Как Русия създава уникална разузнавателна система
Точно преди 100 години, на 28 юни 1922 година, в структурата на ИНО (Външно поделение, т.е. външно разузнаване) на ГПУ на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) на РСФСР е основан „ Задкордонно поделение “ - първообраз на незаконното разузнаване. Защо тази неповторима технология е основана в Русия и какво е смисъла на незаконните имигранти за нашата страна през днешния ден?
Строго видяно, след няколко заповеди на Дзержински незабавно след болшевишкия прелом стартира да се образува външна, т.е. непозната разследваща работа. Вярно е, че в началото активността ѝ е сведена до доста стеснен кръг от задания, свързани извънредно с битката против белогвардейските организации на територията на други страни (Германия, Полша, балтийските страни, Румъния, Персия, Китай).
Само няколко години по-късно, когато Съветска Русия стартира да се трансформира в пълноценна страна и Гражданската война завършва, външното разузнаване стартира да получава повече функционалности и задания. Въпреки че въпреки всичко дълго време политическото и стратегическото разузнаване се счита за второстепенно направление. Въпреки че са известни документи, подписани от Дзержински, в които даже по време на Гражданската война той изисква специфичните отдели на фронтовете да се ангажират с повече политическо разузнаване.
В последна сметка, като част от ЧК, а по-късно и ГПУ, е основан отдел за задгранична информация, управляван от 22-годишния латвийски деятел Лудвиг Скуискулме. Преди това е воювал в Туркестан, а главното му преимущество е съвършеното притежаване на немски език, защото в родната си Рига татко му е работил като касиер в магазин, благосъстоятелност на локални германци.
Всъщност Скуискулме, първият началник на задграничното агентурно разузнаване, попада на тази позиция не инцидентно, а просто е един от тези, които падат под командването на Дзержински. Тогава кадровите въпроси от време на време се вземат решение по този метод и младият латвиец, също така, се демонстрира добре в Туркестан и показва откровен болшевишки възторг. Вярно е, че той устоя на тази позиция единствено няколко месеца.
Той е сменен от Соломон Могилевски, остарял комунист, другар на Ленин и Троцки и другар на Дзержински, с който ликвидира протеста на социалистите-революционерите. А Скуискулме става първият началник на Информационния отдел, т.е. задгранично скрито разузнаване, отива в няколко командировки в чужбина, само че последователно се отдръпва от дейна работа. Работи в икономическия отдел на ОГПУ и през 1938 година, на 40-годишна възраст се пенсионира по здравословни аргументи. След това следите му се губят.
И Соломон Могилевски умира покрай Тбилиси при доста странна самолетна злополука през 1925 година, дружно с Мясников и Атарбеков. На погребението му Троцки персонално произнася патетична тирада, който проклина закона за гравитацията като съществена причина за самолетната злополука. На това " сантименталният " интервал на образуването на външното разузнаване завършва и стартира работата.
Не е известно сигурно кой тъкмо е изобретил системата за незаконното разузнаване. Най-вероятно надали е един човек. По-скоро събитията подтикват. Самата система на външнополитическите връзки на Съветска Русия по това време обективно води до такова решение. Дълго време никой не признава руската власт и затова няма посолства в огромните страни. Тоест, нормалната по това време форма на разузнаване – посредством посолства – е изключена. От друга страна, доста болшевики имат богат опит в незаконната работа, т.е. имат нужните умения за интрига, а някои знаят съвършено непознатите езици, локалните традиции и нрави.
В царско време незаконните разузнавачи са извънредно събитие и въобще няма подобен всеобщ опит. От друга страна, по това време разследващите функционалности във всички страни се извършват от хора, които не са типични по специалност: учени, изключително географи и естествоизпитатели, религиозни мисионери, предприемачи. Пржевалски, да вземем за пример - множеството от неговите експедиции до Китай, Централна Азия и Тибет са финансирани от Генералния щаб за изследване на териториите и локалните племена, основаване на карти и други сходни, а откриването на дива порода коне е негов избор. Но тези хора рядко работят с сътрудници и още повече не създаваха свои лични агентурни мрежи.
А и не ни се върти езика да ги назовем незаконни имигранти в класическия смисъл на думата. Нелегален е чиновник на кариерното разузнаване, който прави работата си на територията на друга страна под прикритието на жител на тази страна или трета страна, настоящ независимо и по никакъв метод не обвързван със законното, т.е. резиденцията на посолството или други публични организации на страната му. Този термин, както и неговата тромава формулировка, е извънредно руско разбиране, а самото събитие е неповторимо и не се среща на никое място другаде.
Подобен американски термин, „ всекидневен действен под прикритие “, се отнася до офицер от Централно разузнавателно управление на САЩ (или всяка друга разследваща агенция), работещ под прикритие, който не е директно обвързван с разузнаването. Това може да бъде да вземем за пример условно гостуващ преподавател по британски език или чиновник на някаква социална фондация или Неправителствени организации. Той няма дипломатически паспорт и имунитет. Но функционалностите са едни и същи.
Но на никое място по света няма процедура на особено образование на хора за надълбоко навлизане в непознато общество. Китай и Израел от време на време се показват като контрапримери, само че разликата тук е, че разследващите структури на тези страни разчитат на съответните им диаспори. Пряко встъпление с изобретяването на легендата, производството или придобиването на целия набор от документи, няма на никое място с изключение на в Русия (СССР).
Между другото, доста от първите опити през 20-те години на предишния век даже не са тъжни, а анекдотични. Много млади чиновници на ИНО идват от работническо-селски фамилии, езиковата подготовка първоначално е доста слаба.
Но нещата вървят изключително зле с положителните маниери и способността да се държат в западното общество. Една известна двойка незаконни разузнавачи след това признава в записките си, че едвам не се разкрили във влака Москва-Берлин заради неведение по какъв начин работи всичко там и по какъв начин хората се държат във вагоните от първа класа. Те натрупат опит съвсем в придвижване, което свидетелства за забележителните гении на тези хора.
Сериозна помощ е оказана от " конкуриращата компания " - Коминтерна. През този интервал разследващите благоприятни условия на Коминтерна са неведнъж по-големи от тези на ИНО, където тогава работят малко повече от 150 души, като се броят секретарите и машинописките. Освен това разузнаването на Коминтерна работи, както се споделя, с локалните поданици, които не би трябвало да учат езици или да се ровят в тънкостите на обичаите и навиците на друга страна. И изначало въз основата на Коминтерна са проведени езикови курсове и известната " Гора ", това е и 101-то учебно заведение, което тогава се намира в региона на актуалния ВДНХ - изоставени горски околности на Москва.
С течение на времето обстановката стартира да се успокоява, макар че дълго време точно Коминтернът се счита за главната разследваща конструкция, а ИНО се смяташе за безпаричен родственик, който постоянно сменя имената, административното послушание, структурата и личния състав. Може да се напомни същият Зорге, който по време на разпити в японското контраразузнаване до последно се назовава „ сътрудник на Коминтерна “, макар че дълго време е административно зависещ на ГРУ.
Необходимо е също по този начин да се направи граница сред тези разузнавачи, които съгласно обстановката отпътуват в командировки в чужбина по непознати документи, с цел да изпълнят избрана задача, и тези, които живеят в непознато общество от години или даже десетилетия. От официална позиция „ командировъчният “ също е тип незаконен преселник, само че в действителност това са разнообразни задачи и разнообразни равнища на образование.
В късния руски интервал съвсем всеки предстоящ млад чиновник като тестова работа или „ изпит “, извършва такива еднократни задания на територията на друга страна: взимане на пакет, изпращане или приемане на известие, или даже нещо нереално („ отидете там, не знам къде, само че да сте на това кръстовище шест минути преди среднощ и би трябвало да се виждате под лампата “). Но въпреки всичко, като приказваме за незаконно разузнаване, нямаме поради този тип рутинна еднократна работа, а надълбоко навлизане в непознато общество, което допуска коренно преструктуриране на цялото схващане.
Невъзможно е да се изясни това събитие. Има, несъмнено, метафизични теории, че англичанин в никакъв случай няма да може да стане руснак, без да го сочат с пръст в трамвая. Друго нещо е, че просто няма такива опити. Всички хрумвания за основаване на незаконно разузнаване на западните (и някои източни) страни са унищожени на равнище оферти. Това е скъпо, дълго, изисква съществуването на характерен човешки материал и може да бъде безпричинно заради композиция от фактори. И никой няма да даде гаранция, че всичко това ще проработи.
И в Съюз на съветските социалистически републики, и в Русия тази система работи. Да, механизмът е тънко надъхан десетилетия, от подготовката и основаването на легенда до физическия метод за влизане в друга страна.
Но въпреки всичко във всеки обособен случай би трябвало да се преоткрие цялата тази система отначало, защото всяка легенда е самостоятелна, както и характерните познания, умения и даже психологическият профил на служителя.
Нелегалното разузнаване е извънредно съветско-руско откритие, което е минало през век на развиване от млади запалянковци без особено обучение до цяла система, учредена на неповторим опит и самостоятелно образование. Сега даже хипотетично е невероятно да си представим какъв брой надълбоко работи тази система по целия свят.
За западните разследващи общности съветското незаконно разузнаване е може би главното главоболие. Особено в последно време, когато вследствие на тотални експулсации от дипломатически задачи и други непознати институции ресурсите на законното разузнаване бяха понижени. А страната се нуждае от жизненоважна информация в действително време. Като цяло ролята на разузнаването в днешно време нараства неведнъж и остава единствено да приветстваме тези, които в сложни исторически интервали запазиха и усилиха наследството, заложено през 1920-1922 година
Превод: В. Сергеев
Строго видяно, след няколко заповеди на Дзержински незабавно след болшевишкия прелом стартира да се образува външна, т.е. непозната разследваща работа. Вярно е, че в началото активността ѝ е сведена до доста стеснен кръг от задания, свързани извънредно с битката против белогвардейските организации на територията на други страни (Германия, Полша, балтийските страни, Румъния, Персия, Китай).
Само няколко години по-късно, когато Съветска Русия стартира да се трансформира в пълноценна страна и Гражданската война завършва, външното разузнаване стартира да получава повече функционалности и задания. Въпреки че въпреки всичко дълго време политическото и стратегическото разузнаване се счита за второстепенно направление. Въпреки че са известни документи, подписани от Дзержински, в които даже по време на Гражданската война той изисква специфичните отдели на фронтовете да се ангажират с повече политическо разузнаване.
В последна сметка, като част от ЧК, а по-късно и ГПУ, е основан отдел за задгранична информация, управляван от 22-годишния латвийски деятел Лудвиг Скуискулме. Преди това е воювал в Туркестан, а главното му преимущество е съвършеното притежаване на немски език, защото в родната си Рига татко му е работил като касиер в магазин, благосъстоятелност на локални германци.
Всъщност Скуискулме, първият началник на задграничното агентурно разузнаване, попада на тази позиция не инцидентно, а просто е един от тези, които падат под командването на Дзержински. Тогава кадровите въпроси от време на време се вземат решение по този метод и младият латвиец, също така, се демонстрира добре в Туркестан и показва откровен болшевишки възторг. Вярно е, че той устоя на тази позиция единствено няколко месеца.
Той е сменен от Соломон Могилевски, остарял комунист, другар на Ленин и Троцки и другар на Дзержински, с който ликвидира протеста на социалистите-революционерите. А Скуискулме става първият началник на Информационния отдел, т.е. задгранично скрито разузнаване, отива в няколко командировки в чужбина, само че последователно се отдръпва от дейна работа. Работи в икономическия отдел на ОГПУ и през 1938 година, на 40-годишна възраст се пенсионира по здравословни аргументи. След това следите му се губят.
И Соломон Могилевски умира покрай Тбилиси при доста странна самолетна злополука през 1925 година, дружно с Мясников и Атарбеков. На погребението му Троцки персонално произнася патетична тирада, който проклина закона за гравитацията като съществена причина за самолетната злополука. На това " сантименталният " интервал на образуването на външното разузнаване завършва и стартира работата.
Не е известно сигурно кой тъкмо е изобретил системата за незаконното разузнаване. Най-вероятно надали е един човек. По-скоро събитията подтикват. Самата система на външнополитическите връзки на Съветска Русия по това време обективно води до такова решение. Дълго време никой не признава руската власт и затова няма посолства в огромните страни. Тоест, нормалната по това време форма на разузнаване – посредством посолства – е изключена. От друга страна, доста болшевики имат богат опит в незаконната работа, т.е. имат нужните умения за интрига, а някои знаят съвършено непознатите езици, локалните традиции и нрави.
В царско време незаконните разузнавачи са извънредно събитие и въобще няма подобен всеобщ опит. От друга страна, по това време разследващите функционалности във всички страни се извършват от хора, които не са типични по специалност: учени, изключително географи и естествоизпитатели, религиозни мисионери, предприемачи. Пржевалски, да вземем за пример - множеството от неговите експедиции до Китай, Централна Азия и Тибет са финансирани от Генералния щаб за изследване на териториите и локалните племена, основаване на карти и други сходни, а откриването на дива порода коне е негов избор. Но тези хора рядко работят с сътрудници и още повече не създаваха свои лични агентурни мрежи.
А и не ни се върти езика да ги назовем незаконни имигранти в класическия смисъл на думата. Нелегален е чиновник на кариерното разузнаване, който прави работата си на територията на друга страна под прикритието на жител на тази страна или трета страна, настоящ независимо и по никакъв метод не обвързван със законното, т.е. резиденцията на посолството или други публични организации на страната му. Този термин, както и неговата тромава формулировка, е извънредно руско разбиране, а самото събитие е неповторимо и не се среща на никое място другаде.
Подобен американски термин, „ всекидневен действен под прикритие “, се отнася до офицер от Централно разузнавателно управление на САЩ (или всяка друга разследваща агенция), работещ под прикритие, който не е директно обвързван с разузнаването. Това може да бъде да вземем за пример условно гостуващ преподавател по британски език или чиновник на някаква социална фондация или Неправителствени организации. Той няма дипломатически паспорт и имунитет. Но функционалностите са едни и същи.
Но на никое място по света няма процедура на особено образование на хора за надълбоко навлизане в непознато общество. Китай и Израел от време на време се показват като контрапримери, само че разликата тук е, че разследващите структури на тези страни разчитат на съответните им диаспори. Пряко встъпление с изобретяването на легендата, производството или придобиването на целия набор от документи, няма на никое място с изключение на в Русия (СССР).
Между другото, доста от първите опити през 20-те години на предишния век даже не са тъжни, а анекдотични. Много млади чиновници на ИНО идват от работническо-селски фамилии, езиковата подготовка първоначално е доста слаба.
Но нещата вървят изключително зле с положителните маниери и способността да се държат в западното общество. Една известна двойка незаконни разузнавачи след това признава в записките си, че едвам не се разкрили във влака Москва-Берлин заради неведение по какъв начин работи всичко там и по какъв начин хората се държат във вагоните от първа класа. Те натрупат опит съвсем в придвижване, което свидетелства за забележителните гении на тези хора.
Сериозна помощ е оказана от " конкуриращата компания " - Коминтерна. През този интервал разследващите благоприятни условия на Коминтерна са неведнъж по-големи от тези на ИНО, където тогава работят малко повече от 150 души, като се броят секретарите и машинописките. Освен това разузнаването на Коминтерна работи, както се споделя, с локалните поданици, които не би трябвало да учат езици или да се ровят в тънкостите на обичаите и навиците на друга страна. И изначало въз основата на Коминтерна са проведени езикови курсове и известната " Гора ", това е и 101-то учебно заведение, което тогава се намира в региона на актуалния ВДНХ - изоставени горски околности на Москва.
С течение на времето обстановката стартира да се успокоява, макар че дълго време точно Коминтернът се счита за главната разследваща конструкция, а ИНО се смяташе за безпаричен родственик, който постоянно сменя имената, административното послушание, структурата и личния състав. Може да се напомни същият Зорге, който по време на разпити в японското контраразузнаване до последно се назовава „ сътрудник на Коминтерна “, макар че дълго време е административно зависещ на ГРУ.
Необходимо е също по този начин да се направи граница сред тези разузнавачи, които съгласно обстановката отпътуват в командировки в чужбина по непознати документи, с цел да изпълнят избрана задача, и тези, които живеят в непознато общество от години или даже десетилетия. От официална позиция „ командировъчният “ също е тип незаконен преселник, само че в действителност това са разнообразни задачи и разнообразни равнища на образование.
В късния руски интервал съвсем всеки предстоящ млад чиновник като тестова работа или „ изпит “, извършва такива еднократни задания на територията на друга страна: взимане на пакет, изпращане или приемане на известие, или даже нещо нереално („ отидете там, не знам къде, само че да сте на това кръстовище шест минути преди среднощ и би трябвало да се виждате под лампата “). Но въпреки всичко, като приказваме за незаконно разузнаване, нямаме поради този тип рутинна еднократна работа, а надълбоко навлизане в непознато общество, което допуска коренно преструктуриране на цялото схващане.
Невъзможно е да се изясни това събитие. Има, несъмнено, метафизични теории, че англичанин в никакъв случай няма да може да стане руснак, без да го сочат с пръст в трамвая. Друго нещо е, че просто няма такива опити. Всички хрумвания за основаване на незаконно разузнаване на западните (и някои източни) страни са унищожени на равнище оферти. Това е скъпо, дълго, изисква съществуването на характерен човешки материал и може да бъде безпричинно заради композиция от фактори. И никой няма да даде гаранция, че всичко това ще проработи.
И в Съюз на съветските социалистически републики, и в Русия тази система работи. Да, механизмът е тънко надъхан десетилетия, от подготовката и основаването на легенда до физическия метод за влизане в друга страна.
Но въпреки всичко във всеки обособен случай би трябвало да се преоткрие цялата тази система отначало, защото всяка легенда е самостоятелна, както и характерните познания, умения и даже психологическият профил на служителя.
Нелегалното разузнаване е извънредно съветско-руско откритие, което е минало през век на развиване от млади запалянковци без особено обучение до цяла система, учредена на неповторим опит и самостоятелно образование. Сега даже хипотетично е невероятно да си представим какъв брой надълбоко работи тази система по целия свят.
За западните разследващи общности съветското незаконно разузнаване е може би главното главоболие. Особено в последно време, когато вследствие на тотални експулсации от дипломатически задачи и други непознати институции ресурсите на законното разузнаване бяха понижени. А страната се нуждае от жизненоважна информация в действително време. Като цяло ролята на разузнаването в днешно време нараства неведнъж и остава единствено да приветстваме тези, които в сложни исторически интервали запазиха и усилиха наследството, заложено през 1920-1922 година
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ