(The last tango by Juarez Machado, born 1941 in Joinville,

(„ The last tango ” by Juarez Machado, born 1941 in Joinville, Santa Catarina, Brazil)

Характерните белези на обезличената жена

Псевдоними: красива кукла, расово животно, нежна гълъбица, волност за една нощ, жена-мечта, ефирно творение, безстрастна като скулптура, загадъчна и излъчваща нега, красиво животно, почивка за воина... и т. н.

Местожителство: главно в Западна Европа и в Америка.

Копия: в киното, списанията, романите. Сред певиците, телевизионните говорителки, актрисите. Среща се по приеми, в бизнеса, на улицата. Масовата лирика се занимава най-вече с този вид дами. Откриваме я и в ролята на бизнес-секретарка или на „ интимна другарка ". В уестърните е сладострастно облегната на бара на заведенията. Често извършва ролята на обичаната шпионка на телевизионните фенове. Телевизионна версия на началник на тайфа, довеждаща мъжете съвсем до хипнотично положение.

Отличителни белези: някои изрусени кинозвезди са живи митове. Много от тях, с тъмни коси и притежаващи лична персона, са били „ преправени ", подложени на цялостна промяна до цялостното им фактически или видимо обезличаване и оглупяване. В някои случаи имаме по този начин наречената жена-дете, ефирна и нежна. В други - жена-статуя, скована и самовлюбена.

Очи: нормално сини или зелени. В някои случаи изкуствено издължени като на азиатките; тази форма е изключително ценена. Погледът е наложително мистериозен, леко мъждив. Клепачите са гримирани във всевъзможни нюанси съгласно модата на момента.

Усмивка: детска или полуусмивка.

Мимика и тирада: безцветна и куха. Обикновено ужасно нищожна и еднообразна. Жената припомня на водорасло, което от време на време се раздвижва, само че незабавно по-късно възстановява каменната си устойчивост. Ту е по детски непринудена, ту скована и блокирана. Често наподобява ефирна, преструва се неумишлено. Сянка, мъгла, необособено създание.

Подвидове: срещат се с милиони във всеки град, на всеки плаж. Обикновено доста младички. Призрачни, с отпусната походка. С безжизнени, безрадостни, изцяло безизразни лица. Тотално равнодушие, цялостна неспособност да се откри контакт. Не са в положение да поддържат връзка. Плашат мъжете и непринудените дами. Напомнят млади шизофренички.

Заслепените мъже - 4 признака

1. Всеки ден някой мъж напуща фамилията си поради една от тези дами. Било в дейностите си: съпрузи изоставят съпруги, деца, дом и даже служебно състояние. Никой не е в положение да разбере повода. Най-малко самият мъж. Било в мислите си: мъжете предъвкват безкрайни фантазии, във въображението им се раждат цели романи, утопични сюжети на тематика „ Ах, в случай че ми падне такава жена! "

Никога не става дума за обич, за обвързаност, за любов, нито за същинска деликатност. Тези мъже ви приказват за „ хипнотизиране ". Този вид дами ги преследват в мислите им. Повечето мъже ги сънуват, без да го осъзнават. Случва се даже „ да стартират живота си още веднъж " с такава жена, на прикрито място, анонимно.

Няма нелепост, измама или нечистотия, към която този вид жена да не е в положение да тласне мъжа. След като го пипне в клопката си, тя желае всичко: пари, опустошение, неуспех, непочтеност. Тогава присъстваме на необикновено зрелище с основен воин богат като Крез предприемач, който изчезва с една „ изрусена ", която скоро се оказва с неутолим вкус за диаманти и за мъжки персони. Защото мъжът е не запомнил, че общото обезличаване на дамата е единствено видимо, което не й пречи да резервира същността си, още по-опасна, тъй като е потайна. Мъжът се оставя освен да му ограбят парите, само че и Аза. Бихме споделили даже, че самичък си го търси... Понякога нещата не са толкоз трагични. Създава се двойка, в която мъжът се обезличава. Често пъти двойката се разпада и от това общуване личността на мъжа излиза по-уязвена, в сравнение с е била при започване на сходна връзка.

Определен вид мъже превъзнасят и в същото време ненавиждат този вид дами. Всъщност обичат единствено себе си - заради деловитостта си - и се ненавиждат - заради ужасяващата беднотия на вътрешния си живот. Можем да се запитаме тогава: не въплъщава ли тъкмо тази оезлична и изрусена жена скрития облик точно на този вид мъже? Дали тя не е той?

Отличителни белези на този вид мъже

Местожителство: основно Европа и Америка.

Характеристика: цени единствено материалното, забележимия резултат, външния триумф. Вярва само в ефикасността, в облагата, в работата без нито момент отдих, тъй като в нея бяга от самия себе си. Дал е обет за работливост и за рентабилност. За подобен мъж в Америка споделят: „ Струва еди-колко си $... " Това е мъж, у който признакът на Героя се е изродил в знак на Всесилния паралия. Към тази категория спадат и мъжете с хипертрофиран разсъдък и логичност. Тези, които въплъщават нереалното умуване. Фанатиците на интелекта. Чистите технократи.

Вътрешно тези мъже са тъкмо противоположното на това, което са външно. Всъщност един мъж е това, което е неговата афективност. В нашия случай - нещо прекомерно дребно. От друга страна, „ изрусената ", обезличена жена дава отговор точка по точка на душевността на тези мъже. Тоест тя е противоположното на това, което те наподобяват външно, и точното копие на това, което са в реалност.

Серийното произвеждане на „ обезцветената " жена

Как са съумели мъжете да изфабрикуват толкоз обезцветени дами? Никак не е мъчно за схващане. Тези финансово мощни мъже, членове на индустриални, технократични общества, настоящи само посредством хипертрофирания си разсъдък, съставляват диктаторската каста при американизираните нации. От една страна, промишлеността е наводнила пазара с козметика, с безчет химически препарати. От друга, рекламата, киното, стилните списания тиражират облика на „ извънредно женствената жена ", която в действителност е още в зародиш. Така се е получил обликът на жената-водорасло.

Нужен е единствено един взор край нас, на улицата, на екрана, и брюнетката с един размах се трансформира във подправена русокоска (нюансите стигат съвсем до цялостното избелване). Защо? Заради модата ли? Не. Защото в дъното на душите си извънредно се опасяват да не останат незабелязани, да се обрекат на самотност, да бъдат изоставени. Те знаят, че в нашето общество самотната, незабележима жена е никой, тя просто не съществува. Други одобряват обезличаването от инфантилност. Защото инфантилността няма възраст, също както няма възраст желанието да се харесаш непременно. По този метод мъжкото търсене е задоволено по един несъзнавано обуздан метод.

А тъмнокосите дами?

Защо преобладаващата част от „ дейните " дами (които управляват дебати, предприятия, даже министерства) са тъмнокоси? Ако се вгледаме по-внимателно в телевизионните и в публичните диспути, ще установим, че 98 % от дамите са тъмнокоси.

Защо? Не зная. Изглеждат по-силни, по-смели, не по този начин нападателни като русокосите (имам поради естествено, а не индустриално русите жени). Тъмнокосите като че ли са повече „ андрогини " и може би заради това не са с толкоз очебийно женски реакции. Установено е, че са по-истински учтиви и състрадателни, по-малко заядливи и нападателни.

Тъмнокосите дами? Вероятно произлизат от южняшки родове, в които майката е имала първенстваща роля. Кралици и господарки на дома, тези дами са посрещали мъжа, завърнал се вкъщи, откакто е подсигурил прехраната на фамилията.

Те не наподобяват жестоки, каквито нормално са русокосите. В очите им свети игриво пламъче. Развеселени, те сякаш си мислят за мъжете:,,Обичам ви макар нелепостите, лудориите и грешките ви. " И сякаш ги чуваме да си споделят мислено: „ Проклети дечурлига. "

Наблюдавайки мъжете по време на диспути, ги виждаме по какъв начин реагират като момченца под погледа на строга и доброжелателна майка. 

Нещата напълно се обръщат с главата надолу при русокосите. Тонът е по-остър. Те са по-малко самоуверени. Нападат, хитруват, хапят с усмивка. Дали са по-слаби физически и заради това се усещат по-уязвими? С по-слабо майчинско възприятие, което ги прави по-прелъстителни, по-жадни за мъжки завоевания? 

При всички диспути оставаме с усещането, че мъжете ги считат за по-опасни и бързат да контраатакуват. Или пък се пробват да ги обезвредят със съмнителни ласкателства и похвали.

За тези мъже брюнетката е знак на деяние, на неотстъпчивост, на огън. Възприемат я повече като мъж, в сравнение с като жена. Същите тези мъже свързват русокоската с пасивност, деликатност, покой, фантазия, вода. Един мъж отговори „ душа ", което е доста значително. Друг направи връзка с актриса, а дамата бе тъмнокоса. Както милиони други и тя се трансформира в „ обезцветена " жена не с цел да следва модата, както може да си помислим, а с цел да въплъщава несъзнавано „ душата " на модерните страни.

Душата на даден народ постоянно се изобразява като жена. Ето за какво, в случай че душата на индустриализиралите страни е „ обезцветена ", безвкусна и безлична, можем да чакаме, че и дамите, символизиращи тази душа, са такива. Резултатът е тъкмо подобен. Преживяваме напълно явлението на „ обезцветените " и обезличени дами, постоянно напомнящи мъртви води.

Модерна емблема

Прогнозата е безпощадна, математически точна.

а) щом душата на даден народ постоянно е символизираш от жена;
б) щом обезцветената жена е присъща за обезличените народи;
в) неизбежно един ден обезцветената жена ще символизира индустриално развитите страни.

Ще стигнем ли до такава степен още веднъж да извайваме статуята на Свободата или бюста на Мариана? Ще ги ли лишим ли от енергичните им изражения на Минерви, с цел да ги сменяем с безизразната физиономия на някоя изрусена и обезличена жена?

Някога, в старите времена, постоянно срещани бяха имена, изчезнали в наши дни, само че сами по себе си задоволително красноречиви и присъщи за същински дейната жена: Констанс, Шарите, Патианс, Прюданс, Клеманс. (Постоянство. Милосърдие. Търпение. Предпазливост. Милост. Имената са дословен превод от френски.)

С времето тези имена изчезнаха; качествата им би трябвало да бъдат преоткрити.

Те ще станат прицел на подбив от страна на анти-жените; тези, които принудително бяха впримчени в мъжкия свят, с цел да изгубят в него изконната си същина. Тези, които изгубиха всичко, даже и личното си лице, и които, едвам осемнадесетгодишни, пристъпват безразлични като призраци. Тези, у които вътрешната мощ, прозорливото самообладание и инцидентното експлоадиране са се трансформирали във вътрешна анемичност или в нападателно скърцане със зъби.

Казват „ супермъж ", в никакъв случай „ супержена ". Защото по формулировка дамата е, нея просто я има. Докато мъжът непрестанно се стреми да се основава, парченце по парченце.

Жената знае, че действителният живот не е животът на мига, на цифрите и на трескавата възбуденост, а животът на трайното, на тишината и на творчеството.

Избрано от „ Жената и нейната дълбинна логика на психиката ”, Пиер Дако, изд Колибри
Картина: „ The last tango ” by Juarez Machado (born 1941 in Joinville, Santa Catarina, Brazil)