Безнадеждните деца на Русия
" Това дете въобще няма вероятности. Дайте го в дом и си родете друго! " Думите на лекаря след раждането на щерка ѝ Анастасия са същински потрес за Наталия Журибеда. Бременността ѝ минала обикновено, само че при раждането се появили затруднения. Анастасия, която през днешния ден е на 13 години, е с тежки увреждания, нуждае се от 24-часови грижи. Майка ѝ споделя, че ѝ би трябвало помощ даже с цел да пие вода. " Представете си следното: събуждате се един прекрасен ден и се оказва, че познатият ви свят внезапно е липсващ. Никой не оказва помощ. А лекарите, които би трябвало да поддържат и да дават вяра, въпреки и илюзорна, напряко те довършват. "
Семейство Журибеда живее в Екатеринбург - на 2000 километра източно от Москва. В сходна обстановка са и редица други фамилии в цяла Русия. Държавната здравна система не предлага съвсем никаква поддръжка, а терапиите и помощните средства, като да вземем за пример инвалидната количка, се заплащат персонално. В случая със семейство Журибеда това са няколкостотин евро месечно - в действителност несъразмерни разноски. " Последните пет години не сме ходили на отмора ", споделя Игор Журибеда. " Нямаме време за това, а и - почтено казано - нямаме и пари. Принудени сме да купуваме от Европейски Съюз с валута всички помощни средства, които са нужни на Анастасия. А нищо не пречи те да се създават и тук, в Русия. "
Помощта е единствено на думи
Наталия Журибеда не обича да излиза на открито с щерка си, защото напредването с инвалидната количка е доста мъчно. Градската среда в Екатеринбург не предлага никакви условия и улеснения за хората с увреждания. Освен това непрекъснато я преследват укорителните погледи на съседите: мнозина в Русия считат, че едно дете с увреждания е нещо позорно. Много от родителите не съумяват да устоят на този публичен напън.
Затова огромна част от децата с увреждания попадат в държавни домове, където могат да оцелеят физически, само че нищо повече. " Никога не ми е минавало и през разум да изоставя щерка си ", споделя Наталия Журибеда. " Живеем с нея и това е благополучен и страховит живот. " Александрина Хаитова, също майка на дете с увреждания, не желае да се помири с тази обстановка. " Аз съм друг " се назовава нейната организация, която поддържа с дарителски средства тези родители, които не могат да си разрешат разноските за лекари и терапевти. Оказва помощ и при контакти с управляващите и при внасянето на молби за финансова помощ. " Пари от страната в действителност има, само че те по този начин и не стигат до хората с увреждания. Щедри обещания - колкото щеш, само че след това съвсем нищо не се извършва ", споделя Александрина.
Издръжката е скъпа даже за богатите
Анна Берсенева и брачният партньор ѝ Александър също разчитат на поддръжка от организацията " Аз съм друг ". Дъщеря им Анжелика страда от епилепсия - проходила чак на двегодишна възраст, а и до ден-днешен съвсем не приказва. Родителите са разочаровани от лекуването в държавната болница. " Анжелика лежа в клиниката един месец, изписаха ѝ лекарства, които продължава да взима и в този момент, само че те имат мощни странични въздействия, които забавят нейното развиване. Това е цената, която трябваше да платим ", споделя майката.
Три пъти седмично в дома на фамилията идва терапевт, чиито услуги заплаща организацията " Аз съм друг ". По време на тези часове детето се учи да координира дейностите си и се пробва да приказва. Процесът е муден и непосилен - Анжелика ще се нуждае от тази помощ в продължение на дълги години, а лечението е скъпа: коства по към 350 евро на месец. Към тях се прибавят разноските за лекарства и за лекарски визити. Александър Берсенев печели добре - той е управител в индустриално дружество. Въпреки това на фамилията му се постанова да се лимитира. " Даваме по 200-300 евро месечно единствено за лекарства, настрана са контролните прегледи. Посещаваме една частна клиника, тъй като там оферират повече благоприятни условия, само че и това коства по 160 евро на месец ", изяснява бащата. Това са огромни суми, които обикновено съветско семейство не би могло да си разреши, в случай че не получава помощ от организации като " Аз съм друг ". А става дума за неща, които са от първа нужда за дете с увреждания като Анжелика.
Семейство Журибеда живее в Екатеринбург - на 2000 километра източно от Москва. В сходна обстановка са и редица други фамилии в цяла Русия. Държавната здравна система не предлага съвсем никаква поддръжка, а терапиите и помощните средства, като да вземем за пример инвалидната количка, се заплащат персонално. В случая със семейство Журибеда това са няколкостотин евро месечно - в действителност несъразмерни разноски. " Последните пет години не сме ходили на отмора ", споделя Игор Журибеда. " Нямаме време за това, а и - почтено казано - нямаме и пари. Принудени сме да купуваме от Европейски Съюз с валута всички помощни средства, които са нужни на Анастасия. А нищо не пречи те да се създават и тук, в Русия. "
Помощта е единствено на думи
Наталия Журибеда не обича да излиза на открито с щерка си, защото напредването с инвалидната количка е доста мъчно. Градската среда в Екатеринбург не предлага никакви условия и улеснения за хората с увреждания. Освен това непрекъснато я преследват укорителните погледи на съседите: мнозина в Русия считат, че едно дете с увреждания е нещо позорно. Много от родителите не съумяват да устоят на този публичен напън.
Затова огромна част от децата с увреждания попадат в държавни домове, където могат да оцелеят физически, само че нищо повече. " Никога не ми е минавало и през разум да изоставя щерка си ", споделя Наталия Журибеда. " Живеем с нея и това е благополучен и страховит живот. " Александрина Хаитова, също майка на дете с увреждания, не желае да се помири с тази обстановка. " Аз съм друг " се назовава нейната организация, която поддържа с дарителски средства тези родители, които не могат да си разрешат разноските за лекари и терапевти. Оказва помощ и при контакти с управляващите и при внасянето на молби за финансова помощ. " Пари от страната в действителност има, само че те по този начин и не стигат до хората с увреждания. Щедри обещания - колкото щеш, само че след това съвсем нищо не се извършва ", споделя Александрина.
Издръжката е скъпа даже за богатите
Анна Берсенева и брачният партньор ѝ Александър също разчитат на поддръжка от организацията " Аз съм друг ". Дъщеря им Анжелика страда от епилепсия - проходила чак на двегодишна възраст, а и до ден-днешен съвсем не приказва. Родителите са разочаровани от лекуването в държавната болница. " Анжелика лежа в клиниката един месец, изписаха ѝ лекарства, които продължава да взима и в този момент, само че те имат мощни странични въздействия, които забавят нейното развиване. Това е цената, която трябваше да платим ", споделя майката.
Три пъти седмично в дома на фамилията идва терапевт, чиито услуги заплаща организацията " Аз съм друг ". По време на тези часове детето се учи да координира дейностите си и се пробва да приказва. Процесът е муден и непосилен - Анжелика ще се нуждае от тази помощ в продължение на дълги години, а лечението е скъпа: коства по към 350 евро на месец. Към тях се прибавят разноските за лекарства и за лекарски визити. Александър Берсенев печели добре - той е управител в индустриално дружество. Въпреки това на фамилията му се постанова да се лимитира. " Даваме по 200-300 евро месечно единствено за лекарства, настрана са контролните прегледи. Посещаваме една частна клиника, тъй като там оферират повече благоприятни условия, само че и това коства по 160 евро на месец ", изяснява бащата. Това са огромни суми, които обикновено съветско семейство не би могло да си разреши, в случай че не получава помощ от организации като " Аз съм друг ". А става дума за неща, които са от първа нужда за дете с увреждания като Анжелика.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ