Кой е Тифон?
Титан, кентавър, амазонка, сфинкс, горгона - срещаме тези наименования в художествената литература; в класическото изкуство; в актуалните фентъзи филми.
Рядко се замисляме, че те са минали в днешната просвета от митологията на антична Гърция. А в нея с изключение на разкази за богове и герои, има и митове за прадревни чудовища и великани, излезли като че ли от най-старите приказни сказания на индивида.
В най-старите пластове на митологията стои легендата за Тифон - великанът - страшилище със 100 змийски глави, бълващи огън. Митологията го разказва като колос, с туловище на човек, само че толкоз огромно, че стигал звездите.
Едната му ръка се простирала до изгрева, другата до залеза. Вместо пръсти от ръцете му излизали змийски глави, а на мястото на краката се виели големи тела на змии, стигащи до главата му. Тялото му било покрито с пера, а от очите си бълвал огън.
Защо въображението на античните хора е родило сходно творение, какво въплъщава то?
Тифон е роден от визията за подземните разрушителни сили на вулканите, изригващи огнена лава. Те са безконечна опасност за античния човек и по тази причина в визиите му Тифон е вечен. Той е заплахата, която не може да бъде победена от хората. На това са способни единствено боговете.
Човешкото въображение родило мита за борбата сред колосите и боговете, в която боговете победили. Тогава богинята Гея се разгневила, че нейните деца стават подвластни на младите олимпийски богове и слязла в мрачния Тартар, където заченала Тифон. Появата на чудовището било толкоз поразителна панорама, че боговете побягнали към Египет.
Срещу великана се изправил висшият господ Зевс. В дълга и страшна борба той бил ранен от Тифон. Помогнал му господ Хермес. Зевс възвърнал силите си и качен на летящата си каляска подгонил Тифон. Чудовището пробвало да избяга в Тракия, само че мойрите го заблудили край планината Хемус.
На това място се състояла решителната борба, в която Зевс излязъл победител. Легендите описват, че от този момент планината носи името Хемус.
Върховният господ хвърлил по бягащия надвит исполин планината Етна и по тази причина и до през днешния ден тя бълва огън от мълниите, мятани в последната борба.
