Това е ера, в която е преминал целият съзнателен живот

„ Това е епоха, в която е минал целият умишлен живот на всеки човек в тази страна. Тази ера, стартира с края на Втората международна война, война, която банкрутира великите сили. В някои случаи морално, в други политически, а в множеството – стопански. А от време на време трите по едно и също време “. Това написа някогашният основен редактор на авторитетното английско издание The Times Даниел Финкълщайн в коментар за вестника, показан без редакторска интервенция от организация Фокус.
Това е ера, която бе дефинирана от решението на президента Труман, по апел на Джордж Маршал и Дийн Ачесън, да се притече на помощ на Европа финансово и да трансформира сигурността й в приоритет за Съединени американски щати. Епохата бе белязана от културната доминация на Холивуд и рокендрола, от невероятния разцвет на западния капитализъм и от нуклеарното опълчване със Съветския съюз, предшестващо интелектуалния и политически банкрут на комунизма.
А в този момент настъпиха времена, в които се чудим дали е пристигнал краят на тази ера? Дали злополуката с ковид ще бъде краят на Pax Americana?
Откакто за първи път Труман завоюва купата, американският президент постоянно е бил „ водач на свободния свят “. Терминът се употребява толкоз постоянно и толкоз повърхностно, че съвсем да подсказва, че е публично звание. Точно както Виктория беше освен кралица, само че и императрица на Индия.
И въпреки всичко да си водач на свободния свят не е служба. Това е роля. Труман я сътвори посредством дейностите си, а неговите наследници одобриха отговорностите. Случваше се да се отклонят от пътя си, някои бяха мощни – други слаби, само че те постоянно одобряваха следвоенните отговорности, самоналожени отговорности, да демонстрират пътя напред, да сплотяват демократичните демокрации, да поддържат мнението и дейностите на свободните народи.
Но в това време не трябва да се заблуждаваме, никой президент не си е разрешавал да пренебрегне мнението на американците или да сложи ролята си на водач на свободния свят, над тази на водач на личната си страна. А свободните народи доста рядко са приемали американските ползи и отзиви за свои лични.
И въпреки всичко в множеството от битките и рецесиите след 1945 година светът постоянно е можел да разчита на Съединени американски щати да го поведе, да покаже пътя напред. Досега.
Коронавирусът не се респектира от никого и не се стопира пред никакви граници. Той не приказва нито един език и не живее в някоя избрана страна. Covid-19 е висшата интернационална рецесия. И въпреки всичко една изключителна специфичност на тази рецесия е в това какъв беше отговорът на обособените страни.
Изправени сме пред нещо, което съставлява опасност за здравето на всекиго, без значение от богата или бедна страна, и то заплашва да срине световната стопанска система, може би ще унищожи години, даже десетилетия стопански прогрес. Но има ли интернационално управление, което се бори с него?
Това е моментът на водача на свободния свят, само че водач на свободния свят няма. Доналд Тръмп е некадърен да оглави даже отговора на рецесията в личната си страна, а да не приказваме да въодушеви интернационалните институции. Във всеки случай той няма интерес от това. А даже да имаше подобен интерес, кой би го последвал, поради непрекъснатите му провали и експлоадирания на несъстоятелните му конференции?
Г-н Тръмп е просто олицетворение на американското отношение, което се развива от известно време. И значително това е разбираемо. Докато Втората международна война и даже Студената война отиваха в историята, доста американци започнаха да се усещат изтощени от своите интернационалните отговорности. Те считат, че интернационалното управление коства пари, време, сила и живота на американци, само че все пак смятат (може би погрешно), че не поставя храна на масата на американските фамилии и не способства за сигурността им. А дали не е тъкмо противоположното.
Тръмп може да си тръгне следващата година или през 2025-та, само че дали тези настроения ще останат?
Разбира се, Pax Americana е освен това от международното водачество на президентите. Може би, в по-голяма степен това е образецът на Америка. Дори когато тази страна се бореше с расовата сегрегация и дискриминация, тя беше образец за мнозина по света за това какво е допустимо.
Земя на благоприятни условия, подвижност и разцвет. Конституционна народна власт, защитаваща правото на изложение и свободите на всеки жител. Нация, която постоянно е една крачка напред, изпратила първия човек на Луната, разрастваща новите технологии и раждаща утрешните корпоративни колоси. Лаборатория за народна власт, в която щатите се състезаваха в изпробването на нови хрумвания и политики. Място, където класата и наследството значеха по-малко от гения и предприемчивостта.
Но през днешния ден този модел наподобява старомоден и коронавирусът сложи под прожекторите една друга Америка. Такава, в която федералното държавно управление наподобява прекомерно едва, с цел да предприеме нужните дейности, в която науката би трябвало да се конкурира със суеверията в публичното пространство. Място, където може и да има независимост на словото, само че е мъчно да повярваш на каквото и да е, от това, което чуваш. Страна, в която волята за поддръжка на стопанската система не е толкоз огромна, колкото го изискват икономическите проблеми.
Америка господства следвоенната епоха, тъй като излезе от Втората международна война по-силна от всяка друга нация. Беше по-богата, по-мощна и по-сигурна в себе си. Без тази самонадеяност и благосъстояние нямаше да има Pax Americana.
А в този момент има огромна възможност след ковид Америка да е измежду най-тежко потърпевшите страни и да има неимоверни компликации при превъзмогването на вредите върху стопанската система и здравето на жителите.
Ще бъде ли към момента в положение да управлява свободния свят? И в случай че не, тогава кой? Западна Европа към момента е финансово и военно подвластна от Съединени американски щати за нейната защита и сигурност. Много от огромните индустриални и научни предприятия в света са американски. Дори те да са изгубили волята и способността си да управляват, никой различен не наподобява подготвен да го направи.
Което ни води до Китай. Той може и да е задоволително нагъл и огромен, с цел да поеме ролята. Ако икономическото и военното му въздействие продължат да се усилват, а Америка остави вакуум, това би било злополука за нас. Китай може и да стане водач, само че не и водач на свободния свят.
Този сюжет наподобява много скептичен. Възможно е рецесията да възвърне на Америка чувството за нейната неповторима роля и още веднъж да обезпечи водач, който е заслужен за почитание и може да бъде признат. Това, обаче, надалеч не е несъмнено.
Така че нашата задача, когато всичко завърши, ще бъде да се присъединим към други народи и да създадем международни структури, които не са толкоз подвластни от Съединените щати, да покажем подготвеност да ги финансираме и да помогнем за управлението им. Да приемем споделената отговорност, която прекомерно дълго разпореждаме на Съединени американски щати.
Ако не го създадем, съществува заплаха освен да забележим края на Pax Americana, само че и на самия Pax.
Даниел Финкълщайн е английски публицист и политик. Той е някогашен изпълнителен редактор на The Times, продължава да е седмичен политически колумнист и в този момент е асоцииран редактор. Барон Финкълщайн е някогашен ръководител на мозъчния концерн Policy Exchange, който беше завещан от David Frum през 2014 година През август 2013 година стана член на Камарата на лордовете от Консервативната партия. През 1997 година получава най-високата държавна премия в Обединеното кралство „ Орден на Британската империя “, а през 2013 година е изработен Барон на Пинър.