Трагичната история на АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ
Ти знаеш ли дребната бяла къщичка на речния бряг? Тя е положена на четири огромни камъка… В къщичката има единствено една стая. В стаята – една маса и два стола. До прозореца е креватчето на Ането, а до камината – огромният дървен креват на дяда Ивана. Цялата стая свети от чистота… Ането е чинно момиче. То шъта: мете къщата и дребното дворче, мие паниците, подклажда огъня и шие копчетата на дядовото Иваново палто…
Сигурно всички помнят най-малко началото на най-прекрасната детска повест на сладкодумеца Ангел Каралийчев – „ Ането “, само че евентуално малко на брой знаят историята на това произведение.
Историята е трагична.
След като единствено преди три години е погребал първородния си наследник, писателят внезапно изгубва и дъщеричката си Ани .
Красивото и крепко момиченце, което дори печели конкурс за най-гледано дете, издъхва в ръцете му още преди да навърши две годинки.
Лекарите споделят, че се дължи на препитание, само че повода евентуално е несъответственост сред родителите.
След нещастието те са съкрушени. Каралийчев престава да написа за малко. После се затваря в стаята си и написа до изнемога, с цел да преодолее тъгата.
Така приключва стартирана още преди гибелта на дъщеричката си книга „ Ането “, която и до ден сегашен се издава и преиздава.
После приятелят му, поетът Никола Фурнаджиев , стартира да го води на лов на риба, с цел да го разсее. А какво й е на жена му Вела – унищожена, без обичаното си занятие – театъра, и безпределно самотна, единствено тя си знае!
Когато среща Каралийчев, Вела Ушева е изгряваща звезда в трупата на Народния спектакъл и към този момент е направила и филмовия си дебют в игралния филм „ Под остарялото небе “. Завършила е актьорско майсторство в Германия, там е рецитирала на немски език поемата на Гео Милев „ Септември “ и е взривявала салоните, а откакто се завръща в България, е назначена напряко в Народния.
А във кино лентата „ Под остарялото небе “ по едноименната пиеса на Цанко Церковски извършва ролята на селската красавица Севдана , която има трагична орис, полудява и най-после издъхва в ръцете на татко си и дядо си.
Каралийчев по това време е на 24 години и е студент по дипломация в Свободния университет, откакто преди този момент за малко учи химия.
Толкова е безпаричен, че негови другари му лепват прякора Множко Гладнев . Не им се сърди, дори го приема за собствен псевдоним и с него подписва стихове, разкази, публикации и фейлетони, които разнася по редакциите на вестници и списания.
Като студент той, наследник на необразована селянка от Стражица, живее под мислено у родителите на сестрите Дора и Бела Габе .
Именно те го срещат с приятелката си Елена Ушева , майката на Вела . Старата Ушева е достолепна столична дама, модистка, приключила учебно заведение за изящни изкуства в Белгия, а след завръщането си в София се захваща да възроди и разпространява българската национална шевица в дамските тоалети.
Освен това издава и женско списание, в което печата доста търсените тогава кройки и кулинарни предписания. Преди войната фамилията живее в триетажна къща, в която Елена Ушева образова на везмо небогати девойки.
През бомбардировките домът е срутен до основи и след това на мястото му построяват кооперация, в която в този момент се намира къщата музей „ Ангел Каралийчев “.
Елена Ушева , която е омъжена за офицер, била толкоз всеотдайна в желанието си да оказва помощ на бедните и да учи младите на хубост и великолепие, че по едно време залага къщата си и взема заеми от банки, с цел да урежда изложения на български шевици из страната, в Брюксел, Париж и Прага.
Тя обаче си има една паника – щерка й Вела . Красивата и образована девойка, към този момент надвишава 30-те, а не дава и дума да се изрече за сватба.
Един ден загрижената майка споделя терзанията си пред своята другарка Бела и тя на часа се вживява в ролята на сватовница.
Бела към този момент е брачна половинка на известния мъдрец проф. Спиридон Казанджиев , единствения другар и душеприказчик на мълчаливеца Йордан Йовков .
Тяхното семейство живее в една квартира със фамилията на създателя на „ Старопланински митове “, разделят и обща кухня.
Нагърбвайки се с ролята на сватовница, Бела на първо време завежда бъдещия младоженец при бъдещата му тъща и още същия ден тримата се договарят да уредят „ инцидентна “ среща на двамата млади.
Бела купува 3 билета за филм на Чарли Чаплин в Модерен спектакъл – за себе си, за сестра си Дора и за Вела .
Дора обаче излъгва, че е ангажирана, и не идва. Бела и Вела , която предния ден се е завърнала от Париж след двумесечен престой, оживено си приказват пред входа на салона, когато към тях се доближава строен юноша и ги заговаря.
„ Това беше обич от пръв взор “ – спомня си Вела след години.
И споделя, че още същата вечер, до момента в който се прибират след киното, писателят я пита: „ Вие бихте ли се омъжили за артист? “
Без доста да се замисля, Вела му дава отговор: „ В никой случай! “ „ А за публицист? “ – незабавно изстрелва той. „ О, не мога да си показва, че ще е благополучен бракът сред актриса и публицист “ – още веднъж е безапелационна тя.
Той обаче не се отчайва и взема решение да работи до дъно. И въпреки всичко минават пет години, до момента в който двамата вземат решение да се оженят.
В началото тя се дърпа, само че след това си разменят функциите и той стартира да й слага едно след друго един куп условия, в случай че желае връзката им да продължи.
Възмущава се да вземем за пример, че роклята й е доста къса и е непристойно да се появява в подобен тип на улицата. Ревнува я даже от безусловно непознати нейни фенове, които я чакат пред театъра, с цел да я поздравят и да й поднесат цветя.
Нещо повече, не разрешава й да се стопира при тях. Веднъж, разгневен от „ тези досадници “, Каралийчев сграбчва от ръцете й букетите и ги хвърля на улицата.
Въпреки това Вела продължава да го обича и прави поради него една след друга все по-големи жертви. За смут на всички нейни другари от Народния тя напуща вечно сцената, тъй като такова е изискването му – един от двамата да зареже специалността си. И този един, естествено, би трябвало да бъде тя.
Когато през 1935 година подписват брак, Каралийчев е на 29 години, а Вела е с 8 години по-голяма от него.
Годината на раждането й прочее не е напълно изяснена, защото, преди да завещае архива и дома си на Министерството на образованието, тя го прочиства от някои документи.
На сватбата им кумуват известните писатели Николай Лилиев и Анна Каменова .
По първична спогодба кум трябвало да бъде видният правист проф. Петко Стайнов , брачен партньор на Каменова , само че в последния миг той се разболява и в църквата с младоженците идва като заместник-кум Лилиев .
Вела сама бродира булчинската си рокля с везмо от алена коприна и прави същински възторг по време на медения месец на двамата в Париж.
Малко прочут е фактът, че откакто се срещат, Каралийчев прави опит за самоубийство. Прострелва се с дребен пищов със седефена ръкохватка, патронът минава на 2-3 сантиметра от сърцето, засяда в гърдите му и остава там цели 45 години, до края на дните му.
Причината за този трагичен епизод евентуално е ревнивост от негова страна. Той упорства Вела да се откаже от театъра, само че тя се колебае и мъчно стига до съдбовното за нея решение. Пък и по това време я ухажват известни артисти – нещо, с което един селски момък като Каралийчев не може да се помири.
Хазяите и съседи го намират прострелян и незабавно го откарват в болничното заведение на Червения кръст.
Вела научава за случилото се, зарязва всичко, отива в болничното заведение с кола и стои до леглото му два месеца, до момента в който го изпишат. Оттам го откарва вкъщи си. Така двамата заживяват дружно.
На венчавката Каралийчев е с едвам зараснала рана.
Според някои съвременници опитът на писателя да се самоубие е обвързван с огромна загуба на хазарт – за никого не било загадка, че той постоянно играе на рулетка в тогавашния Интерклуб.
Пред свои близки Вела споделя по какъв начин три години преди да се оженят, той я води в най-скъпия софийски магазин и й купува най-скъпия плат за палто и кожена яка.
И това в случай, че предходния ден не е имал и пукната пара. Когато тя го пита от кое място има такива средства, той най-спокойно й дава отговор, че е спечелил 10 000 лв. от игра на рулетка.
И още една любопитна преживелица: през антракта на едно от последните й представления в Народния спектакъл Каралийчев й подарява сребърна икона на Богородица, също извоювана на покер.
Бракът им продължава 41 години, до гибелта на писателя. В очите на всички техни познати те са устойчиво семейство, а всеотдайността на Вела е пословична.
Тя преписва на пишеща машина, поправя и редактира изписаните с молив листове, превежда му от немски и други езици приказки на народите, върви до редакции и издателства да носи готовите текстове и да събира хонорарите му.
Нейно дело е всеки сантиметър от обзавеждането в дома им, в това число и един керамичен сервиз в типично български жанр, който Вела сама е изрисувала и изпекла в пещ.
По нейни хрумвания дърворезбари създават мебелите в дома. И през всичките тези години тя обезпечава на брачна половинка си успокоение да работи.
Особено трогателна е през последните 6-7 години от живота му, когато той боледува и е съвсем изцяло обездвижен.
Това обаче не пречи на феновете на пикантни истории от писателския съюз и на някогашния му водач Иван Кръстев да пускат клюки за изневери на Каралийчев с други дами по време на честите му пътувания из страната, до момента в който е още здрав и се среща с читатели.
Според мълвата на погребението му в ритуалната зала влиза облечена в черно дама, застава пред опечалената вдовица, оставя 50 червени карамфила и се отдръпва в единия ъгъл, с цел да следи през сълзи церемонията.
Твърди се, че това е последната огромна обич на Каралийчев – красивата детска учителка Мария , която приятелите му назовават втората Лора .
Венелин Митев „ Големите любови на българските поети и писатели “
