Хората искат дом, работа, бъдеще: нищо чудно, че сега не се доверяват на капитализма
Точно както в положителното остаряло време. Доналд Тръмп избра борба с Китай в търговията и е в спор с Русия във връзка с Сирия. Отношенията сред Пекин и Москва стават все по-близки, защото някогашните комунистически суперсили се опълчват на на остарелия американски зложелател. Регионалният спор в Близкия изток е средство, посредством което Съединени американски щати и Русия могат да се конфронтират, без директни удари в действителност – най-малко до момента. Добре пристигнали в новата студена война.
Времето се върна в дните, преди рухването на Берлинската стена ,
написа икономическият редактор Лари Елиът в коментар за в. „ Гардиън “ (The Guardian).
FT: Капитализмът може да рухне, тъкмо както комунизма
Бизнес акули: Капитализмът не съблюдава обещанията си
Историята ни споделя, че първата студена война е траяла от 1945 година до 1990 година и е извоювана от Запада. Капитализмът победи над комунизма, свободата над тиранията. В началото на 90-те години на предишния век са белязани от победа на пазарите: шоково икономическо отнасяне беше приложено на Съюз на съветските социалистически републики и спътниците му; подписана е договорка за свободна търговия в международен мащаб; левите партии се включиха в програмата. Те престанаха да приказват за социализма и прегърнаха нуждата от по-голяма конкуренция, успеваемост и еластичност на пазара на труда.
Центърът на тежестта на политиката се измести. Преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики междинната земя на запад беше на половина сред цялостен цъфтящ комунизъм в едната прекаленост и цялостен подправен капитализъм в другия. От края на XIX в. нататък страхът, че работническите съсловия ще бъдат съблазни от марксизма, подтикна партиите от ляво и от дясно да вкарат промени, целящи да смажат някои от грубите ръбове на капитализма. Бисмарк беше извоюван от концепцията за пенсиите за старост; демократичното държавно управление започва във Англия през 1906 година страна на благоденствието; Рузвелт се спусна тежко на Уолстрийт по време на Голямата меланхолия.
Имаше доста повече отстъпки след края на Втората международна война. С Червената войска, окупираща Източна Европа и мощни комунистически партии във Франция и Италия, щедростта на американския проект Маршал не беше просто филантропия. Това беше и резултат от
страха от комунизма и възприятието, че в случай че капитализмът не може да достави на елементарните хора, те ще би трябвало да отидат другаде .
Тази паника понижа с десетилетията, когато стана ясно, че стопанската система на Съюз на съветските социалистически републики работи доста по-добре, когато е належащо да се обезпечат танкове и самолети за цялостна война, в сравнение с при производството на потребителски артикули в спокойно време. Краят на Студената война отстрани изцяло опасността от различна идеология. Така че новата междинна земя се приближи до неразредена форма на капитализъм.
В новата политика след Студената война партиите, които в миналото имаха вяра, че тяхната работа е да създадат по този начин, че капитализма да работи за гласоподавателите, в този момент имат вяра, че тяхната задача е да създадат гласоподавателите способни за капитализма. Държавната интервенция не престана, тя просто одобри друга форма. Правителствата може би са вярвали, че не могат да създадат нищо, с цел да предотвратят унищожаването на общностите посредством деиндустриализацията, към този момент не длъжни да подсигуряват цялостна претовареност, както в миналото, тъй че вместо това употребяват промяна в обществената сфера, с цел да накарат безработните да заемат нископлатени работни места и да кажат на бедните, че би трябвало да пушат по-малко, да пият по-малко и да ядат по-здравословно.
Държавният надзор върху хората размени държавния надзор над стопанската система като фокус на политиката
и нямаше никакво значение дали гласоподавателите харесваха сложната обич или не, тъй като нямаше къде да отидат.
Политиките за строги икономии през миналото десетилетие видяха цялостния подем на новата политика. Тези, които бяха виновни за най-голямата финансова рецесия от Втората международна война насам, останаха ненаказани; тези, които бяха почтени, усетиха с цялостна мощ стратегиите за понижаване на недостига. Нямаше нищо сходно на помощта на Маршал за Гърция, когато имаше 30% спад в Брутният вътрешен продукт, без отписване на задълженията на страната, както беше за Западна Германия през 1953 година
Колко пари ни трябват за естествен живот в България
Можете ли да си позволите да имате деца в България
КНСБ: Доходите ни порастват, само че не живеем по-добре
Защо ниските заплати са разрушителни за България
Вече съвсем три десетилетия от края на Студената война, малко на брой копнеят за завръщане към дните, когато „ Желязната завеса “ разделяше Европа. Но обещанията, направени при започване на 90-те години на предишния век, не са изпълнени. Либерализирането на пазарите не докара до икономическа нирвана, вместо това оргията от спекулации отприщи финансовата рецесия от 2008 година Стандартите на живот продължиха да порастват на Запад, само че по-бавно от всеки път. Ръстът на продуктивността спря.
Страната, която се оправи най-добре в ерата след Студената война – Китай – направи това, избирайки междинен път.
Силният напредък означаваше голям спад в равнищата на беднотия през последните четири десетилетия, само че придвижванията на капитали бяха деликатно контролирани, бариерите пред търговията останаха по-високи от тези в Съединени американски щати или Европа и страната резервира собствеността си върху огромни части от индустрията. Китай стана пазарно по-приятелски надъхан, само че единствено до един миг.
Решението за прегръщане на дисциплината на международния пазар се оказа пагубно за партиите от център ляво. Те се справяха задоволително добре в края на 90-те и началото на 2000-те години, когато евтините вносни артикули нахлуха от Китай, само че бяха лишени от хрумвания, когато международната стопанска система удари стена през 2008 година Там, където в миналото щеше да има проект за контролиране още веднъж на капитализма, вместо това имаше интелектуален вакуум.
Има някои явни поучения които могат да бъдат извлечени от това. Първата е, че главните партии би трябвало да измислят политики, които да вършат нещата по-скоро за хората, в сравнение с да вършат нещата на хората. Историята демонстрира, че управляваният капитализъм през Студената война донесе по-добри резултати от неконтролирания капитализъм от този момент.
Втората поука е, че
гласоподавателите няма да купят концепцията, че световният капитализъм е естествена мощ, която не може да бъде опитомена .
Ето за какво препоръчаните от Тръмп мита за китайски артикули и проектът на английския политик – лейбърист Джон Макдонъл за национализиране на ютилити компании се оказват толкоз известни. Сега хората желаят това, което постоянно са желали: работа, почтено възнаграждение, пенсия, покрив над главите им и възприятие, че децата им ще бъдат по-добре, в сравнение с са те. Те не могат да схванат за какво световната стопанска система не може да обезпечи това, което националните страни можеха преди половин век.
Има и една последна поука. Ако главните партии не излязат с отговори, гласоподавателите ще потърсят решение другаде. С възходът на популизма нараства и митът, че те нямало къде другаде да отидат.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Времето се върна в дните, преди рухването на Берлинската стена ,
написа икономическият редактор Лари Елиът в коментар за в. „ Гардиън “ (The Guardian).
FT: Капитализмът може да рухне, тъкмо както комунизма
Бизнес акули: Капитализмът не съблюдава обещанията си
Историята ни споделя, че първата студена война е траяла от 1945 година до 1990 година и е извоювана от Запада. Капитализмът победи над комунизма, свободата над тиранията. В началото на 90-те години на предишния век са белязани от победа на пазарите: шоково икономическо отнасяне беше приложено на Съюз на съветските социалистически републики и спътниците му; подписана е договорка за свободна търговия в международен мащаб; левите партии се включиха в програмата. Те престанаха да приказват за социализма и прегърнаха нуждата от по-голяма конкуренция, успеваемост и еластичност на пазара на труда.
Центърът на тежестта на политиката се измести. Преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики междинната земя на запад беше на половина сред цялостен цъфтящ комунизъм в едната прекаленост и цялостен подправен капитализъм в другия. От края на XIX в. нататък страхът, че работническите съсловия ще бъдат съблазни от марксизма, подтикна партиите от ляво и от дясно да вкарат промени, целящи да смажат някои от грубите ръбове на капитализма. Бисмарк беше извоюван от концепцията за пенсиите за старост; демократичното държавно управление започва във Англия през 1906 година страна на благоденствието; Рузвелт се спусна тежко на Уолстрийт по време на Голямата меланхолия.
Имаше доста повече отстъпки след края на Втората международна война. С Червената войска, окупираща Източна Европа и мощни комунистически партии във Франция и Италия, щедростта на американския проект Маршал не беше просто филантропия. Това беше и резултат от
страха от комунизма и възприятието, че в случай че капитализмът не може да достави на елементарните хора, те ще би трябвало да отидат другаде .
Тази паника понижа с десетилетията, когато стана ясно, че стопанската система на Съюз на съветските социалистически републики работи доста по-добре, когато е належащо да се обезпечат танкове и самолети за цялостна война, в сравнение с при производството на потребителски артикули в спокойно време. Краят на Студената война отстрани изцяло опасността от различна идеология. Така че новата междинна земя се приближи до неразредена форма на капитализъм.
В новата политика след Студената война партиите, които в миналото имаха вяра, че тяхната работа е да създадат по този начин, че капитализма да работи за гласоподавателите, в този момент имат вяра, че тяхната задача е да създадат гласоподавателите способни за капитализма. Държавната интервенция не престана, тя просто одобри друга форма. Правителствата може би са вярвали, че не могат да създадат нищо, с цел да предотвратят унищожаването на общностите посредством деиндустриализацията, към този момент не длъжни да подсигуряват цялостна претовареност, както в миналото, тъй че вместо това употребяват промяна в обществената сфера, с цел да накарат безработните да заемат нископлатени работни места и да кажат на бедните, че би трябвало да пушат по-малко, да пият по-малко и да ядат по-здравословно.
Държавният надзор върху хората размени държавния надзор над стопанската система като фокус на политиката
и нямаше никакво значение дали гласоподавателите харесваха сложната обич или не, тъй като нямаше къде да отидат.
Политиките за строги икономии през миналото десетилетие видяха цялостния подем на новата политика. Тези, които бяха виновни за най-голямата финансова рецесия от Втората международна война насам, останаха ненаказани; тези, които бяха почтени, усетиха с цялостна мощ стратегиите за понижаване на недостига. Нямаше нищо сходно на помощта на Маршал за Гърция, когато имаше 30% спад в Брутният вътрешен продукт, без отписване на задълженията на страната, както беше за Западна Германия през 1953 година
Колко пари ни трябват за естествен живот в България
Можете ли да си позволите да имате деца в България
КНСБ: Доходите ни порастват, само че не живеем по-добре
Защо ниските заплати са разрушителни за България
Вече съвсем три десетилетия от края на Студената война, малко на брой копнеят за завръщане към дните, когато „ Желязната завеса “ разделяше Европа. Но обещанията, направени при започване на 90-те години на предишния век, не са изпълнени. Либерализирането на пазарите не докара до икономическа нирвана, вместо това оргията от спекулации отприщи финансовата рецесия от 2008 година Стандартите на живот продължиха да порастват на Запад, само че по-бавно от всеки път. Ръстът на продуктивността спря.
Страната, която се оправи най-добре в ерата след Студената война – Китай – направи това, избирайки междинен път.
Силният напредък означаваше голям спад в равнищата на беднотия през последните четири десетилетия, само че придвижванията на капитали бяха деликатно контролирани, бариерите пред търговията останаха по-високи от тези в Съединени американски щати или Европа и страната резервира собствеността си върху огромни части от индустрията. Китай стана пазарно по-приятелски надъхан, само че единствено до един миг.
Решението за прегръщане на дисциплината на международния пазар се оказа пагубно за партиите от център ляво. Те се справяха задоволително добре в края на 90-те и началото на 2000-те години, когато евтините вносни артикули нахлуха от Китай, само че бяха лишени от хрумвания, когато международната стопанска система удари стена през 2008 година Там, където в миналото щеше да има проект за контролиране още веднъж на капитализма, вместо това имаше интелектуален вакуум.
Има някои явни поучения които могат да бъдат извлечени от това. Първата е, че главните партии би трябвало да измислят политики, които да вършат нещата по-скоро за хората, в сравнение с да вършат нещата на хората. Историята демонстрира, че управляваният капитализъм през Студената война донесе по-добри резултати от неконтролирания капитализъм от този момент.
Втората поука е, че
гласоподавателите няма да купят концепцията, че световният капитализъм е естествена мощ, която не може да бъде опитомена .
Ето за какво препоръчаните от Тръмп мита за китайски артикули и проектът на английския политик – лейбърист Джон Макдонъл за национализиране на ютилити компании се оказват толкоз известни. Сега хората желаят това, което постоянно са желали: работа, почтено възнаграждение, пенсия, покрив над главите им и възприятие, че децата им ще бъдат по-добре, в сравнение с са те. Те не могат да схванат за какво световната стопанска система не може да обезпечи това, което националните страни можеха преди половин век.
Има и една последна поука. Ако главните партии не излязат с отговори, гласоподавателите ще потърсят решение другаде. С възходът на популизма нараства и митът, че те нямало къде другаде да отидат.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ