Опитът на Латвия: Как се отрази приемането на еврото на държавата?
Това е най-мащабната парична обмяна в света.Раждането на еврозоната. Годината е 1999-а, написа.
Когато еврото е въведено за първи път като " книжни " пари - Eврозоната се състои от 11 от тогавашните 15 държави-членки на Общността. Но евробанкнотите и евромонетите влизат в послание на 1 януари 2002 година
Еврозоната последователно се уголемява. Тя към този момент включва 20 страни от Европейски Съюз. Последната страна, включила се към еврозоната, е Хърватия, която вкара общата валута на 1 януари тази година. Използва се от близо 347 милиона души.
Малката балтийска държаваЛатвияс население близо 2 милиона души стана18-ата членка на Eврозонатаи четвъртата някогашна комунистическа страна от Централна и Източна Европа, въвела общата валута след Словения през 2007 година, Словакия 2009 година и Естония през 2011 година.
Латвия влиза в Европейски Съюз през май 2004 г.И единствено 10 години по-късно става член на еврозоната на 1 януари 2014 година Придвижването към еврото обаче стартира доста по-рано. През май 2005 година националната валута - латвийският „ лат “ се причислява към Механизма на обменните курсове (ERM II) и съблюдава централен курс от 0,7 към еврото.
Срещнахме се с едни от най-хубавите финансисти, които са взели участие в процеса на приемане на еврото, с цел да споделят сполучливия опит на Латвия, какво взима и какво дава еврозоната. И по какъв начин тя може да бъде образец за България.
ПОДГОТОВКАТА
„ Да бъдеш част от еврозоната защищава стопанската система от разтърсванията на финансовите пазари. Тя дава опция за взимане на заеми на по-ниски лихви. Но, несъмнено, това не извършва цялата ви домашна работа. За да може стопанската система да пораства, е належащо въпреки всичко продуктивността да пораства. Затова са нужни структурни промени в стопанската система. Нуждаете се от опазване на здравето, от просветителна система, от ограничения за битка с корупцията и от всичко останало. Но това, което участието в еврозоната обезпечава, е, че защищава стопанската система от неустойчивостта и натиска на финансовите пазари. То дава опция да се вземат по-евтини заеми и да се организират промени. Но политиците въпреки всичко би трябвало да организират тези промени, тъй като няма безвъзмезден обяд “, споделя Мартинч Казакс, гуверньор на националната банка на Латвия.
Пътят към приемането на еврото в Латвия стартира с напъните да се причисли към Европейски Съюз през 2004 година Това обезпечава солидна политическа опора и помога да се сложи началото на огромна стратегия за промени. Но това не е задоволителна гаранция за разцвет. То изискваотговорна фискална и макроикономическа политика, напомнят финансисти. Латвия навлезе в международната финансова и икономическа рецесия като една от най-прегряващите стопански системи в света. При присъединението си към Европейски Съюз, проектът е бил Латвия да вкара еврото до 2008 година Но до края на същата година стопанската система е в положение на свободно рухване, а страната беше включена в стратегия за финансова помощ.
Мартинч Казакс, гуверньор на националната банка на Латвия
Обсъждането за присъединението на Латвия към еврото се организира в разгара на рецесията в еврозоната. Има доста скептици. Някои настояват, че Латвия купува последния билет за " Титаник ".
Години по-късно, 63% от латвийците считат, че еврото е нещо положително за Латвия, а към 80% - че то е положително за Европа. С съображение, убеден е финансистът работил за влизането в еврозоната.
„ Мога да кажа, че не промени толкоз значително живота ни. Като валута наподобява друго, това в което хората получават заплатите си – в евро. И от банкоматите получават евро. Така че на смешка мога да кажа – животът продължава. Всъщност помня, че имаше доста полемики. Имаше песимизъм за еврото, по какъв начин ще бъде, дали ще се вдигнат цените. Но от 1-ви януари, когато въведохме еврото, като че ли стана магия. Тази тематика изчезна от дневния ред на политиците въобще. Просто получавахме парите си и плащахме в друга валута. Това беше всичко. От вероятността на хората, които живеят тук, нищо не се промени “, споделя Нилс Сакс, шеф „ Фискална Политика “ в Министерството на финансите.
Въвеждането на еврото е разумна стъпка от позиция на макроикономическата политика на Латвия. Още преди въвеждането на евротонад 80% от заемите бяха отпуснати в евро, а над 40 % от депозитите бяха в евро. Цените на недвижимите парцели и други скъпи активи се определяха най-вече в евро.Над 60% от износа е за страни от Европейски Съюз, където разплащанията са най-вече в евро.
През последните съвсем 10 години еврото носи на латвийските предприятия транспарантни цени, по-малко разноски за превалутиране и по-ниски лихвени проценти. То поддържа износа, както и вложенията. А това значи напредък и по-добър стандарт на живот за латвийските жители.
„ Въпросът е какво е самостоятелност. Ако приказваме за независимостта на страната, няма никаква връзка с валутата. Ние сме самостоятелна страна, решенията се взимат в Латвия и тн.
Единственото нещо, което губим е и съм склонен с него е паричната ни политика. Ако решим да напечатаме пари, не можем. Не когато въведохме еврото, а сега, когато взехме решение да обвържем нашия курс с този на еврото. Той е закрепен. Така че не можем сами да си печатаме пари. България го направи през 2020. Затова независимостта е изгубена, в този смисъл. Въпросът е дали това е огромна драма. Мисля, че не е. Какво значи евентуалната опция да печаташ пари? Може би от икономическа позиция, това ще увеличи експорта, само че цената е, че хората ще получат по-малко. Хората ще могат да купуват по-малко. Затова е по-добре да бъдеш в еврозоната, където хората дружно вземат решение за евро валутата. Но всички тези решения се взимат с консенсус. Така че нашия глас е много забележителен “, счита Сакс.
В сполучливата формула за въвеждане на еврото е и положителното партньорство и съдействие. Инвеститорите и сътрудниците преглеждат Балтийския район като общ. И откакто Естония се причислява към еврото, това дава спомагателен подтик на Латвия, а по-късно и на Литва да последват образеца ѝ.
Латвия става член на еврозоната през 2014-а година.Настоящият заместител ръководител на Еврокомисията Валдис Домбровскис по това време е министър председател на страната. Той изхвърля алегорично тяхната валута лат и подписва първото евро персонално.
ВЪВЕЖДАНЕТО
Откакто Латвия приема еврото са научени значими уроци – за верните стъпки и правилните решения в процеса. И страни като България могат да извлекат поучения, споделя заместник-председателят на Европейска комисия Валдис Добвровскис. Опитът на Латвия демонстрира, че колкото по-рано се направи нужното, толкоз по-скоро може да стартират изгодите.
За да вкара еврото, Латвия трябваше да извърши критериите от Маастрихт - бюджетният дефицитда не надвишава 3% от БВП; държавният дълг да не надвишава 60%. Дългосрочните лихвени проценти да не надвишават с повече от 2 процентни пункта междинния индикатор за на три страни от Европейски Съюз с най-ниска инфлация.
Размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те страни членки с най-хубави индикатори. Всичко това са условията и към България в този момент.
Валдис Домбровскис, зам.председател на Европейска комисия
„ Разбира се, разпоредбите и изискванията за присъединение към еврозоната би трябвало да бъдат изпълнени. И от националните политики зависи да подсигуряват, че тези условия се извършват “, споделя Казакс.
За да могат да вкарат еврото, страните – членки на Европейски Съюз, би трябвало да дават отговор на т.нар.„ критерии за конвергенция “. Това са стопански и правни условия, известни още като „ критерии от Маастрихт “. Това са:
Ценова стабилностСтабилни и устойчиви обществени финансиСтабилност на валутните курсовеДългосрочни лихвени процентиПравно доближаване
Инфлацията е един от детайлите, на които ще се обърне особено внимание, както и обществените финанси.
„ Най-големите опасности остават инфлационните критерии. По отношение на присъединението към еврозоната ясно виждаме редица изгоди за България от присъединението във връзка с по-ниските лихвени проценти и по-ниския курс на конвертиране на валута, облекчение за пътуващите, бистрота на цените. Един от най-важните детайли, който би трябвало да се следи, както в този момент, по този начин и в подтекста на присъединението към еврото, е инфлацията. И за тази страна членка, която се причислява към еврото, нормално се основава механизъм за месечно установяване на цените,с поразумения с бизнес общностите. Така че въвеждането на еврото да не се употребява като опрощение за повишение на цените. Затова този детайл несъмнено би трябвало да се следи “, разяснява еврокомисар Домбровскис.
Най-малко на всеки 2 години Европейската централна банка (ЕЦБ) и Еврокомисията преглеждат дали страните членки отвън еврозоната дават отговор на критериите за конвергенция, с цел да са подготвени да вкарат еврото. Предстои подобен отчет да бъде изработен и за България, който ще обхване минимум интервал от април тази година до април идната.
Твърдо сме решени сега, в който критерият инфлация отговоря, да подадем искане за конвергентен отчет, като при тези условия ще аплайваме за влизане в еврозоната от 01.01.2025 година Това е позицията на българското финансово министерство. Ако бюджетът, който ще предложим с недостиг до 3%, се одобри от Народно събрание, не може да се приказва, че ще сме в дългова серпантина, тъй като това дава отговор на Маастрихтските критерии. Ако се одобри обаче бюджет с недостиг от 7%, тогава автоматизирано ще влезем в дългова серпантина, предизвести служебния финансов министър Росица Велкова.
„ Що се отнася до задълженията, в действителност България има положителни достижения в региона на фискалната дисциплинираност и с 20% обществен дълг България е на второ място в Европейски Съюз. Така че бих споделил, че общественият дълг не е най-належащият проблем за България. Но е ясно, че е значимо да се поддържа тази фискална дисциплинираност и да се поддържа бюджетен недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт, което е различен аршин от Маастрихт “, сподели комисар Домбровскис.
ЗасегаБългария не дава отговор и на критерия за равнището на инфлацията, което достигнало 16.4%,което е много над междинното за Европа.
Инфлацията в Евросъюза сега се дължи на два фактора - високи цени на енергетиката и високи цени на храните. В България тя е по-висока, сходно на балтийските страни, защото сме подвластни от съветския газ и няма общо с влизане във Валутния ръб и приемане на еврото, считат евродепутати.
Част от уговорките, коитостраната би трябвало да одобри обаче са също 4 законопроекта- Търговския закон за неплатежоспособност, Закона за Българска народна банка, Закона за ограниченията против изпирането на пари и промени в Кодекса за обезпечаване.
ИЗВОДИТЕ
„ Експертите да погледнат опита на други страни и да внимават къде да рискуват с стопанската система, с инфлацията, която последователно да се намалява. Разбира се, опцията за осъществяване на всички тези критерии да се усъвършенства. Що се отнася до латвийския опит, можем доста ясно да кажем, че това, че сме част от еврозоната, ни разрешава да се интегрираме в Европа доста по-дълбоко. И ние виждаме изгода от това както в стопански, по този начин и в политически и геополитически проект. Особено в този миг, когато Русия води война в Украйна. Виждаме, че нашето бъдеще е част от Европа и това, че сме част от европейските институции, ни прави по-силни като нация. И решенията, които вземаме, постоянно се преценяват с тази европейска вероятност, тъй като тя е добра и за Латвия. Защото мощна Европа, мощна еврозона, значи мощна Латвия. И противоположното - мощна Латвия също оказва помощ на Европа и еврозоната да станат по-силни “, споделя Казакс.
За по-голям надзор беше въведен европейския учебен срок, с цел да се координират по-добре фискалните и макроикономическите политики в еврозоната. Въведен беше и Банковия съюз, с цел да укрепи финансовия бранш. Усъвършенстван беше и инструментариума за реакция при рецесии.
„ Това е световен проблем. Видяхме, че инфлацията е доста висока. Видяхме, че лихвените проценти се покачиха доста внезапно и видяхме, че това сътвори известна финансова накърнимост. Видяхме това през есента на предходната година на енергийния пазар в скандинавските страни и тогава държавното управление се намеси и даде гаранции. След това видяхме детайли на стрес на облигации в Обединеното кралство. Съвсем неотдавна видяхме и проблемите на банките в Съединени американски щати и Швейцария. Но що се отнася до европейските банки, бих желал да подчертая, че, несъмнено, финансовите равнища и равнищата на ликвидност на банките са доста високи. От страна на ЕЦБ ние следим обстановката и в случай че се наложи да се намесим на пазара, разполагаме с нужните принадлежности за това. Но понастоящем мисля, че следим нараснала волатилност. Трябва да сме внимателни и да следим обстановката “, показва гуверньорът на централната банка на Латвия.
Преди да стигнем до еврозоната, България би трябвало да реши и вътрешните си проблеми.Като все по-нарастващия евроскептицизъм, за който приказват и последните резултати от изборите. Желанието за референдум на тематика еврото, евродепутатите попариха с обстоятелството, че България е подписала контракти за присъединение към Европейски Съюз и е задължена да се причисли към еврото в някакъв миг.
В Латвия е имало необятни полемики и практическият преход към еврото. Той беше сполучлив и без основни проблеми.Всички Банкови сметки сметки в " лат " са превалутирани в евро по формалния обменен курс автоматизирано и гратис. Всякакви суми от финансови принадлежности - акции, контракти за заем и други в лат, също са конвертирани в евро. Всички съглашения са подчинини на правилото на непрекъснатост на договорите, и не и било належащо да се заменят съществуващите съглашения с нови.
Елза, гражданин на Рига:
- Жалко е, че нямаме към този момент лат. Не знам, въпреки всичко сме Латвия. Какво ни остана в този момент?Нищо. Флагъти химнът.
- Стана ли по-скъпо?
- Петдесет на петдесет. Някои неща са по-евтини, други са по-скъпи. За мен персонално, на мен някакси ми стига. Парите ми стигат.
- А вашите другари какво мислят?
- Също им стигат. Не мога да кажа за всички. Но на мен ми стигат, на мен ми е добре. Но ще го кажа по този начин – парите не са най-важното. Важното е да имаме работа. Да имаме дом, където да живеем, и да сме здрави.
Виктория, гражданин на Рига:
- Преди 10 години приехте еврото, по-добре ли стана или по-лошо?
- Не, всичко нарастна. Лекарставата, взимам единствено на промоции. Знаете ли, не е хубаво да приказвам по този начин, само че морковите станаха 1 евро кг. Лекарствата са доста скъпи. 10-15, такива, които ми трябват за гласа, за сърцето. Тъжно е. С храната може да се лавира някак, само че няма по какъв начин да се лишаваме. Но културната стратегия – 30 евро е билета за спектакъл. За пенсионерите дори е понижен, само че е скъпо.
Ричард, гражданин на Рига:
- Стана по-добре, несъмнено
- За живеене?
Стана по-добре. Но не поради еврото. А поради това, че работехме и правехме нещо. И парите са единствено прийом да променим нещо за по-добро. Не, не е скъпо. Сега се връщам от Дания. В Копенхаген е доста скъпо. Зависи от кое място го гледате, сравнението.
Не са ми намалели приходите. Всичко имам. В страна, в която живееш съгласно законите, няма по какъв начин да загубиш нещо.
Най-големият боязън на всички е, че търговци и работодатели сами ще решат на какъв курс да сменят цените. Тук е доста значимо да се каже, че Съветът на Европейски Съюз неотменимо фиксира курса, по който еврото ще размени националната ни валута. Решението се взема от страните членки от еврозоната и страната, която вкарва еврото, чрез гласоподаване с единогласие в Съвета. Никой не взима самичък решение за промяната. А пътят напред зависи единствено от България – нейните политици и жители. Те би трябвало да решат по кое време ще сме подготвени да станем идващият пълновръстен член на еврозоната.
Когато еврото е въведено за първи път като " книжни " пари - Eврозоната се състои от 11 от тогавашните 15 държави-членки на Общността. Но евробанкнотите и евромонетите влизат в послание на 1 януари 2002 година
Еврозоната последователно се уголемява. Тя към този момент включва 20 страни от Европейски Съюз. Последната страна, включила се към еврозоната, е Хърватия, която вкара общата валута на 1 януари тази година. Използва се от близо 347 милиона души.
Малката балтийска държаваЛатвияс население близо 2 милиона души стана18-ата членка на Eврозонатаи четвъртата някогашна комунистическа страна от Централна и Източна Европа, въвела общата валута след Словения през 2007 година, Словакия 2009 година и Естония през 2011 година.
Латвия влиза в Европейски Съюз през май 2004 г.И единствено 10 години по-късно става член на еврозоната на 1 януари 2014 година Придвижването към еврото обаче стартира доста по-рано. През май 2005 година националната валута - латвийският „ лат “ се причислява към Механизма на обменните курсове (ERM II) и съблюдава централен курс от 0,7 към еврото.
Срещнахме се с едни от най-хубавите финансисти, които са взели участие в процеса на приемане на еврото, с цел да споделят сполучливия опит на Латвия, какво взима и какво дава еврозоната. И по какъв начин тя може да бъде образец за България.
ПОДГОТОВКАТА
„ Да бъдеш част от еврозоната защищава стопанската система от разтърсванията на финансовите пазари. Тя дава опция за взимане на заеми на по-ниски лихви. Но, несъмнено, това не извършва цялата ви домашна работа. За да може стопанската система да пораства, е належащо въпреки всичко продуктивността да пораства. Затова са нужни структурни промени в стопанската система. Нуждаете се от опазване на здравето, от просветителна система, от ограничения за битка с корупцията и от всичко останало. Но това, което участието в еврозоната обезпечава, е, че защищава стопанската система от неустойчивостта и натиска на финансовите пазари. То дава опция да се вземат по-евтини заеми и да се организират промени. Но политиците въпреки всичко би трябвало да организират тези промени, тъй като няма безвъзмезден обяд “, споделя Мартинч Казакс, гуверньор на националната банка на Латвия.
Пътят към приемането на еврото в Латвия стартира с напъните да се причисли към Европейски Съюз през 2004 година Това обезпечава солидна политическа опора и помога да се сложи началото на огромна стратегия за промени. Но това не е задоволителна гаранция за разцвет. То изискваотговорна фискална и макроикономическа политика, напомнят финансисти. Латвия навлезе в международната финансова и икономическа рецесия като една от най-прегряващите стопански системи в света. При присъединението си към Европейски Съюз, проектът е бил Латвия да вкара еврото до 2008 година Но до края на същата година стопанската система е в положение на свободно рухване, а страната беше включена в стратегия за финансова помощ.
Мартинч Казакс, гуверньор на националната банка на Латвия
Обсъждането за присъединението на Латвия към еврото се организира в разгара на рецесията в еврозоната. Има доста скептици. Някои настояват, че Латвия купува последния билет за " Титаник ".
Години по-късно, 63% от латвийците считат, че еврото е нещо положително за Латвия, а към 80% - че то е положително за Европа. С съображение, убеден е финансистът работил за влизането в еврозоната.
„ Мога да кажа, че не промени толкоз значително живота ни. Като валута наподобява друго, това в което хората получават заплатите си – в евро. И от банкоматите получават евро. Така че на смешка мога да кажа – животът продължава. Всъщност помня, че имаше доста полемики. Имаше песимизъм за еврото, по какъв начин ще бъде, дали ще се вдигнат цените. Но от 1-ви януари, когато въведохме еврото, като че ли стана магия. Тази тематика изчезна от дневния ред на политиците въобще. Просто получавахме парите си и плащахме в друга валута. Това беше всичко. От вероятността на хората, които живеят тук, нищо не се промени “, споделя Нилс Сакс, шеф „ Фискална Политика “ в Министерството на финансите.
Въвеждането на еврото е разумна стъпка от позиция на макроикономическата политика на Латвия. Още преди въвеждането на евротонад 80% от заемите бяха отпуснати в евро, а над 40 % от депозитите бяха в евро. Цените на недвижимите парцели и други скъпи активи се определяха най-вече в евро.Над 60% от износа е за страни от Европейски Съюз, където разплащанията са най-вече в евро.
През последните съвсем 10 години еврото носи на латвийските предприятия транспарантни цени, по-малко разноски за превалутиране и по-ниски лихвени проценти. То поддържа износа, както и вложенията. А това значи напредък и по-добър стандарт на живот за латвийските жители.
„ Въпросът е какво е самостоятелност. Ако приказваме за независимостта на страната, няма никаква връзка с валутата. Ние сме самостоятелна страна, решенията се взимат в Латвия и тн.
Единственото нещо, което губим е и съм склонен с него е паричната ни политика. Ако решим да напечатаме пари, не можем. Не когато въведохме еврото, а сега, когато взехме решение да обвържем нашия курс с този на еврото. Той е закрепен. Така че не можем сами да си печатаме пари. България го направи през 2020. Затова независимостта е изгубена, в този смисъл. Въпросът е дали това е огромна драма. Мисля, че не е. Какво значи евентуалната опция да печаташ пари? Може би от икономическа позиция, това ще увеличи експорта, само че цената е, че хората ще получат по-малко. Хората ще могат да купуват по-малко. Затова е по-добре да бъдеш в еврозоната, където хората дружно вземат решение за евро валутата. Но всички тези решения се взимат с консенсус. Така че нашия глас е много забележителен “, счита Сакс.
В сполучливата формула за въвеждане на еврото е и положителното партньорство и съдействие. Инвеститорите и сътрудниците преглеждат Балтийския район като общ. И откакто Естония се причислява към еврото, това дава спомагателен подтик на Латвия, а по-късно и на Литва да последват образеца ѝ.
Латвия става член на еврозоната през 2014-а година.Настоящият заместител ръководител на Еврокомисията Валдис Домбровскис по това време е министър председател на страната. Той изхвърля алегорично тяхната валута лат и подписва първото евро персонално.
ВЪВЕЖДАНЕТО
Откакто Латвия приема еврото са научени значими уроци – за верните стъпки и правилните решения в процеса. И страни като България могат да извлекат поучения, споделя заместник-председателят на Европейска комисия Валдис Добвровскис. Опитът на Латвия демонстрира, че колкото по-рано се направи нужното, толкоз по-скоро може да стартират изгодите.
За да вкара еврото, Латвия трябваше да извърши критериите от Маастрихт - бюджетният дефицитда не надвишава 3% от БВП; държавният дълг да не надвишава 60%. Дългосрочните лихвени проценти да не надвишават с повече от 2 процентни пункта междинния индикатор за на три страни от Европейски Съюз с най-ниска инфлация.
Размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те страни членки с най-хубави индикатори. Всичко това са условията и към България в този момент.
Валдис Домбровскис, зам.председател на Европейска комисия
„ Разбира се, разпоредбите и изискванията за присъединение към еврозоната би трябвало да бъдат изпълнени. И от националните политики зависи да подсигуряват, че тези условия се извършват “, споделя Казакс.
За да могат да вкарат еврото, страните – членки на Европейски Съюз, би трябвало да дават отговор на т.нар.„ критерии за конвергенция “. Това са стопански и правни условия, известни още като „ критерии от Маастрихт “. Това са:
Ценова стабилностСтабилни и устойчиви обществени финансиСтабилност на валутните курсовеДългосрочни лихвени процентиПравно доближаване
Инфлацията е един от детайлите, на които ще се обърне особено внимание, както и обществените финанси.
„ Най-големите опасности остават инфлационните критерии. По отношение на присъединението към еврозоната ясно виждаме редица изгоди за България от присъединението във връзка с по-ниските лихвени проценти и по-ниския курс на конвертиране на валута, облекчение за пътуващите, бистрота на цените. Един от най-важните детайли, който би трябвало да се следи, както в този момент, по този начин и в подтекста на присъединението към еврото, е инфлацията. И за тази страна членка, която се причислява към еврото, нормално се основава механизъм за месечно установяване на цените,с поразумения с бизнес общностите. Така че въвеждането на еврото да не се употребява като опрощение за повишение на цените. Затова този детайл несъмнено би трябвало да се следи “, разяснява еврокомисар Домбровскис.
Най-малко на всеки 2 години Европейската централна банка (ЕЦБ) и Еврокомисията преглеждат дали страните членки отвън еврозоната дават отговор на критериите за конвергенция, с цел да са подготвени да вкарат еврото. Предстои подобен отчет да бъде изработен и за България, който ще обхване минимум интервал от април тази година до април идната.
Твърдо сме решени сега, в който критерият инфлация отговоря, да подадем искане за конвергентен отчет, като при тези условия ще аплайваме за влизане в еврозоната от 01.01.2025 година Това е позицията на българското финансово министерство. Ако бюджетът, който ще предложим с недостиг до 3%, се одобри от Народно събрание, не може да се приказва, че ще сме в дългова серпантина, тъй като това дава отговор на Маастрихтските критерии. Ако се одобри обаче бюджет с недостиг от 7%, тогава автоматизирано ще влезем в дългова серпантина, предизвести служебния финансов министър Росица Велкова.
„ Що се отнася до задълженията, в действителност България има положителни достижения в региона на фискалната дисциплинираност и с 20% обществен дълг България е на второ място в Европейски Съюз. Така че бих споделил, че общественият дълг не е най-належащият проблем за България. Но е ясно, че е значимо да се поддържа тази фискална дисциплинираност и да се поддържа бюджетен недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт, което е различен аршин от Маастрихт “, сподели комисар Домбровскис.
ЗасегаБългария не дава отговор и на критерия за равнището на инфлацията, което достигнало 16.4%,което е много над междинното за Европа.
Инфлацията в Евросъюза сега се дължи на два фактора - високи цени на енергетиката и високи цени на храните. В България тя е по-висока, сходно на балтийските страни, защото сме подвластни от съветския газ и няма общо с влизане във Валутния ръб и приемане на еврото, считат евродепутати.
Част от уговорките, коитостраната би трябвало да одобри обаче са също 4 законопроекта- Търговския закон за неплатежоспособност, Закона за Българска народна банка, Закона за ограниченията против изпирането на пари и промени в Кодекса за обезпечаване.
ИЗВОДИТЕ
„ Експертите да погледнат опита на други страни и да внимават къде да рискуват с стопанската система, с инфлацията, която последователно да се намалява. Разбира се, опцията за осъществяване на всички тези критерии да се усъвършенства. Що се отнася до латвийския опит, можем доста ясно да кажем, че това, че сме част от еврозоната, ни разрешава да се интегрираме в Европа доста по-дълбоко. И ние виждаме изгода от това както в стопански, по този начин и в политически и геополитически проект. Особено в този миг, когато Русия води война в Украйна. Виждаме, че нашето бъдеще е част от Европа и това, че сме част от европейските институции, ни прави по-силни като нация. И решенията, които вземаме, постоянно се преценяват с тази европейска вероятност, тъй като тя е добра и за Латвия. Защото мощна Европа, мощна еврозона, значи мощна Латвия. И противоположното - мощна Латвия също оказва помощ на Европа и еврозоната да станат по-силни “, споделя Казакс.
За по-голям надзор беше въведен европейския учебен срок, с цел да се координират по-добре фискалните и макроикономическите политики в еврозоната. Въведен беше и Банковия съюз, с цел да укрепи финансовия бранш. Усъвършенстван беше и инструментариума за реакция при рецесии.
„ Това е световен проблем. Видяхме, че инфлацията е доста висока. Видяхме, че лихвените проценти се покачиха доста внезапно и видяхме, че това сътвори известна финансова накърнимост. Видяхме това през есента на предходната година на енергийния пазар в скандинавските страни и тогава държавното управление се намеси и даде гаранции. След това видяхме детайли на стрес на облигации в Обединеното кралство. Съвсем неотдавна видяхме и проблемите на банките в Съединени американски щати и Швейцария. Но що се отнася до европейските банки, бих желал да подчертая, че, несъмнено, финансовите равнища и равнищата на ликвидност на банките са доста високи. От страна на ЕЦБ ние следим обстановката и в случай че се наложи да се намесим на пазара, разполагаме с нужните принадлежности за това. Но понастоящем мисля, че следим нараснала волатилност. Трябва да сме внимателни и да следим обстановката “, показва гуверньорът на централната банка на Латвия.
Преди да стигнем до еврозоната, България би трябвало да реши и вътрешните си проблеми.Като все по-нарастващия евроскептицизъм, за който приказват и последните резултати от изборите. Желанието за референдум на тематика еврото, евродепутатите попариха с обстоятелството, че България е подписала контракти за присъединение към Европейски Съюз и е задължена да се причисли към еврото в някакъв миг.
В Латвия е имало необятни полемики и практическият преход към еврото. Той беше сполучлив и без основни проблеми.Всички Банкови сметки сметки в " лат " са превалутирани в евро по формалния обменен курс автоматизирано и гратис. Всякакви суми от финансови принадлежности - акции, контракти за заем и други в лат, също са конвертирани в евро. Всички съглашения са подчинини на правилото на непрекъснатост на договорите, и не и било належащо да се заменят съществуващите съглашения с нови.
Елза, гражданин на Рига:
- Жалко е, че нямаме към този момент лат. Не знам, въпреки всичко сме Латвия. Какво ни остана в този момент?Нищо. Флагъти химнът.
- Стана ли по-скъпо?
- Петдесет на петдесет. Някои неща са по-евтини, други са по-скъпи. За мен персонално, на мен някакси ми стига. Парите ми стигат.
- А вашите другари какво мислят?
- Също им стигат. Не мога да кажа за всички. Но на мен ми стигат, на мен ми е добре. Но ще го кажа по този начин – парите не са най-важното. Важното е да имаме работа. Да имаме дом, където да живеем, и да сме здрави.
Виктория, гражданин на Рига:
- Преди 10 години приехте еврото, по-добре ли стана или по-лошо?
- Не, всичко нарастна. Лекарставата, взимам единствено на промоции. Знаете ли, не е хубаво да приказвам по този начин, само че морковите станаха 1 евро кг. Лекарствата са доста скъпи. 10-15, такива, които ми трябват за гласа, за сърцето. Тъжно е. С храната може да се лавира някак, само че няма по какъв начин да се лишаваме. Но културната стратегия – 30 евро е билета за спектакъл. За пенсионерите дори е понижен, само че е скъпо.
Ричард, гражданин на Рига:
- Стана по-добре, несъмнено
- За живеене?
Стана по-добре. Но не поради еврото. А поради това, че работехме и правехме нещо. И парите са единствено прийом да променим нещо за по-добро. Не, не е скъпо. Сега се връщам от Дания. В Копенхаген е доста скъпо. Зависи от кое място го гледате, сравнението.
Не са ми намалели приходите. Всичко имам. В страна, в която живееш съгласно законите, няма по какъв начин да загубиш нещо.
Най-големият боязън на всички е, че търговци и работодатели сами ще решат на какъв курс да сменят цените. Тук е доста значимо да се каже, че Съветът на Европейски Съюз неотменимо фиксира курса, по който еврото ще размени националната ни валута. Решението се взема от страните членки от еврозоната и страната, която вкарва еврото, чрез гласоподаване с единогласие в Съвета. Никой не взима самичък решение за промяната. А пътят напред зависи единствено от България – нейните политици и жители. Те би трябвало да решат по кое време ще сме подготвени да станем идващият пълновръстен член на еврозоната.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ