Тобаяс Улф излиза за първи път на български
Тобаяс Улф (р. 1945) е актуалният занаятчия на късия американски роман, носител на множество литературни награди, който се разгласява за първи път на български на 16 ноември. Един от най-вълнуващите разказвачи оттатък океана е съвсем чужд у нас. Макар отделни негови разкази да са излизали в сп. „ Съвременник “, едвам в този момент родният четец има опцията да го опознае в цялост със сборника „ Нашата история стартира “. Преводът е на Нина Руева, а художник на корицата е Албена Лимони. Изданието на „ Кръг “ включва и послепис от редакторката Антония Апостолова, в който тя обръща съществено внимание на качествата на Улф като публицист и на мястото му в международната литература през днешния ден. „ Нашата история стартира “ е най-хубавият метод да се усети достоверния глас на Тобаяс Улф. Това е неговият четвърти и финален към този момент алманах, който включва 31 описа. Първият от тях е написан преди повече от четири десетилетия, а най-новият е от 2006 г. , като създателят си е разрешил свободата да преработи по-старите си произведения. Улф написа за елементарните хора – разведени родители, влюбени, учители, бойци, служащи, младежи и деца, с техните дребнави драми и мимолетни наслади, невидими съпротиви и глупави безразсъдства. Той разглежда общочовешките ценности, екзистенциалните падения и търсенето на повсеместен смисъл. Именно тази сплав от обезсърчение и очакване, отобреченост и очакване, от самозаблуди и мечти е в положение да накара всеки да припознае нещо от личния си живот в книгите му. Както написа редакторката Антония Апостолова в послеслова,
Улф постоянно е приравняван към групата на „ мръсните реалисти “ като Реймънд Карвър , който се счита за техен татко. Самият той обаче показва прозата на Джек Лондон и Хемингуей като най-силно повлияла върху творчеството му. „ Съвършени разкази – цели светове, събрани единствено в няколко страници – с тежест и компактност, с непредвидената хубост на Алис Мънро или Антон Чехов “, написа „ Хюстън Кроникъл “ за сборника. Тобаяс Улф е притежател на премията за художествена литература „ Пен “ за романа си The Barracks Thief (1984). Президентът Барак Обама го награждава с Национален орден за изкуствата през септември 2015 година Автобиографичните му произведения „ Животът на момчето “ (1989) и „ В армията на фараона “ (1994) се одобряват за мостри в жанра. От тях научаваме за тежкото му детство. Той е заставен да се мести постоянно с майка си, откакто родителите му се разделят. Улф не поддържа връзка с татко си и с по-големия си брат, който също е публицист. За да влезе в лицей, Улф фалшифицира целесъобразните си писма. След две години е изключен, тъй като е разкъсан по математика и тъй като е проявявал непочтено държание като да „ яде чипс, провесен през прозореца “. През 1990 година от колежа „ Хил “ въпреки всичко му дават тапия, само че при изискване, че шефът прочете част от измислените целесъобразни писма за разкриване на образователната година. Всички тези значими събития от сложната му младост са разказани във кино лентата „ Животът на момчето “ (1993) , основан на едноименния автобиографичен разказ. В него Улф е изигран не от какъв да е, а от самия Леонардо ДиКаприо. Това е първата сериозна роля на едва 17- годишния артист в огромното кино, където той си партнира за първи път с Робърт де Ниро. „ Късметлия съм “, е казвал Улф доста пъти, само че със примирение. Защото мнозина биха си помислили и даже изрекли, че сегашният му триумф е за сметка на тежкото му детство. Самият той в никакъв случай не е твърдял това, евентуално тъй като да го направи би означавало да се самосъжалява.
създател: СЛАВА
...
Улф постоянно е приравняван към групата на „ мръсните реалисти “ като Реймънд Карвър , който се счита за техен татко. Самият той обаче показва прозата на Джек Лондон и Хемингуей като най-силно повлияла върху творчеството му. „ Съвършени разкази – цели светове, събрани единствено в няколко страници – с тежест и компактност, с непредвидената хубост на Алис Мънро или Антон Чехов “, написа „ Хюстън Кроникъл “ за сборника. Тобаяс Улф е притежател на премията за художествена литература „ Пен “ за романа си The Barracks Thief (1984). Президентът Барак Обама го награждава с Национален орден за изкуствата през септември 2015 година Автобиографичните му произведения „ Животът на момчето “ (1989) и „ В армията на фараона “ (1994) се одобряват за мостри в жанра. От тях научаваме за тежкото му детство. Той е заставен да се мести постоянно с майка си, откакто родителите му се разделят. Улф не поддържа връзка с татко си и с по-големия си брат, който също е публицист. За да влезе в лицей, Улф фалшифицира целесъобразните си писма. След две години е изключен, тъй като е разкъсан по математика и тъй като е проявявал непочтено държание като да „ яде чипс, провесен през прозореца “. През 1990 година от колежа „ Хил “ въпреки всичко му дават тапия, само че при изискване, че шефът прочете част от измислените целесъобразни писма за разкриване на образователната година. Всички тези значими събития от сложната му младост са разказани във кино лентата „ Животът на момчето “ (1993) , основан на едноименния автобиографичен разказ. В него Улф е изигран не от какъв да е, а от самия Леонардо ДиКаприо. Това е първата сериозна роля на едва 17- годишния артист в огромното кино, където той си партнира за първи път с Робърт де Ниро. „ Късметлия съм “, е казвал Улф доста пъти, само че със примирение. Защото мнозина биха си помислили и даже изрекли, че сегашният му триумф е за сметка на тежкото му детство. Самият той в никакъв случай не е твърдял това, евентуално тъй като да го направи би означавало да се самосъжалява.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ