Манията за позитивно мислене го налага като единственото решение на проблемите
Токсичната позитивност е фикс идея за положително мислене. Има хора, които са отдадени на задачата да популяризират концепцията за позитивния заряд на всяко едно прекарване, пък било то и трагично.
Токсичната позитивност може да заглуши отрицателните страсти, да потисне скръбта и кара хората да се усещат длъжни да се вършат на щастливи, даже когато се борят със страданието.
В някои случаи токсичната позитивност като отношение към събития и случки, може да се наложи независимо. Например, човек може да се пробва да наподобява благополучен от самото начало, като показва всичко в близост в позитивна светлина.
Крайният позитивизъм обаче може да бъде и форма на външен напън, да вземем за пример когато хората споделят на човек, който скърби, да продължи напред или да търси позитивното в загубата си.
Какво е токсична категоричност?
В продължение на няколко десетилетия книгите и известните медии акцентират евентуалната стойност на позитивното мислене и има някои доказателства, които демонстрират, че то може да усъвършенства психологичното здраве.
Например, изследване от 2018 година на студенти в Съединени американски щати демонстрира, че високото самочувствие може да поддържа позитивното мислене, намалявайки риска от суицидни хрумвания и жестове.
Данните, подчертаващи преимуществата на позитивното мислене, обаче демонстрират също, че фактори като обществената поддръжка и самоефективността, която е способността на човек да се оправя, взаимодействат с позитивното мислене за възстановяване на благосъстоянието.
Но…
Позитивното мислене не съществува във вакуум и не е панацея за всички провокации в живота.
Токсичната позитивност постанова позитивното мислене като единственото решение на проблемите, изисквайки човек да заобикаля отрицателното мислене или изразяването на отрицателни страсти.
Изследванията към позитивното мислене нормално се концентрират върху изгодите от това да имате оптимистична вероятност, когато имате сериозен проблем.
Токсичната позитивност, в противен случай, изисква позитивност от хората, без значение от провокациите, пред които са изправени, като евентуално заглушава страстите им и ги възпира да търсят обществена поддръжка.
Някои образци за токсична категоричност включват:
• казвайки на родител, чието дете е умряло, да бъде благополучен, че най-малко може да има деца;
• настоявайки някой да се концентрира върху позитивните аспекти на опустошителната загуба;
• казвайки на някого да преодолее тъгата или страданието си и да се концентрира върху положителните неща в живота си;
• етикетиране на хора, които постоянно наподобяват положителни или не споделят страстите си като по-силни или по-симпатични от другите;
• приканване на хората да процъфтяват без значение с какви несгоди се сблъскват, да вземем за пример като споделят на хората, че би трябвало да употребяват насилственото време вкъщи по време на пандемията от COVID-19, с цел да развият нови умения или да подобрят своята физическа форма;
• премахване на опасенията на някого с думите „ може да е по-лошо “.
Защо е рисково и рисковано?
Като цяло позитивната вероятност не е нездравословна. Въпреки това, човек, който има вяра, че би трябвало да бъде единствено позитивно надъхан, може да пренебрегва съществени компликации или да пренебрегне съществени проблеми с психологичното здраве.
Някои от рисковете от токсична позитивност включват:
• Пренебрегването на действителна щета: Резултатите от осъществени 29 изследвания на домашно принуждение в Съединени американски щати откриват, че оптимизмът, вярата и прошката усилват риска хората да останат при насилниците си и да бъдат обект на ескалиращо принуждение.
• Ограничаване на загубата: Мъката и тъгата са естествени в лицето на загубата. Човек, който неведнъж чува послания да продължи напред или да бъде благополучен, може да се усеща по този начин, като че ли другите не се интересуват от болката му. Например родител, който е изгубил дете, може да почувства, че детето му е маловажно за другите, което усложнява тъгата.
• Изолация и стигма: Хората, които изпитват напън да се усмихват в лицето на бедствието, може да са по-малко склонни да търсят поддръжка. Те могат да се усещат изолирани или да се срамят от възприятията си, което ги възпира да търсят помощ. Според Американската психиатрична асоциация стигмата може да възпре човек да търси лекуване на психологично здраве.
• Проблеми с връзката: Всяка връзка има провокации. Токсичната позитивност предизвиква хората да пренебрегват тези провокации и да се съсредоточат върху позитивното. Този метод може да унищожи връзката и способността за решение на проблеми във взаимоотношенията.
• Ниска самокритика: Всеки от време на време изпитва отрицателни страсти. Токсичната позитивност предизвиква хората да пренебрегват отрицателните си страсти, макар че заглушаването им може да ги утежни доста. Когато човек не е в положение да се усеща благополучен, добива чувството за неуспех.
Добре ли е да бъдем справедливи, даже в случай че това носи горест?
Хората изпитват необятен набор от страсти, всяка от които е значима част от благосъстоянието.
Тревожността, да вземем за пример, може да предизвести човек за рискова обстановка или морално безпокойствие, до момента в който гневът е естествен отговор на неправда или малтретиране.
Тъгата може да алармира за интензивността на загубата.
Непризнаването на тези страсти значи занемаряване на действието, което могат да вдъхновят. Освен това, в случай че не говорите за тях, те няма да изчезнат.
Повечето хора от време на време се нуждаят от помощ, с цел да се оправят с страстите си. Изговарянето на страстите може да ги отслаби, помагайки на човек да се усеща по-малко „ в капан “ от тях.
Някои проучвания демонстрират, че говоренето за страстите ни, в това число негативните страсти, може даже да помогне на мозъка да обработва по-добре възприятията.
Етикетирането и говоренето за страсти понижават силата на избрани мозъчни биохимични реакции, свързани с тези страсти.
Как да избегнем токсичната позитивност?
Някои тактики за отбягване на самоналожен отровен позитив включват:
• различаване на отрицателните страсти като естествена и значима част от човешкия опит;
• идентифициране и наименуване на страсти, вместо тяхното избягване;
• диалог с доверени хора за страсти, в това число отрицателни чувства;
• търсене на поддръжка от хора, като доверени другари или терапевт.
Човек може да избегне налагането на токсична позитивност на другите, като:
• предизвиква хората да приказват намерено за своите емоции;
• се усеща по-комфортно с отрицателните емоции;
• заобикаля да се пробва да има позитивен отговор на всичко, което чуе или му се случва;
• осъзнавайки, че интензивните отрицателни страсти постоянно съответстват с мощни позитивни страсти, да вземем за пример дълбоката тъга алармира за интензивна обич.
Токсичната позитивност предизвиква хората да пренебрегват сложните страсти, евентуално засилвайки силата на тези усеща.
Въпреки че позитивното мислене предлага някои преимущества, никой не може да мисли положително от самото начало.
Принуждаването на някого да показва единствено позитивни страсти може да задуши способността му да поддържа връзка и да провокира мъчително себеусещане и усилване на отрицателните страсти и несъответстваща реактивност.
източник: medicalnewstoday.com
