си същински демон! Отвратителен си. Как можеш да приказваш такива неща? “ И в двата случая не ме визира, тъй като знам какво съставлявам. Не ми е належащо да бъда признат. Не ми е належащо някой да ми каже: „ Мигел, отлично се справяш ” или „ Как смееш да го правиш! ”
Не, не го одобрявам персонално. Каквото и да мислите, каквото и да чувствате, знам, че това си е ваш проблем, а не мой. Така виждате света. Не е нищо персонално, тъй като се занимавате със себе си, не с мен. Другите ще имат свое мнение в единодушие със своята система от вярвания, тъй че това, което мислят, в действителност не се отнася до мен, а до самите тях.
Можете даже да ми кажете: „ Мигел, думите ти ме нараняват “. Но не казаното ви наранява; истината е, че вие имате рани, които моите думи са докоснали. Вие сами се наранявате. И няма метод да го приема персонално. Не тъй като нямам доверие във вас или ви не вярвам, а тъй като знам, че виждате света по различен метод, по собствен метод. В мозъка си създавате цялостна картина или филм, в който вие сте режисьор, продуцент и основен воин. Всички други извършват поддържащи функции. Това си е вашият филм. Виждането ви за този филм е в единодушие със споразуменията, които сте сключили с живота. Гледната ви точка е нещо персонално ваше. Тази истина не е на някой различен, тя е ваша. Следователно, в случай че ми се ядосате, аз зная, че се оправяте със самия себе си. Аз съм единствено мотивът да се ядосате. А вие се ядосвате, тъй като се боите, тъй като се пробвате да се справите със страха. Ако не се боите, няма метод да ми се ядосате. Ако не се боите, няма метод да ме ненавиждате. Ако не се боите, няма метод да ревнувате или тъжите.
Ако живеете без боязън, в случай че обичате, няма място за която и да било от тези страсти. Ако не изпитвате тези страсти, разумно е да се чувствате добре. Когато се чувствате добре, всичко към вас е хубаво. Когато всичко към вас е отлично, всяко нещо ви прави щастливи. Вие обичате всичко в близост, тъй като обичате себе си. Защото харесвате живота си. Защото сте в единодушие със себе си. Защото животът ви е благополучен. Щастливи сте от кино лентата, който продуцирате, от споразуменията си с живота. Спокойни сте и сте щастливи. Живеете в положение на самодоволство, където всичко е прелестно и красиво. В това положение на самодоволство вие непрестанно вършиме обич с всичко, което възприемате.
Каквото и да вършат, усещат, мислят или споделят хората, не го приемайте персонално. Когато ви споделят, че сте чудесни, те не го вършат поради вас. Вие знаете, че сте чудесни. Не е належащо да вярвате на другите хора, които споделят, че сте чудесни. Не приемайте нищо лично…
Не приемайте нищо персонално, тъй като, когато приемате нещата персонално, вие се обричате на безсмислено страдалчество. Хората са пристрастени към страданието в друга степен и ние се поддържаме един различен в поддържането на тази пагубна обвързаност. Хората са съгласни да си оказват помощ да страдат. Ако имате потребност от малтретиране, доста елементарно ще намерите кой да ви малтретира. По същия метод, в случай че сте с хора, които имат потребност да страдат, нещо във вас ви кара да ги измъчвате. Сякаш на гърба им е написано: „ Моля ви, ритнете ме “. Те търсят опрощение за страданието си. Пристрастеността им към страданието в действителност е съглашение, което се възобновява всеки ден.
Където и да отидете, хората ще ви лъжат, и последователно ще започнете да осъзнавате, че вие също се самозалъгвате. Не очаквайте хората да ви споделят истината, тъй като те също лъжат себе си. Трябва да вярвате на себе си и да изберете дали да повярвате, или не на казаното от другите.
Когато в действителност виждаме хората в същинската им светлина, без да го одобряваме персонално, в никакъв случай няма да се засегнем от казаното или стореното от тях. Дори другите да ви лъжат, всичко е наред. Те ви лъжат, тъй като се боят. Страхуват се да не откриете, че не са съвършени. Болезнено е да свалиш тази обществена маска…
Създадете ли си навика да не приемате нищо персонално, ще избегнете доста неприятности в живота си. Гневът, ревността и завистта ви ще изчезнат и даже тъгата просто ще се стопи, в случай че не приемате нещата лично…
Когато ви стане табиет да не приемате нещата персонално, няма да ви е належащо да се доверявате на казаното или направеното от другите. Ще взимате сериозните решения с помощта на вярата в себе си. Вие в никакъв случай не сте виновни за постъпките на другите; виновни сте единствено за личните си действия. Когато в действителност го разберете и откажете да приемате нещата персонално, небрежните забележки или действия на другите надали ще ви наранят.
Ако спазвате това съглашение, можете да пътувате по целия свят с изцяло отворено сърце и никой няма да ви нарани. Ще можете да кажете: „ Обичам те “ без боязън, че ще ви се присмеят или ще ви отхвърлят. Няма да се боите да поискате това, което ви е належащо. Ще можете да кажете „ да “ или „ не “ – което изберете – без да се осъждате и да изпитвате възприятие за виновност. Ще можете постоянно да следвате сърцето си…/mostzaknigi.com
Четирите съглашения – Дон Мигел Руис, miguelruiz.com
Издателство: Кибеа, kibea.net
