Спортна мотивация за неамбициозни
Това е един дребен текст за мотивацията и насладата от това да можеш. Сигурно ще е от минимум четените ми публикации, тъй като кой ли се мисли за нечестолюбив... Ако не си от най-спортните девойки, в случай че все нямаш време, в случай че все се каниш да започнеш – метод има. В три стъпки.
По природа по никакъв начин не обичам да излизам от зоната си на комфорт. Обаче споделят, че триумфите се крият тъкмо отвън тази зона. Затова съм изпитала персонално върху себе си всевъзможни техники за мотивация при разнообразни обстановки.Може и да звучи смешно в текст за спорт да има претекст “бъдете като Лили Иванова ”, само че... гледайте я на концерт.Така изведох две от най-важните си правила в живота: 1) да бъда вярна на това, което желая и 2) в никакъв случай да не спирам. Знам, че в случай че не съумея от първия път, ще съумея от третия, или от тридесетия. Без значение по кое време, тъй като ще направя толкоз опити, колкото е задоволително. Вярвам, че това важи за всички и че неуспех не съществува. Съществува единствено отвод.
Как се отнася това към спорта?
1. Правилно изходно равнище. Започваме от спортна интензивност и натоварване, уместно за възрастта и общото физическо положение. Много значима е двигателната просвета и опитът дотук. Например, за едно момиче на към 30-годишна възраст и в кондиция плуването е страховит спорт. Обаче в случай че момичето е като мен и в басейна е като стресната котка, надали може да чакаме огромни достижения... По същия метод една 50-годишна инструкторка по пилатес може да стартира от по-високо равнище спрямо 50-годишен административен шеф и така нататък
Ако нямате никакъв опит, каквото и да стартирате, правете го с инструктор. Правилното изходно равнище е значимо, тъй като огромните компликации могат да ни откажат (и травмират), а в лесното няма мотивация.
2. Последователност . Последователността се реализира най-лесно със основаването на “неща, които не подлежат на договаряния ”. Хората, които си поставят сакчето за фитнес в багажника от понеделник с концепцията, че когато имат време, ще отидат да спортуват, нормално единствено си го возят. По-добре един сигурен ден в седмицата в залата, в сравнение с вероятно три дни. На процедура това значи да определите „ със закон “ най-малко един ден от седмицата за спорт. Така в действителност ще се стремите да извършите програмата си, без да отлагате. Или най-малко ще си дадете ясна сметка какъв брой сте склонни да отлагате спорта поради други занимания или поради безконечното опрощение – умората.
Лили Иванова споделя, че всяка заран прави извършения. Не пропуща, тъй като знае, че в случай че един път пропусне, ще стартира да пропуща постоянно. Може и да звучи смешно в текст за спорт да има претекст “бъдете като Лили Иванова ”, само че... гледайте я на концерт.
И назад към нашия всекидневен състезателен режим: значимо е какво ще се случи през днешния ден. Не е значимо дали през вчерашния ден си бил в залата и дали на следващия ден ще компенсираш за през днешния ден. Важно е през днешния ден да не пропускаш. И с цел да имаш “днес ”, най-лесно е да определиш този ден в седмицата, в който ще си в залата. Без изключения.
3. Цел . Според мен това, което работи най-добре, е да се опитваш да бъдеш по-добра от предходната седмица. Малко, последователно, само че несъмнено да отбелязваш напредък. По-висока степен на кардиото, повече повторения на коремните, по-дълго разпъване, ново упражнение... Няма значение какво ще е подобрението, просто постигането на нещо ни кара да изпитваме наслада от спорта и да сме удовлетворени от себе си.
Сравнявайте се единствено със себе си и не спирайте да се подобрявате.
Най-сериозният проблем при задаването на цел в спортната стратегия за неспортисти е спорът сред това, което желая да реализира в бъдещето и това, което желая в този миг. Например: след три месеца желая да съм с по-стегната мускулатура от в този момент. Сега желая да се прибера, да си ръся чаша вино, да си завия краката с одеяло и да си чета.За решаването на този спор ще пиша по-детайлно в идната си публикация. Сега ще дам единствено един, само че за сметка на това стоманен трик. Напишете си писмо. Да, не се майтапя. Кратка записка, в която описвате за какво желаете да спортувате постоянно и за какво не би трябвало да се отказвате. Например: “След три месеца ще си не запомнила днешните си съмнения какво искаш – сладолед или йога, само че тялото ти ще помни и ще носи следствията на решението ти. ” Или нещо по-просто: “Ако в този момент не отидеш в залата, другия месец няма да влезеш в “слабите ” си дънки и ще се обвиняваш. ” Писмото носете на комфортно място и четете всякога, когато се чудите по кой път да поемете.
Баща ми споделяше: “Ако ще се отказваш, кажи, че е тъй като не искаш, а не тъй като не можеш. Защото можеш всичко. ”
Вярвам, че това важи за всеки човек.
Надя Светославова
Надя е извървяла целия спорен път към постигането на мечтаната фигура. Това я въодушевява да стартира процедура на уелнес инструктор и да оказва помощ на други хора с проблеми в областта на здравословния метод на живот. Методът й на работа не е обвързван просто с изчисление на калории, а с определяне на самостоятелните потребности на всеки и взаимно построяваме на персонален път към по-добър живот. Разполага с богат боеприпас техники за справяне със напрежението и мотивиращи техники, приспособява хранителни и спортни режими към съответните потребности на всеки. Работи самостоятелно и с групи. Можете да следите публикациите й в нейния профил в Linkedin или да се свържете непосредствено с нея на имейл .
По природа по никакъв начин не обичам да излизам от зоната си на комфорт. Обаче споделят, че триумфите се крият тъкмо отвън тази зона. Затова съм изпитала персонално върху себе си всевъзможни техники за мотивация при разнообразни обстановки.Може и да звучи смешно в текст за спорт да има претекст “бъдете като Лили Иванова ”, само че... гледайте я на концерт.Така изведох две от най-важните си правила в живота: 1) да бъда вярна на това, което желая и 2) в никакъв случай да не спирам. Знам, че в случай че не съумея от първия път, ще съумея от третия, или от тридесетия. Без значение по кое време, тъй като ще направя толкоз опити, колкото е задоволително. Вярвам, че това важи за всички и че неуспех не съществува. Съществува единствено отвод.
Как се отнася това към спорта?
1. Правилно изходно равнище. Започваме от спортна интензивност и натоварване, уместно за възрастта и общото физическо положение. Много значима е двигателната просвета и опитът дотук. Например, за едно момиче на към 30-годишна възраст и в кондиция плуването е страховит спорт. Обаче в случай че момичето е като мен и в басейна е като стресната котка, надали може да чакаме огромни достижения... По същия метод една 50-годишна инструкторка по пилатес може да стартира от по-високо равнище спрямо 50-годишен административен шеф и така нататък
Ако нямате никакъв опит, каквото и да стартирате, правете го с инструктор. Правилното изходно равнище е значимо, тъй като огромните компликации могат да ни откажат (и травмират), а в лесното няма мотивация.
2. Последователност . Последователността се реализира най-лесно със основаването на “неща, които не подлежат на договаряния ”. Хората, които си поставят сакчето за фитнес в багажника от понеделник с концепцията, че когато имат време, ще отидат да спортуват, нормално единствено си го возят. По-добре един сигурен ден в седмицата в залата, в сравнение с вероятно три дни. На процедура това значи да определите „ със закон “ най-малко един ден от седмицата за спорт. Така в действителност ще се стремите да извършите програмата си, без да отлагате. Или най-малко ще си дадете ясна сметка какъв брой сте склонни да отлагате спорта поради други занимания или поради безконечното опрощение – умората.
Лили Иванова споделя, че всяка заран прави извършения. Не пропуща, тъй като знае, че в случай че един път пропусне, ще стартира да пропуща постоянно. Може и да звучи смешно в текст за спорт да има претекст “бъдете като Лили Иванова ”, само че... гледайте я на концерт.
И назад към нашия всекидневен състезателен режим: значимо е какво ще се случи през днешния ден. Не е значимо дали през вчерашния ден си бил в залата и дали на следващия ден ще компенсираш за през днешния ден. Важно е през днешния ден да не пропускаш. И с цел да имаш “днес ”, най-лесно е да определиш този ден в седмицата, в който ще си в залата. Без изключения.
3. Цел . Според мен това, което работи най-добре, е да се опитваш да бъдеш по-добра от предходната седмица. Малко, последователно, само че несъмнено да отбелязваш напредък. По-висока степен на кардиото, повече повторения на коремните, по-дълго разпъване, ново упражнение... Няма значение какво ще е подобрението, просто постигането на нещо ни кара да изпитваме наслада от спорта и да сме удовлетворени от себе си.
Сравнявайте се единствено със себе си и не спирайте да се подобрявате.
Най-сериозният проблем при задаването на цел в спортната стратегия за неспортисти е спорът сред това, което желая да реализира в бъдещето и това, което желая в този миг. Например: след три месеца желая да съм с по-стегната мускулатура от в този момент. Сега желая да се прибера, да си ръся чаша вино, да си завия краката с одеяло и да си чета.За решаването на този спор ще пиша по-детайлно в идната си публикация. Сега ще дам единствено един, само че за сметка на това стоманен трик. Напишете си писмо. Да, не се майтапя. Кратка записка, в която описвате за какво желаете да спортувате постоянно и за какво не би трябвало да се отказвате. Например: “След три месеца ще си не запомнила днешните си съмнения какво искаш – сладолед или йога, само че тялото ти ще помни и ще носи следствията на решението ти. ” Или нещо по-просто: “Ако в този момент не отидеш в залата, другия месец няма да влезеш в “слабите ” си дънки и ще се обвиняваш. ” Писмото носете на комфортно място и четете всякога, когато се чудите по кой път да поемете.
Баща ми споделяше: “Ако ще се отказваш, кажи, че е тъй като не искаш, а не тъй като не можеш. Защото можеш всичко. ”
Вярвам, че това важи за всеки човек.
Надя Светославова
Надя е извървяла целия спорен път към постигането на мечтаната фигура. Това я въодушевява да стартира процедура на уелнес инструктор и да оказва помощ на други хора с проблеми в областта на здравословния метод на живот. Методът й на работа не е обвързван просто с изчисление на калории, а с определяне на самостоятелните потребности на всеки и взаимно построяваме на персонален път към по-добър живот. Разполага с богат боеприпас техники за справяне със напрежението и мотивиращи техники, приспособява хранителни и спортни режими към съответните потребности на всеки. Работи самостоятелно и с групи. Можете да следите публикациите й в нейния профил в Linkedin или да се свържете непосредствено с нея на имейл .
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ