Технологичен пробив: най-малките спътници успешно излъчиха радиосигнали!
Току-що космосът стана още по-достъпен, откакто дребните спътници “Спрайт ” с размер колкото едно пакетче захар (3.5 на 3.5 сантиметра) излъчиха първите радиосигнали след освобождението си в орбита! Постижението е добре дошло както за елементарните хора, които към този момент ще могат да имат собствен личен сателит даже и за под 1000 лв., по този начин и за мечтателите на междузвездни задачи. Възможно е някой ден сходни фемтоспътници да са първите издигнати от човешка ръка апарати, които ще доближат до далечните звезди и техните планети.
Ето по какъв начин се стигна до триумфа. Спътничетата “Спрайт ” са основани от Зак Манчестър, помощник доктор по аеронавтика и астронавтика в Станфорд, Съединени американски щати. Манчестър стартира да работи по плана още през 2009 година, а през 2011 година основава първите прототипи на “Спрайт ”. Същата година запалянкото съумява да качи няколко спътничета на борда на последната галактическа совалка. Три от тях са инсталирани от външната страна на Международната галактическа станция, а три години по-късно всички са към момента в работоспособно положение, без значение от излагането им на суровите галактически условия. В прикачен тип “Спрайт ”-ове летят и през 2017 година на борда на латвийско-немския сателит “Вента 2 ”.
Но изминава много време, преди да станем очевидци на “Спрайт ”-ове в свободен полет. Първият опит е през 2014 година, когато към 120 “Спрайт ”-а са качени в космоса на борда на спътника “КикСат 1 ”. Спътникът е кръстен от Манчестър с това име, тъй като основателят е получил пари за създаването му чрез платформата за групово финансиране KickStarter. Той е от вида 3-U CubeSat, което значи, че е построен от три стандартизирани единици. Едната единица побира системите за електрозахранване, компютърните системи и информационните системи. Другите две единици побират механизма за освобождение на “Спрайт ”-овете. За страдание “КикСат 1 ” се поврежда скоро откакто доближава космоса и нито един “Спрайт ” не е освободен в орбита.
Резервният сателит “КикСат 2 ” е подготвен за изстрелване още през същата 2014 година, само че заради редица аргументи, най-много свързани с придобиването на лиценз за полет, изстрелването става факт чак през ноември 2018 година с американския космически кораб “Сигнус ”. На 13-ти февруари тази година “КикСат 2 ” е пуснат свободно в орбита, а на 19-ти март командата за освобождение на “Спрайт ”-овете от борда му е изпратена.
Вчера, на 22-ри март, радиолюбители оповестиха в Туитър, че дребните спътници работят и излъчват радиосигнали на плануванаъа периодичност!
Макар че този опит е просто демонстрационен, капацитетът за по-нататъшно приложение на фемтоспътниците е голям – както за потребностите на частната космонавтиката, по този начин и за междупланетни и даже междузвездни задачи!
Инициативата Брейктру Старшот за първи безпилотен полет до звездната система Алфа Кентавър. Image credit: Breakthrough Starshot
Последната възможност се обмисля от основателите на амбициозното начинание Брейктру Старшот. Провеждането на галактическа задача до далечните звезди е извънредно комплицирано начинание заради големите дистанции сред тях, което постанова ускоряването на галактическия транспортен съд до непостижими към този миг скорости, сравними с тази на светлината. Тук обаче размерът има значение – за мънички галактически кораби от вида на “Спрайт ” сходни скорости ще се постигат много по-лесно. Чрез помощта на наземни лазери откривателите чакат фемтоспътниците да бъдат ускорени до 20% от скоростта на светлината. При такава скорост те ще прекосят орбитата на Плутон за три дни и ще доближат до най-близката звезда за 20 години. Зак Манчестър счита, че междузвездните “Спрайт ”-ове ще могат да бъдат екипирани със свръхлеки камери, които ще съумеят да създадат първите фотоси на извънслънчева планета.
Кой знае – може би още нашето потомство ще бъде очевидец на началото на първите задачи до друга звезда, а за децата и внуците ни тези задачи ще са в напреднал стадий?
