Обвиниха румънска организация за твърдото кацане на Скиапарели на Марс
Точно преди един месец, на 19 октомври, автоматизираната междупланетна станция на Русия и Европейската галактическа организация (ЕКА) “ЕкзоМарс-2016 ”- “Трейс Газ Орбитър ” дойде наред в орбита към Червената планета.
Но “ЕкзоМарс-2016 ” не пътуваше сама към Марс – прикачен към нея летеше дребен демонстрационен спускаем уред на име “Скиапарели ”. Това беше извънредно елементарен уред – на борда му нямаше комплицирани научни принадлежности, нямаше даже камера за снимане на фотоси след кацането. Той обаче трябваше да показва готовността на технологии, които ще бъдат употребявани при по-следващата задача през 2020 година. Тази задача, в случай че бъде осъществена, ще включва стационарна платформа и марсоход.
И по този начин, на 19 октомври, до момента в който “ЕкзоМарс-2016 ” влизаше в орбита към Червената планета, в същото време “Скиапарели ” навлезе в атмосферата със скорост 21 000 km/h. Топлинният щит наред резервира спускаемия уред по време на тази първична гореща фаза и забави неговата скорост до 1 700 km/h. След това беше разпрострат парашут, който в допълнение забави скоростта до към 320 km/h.
Предварителният разбор демонстрира, че по времето на парашутната фаза “Скиапарели ” се е клатушкал като махало, което объркало някои от бордовите системи като жироскопите. Какво се случило след гореописаните събития? “Скиапарели ” се отделил от задния щит с парашута и запалил спирачните си ракетни мотори. След това задействал висотомера си, който почнал да подава данни към компютъра.
“В този миг ”, оповестява Енрико Фламини, планетарен академик и началник на научния екип на Италианската галактическа организация, “бордовият компютър е получил объркваща информация. Висотомерът вярно е показвал височина от 2 000 метра, до момента в който жироскопите показвали минус 10, сякаш “Скиапарели ” се е намирал под повърхността ”.
Компютърът е решил да повярва на жироскопите, а не на висотомера. Той изключил моторите единствено три секунди след тяхното запалване.
Под “Скиапарели ” въпреки всичко е имало трошлива конструкция, предопределена да омекоти съприкосновението с повърхността. Но това е трябвало да се случи след в допълнение закъснение, при скорост, сравнима с тази на походката на човек. “Скиапарели ” обаче се е приближавал към повърхността със 200 km/h – прекомерно висока скорост, с цел да бъде омекотена от трошливата конструкция.
Възможно ли е тези отклонения в последната минута от кацането да са били предотвратени? Според Енрико Фламини изцяло е било допустимо – стига ЕКА да е провела сериозен тест. Италианците са изразявали огромно предпочитание сходен тест да бъде извършен – първообраз на “Скиапарели ” е трябвало да бъде изстрелян с балон в земната стратосфера, с цел да се ревизира държанието на спускаемия уред, парашута и ретроракетите в условия, близки до тези на марсианските.
Конструкторите на “Скиапарели ” са упорствали пробата да бъде проведен и изпълнен от Шведската галактическа корпорация, която има огромен опит със стратосферни изстрелвания. Вместо това ЕКА, явно с цел да пести пари, е поверила теста на “организация, която няма задоволителен характерен опит ” съгласно думите на Фламини – румънската Arca.
И по този начин, в процеса на подготовката се оказало, че Arca не е способна да го организира в период. Тогава ЕКА се е задоволила само с компютърни симулации, направени от английска компания.
“Именно във връзка с тези сериозни проби се корени неналичието на опит от страна на екипа на ЕКА ”, счита Фламини.
Инфо: Repubblica
