Това е последното писмо на Антоан дьо Сент-Екзюпери, писано през

...
Това е последното писмо на Антоан дьо Сент-Екзюпери, писано през
Коментари Харесай

Хората отказват да бъдат пробудени за какъвто и да е духовен живот - ЕКЗЮПЕРИ

Това е последното писмо на Антоан дьо Сент-Екзюпери , писано през 1944 година до негов другар.

Роден в остаряло благородническо семейство, той с болежка претърпява снижаването на културата и човешкия дух, които усеща в своето време.

Като летец, Екзюпери лети високо над баналния свят и от облаците на мечтателя гледа надолу с горест и носталгия.

Скоро след изпращането на това писмо, самолетът му пада в пламъци над морето…

„ Болен съм. Тежко. Заради моето потомство, което е изпразнено от всякакво човешко наличие.

Поколение, опознало като форма на нравствен живот единствено питейните заведения, математиката и първокласните коли.

Днес то е въвлечено в една чисто стадна активност. То към този момент няма никакъв цвят. Не знаеш по какво да го отличиш.

Вземете войните отпреди 100 години. Преценете какъв брой старания са били правени, с цел да се утоли духовната, поетичната или простата жадност за човещина.

Днес, когато сме изсушени като кирпичи, ние се подсмиваме на тези наивности.

Униформите, знамената, песните, музиката, успехите (вече победи няма, нищо през днешния ден не има поетика. Има единствено храносмилане – постепенно или бързо).

Всеки лиризъм звучи смешно.

Хората отхвърлят да бъдат пробудени за какъвто и да е нравствен живот. Те добросъвестно правят нещо като работа на конвейер.

Пропагандата по целия свят на вятъра се напъва. Нейната болест изобщо не е в неналичието на обособени гении.

За да не наподобява банална, тя си е забранила да се базира на великите освежителни легенди. В своя крах човечеството се е свлякло от гръцката покруса до булевардни пиеси.

По-долу изобщо не може да се стигне. Век на рекламата, на системата за механично отчитане на осъществения труд, на тоталитарните режими, век на армии без тръбачи, без флагове, без литургия за мъртвите.

С всичките си сили мразя моето време.

В него индивидът умира от жадност.

Аз имам възприятието, че се върви към най-мрачните времена.

За мен единствената вяра е на хората да им бъде върнато духовното… “

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в  Телеграм :

Вижте още: Знам, че решението на доста проблеми е в изчакването – АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ

Източник: chetilishte.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР