Всичко, над което случайността упражнява властта си е робско - пари, тяло, чест, слабост ♥ СЕНЕКА
(The Death of Seneca, c.1615 by Peter Paul Rubens)
§
Както споделих, има една преценка във всички неща, както и за всички хора; еднообразно похвална е добродетелта в крепко и свободно тяло, както и в болно и оковано; и личната си добродетел няма да зачиташ повече, заради това, че ориста ти е дала крепко тяло, а не осакатено. В друго отношение това значи да цениш господаря по облеклото на тога. Всичко, над което случайността упражнява властта си, е робско – пари, тяло и чест, уязвимост, преходни неща, смъртни, несигурни притежания. Напротив, делата на добродетелта са свободни и непобедими. Към тях не трябва да се стремим повече, в случай че ориста е благосклонна, нито пък по-малко, в случай че им пречи някоя несправедливост.
Стремежът в нашите дела – това е, което е сред хората другарството. Не мисля, че ще обикнеш добродетелния човек повече, в случай че е богат, в сравнение с в случай че е безпаричен, нито, в случай че е мощен и здрав, отколкото със едва и нежно тяло. И работата няма да я обикнеш повече, в случай че е безгрижна и спокойна, в сравнение с в случай че е тежка и създаваща грижи. И от двама добродетелни мъже няма да предпочетеш блестящия и намазания с масла пред прашния и небръснатия. След това ще започнеш да предпочиташ изцяло здравия пред слабия и едноокия. Постепенно твоята взискателност ще стигне до такава степен, че от двама еднообразно почтени и честни ще избереш дългокосия и къдравия. Когато в двамата има добродетел, не се съпоставят неравенствата в другите неща. Те не са елементи, а са добавки.
Кой стига до такава степен да обича повече здравия наследник пред болния, високия и стройния пред ниския и неизпъкващия? Зверовете не вършат разлика сред своите дребни и лягат да ги кърмят еднообразно. Птиците разделят храната поравно. Одисей по този начин е бързал към своите камъни в Итака, както Агамемнон към забележителните стени на Микена. Никой не обича родината си, тъй като е велика, а тъй като е негова.
За какво споделям това? За да знаеш, че добродетелта гледа еднообразно на всички каузи като на свои чеда и към всички е снизходителна, и изключително към по-трудните. Така и родителската обич клони към тези деца, за които ѝ е жалост. Също по този начин и добродетелта, които свои каузи вижда, че са затруднени и угнетени, не че ги обича повече, само че като всички положителни родители повече ги прегръща и повече ги пази. Защо няма един благодетелен човек по-голям от различен? Защото няма по-способен от способния, защото няма нищо по-равно от равното. Не можеш да кажеш, че това е по-равно на другото от това.
Аз споделям по този начин: наедно са – умерено да се радваш и умерено да скърбиш. Онази наслада не стои по-високо от онази неотстъпчивост на духа, която побеждава стоновете при изтезание. Едните богатства са мечтани, другите са обект на удивление, и едните, и другите са равни, тъй като каквато и да било тежест се покрива със силата на едно толкоз по-голямо богатство. Който ги счита за неравни, той отвръща очи от тези добродетели и обгръща единствено външните неща; същинските богатства имат едно и също тегло, една и съща широчина. Лъжливите неща съдържат доста празнина. И по този начин красиви и велики на тип, когато им се ревизира теглото – очевидно лъжат.
Така, Луцилий, всичко, което истинският разсъдък удостоверява, е несъмнено и вечно, укрепва душата и постоянно я издига нагоре. Това, което се възхвалява ненужно и е богатство по мнението на тълпата, напомпва с бездушно забавление. Обратното – това, което е заплашващо, внушава боязън на мозъка, плаши също както животните се плашат от мнима заплаха. И едното, и другото без причина разсейва и пронизва душата. Нито едните неща са почтени за наслада, нито другите за тъга. Само разумът е постоянен и преценяващ. Той не робува, само че заповядва на възприятията. Разум е еднакъв на разсъдъка, както правилното – на вярното. Следователно добродетел – на добродетел. Всяка добродетел е разсъдък. Разум е, в случай че е вярна. Ако са верни, добродетелите са равни. Какъвто е разсъдъкът, такива са и дейностите. Следователно и те са равни. Щом са сходни на разсъдъка, са сходни и между тях.
Избрано от: „ Нравствени писма по Луцилий “, Том II, Луций Аней Сенека, изд. „ Хеликон “, 2020 година
Картина: The Death of Seneca, c.1615 by Peter Paul Rubens; chinaoilpaintinggallery
