Ние се опитваме да крием травмите, които ни карат да страдаме най-много ♥ Лиз БУРБО
(The three masks, 1923, by Juan Gris)
За маските и контузиите
Осъзнай, че това, от което се страхуваш от другите, или това, в което ги упрекваш, ти също им го причиняваш, както и на себе си.
Ето няколко образеца, с цел да потвърдим доколко от време на време човек може да аргументи зло на себе си.
~ Този, който страда от отменяне, подхранва своята контузия всякога, когато гледа на себе си като на безличие, неспособен за нищо, човек, който не провокира никаква разлика в живота на другите, както и всякога, когато бяга от някаква обстановка.
~ Този, който претърпява занемаряване, подхранва контузията си всякога, когато изоставя някакво желание, което му е било близко на сърцето, когато се остави да падне, когато не се грижи задоволително за себе си и не си дава вниманието, от което има потребност. Кара другите да се опасяват, тъй като се вкопчва прекомерно доста в тях, и по този метод прави по този начин, че да ги изгуби и още веднъж да се окаже самичък. Кара тялото си да страда доста, като си основава заболявания, с цел да притегли вниманието.
~ Този, който страда от оскърбление, подхранва контузията си всякога, когато се принизява, когато се съпоставя с другите, смалявайки се, когато се упреква, че е пълен, че не е добър, че му липсва воля, че е авантаджия и така нататък Унижава се като носи облекла, които акцентират минусите му, и също така ги цапа. Кара тялото си да страда, като му дава прекомерно доста храна за мелене и усвояване. Кара се да страда, като поема върху себе си отговорностите на другите, което го лишава от свободата му и от време за самия себе си.
~ Този, който претърпява изменничество, поддържа контузията си, като лъже себе си, като се кара да има вяра в погрешни неща и не съблюдава уговорките към самия себе си. Наказва се като прави всичко самичък, тъй като няма доверие на другите и не моя е да разчита на никого. Или пък когато го прави, е толкоз ангажиран да ревизира какво вършат другите, ч е се лишава от доста време, което може да посвети на себе си.
~ Този, който страда от неправда, облагодетелства контузията си като е прекомерно придирчив към себе си. Не зачита границите си и си предизвиква доста стрес. Несправедлив е към себе си, тъй като се подлага на критика и му е мъчно да види положителните си качества, както и това, което прави добре. Страда, когато вижда единствено това, което той не е направил, или грешката, която е била позволена от него. Причинява си страдалчество, защото му е мъчно д а си достави наслаждение.
Всъщност ние се опитваме да крием контузиите, които ни карат да страдаме най-вече. Развиваме маската на вцепенен (несправедливост) и маската на контролиращ (предателство), които са маски на надзор и на мощ, с цел да скрием контузиите от отменяне, занемаряване или оскърбление. Тази мощ служи да прикрие това, което предизвиква най-голяма болежка. Това изяснява за какво постоянно виждаме една от тези три контузии да се демонстрира с възрастта, защото контролът си има граници. Най-вече маската на вцепенен, с помощта на огромната си дарба да се управлява, е тази, която има най-голяма опция да скрива друга контузия. Например индивидът мазохист и вцепенен може да успее да управлява тежестта си за известно време. Когато към този момент не може да се управлява, тялото му напълнява.
Душата, която идва на Земята, с цел да лекува контузията си от изменничество, търси родител от противоположния пол, който да е мощен, стабилен, който знае по какъв начин да заеме мястото си, който не губи надзор и не е доста прочувствен. В същото време контролиращият желае този родител да бъде разбиращ, да му се доверява и да дава отговор на всичките му упования и на нуждата му от внимание, което ще му спести да се усеща зарязан и предаден. Ако родителят демонстрира равнодушие, този човек се усеща зарязан, само че в случай че родителят прояви някаква уязвимост или липса на доверие в него, той го претърпява като изменничество. Ако родителят от противоположния пол е прекомерно властнически, нападателен или принудител, доста постоянно сред тях се открива отношение на мощ по време на юношеството, което подхранва контузията от изменничество и у двамата.
Човекът е експерт да си намира всевъзможни основателни аргументи и пояснения, когато тялото му се трансформира. Можем да видим, че не е подготвен да изиска да се огледа и най-много му е доста мъчно да одобри концепцията, че човешкото тяло има толкоз огромна просветеност. Не желае да допусне, че най-малката смяна във физическото му тяло е метод да притегли вниманието му върху нещо, което претърпява в себе си, само че с което не желае да се занимава за момента. Ако единствено индивидът можеше да осъзнае, че когато тялото му реши да притегли вниманието му върху някое от вътрешните му държания, в реалност неговият вътрешен БОГ употребява физическото му тяло, с цел да му помогне да осъзнае, че в този миг има всичко, което му би трябвало, с цел да се изправи против това, което се опасява да откри. Ние избираме по-скоро да продължим да се опасяваме да открием нашите контузии и продължаваме да носим маските си, основани, с цел да ги скриват, като по този метод си мислим, че тези контузии ще изчезнат.
Спомни си: ние носим маските си, с цел да се пазиме, единствено когато се опасяваме да не страдаме, да не преживеем още веднъж дадена контузия. Всички държания, разказани в предходните глави, се употребяват единствено когато носим маските си. Щом маската заеме мястото си, ние към този момент не сме такива, каквито сме, а одобряваме по-скоро държанието, обвързвано с носената маска. Идеалното състояние е да успеем бързо да разпознаем маската, която преди малко сме поставили, с цел да идентифицираме контузията, която се опитваме да скрием, и да го създадем без да се осъждаме и без да се подлагаме на критика. Може да се случи да смениш маската си един или няколко пъти в продължение на еднакъв ден или може да си от тези, които носят една и съща маска с месеци, даже години, преди дадена контузия да излезе на повърхността.
В момента, в който си дадеш сметка, бъди благополучен, че си я забелязал и благодари на случая или на индивида, докоснал контузията ти, тъй като това ти разрешава да видиш, че тя към момента не е излекувана. Поне си го осъзнал. По този метод си даваш правото да бъдеш човек. Особено е значимо да си позволиш да отделиш нужното време, с цел да оздравееш. Когато успееш постоянно да можеш да си казваш: „ Ето, сложих тази маска, тъкмо по тази причина реагирах по този метод “, твоето излекуване ще бъде много напреднало.
Избрано от: „ Петте контузии, които пречат да бъдеш какъвто си “, Лиз Бурбо, изд. „ Лик “, 2009 година
Картина: The three masks, 1923, by Juan Gris; chinaoilpaintinggallery
