Д-р Елена Алекова: Не трябва да повтаряме грешките от...
Том VIII на алманах “Тракия ” бе показан в Хасково. Събитието бе проведено от Регионалната библиотека и Тракийското сдружение.Сборникът е издание на хасковския филиал на Тракийския теоретичен институт, който е основан през 2001 година за да изследва и разпространява битките за националното избавление, материалната и духовната просвета на Тракия и на тракийските българи, да възражда българския дух. Излезлият през октомври алманах е отдаден на 105 година от Балканските войни. На представянето на книгата участваха проф. Пламен Павлов, доцент Николай Кънев- декан на Историческия факултет във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий ” и доктор Елена Алекова.
Аз съм постоянно подготвена да вземам участие във всичко обвързвано с Тракия и тракийската кауза- да представям, да пиша и да съпреживявам с тракийците хубавите неща, показа доктор Елена Алекова.
- Имате ли връзка с Тракия?
- Моята баба е родена в Кавала, тъкмо когато градът е освободен. Това вършат Пейо Яворов и четирима македонски войводи през 1913 година. Дядо ми е от Драмско и има една покъртителна история, която ние си предаваме в фамилията. Когато бягали тъй като били няколко деца, а той бил най- дребният, майката носела по-големичкото, а него дала на най- огромното момиче. То се уморило и оставило детето, само че татко му като схванал, че било оставено на един огромен камък, се върнал и си го взел. След това те се открили в Родопите. Аз пребивавам в този момент в София, а майка ми е в Смолян и моите близки също. Но аз от тракийската общественост съм приобщена от тракийски деятели като Димитър Шалапатов, от Костадин Карамитрев, който преди беше ръководител на тракийските сдружения. Бях дълго време основен редактор на вестник “Тракия ” и научавах от ден на ден за историята тракийските българи и главно като ходех по местата, където са се случвали всички събития.
- От пети том насам вие сте постоянен участник създател и участвате в сборника. Този път какво написахте?
- Сега имам един материал. Той е пътепис ”Посечени, само че не и победени ”, само че не е чист пътепис има и история. Сборникът е отдаден на 105- годишнината от Балканската война и въпреки, че всички сборници на Тракия са постоянно отдадени на дадена годишнина, е значимо да се означи, че обсегът на тематиките е доста по-голям. В случая има тематика по какъв начин е виждал освобождението и Свободна България Васил Левски, има и тематика за Сенклеровия бунт. И там тезата е, че в действителност, метежът от 1878 година е предопределил последвалите исторически събития, които директно водят до нещастието на тракийци през 1913 година. След това има тематики за ориста на тракийци и след 1913-а, и от 20-те години, от 40- те години и несъмнено доста мемоари. Аз персонално обичам доста спомените, тъй като там от време на време историите, които се описват са покъртителни. Има и пътеписи. В раздел “Публицистика ” е показан писателя от Македония Младен Сърбиновски. Той изяснява в своята журналистика за Македония през днешния ден, за какво е по този начин, какво става? Авторът предлага път за избавения на Балканите като споделя, че това е помиряването сред нас- българи, македонци, сърби, албанци и гърци. И отсам той споделя: “Аз ще дам образец по какъв начин това може да стане ” и се извинява на всички от името на Македония и македонския народ.
-Какви усеща будят тези походи? Какво е за един потомък на тракийски жанр да измине пътя на своите предци?
- Лично на мен доста ми харесва концепцията на доктор Щерев за походите, които се вършат по стъпките на тракийските мъченици от 1913-а. Всъщност индивидът, който още веднъж води хората е Димитър Шалапатов. Аз постоянно вървя с готовност и желая да мина този път, тъй като всяко едно приобщаване значи, че пазим паметта на хората. Затова тематиката на моя пътепис беше, откакто пиша за историческите събития, да пиша по тази причина, което хората са претърпели. Главното е, че борбите се печелят от генерали, офицери и ние всички знаем и се покланяме пред тяхната памет. Но това не са били всички бойци, които умират в сражения и даже да не знаем имената им и в случай че не пишем имената им, то постоянно има Паметник на Незнайния войник и във всяко населено място се знаят имената на героите. Това е методът да почетем тяхната памет като минем по пътя, по който те са минали и съпреживеем това, въпреки че то е друго нямам по какъв начин да е същото... само че когато човек върви по тези пътища и си показва по какъв начин е било е вълнуващо! Тези хора са нямали рейса, който ги чака. Те са били непрекъснато под заплаха, никой не е знаел какво го чака зад прилежащия хълм. Много вълнуващо е! И несъмнено, когато пресечем границата на Маджарово всички ние отдъхваме, само че усещаме една задоволеност, че сме пристигнали там, където са почувствали това избавление, т.е към този момент са на място, където не рисково. Много е вълнуващо! Дори в този момент ми се плаче, дори единствено като си помисля, тъй като това е доста мощно като прекарване... Те са носели всичко на тил, били са с багаж и с деца, мебелировка, нещо някой е взел или всичко е изгубил...! А нас въпреки всичко нещо ни чака тук... И аз се пробвам в моите пътеписи да го опиша.
-Какво е Вашето обръщение?
-Нашето минало ни оказва помощ през днешния ден да преодоляваме своите вътрешни несъгласия, опозиция, само че и по едно и също време да градим нашето настояще и по този метод да сложим една здрава основа за бъдещите генерации. Когато помним и се учим и от грешките и подвизите, от смелостта на хората, това ни оказва помощ да градим бъдещето. Просто би трябвало да се учим от това какво е било в миналото, да не повтаряме неточности, да не бъдем зли, тъй като положителното постоянно побеждава...! Както беше споделила една писателка- злото е постоянно на една крачка от успеха, само че Господ в никакъв случай не му я дава. Трябва да бъдем положителни, с цел да бъдем на страната на Господ.
Аз съм постоянно подготвена да вземам участие във всичко обвързвано с Тракия и тракийската кауза- да представям, да пиша и да съпреживявам с тракийците хубавите неща, показа доктор Елена Алекова.
- Имате ли връзка с Тракия?
- Моята баба е родена в Кавала, тъкмо когато градът е освободен. Това вършат Пейо Яворов и четирима македонски войводи през 1913 година. Дядо ми е от Драмско и има една покъртителна история, която ние си предаваме в фамилията. Когато бягали тъй като били няколко деца, а той бил най- дребният, майката носела по-големичкото, а него дала на най- огромното момиче. То се уморило и оставило детето, само че татко му като схванал, че било оставено на един огромен камък, се върнал и си го взел. След това те се открили в Родопите. Аз пребивавам в този момент в София, а майка ми е в Смолян и моите близки също. Но аз от тракийската общественост съм приобщена от тракийски деятели като Димитър Шалапатов, от Костадин Карамитрев, който преди беше ръководител на тракийските сдружения. Бях дълго време основен редактор на вестник “Тракия ” и научавах от ден на ден за историята тракийските българи и главно като ходех по местата, където са се случвали всички събития.
- От пети том насам вие сте постоянен участник създател и участвате в сборника. Този път какво написахте?
- Сега имам един материал. Той е пътепис ”Посечени, само че не и победени ”, само че не е чист пътепис има и история. Сборникът е отдаден на 105- годишнината от Балканската война и въпреки, че всички сборници на Тракия са постоянно отдадени на дадена годишнина, е значимо да се означи, че обсегът на тематиките е доста по-голям. В случая има тематика по какъв начин е виждал освобождението и Свободна България Васил Левски, има и тематика за Сенклеровия бунт. И там тезата е, че в действителност, метежът от 1878 година е предопределил последвалите исторически събития, които директно водят до нещастието на тракийци през 1913 година. След това има тематики за ориста на тракийци и след 1913-а, и от 20-те години, от 40- те години и несъмнено доста мемоари. Аз персонално обичам доста спомените, тъй като там от време на време историите, които се описват са покъртителни. Има и пътеписи. В раздел “Публицистика ” е показан писателя от Македония Младен Сърбиновски. Той изяснява в своята журналистика за Македония през днешния ден, за какво е по този начин, какво става? Авторът предлага път за избавения на Балканите като споделя, че това е помиряването сред нас- българи, македонци, сърби, албанци и гърци. И отсам той споделя: “Аз ще дам образец по какъв начин това може да стане ” и се извинява на всички от името на Македония и македонския народ.
-Какви усеща будят тези походи? Какво е за един потомък на тракийски жанр да измине пътя на своите предци?
- Лично на мен доста ми харесва концепцията на доктор Щерев за походите, които се вършат по стъпките на тракийските мъченици от 1913-а. Всъщност индивидът, който още веднъж води хората е Димитър Шалапатов. Аз постоянно вървя с готовност и желая да мина този път, тъй като всяко едно приобщаване значи, че пазим паметта на хората. Затова тематиката на моя пътепис беше, откакто пиша за историческите събития, да пиша по тази причина, което хората са претърпели. Главното е, че борбите се печелят от генерали, офицери и ние всички знаем и се покланяме пред тяхната памет. Но това не са били всички бойци, които умират в сражения и даже да не знаем имената им и в случай че не пишем имената им, то постоянно има Паметник на Незнайния войник и във всяко населено място се знаят имената на героите. Това е методът да почетем тяхната памет като минем по пътя, по който те са минали и съпреживеем това, въпреки че то е друго нямам по какъв начин да е същото... само че когато човек върви по тези пътища и си показва по какъв начин е било е вълнуващо! Тези хора са нямали рейса, който ги чака. Те са били непрекъснато под заплаха, никой не е знаел какво го чака зад прилежащия хълм. Много вълнуващо е! И несъмнено, когато пресечем границата на Маджарово всички ние отдъхваме, само че усещаме една задоволеност, че сме пристигнали там, където са почувствали това избавление, т.е към този момент са на място, където не рисково. Много е вълнуващо! Дори в този момент ми се плаче, дори единствено като си помисля, тъй като това е доста мощно като прекарване... Те са носели всичко на тил, били са с багаж и с деца, мебелировка, нещо някой е взел или всичко е изгубил...! А нас въпреки всичко нещо ни чака тук... И аз се пробвам в моите пътеписи да го опиша.
-Какво е Вашето обръщение?
-Нашето минало ни оказва помощ през днешния ден да преодоляваме своите вътрешни несъгласия, опозиция, само че и по едно и също време да градим нашето настояще и по този метод да сложим една здрава основа за бъдещите генерации. Когато помним и се учим и от грешките и подвизите, от смелостта на хората, това ни оказва помощ да градим бъдещето. Просто би трябвало да се учим от това какво е било в миналото, да не повтаряме неточности, да не бъдем зли, тъй като положителното постоянно побеждава...! Както беше споделила една писателка- злото е постоянно на една крачка от успеха, само че Господ в никакъв случай не му я дава. Трябва да бъдем положителни, с цел да бъдем на страната на Господ.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ