Жак Бо: САЩ смятат каузата в Украйна за изгубена
Зеленски не е законен, а Западът тласка Русия към решителна победа
Автор:
" Започнаха да приказват за нова украинска контраатака, която щяла да се организира през 2025 година, ненапълно повтарят разказа от 2023-а. Малко евентуално е украинците да реализират триумф, само че се пробват да запазят илюзията, че Украйна към момента може да направи нещо в този спор. Както споделих, те не са дефинирали какво значи победа на Украйна, затова не са дефинирали задачите на Украйна и тактиката, по тази причина е малко евентуално Украйна да реализира това, което желае, т.е. освобождението на своята територия. Точно противоположното, мисля, че държанието на западните страни единствено ускорява позициите на руснаците, тъй като тези приказки за деколонизацията на Русия, за разчленяването на Русия, единствено удостоверяват това, което Владимир Путин споделя на съветското население. И съветското население установи, че това, което му споделя Путин за екзистенциалния риск за Русия, е действителност. Следователно всички тези неуместни изказвания в нашия разказ в реалност ускоряват волята на Русия да завърши с Украйна. И колкото повече оръжия даваме на Украйна, колкото повече се ускорява Русия стопански, военно, даже би могло да се каже обществено, тъй като ситуацията на руснаците се усъвършенства, толкоз повече динамичността е в посока на окончателната победа на Русия. Действията на Запада тласкат още повече Русия към решителна победа против Украйна. Вие ще си съставите мнение за всичко това, аз мисля, че неналичието на западна тактика ще бъде съдбовна за Украйна. Но по този начин да бъде и аз персонално считам, че западните страни единствено форсират този развой ", казва Жак Бо, някогашен полковник от швейцарското стратегическо разузнаване. Той е специалист по страните от Източна Европа, някогашен началник на доктрината за мироподдържащите интервенции на Организация на обединените нации. Преговарял е с най-висшите представители на армията и разузнаването на Русия незабавно след рухването на Съюз на съветските социалистически републики. Работил е в границите на НАТО по стратегии в Украйна в помощ на украинската войска и по-конкретно по време на революцията на Майдана през 2014 г. След “Poutine, maître du jeu? ” („ Путин, занаятчия на играта? “), “Opération Z ” ( “Операция Z ”), “Ukraine entre guerre et paix ” ( “Украйна сред война и мир ”) Жак Бо публикува четвърта книга за войната в Украйна, “L’art de la guerre russe. Comment l’Occident a conduit l’Ukraine à l’échec ” ( “Руското военно изкуство. Как Западът докара Украйна до неуспех ”) в издателство “Макс Мило ”.
Добър ден, през днешния ден е 18 юни 2024 година и бих желал да се върна към конференцията от 15 и 16 юни в Бюргенщок, в Швейцария, за възможен мир в Украйна.
От самото начало тази конференция потегли зле, защото всички видяха, че няма огромна изгода от мирна конференция единствено с едно от настоящите лица. Швейцарската министърка на защитата, госпожа Виола Амхерд, която е и президент на Конфедерация Швейцария, още през май загатна този проблем и към този момент предвиждаше провеждането на друга конференция, след тази в Бюргенщок, само че този път с Русия, с цел да има резултати. Така че се знаеше, че тази конференция няма да донесе предстоящите резултати и че поставените цели не са доста ясни. Това се отрази на интернационалния интерес към конференцията и дори украинската преса установи, че броят на участниците се сви като шагренова кожа. Бяха поканени 160 страни, а в последна сметка имаше единствено 100 делегации.
Разграничавам поканените страни и делегациите, т.е. бяха поканени 160 страни, само че измежду делегациите имаше и интернационалните организации. В реалност участваха осем интернационалните организации, затова имаше 92 страни на тази конференция. Очевидно тя беше опорочена от еднополярността на полемиката, само че имаше и различен проблем. Конференцията бе извършена след срещата на Г-7, която, както акцентира английският в. “Телеграф ”, е била най-непопулярната, провеждана в миналото.
Същите политически фигури, като се изключи Джо Байдън, се събраха още веднъж в Бюргенщок и видяхме, неналичието на доверие в Запада във всичко това. Липса на доверие в Г-7 от една страна, само че също по този начин липса на доверие в тази конференция в Бюргенщок. Беше много иронично, даже занимателно, виждайки незнанието на нашите публицисти, в тази ситуация на американските публицисти, които към момента бъркат Швеция и Швейцария. Това не е нещо ново, само че то илюстрира лекотата, с която нашите публицисти се отнасят към новините и точно от това страдаме от началото на спора в Украйна, а същото се отнася и за спора в Палестина.
Тази конференция не е изцяло нова, защото тя се базираше на така наречен формула за мир на Зеленски, която към този момент бе представена в Общото заседание на Организация на обединените нации през септември 2022 година, по-късно беше разграничена на 10 точки и в тази форма бе показана на срещата на върха на Г-20 през ноември 2022 година и в цяла серия конференции до януари 2024 година в Давос. Обърнете внимание, че в листата, показан в Бюргенщок, се появява формула от три точки.
Важно е да се разбере историята на тези 10 точки, с цел да се разбере повода, заради която конференцията в Бюргенщок беше неуспех. Зеленски нахвърля своята формула за мир през лятото на 2022 година През това лято Украйна предвиждаше необятна атака с 1 млн. души, които да отвоюват цялата територия, завладяна от руснаците от февруари 2022 година, в това число Крим. Всъщност тази атака от 2022 година трябваше да бъде офанзивата, планувана през март 2021 година от Зеленски в декрет, който той издаде на 24 март. Накратко, през лятото на 2022 година украинците, уверени, че ще бъдат подкрепени от Запада, бяха уверени в триумфа на своята интервенция.
И за какво бяха уверени в помощта на Запада?
Защото на този стадий имаше три опита за договаряния с Украйна и всякога западните страни потупваха Зеленски по рамото и желаеха да отдръпна плана си. При неналичието на договаряния той трябваше да води война, да продължи да се бие и да отблъсне Русия, за което западните страни щели да му оказват помощ. Това е повода, заради която през лятото на 2022 година Зеленски беше уверен в триумфа на своята контраатака и на този основа приготви мирния си проект. В последна сметка тази контраатака не се състоя през 2022 година Тя беше отлагана поредно за есента на 2022 година, за зимата на 2022-2023-а, след това за пролетта на 2023-а и в последна сметка се състоя през юни 2023 година само че отново със същата концепция, че би трябвало да докара до решителна и безусловно безспорна победа против Русия. Когато преглеждаме десетте точки от проекта на Зеленски, виждаме, че
това в действителност е проект за капитулация, който да бъде натрапен на Русия.
Интересно е също, че всяка една от десетте точки в тази формула се базира на резолюция на Организация на обединените нации от лятото на 2022 година
Важното е да запомним за тези 10 точки, че всъщност става дума за декларация за капитулация на Русия, в която тя да се ангажира да изтегли войските си, закононарушенията ѝ да бъдат съдени от интернационален арбитражен съд и така нататък и тъй наречените Беше явно, че руснаците няма да одобряват подобен проект и евентуално по тази причина мирният проект или формулата за мир на Зеленски бе сведена до три точки на конференцията в Бюргенщок.
Трите точки са в бяло на вашите екрани: радиационна и нуклеарна сигурност, продоволствена сигурност и освобождение на пандизчиите и депортираните, в това число децата, за които имаше толкоз разногласия, което докара до издаването на заповед за арест на Владимир Путин от Международния углавен съд.
Защо има три точки в този проект? Защото не е евентуално използването на десетте точки: Русия напредна на украинска територия, контраофанзивата от 2023 година изцяло се провали и затова да ѝ постановат през днешния ден да изтегли войските си обрече конференцията на крах. Не знам дали свеждането на плана до три точки е по швейцарска или украинска самодейност, само че по този начин или другояче останаха тези три точки. Във всички тях се приписваше виновност и се опитваха да наложат държание на Русия, само че
в действителност всяка от тези точки произтича от проблем от украинска страна.
За радиационната и нуклеарна сигурност упрекнаха руснаците, само че през октомври 2023 година ген. Кирил Буданов, началник на украинското военно разузнаване, самичък призна в украински уебсайт, че проблемите в АЕЦ “Запорожие ” в действителност са поради офанзиви на украинската войска.
Същото се отнася и за морския трафик в Черно море. Обвиняваха Русия за невъзможността да се движат кораби в минираните от нея украински пристанища, само че в реалност се случи тъкмо противоположното - от началото на съветската атака през февруари 2022 година украинците, опасявайки се от земноводна офанзива в Одеса и на западния бряг на Днепър, сложиха мини по целия бряг, което ще основава проблеми чак до Босфора, тъй като тези мини ще не престават да се отклоняват и да основават проблеми на турците. Но мините са с украински генезис, а не съветски, и когато се изработваше тази резолюция, налагаща на Русия да спре минирането, съветникът на Зеленски Давид Арахамия съобщи в украинската преса, че украинските военни са срещу разчистването на мините, тъй като това е метод да се защитят от възможна съветска офанзива. Така че
всякога приписваха на Русия дейности, които в действителност бяха осъществени от Украйна.
На конференцията в Бюргенщок още веднъж бяха повдигнати тези въпроси и парадоксалното е, че те засягат повече украинците, в сравнение с руснаците.
Що се отнася до децата, които са били депортирани, беше упоменат някакъв тъмен план на Русия да ги отвлече, взимайки ги от родителите им. Всъщност един американски публицист направи следствие за ориста на тези деца, отиде в Русия и откри деца, с които се отнасят отлично, които вървят на учебно заведение и които не са в лагери, а в хотели и са добре обгрижвани. В репортажите, които той направи, виждаме децата по време на урок по музика, в изцяло естествен клас. В реалност тези деца са били изведени от рисковите зони в Донецка област, по това време обстрелвани от украинската артилерия, със единодушието на техните родители, с цел да бъдат отведени в безвредни зони. Международният углавен съд издаде заповед за арест на Путин и ми е забавно по какъв начин ще продължи това дело, тъй като нещата са доста по-различни от метода, по който Израел се отнася към децата. Следователно определените три точки не са показателни нито за мира в Украйна, нито за държанието на руснаците.
Защо бе извършена тази конференция?
Според моя разбор и разбора на хора, които в действителност се интересуват от нещата, не приказвам за нашите публицисти, които не знаят нищо, задачата на тази конференция беше да се сплоти международното мнение зад Зеленски. Това в действителност е метод за легитимиране на Зеленски по два метода. Първо, вътре в Украйна, защото, както знаете, с оповестяването на изключително състояние и отлагането на президентските избори, които трябваше да се проведат в средата на май, Зеленски няма юридически статут в Украйна. Руснаците споделят: “Ако желаеме да преговаряме, с кого да преговаряме? Ако преговаряме със Зеленски, по-късно може да пристигна всеки и да каже, че полемиката не е годна ”. В самата Украйна има подобен спор и той е придружен от проблеми с мобилизацията и хода на спора. Сред украинското население нарастват подозренията в способността на Зеленски да управлява страната. Доказателство за това е изследване на Киевския институт по социология, който изследва спазването на обещанията, дадени от Зеленски по време на предизборната кампания, и виждаме, че през днешния ден рецензиите се насочват от ден на ден персонално към него.
Следователно Зеленски има потребност от легитимация, от подсилване на позицията си вътре в страната. Но и отвън страната, тъй като и самият Зеленски има възприятието, че с повече или по-малко явното равнодушие на Съединени американски щати - Джо Байдън не пожела да участва на тази среща на върха в Бюргенщок, което свидетелства за форма на равнодушие на Съединени американски щати към спора в Украйна, който считат за загубен от ноември 2022 година Американците считат, че идеята в Украйна е изгубена. Те не престават да оказват помощ на Украйна, не желаят да изоставят Украйна, само че считат, че това е неуспех и предвид на президентските избори и все по-нестабилната позиция на Джо Байдън в изследванията не е желателно да се загатва спора, който върви към неуспех. Зеленски доста добре го почувства и това е повода, заради която изключително в Европа и Украйна се чува, че Русия може да нападне Европа и че Украйна е последният бастион, който да я отбрани от съветската инвазия. Тази позиция провокира интереса или утвърждението само на западните страни, останалият свят остава доста песимистичен и следи обстановката доста по-предпазливо от европейците. Това е повода, заради която трябваше да се провежда конференцията - с цел да се удостовери още веднъж легитимността на Зеленски измежду неговите сътрудници, по този начин да се каже.
Има едно събитие, за което не се говореше на конференцията в Бюргенщок, само че пък се обсъждаше в коридорите и това е речта на Владимир Путин от 14 юни пред управлението на съветското външно министерство.
Той изнесе доста дълга тирада, в която изясни изискванията на Русия за постигането на спокойно съглашение с Украйна. Интересното е, че Путин употребява думата “предложение ”, само че аз не усетих този текст като предложение, а като слагане на условия. Думата “предложение ” допуска диалог с другия, в който предлагането предстои на полемика. Съдържанието на тези оферти на Владимир Путин обаче не отваря вратата за полемики, по тази причина мисля, че това са по-скоро условия, сложени от Русия.
Русия в действителност има неприятен опит в договарянията със западните страни и Украйна.
Проблемът е, че изискванията и стремежите на украинците от края на 2022 година, през днешния ден нямат връзка с действителността и всички днешни начинания не дават отговор на обстановката. Проблемът на Путин е, че не знае с кого би могъл да договаря за мир, защото никой не желае да договаря, а даже и да желае, би трябвало да приказва по-скоро с американците, европейците или със самия Зеленски. Но е известно, че сега, в който той предложи нещо, незабавно се намесват европейците, с цел да го накарат да отдръпна предложението си. Така че това е непрекъсната игра на надхитряне и липсва доверието, належащо за такива договаряния. Владимир Путин сложи изискванията си за мирни договаряния и едно от изискванията е въпросът за териториите.
Ако погледнем картата, в алено е местонахождението на съветските сили, само че това е малко остаряла карта, защото през днешния ден Русия е напреднала още повече и в региона на Харков би трябвало да има повече червено; в граничната зона руснаците също са напреднали, само че картата почти ни дава визия за обстановката.
Това, което желае Владимир Путин, е Украйна да му отстъпи областите Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск. Това са областите в яркочервено на тази карта, които надвишават днешните съветски позиции. Идеята на Путин беше отразена в украинските медии и те споделиха “Зеленски пропусна една опция ”. Путин несъмнено има максималистично условие, което съгласно мен е дефинирал, с цел да има bargaining chip, както се споделя на британски, разменна монета, нещо, от което може да се откаже по време на договарянията. Той желае повече, с цел да може да изостави нещо при едни договаряния. Това е моята позиция, не знам какво мисли той, само че в украинската преса беше отразено точно като “Зеленски пропусна една опция ”. Защото в случай че в този миг Зеленски бе споделил “не, преговаряме въз основата на днешната фронтова линия, а не въз основа на това, което желае Путин ”,
Зеленски можеше да завоюва благосклонността на Глобалния юг и на останалия свят.
Защо? Защото в този миг останалият свят щеше да види, че Зеленски е подготвен да договаря и че тези договаряния са на реалистичната база на днешната обстановка, а условията на Владимир Путин надвишават днешната действителност. Следователно, в случай че Зеленски бе декларирал по време на конференцията в Бюргенщок “Готови сме да преговаряме по тази линия ”, евентуално щеше да успее да отдели Русия от главните ѝ поддръжници в южното полукълбо. Явно никой измежду договарящите не разбра това и забавното е, че това размишление се появи в украинската преса. То демонстрира, че в медиите в Украйна има стратегическо мислене, което липсва в нашите медии. Ако го бяха употребявали, можеха посредством играта на преговорни тактики на процедура да отделят Русия от нейните спонсори в Глобалния юг. Но предлагането на Путин беше изцяло отхвърлено от западните страни.
Да създадем равносметка на тази конференция.
Бяха изпратени 160 предложения за присъединяване, а дойдоха 100 делегации, от които осем интернационалните организации, и 57 държавни глави. Под заключителната декларация имаше единствено 78 подписа. Тоест даже не всички присъстващи делегации и даже не всички присъстващи страни, тъй като измежду стоте делегации имаше 92 страни, а единствено 78 я подписаха, което съставлява към една трета от страните в света, защото в Организация на обединените нации има 195 страни. Така че това не е същински триумф и е много надалеч от задачата, която беше да се обединят другите страни по света зад Зеленски против Русия. Ако съпоставим резултата от тази конференция с първите заявления или резолюции на Общото заседание на Организация на обединените нации през февруари-март 2022 година, виждаме, че Украйна е изгубила доста доверието на интернационалната общественост.
На последващо място има един значим детайл, който би трябвало да се означи, и той е, че главните страни от Юга, тези, които имат значение - страни като Бразилия, Индия, явно Китай, защото той не участваше в конференцията, всички тези страни не подписаха заключителната декларация. На процедура тя беше подписана от западните страни и съдружниците на западните страни, само че Глобалният юг, както го назовават, и значимите сили на Глобалния юг не я подписаха. А присъщото за тези сили е, че те са единствените, които биха могли да повлияят на Русия. Следователно има заключителна декларация, която беше подписана единствено от тези, от които можеше да се чака, че ще се обединят към Зеленски, само че тези, които биха могли да имат въздействие върху Русия, не я подписаха.
Това е конференция с предупреден крах, която в последна сметка беше неуспех по едно и също време на украинската и на швейцарската дипломация.
В коридорите на конференцията започнаха да приказват за нова украинска контраатака, която щяла да се организира през 2025 година, ненапълно повтарят разказа от 2023-а. Малко евентуално е украинците да реализират триумф, само че се пробват да запазят илюзията, че Украйна към момента може да направи нещо в този спор. Както споделих, те не са дефинирали какво значи победа на Украйна, затова не са дефинирали задачите на Украйна и тактиката, по тази причина е малко евентуално Украйна да реализира това, което желае, т.е. освобождението на своята територия. Точно противоположното, мисля, че държанието на западните страни единствено ускорява позициите на руснаците, тъй като тези приказки за деколонизацията на Русия, за разчленяването на Русия, единствено удостоверяват това, което Владимир Путин споделя на съветското население.
И съветското население установи, че това, което му споделя Путин за екзистенциалния риск за Русия, е действителност.
Следователно всички тези неуместни изказвания в нашия разказ в реалност ускоряват волята на Русия да завърши с Украйна. И колкото повече оръжия даваме на Украйна, колкото повече се ускорява Русия стопански, военно, даже би могло да се каже обществено, тъй като ситуацията на руснаците се усъвършенства, толкоз повече динамичността е в посока на окончателната победа на Русия. Действията на Запада тласкат още повече Русия към решителна победа против Украйна. Вие ще си съставите мнение за всичко това, аз мисля, че неналичието на западна тактика ще бъде съдбовна за Украйна. Но по този начин да бъде и аз персонално считам, че западните страни единствено форсират този развой.
С това, за жалост, малко песимистично разсъждение за Украйна, само че оптимистично за бъдещето на района ви благодаря, че гледахте това видео! Благодаря и приятна вечер!
Превод от френски: Галя Дачкова
Автор:
" Започнаха да приказват за нова украинска контраатака, която щяла да се организира през 2025 година, ненапълно повтарят разказа от 2023-а. Малко евентуално е украинците да реализират триумф, само че се пробват да запазят илюзията, че Украйна към момента може да направи нещо в този спор. Както споделих, те не са дефинирали какво значи победа на Украйна, затова не са дефинирали задачите на Украйна и тактиката, по тази причина е малко евентуално Украйна да реализира това, което желае, т.е. освобождението на своята територия. Точно противоположното, мисля, че държанието на западните страни единствено ускорява позициите на руснаците, тъй като тези приказки за деколонизацията на Русия, за разчленяването на Русия, единствено удостоверяват това, което Владимир Путин споделя на съветското население. И съветското население установи, че това, което му споделя Путин за екзистенциалния риск за Русия, е действителност. Следователно всички тези неуместни изказвания в нашия разказ в реалност ускоряват волята на Русия да завърши с Украйна. И колкото повече оръжия даваме на Украйна, колкото повече се ускорява Русия стопански, военно, даже би могло да се каже обществено, тъй като ситуацията на руснаците се усъвършенства, толкоз повече динамичността е в посока на окончателната победа на Русия. Действията на Запада тласкат още повече Русия към решителна победа против Украйна. Вие ще си съставите мнение за всичко това, аз мисля, че неналичието на западна тактика ще бъде съдбовна за Украйна. Но по този начин да бъде и аз персонално считам, че западните страни единствено форсират този развой ", казва Жак Бо, някогашен полковник от швейцарското стратегическо разузнаване. Той е специалист по страните от Източна Европа, някогашен началник на доктрината за мироподдържащите интервенции на Организация на обединените нации. Преговарял е с най-висшите представители на армията и разузнаването на Русия незабавно след рухването на Съюз на съветските социалистически републики. Работил е в границите на НАТО по стратегии в Украйна в помощ на украинската войска и по-конкретно по време на революцията на Майдана през 2014 г. След “Poutine, maître du jeu? ” („ Путин, занаятчия на играта? “), “Opération Z ” ( “Операция Z ”), “Ukraine entre guerre et paix ” ( “Украйна сред война и мир ”) Жак Бо публикува четвърта книга за войната в Украйна, “L’art de la guerre russe. Comment l’Occident a conduit l’Ukraine à l’échec ” ( “Руското военно изкуство. Как Западът докара Украйна до неуспех ”) в издателство “Макс Мило ”.
Добър ден, през днешния ден е 18 юни 2024 година и бих желал да се върна към конференцията от 15 и 16 юни в Бюргенщок, в Швейцария, за възможен мир в Украйна.
От самото начало тази конференция потегли зле, защото всички видяха, че няма огромна изгода от мирна конференция единствено с едно от настоящите лица. Швейцарската министърка на защитата, госпожа Виола Амхерд, която е и президент на Конфедерация Швейцария, още през май загатна този проблем и към този момент предвиждаше провеждането на друга конференция, след тази в Бюргенщок, само че този път с Русия, с цел да има резултати. Така че се знаеше, че тази конференция няма да донесе предстоящите резултати и че поставените цели не са доста ясни. Това се отрази на интернационалния интерес към конференцията и дори украинската преса установи, че броят на участниците се сви като шагренова кожа. Бяха поканени 160 страни, а в последна сметка имаше единствено 100 делегации.
Разграничавам поканените страни и делегациите, т.е. бяха поканени 160 страни, само че измежду делегациите имаше и интернационалните организации. В реалност участваха осем интернационалните организации, затова имаше 92 страни на тази конференция. Очевидно тя беше опорочена от еднополярността на полемиката, само че имаше и различен проблем. Конференцията бе извършена след срещата на Г-7, която, както акцентира английският в. “Телеграф ”, е била най-непопулярната, провеждана в миналото.
Същите политически фигури, като се изключи Джо Байдън, се събраха още веднъж в Бюргенщок и видяхме, неналичието на доверие в Запада във всичко това. Липса на доверие в Г-7 от една страна, само че също по този начин липса на доверие в тази конференция в Бюргенщок. Беше много иронично, даже занимателно, виждайки незнанието на нашите публицисти, в тази ситуация на американските публицисти, които към момента бъркат Швеция и Швейцария. Това не е нещо ново, само че то илюстрира лекотата, с която нашите публицисти се отнасят към новините и точно от това страдаме от началото на спора в Украйна, а същото се отнася и за спора в Палестина.
Тази конференция не е изцяло нова, защото тя се базираше на така наречен формула за мир на Зеленски, която към този момент бе представена в Общото заседание на Организация на обединените нации през септември 2022 година, по-късно беше разграничена на 10 точки и в тази форма бе показана на срещата на върха на Г-20 през ноември 2022 година и в цяла серия конференции до януари 2024 година в Давос. Обърнете внимание, че в листата, показан в Бюргенщок, се появява формула от три точки.
Важно е да се разбере историята на тези 10 точки, с цел да се разбере повода, заради която конференцията в Бюргенщок беше неуспех. Зеленски нахвърля своята формула за мир през лятото на 2022 година През това лято Украйна предвиждаше необятна атака с 1 млн. души, които да отвоюват цялата територия, завладяна от руснаците от февруари 2022 година, в това число Крим. Всъщност тази атака от 2022 година трябваше да бъде офанзивата, планувана през март 2021 година от Зеленски в декрет, който той издаде на 24 март. Накратко, през лятото на 2022 година украинците, уверени, че ще бъдат подкрепени от Запада, бяха уверени в триумфа на своята интервенция.
И за какво бяха уверени в помощта на Запада?
Защото на този стадий имаше три опита за договаряния с Украйна и всякога западните страни потупваха Зеленски по рамото и желаеха да отдръпна плана си. При неналичието на договаряния той трябваше да води война, да продължи да се бие и да отблъсне Русия, за което западните страни щели да му оказват помощ. Това е повода, заради която през лятото на 2022 година Зеленски беше уверен в триумфа на своята контраатака и на този основа приготви мирния си проект. В последна сметка тази контраатака не се състоя през 2022 година Тя беше отлагана поредно за есента на 2022 година, за зимата на 2022-2023-а, след това за пролетта на 2023-а и в последна сметка се състоя през юни 2023 година само че отново със същата концепция, че би трябвало да докара до решителна и безусловно безспорна победа против Русия. Когато преглеждаме десетте точки от проекта на Зеленски, виждаме, че
това в действителност е проект за капитулация, който да бъде натрапен на Русия.
Интересно е също, че всяка една от десетте точки в тази формула се базира на резолюция на Организация на обединените нации от лятото на 2022 година
Важното е да запомним за тези 10 точки, че всъщност става дума за декларация за капитулация на Русия, в която тя да се ангажира да изтегли войските си, закононарушенията ѝ да бъдат съдени от интернационален арбитражен съд и така нататък и тъй наречените Беше явно, че руснаците няма да одобряват подобен проект и евентуално по тази причина мирният проект или формулата за мир на Зеленски бе сведена до три точки на конференцията в Бюргенщок.
Трите точки са в бяло на вашите екрани: радиационна и нуклеарна сигурност, продоволствена сигурност и освобождение на пандизчиите и депортираните, в това число децата, за които имаше толкоз разногласия, което докара до издаването на заповед за арест на Владимир Путин от Международния углавен съд.
Защо има три точки в този проект? Защото не е евентуално използването на десетте точки: Русия напредна на украинска територия, контраофанзивата от 2023 година изцяло се провали и затова да ѝ постановат през днешния ден да изтегли войските си обрече конференцията на крах. Не знам дали свеждането на плана до три точки е по швейцарска или украинска самодейност, само че по този начин или другояче останаха тези три точки. Във всички тях се приписваше виновност и се опитваха да наложат държание на Русия, само че
в действителност всяка от тези точки произтича от проблем от украинска страна.
За радиационната и нуклеарна сигурност упрекнаха руснаците, само че през октомври 2023 година ген. Кирил Буданов, началник на украинското военно разузнаване, самичък призна в украински уебсайт, че проблемите в АЕЦ “Запорожие ” в действителност са поради офанзиви на украинската войска.
Същото се отнася и за морския трафик в Черно море. Обвиняваха Русия за невъзможността да се движат кораби в минираните от нея украински пристанища, само че в реалност се случи тъкмо противоположното - от началото на съветската атака през февруари 2022 година украинците, опасявайки се от земноводна офанзива в Одеса и на западния бряг на Днепър, сложиха мини по целия бряг, което ще основава проблеми чак до Босфора, тъй като тези мини ще не престават да се отклоняват и да основават проблеми на турците. Но мините са с украински генезис, а не съветски, и когато се изработваше тази резолюция, налагаща на Русия да спре минирането, съветникът на Зеленски Давид Арахамия съобщи в украинската преса, че украинските военни са срещу разчистването на мините, тъй като това е метод да се защитят от възможна съветска офанзива. Така че
всякога приписваха на Русия дейности, които в действителност бяха осъществени от Украйна.
На конференцията в Бюргенщок още веднъж бяха повдигнати тези въпроси и парадоксалното е, че те засягат повече украинците, в сравнение с руснаците.
Що се отнася до децата, които са били депортирани, беше упоменат някакъв тъмен план на Русия да ги отвлече, взимайки ги от родителите им. Всъщност един американски публицист направи следствие за ориста на тези деца, отиде в Русия и откри деца, с които се отнасят отлично, които вървят на учебно заведение и които не са в лагери, а в хотели и са добре обгрижвани. В репортажите, които той направи, виждаме децата по време на урок по музика, в изцяло естествен клас. В реалност тези деца са били изведени от рисковите зони в Донецка област, по това време обстрелвани от украинската артилерия, със единодушието на техните родители, с цел да бъдат отведени в безвредни зони. Международният углавен съд издаде заповед за арест на Путин и ми е забавно по какъв начин ще продължи това дело, тъй като нещата са доста по-различни от метода, по който Израел се отнася към децата. Следователно определените три точки не са показателни нито за мира в Украйна, нито за държанието на руснаците.
Защо бе извършена тази конференция?
Според моя разбор и разбора на хора, които в действителност се интересуват от нещата, не приказвам за нашите публицисти, които не знаят нищо, задачата на тази конференция беше да се сплоти международното мнение зад Зеленски. Това в действителност е метод за легитимиране на Зеленски по два метода. Първо, вътре в Украйна, защото, както знаете, с оповестяването на изключително състояние и отлагането на президентските избори, които трябваше да се проведат в средата на май, Зеленски няма юридически статут в Украйна. Руснаците споделят: “Ако желаеме да преговаряме, с кого да преговаряме? Ако преговаряме със Зеленски, по-късно може да пристигна всеки и да каже, че полемиката не е годна ”. В самата Украйна има подобен спор и той е придружен от проблеми с мобилизацията и хода на спора. Сред украинското население нарастват подозренията в способността на Зеленски да управлява страната. Доказателство за това е изследване на Киевския институт по социология, който изследва спазването на обещанията, дадени от Зеленски по време на предизборната кампания, и виждаме, че през днешния ден рецензиите се насочват от ден на ден персонално към него.
Следователно Зеленски има потребност от легитимация, от подсилване на позицията си вътре в страната. Но и отвън страната, тъй като и самият Зеленски има възприятието, че с повече или по-малко явното равнодушие на Съединени американски щати - Джо Байдън не пожела да участва на тази среща на върха в Бюргенщок, което свидетелства за форма на равнодушие на Съединени американски щати към спора в Украйна, който считат за загубен от ноември 2022 година Американците считат, че идеята в Украйна е изгубена. Те не престават да оказват помощ на Украйна, не желаят да изоставят Украйна, само че считат, че това е неуспех и предвид на президентските избори и все по-нестабилната позиция на Джо Байдън в изследванията не е желателно да се загатва спора, който върви към неуспех. Зеленски доста добре го почувства и това е повода, заради която изключително в Европа и Украйна се чува, че Русия може да нападне Европа и че Украйна е последният бастион, който да я отбрани от съветската инвазия. Тази позиция провокира интереса или утвърждението само на западните страни, останалият свят остава доста песимистичен и следи обстановката доста по-предпазливо от европейците. Това е повода, заради която трябваше да се провежда конференцията - с цел да се удостовери още веднъж легитимността на Зеленски измежду неговите сътрудници, по този начин да се каже.
Има едно събитие, за което не се говореше на конференцията в Бюргенщок, само че пък се обсъждаше в коридорите и това е речта на Владимир Путин от 14 юни пред управлението на съветското външно министерство.
Той изнесе доста дълга тирада, в която изясни изискванията на Русия за постигането на спокойно съглашение с Украйна. Интересното е, че Путин употребява думата “предложение ”, само че аз не усетих този текст като предложение, а като слагане на условия. Думата “предложение ” допуска диалог с другия, в който предлагането предстои на полемика. Съдържанието на тези оферти на Владимир Путин обаче не отваря вратата за полемики, по тази причина мисля, че това са по-скоро условия, сложени от Русия.
Русия в действителност има неприятен опит в договарянията със западните страни и Украйна.
Проблемът е, че изискванията и стремежите на украинците от края на 2022 година, през днешния ден нямат връзка с действителността и всички днешни начинания не дават отговор на обстановката. Проблемът на Путин е, че не знае с кого би могъл да договаря за мир, защото никой не желае да договаря, а даже и да желае, би трябвало да приказва по-скоро с американците, европейците или със самия Зеленски. Но е известно, че сега, в който той предложи нещо, незабавно се намесват европейците, с цел да го накарат да отдръпна предложението си. Така че това е непрекъсната игра на надхитряне и липсва доверието, належащо за такива договаряния. Владимир Путин сложи изискванията си за мирни договаряния и едно от изискванията е въпросът за териториите.
Ако погледнем картата, в алено е местонахождението на съветските сили, само че това е малко остаряла карта, защото през днешния ден Русия е напреднала още повече и в региона на Харков би трябвало да има повече червено; в граничната зона руснаците също са напреднали, само че картата почти ни дава визия за обстановката.
Това, което желае Владимир Путин, е Украйна да му отстъпи областите Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск. Това са областите в яркочервено на тази карта, които надвишават днешните съветски позиции. Идеята на Путин беше отразена в украинските медии и те споделиха “Зеленски пропусна една опция ”. Путин несъмнено има максималистично условие, което съгласно мен е дефинирал, с цел да има bargaining chip, както се споделя на британски, разменна монета, нещо, от което може да се откаже по време на договарянията. Той желае повече, с цел да може да изостави нещо при едни договаряния. Това е моята позиция, не знам какво мисли той, само че в украинската преса беше отразено точно като “Зеленски пропусна една опция ”. Защото в случай че в този миг Зеленски бе споделил “не, преговаряме въз основата на днешната фронтова линия, а не въз основа на това, което желае Путин ”,
Зеленски можеше да завоюва благосклонността на Глобалния юг и на останалия свят.
Защо? Защото в този миг останалият свят щеше да види, че Зеленски е подготвен да договаря и че тези договаряния са на реалистичната база на днешната обстановка, а условията на Владимир Путин надвишават днешната действителност. Следователно, в случай че Зеленски бе декларирал по време на конференцията в Бюргенщок “Готови сме да преговаряме по тази линия ”, евентуално щеше да успее да отдели Русия от главните ѝ поддръжници в южното полукълбо. Явно никой измежду договарящите не разбра това и забавното е, че това размишление се появи в украинската преса. То демонстрира, че в медиите в Украйна има стратегическо мислене, което липсва в нашите медии. Ако го бяха употребявали, можеха посредством играта на преговорни тактики на процедура да отделят Русия от нейните спонсори в Глобалния юг. Но предлагането на Путин беше изцяло отхвърлено от западните страни.
Да създадем равносметка на тази конференция.
Бяха изпратени 160 предложения за присъединяване, а дойдоха 100 делегации, от които осем интернационалните организации, и 57 държавни глави. Под заключителната декларация имаше единствено 78 подписа. Тоест даже не всички присъстващи делегации и даже не всички присъстващи страни, тъй като измежду стоте делегации имаше 92 страни, а единствено 78 я подписаха, което съставлява към една трета от страните в света, защото в Организация на обединените нации има 195 страни. Така че това не е същински триумф и е много надалеч от задачата, която беше да се обединят другите страни по света зад Зеленски против Русия. Ако съпоставим резултата от тази конференция с първите заявления или резолюции на Общото заседание на Организация на обединените нации през февруари-март 2022 година, виждаме, че Украйна е изгубила доста доверието на интернационалната общественост.
На последващо място има един значим детайл, който би трябвало да се означи, и той е, че главните страни от Юга, тези, които имат значение - страни като Бразилия, Индия, явно Китай, защото той не участваше в конференцията, всички тези страни не подписаха заключителната декларация. На процедура тя беше подписана от западните страни и съдружниците на западните страни, само че Глобалният юг, както го назовават, и значимите сили на Глобалния юг не я подписаха. А присъщото за тези сили е, че те са единствените, които биха могли да повлияят на Русия. Следователно има заключителна декларация, която беше подписана единствено от тези, от които можеше да се чака, че ще се обединят към Зеленски, само че тези, които биха могли да имат въздействие върху Русия, не я подписаха.
Това е конференция с предупреден крах, която в последна сметка беше неуспех по едно и също време на украинската и на швейцарската дипломация.
В коридорите на конференцията започнаха да приказват за нова украинска контраатака, която щяла да се организира през 2025 година, ненапълно повтарят разказа от 2023-а. Малко евентуално е украинците да реализират триумф, само че се пробват да запазят илюзията, че Украйна към момента може да направи нещо в този спор. Както споделих, те не са дефинирали какво значи победа на Украйна, затова не са дефинирали задачите на Украйна и тактиката, по тази причина е малко евентуално Украйна да реализира това, което желае, т.е. освобождението на своята територия. Точно противоположното, мисля, че държанието на западните страни единствено ускорява позициите на руснаците, тъй като тези приказки за деколонизацията на Русия, за разчленяването на Русия, единствено удостоверяват това, което Владимир Путин споделя на съветското население.
И съветското население установи, че това, което му споделя Путин за екзистенциалния риск за Русия, е действителност.
Следователно всички тези неуместни изказвания в нашия разказ в реалност ускоряват волята на Русия да завърши с Украйна. И колкото повече оръжия даваме на Украйна, колкото повече се ускорява Русия стопански, военно, даже би могло да се каже обществено, тъй като ситуацията на руснаците се усъвършенства, толкоз повече динамичността е в посока на окончателната победа на Русия. Действията на Запада тласкат още повече Русия към решителна победа против Украйна. Вие ще си съставите мнение за всичко това, аз мисля, че неналичието на западна тактика ще бъде съдбовна за Украйна. Но по този начин да бъде и аз персонално считам, че западните страни единствено форсират този развой.
С това, за жалост, малко песимистично разсъждение за Украйна, само че оптимистично за бъдещето на района ви благодаря, че гледахте това видео! Благодаря и приятна вечер!
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ