Защо допускаме едни и същи грешки всеки ден или 6 важни закона, които могат да променят живота ни
Тези психични феномени ще ни оказват помощ освен по-добре да разберем за какво хората позволяваме едни и същи неточности всеки ден, само че и ще ни предизвикат да станем по-добри и по-рационални.
Ефектът на Пратфел
Ако сте несъвършени, хората ще ви обичат повече
Когато желаеме да впечатлим някого, ние неизбежно се стремим да му покажем най-хубавите страни на нашата персона.
Това обаче е изцяло ненужно, тъй като проучванията демонстрират, че демонстрирането на накърнимост и уязвимост е надалеч по-печеливша тактичност. Това покачва равнището на съпричастност у другите и в действителност излиза по този начин, че колкото сме по-несъвършени, толкоз по-добре – хората ще се отнасят по-добре с нас.
Професор, който приказва пред аудитория и е видимо разчувствуван, наподобява на публиката по-умен от някой, който приказва с цялостна убеденост. Да бъдеш свенлив и не кой знае какъв брой интелигентен, срещайки се за първи път с някого, е потвърден метод да спечелиш откровената благосклонност на своя евентуалния сътрудник. Тази доктрина се назовава резултат на Пратфел и е тествана от Елиът Аронсън, лекар по логика на психиката, Станфордския университет.
Ето за какво допускането на сходни „ неточности “ в общественото пространство е освен обикновено, само че и потребно. Разбира се, значимо е те да не предизвикват сериозна щета на другите.
Ефект на пигмалион
По-високите упования усилват продуктивността
Това събитие тества психологът Робърт Розентал. Той организира IQ проби в учебните заведения и по-късно дава на учителите безусловно подправени резултати. За децата, които са имали по-висок коефициент на просветеност от останалите са били оповестени „ междинни “ резултати. А тези, които в действителност са имали междинен резултат, са били показани като гениални. Какво се случило по-късно?
Учениците, които учителите са мислели за по-умни, са почнали да учат по-добре. Това се случило, тъй като упованията на учителите към тези възпитаници са били повишени. „ Очакванията ви основават вашата действителност “, заключава психологът.
Като цяло, в случай че желаете да постигнете нещо свястно в живота, ще би трябвало да си поставите съзнателно нереалистични цели и да надцените способността си да ги постигнете.
И всичко ще се развие както желаете. Освен това учените знаят, че тези водачи, които изискват нереалистични резултати от подчинените си, в следствие реализират от екипа доста повече резултати, в сравнение с тези, които си слагат само реалистични цели.
Тази доктрина изцяло опровергава препоръките на мотиваторите по личностно развиване, които настояват, че е значимо да си слагаме единствено изцяло реалистични цели. На кого да имаме вяра? По-скоро всичко зависи от вида персона. Неуспехите и сложните за превъзмогване цели работят на някои хора демотивиращо, а други биват още по-амбицирани от това.
Парадоксът на избора
Колкото по-голям избор имаме, толкоз по-малко сме удовлетворени от решението си
Логично наподобява, че колкото повече благоприятни условия имаме пред себе си, е толкоз по-добре. Харесваме магазини с огромен подбор повече от дребните магазини. Когато има доста оферти за кариерно развиване, ни се коства, че несъмнено ще създадем по-добър избор.
Но психолозите Марк Лепър и Шийна Айенгар потвърждават, че това не е по този начин. Като част от опита откривателите помолили група гастрономи, запътили се към супермаркета, да изберат един от шестте разнообразни типа конфитюри гратис, а друга група – един от 24.
Резултатите посочили, че 30% от хората, които е трябвало да избират от шест разновидността, са били по-доволни от избора си. А другите, които е трябвало да изберат един буркан с конфитюр от цели 24 разнообразни, са останали разочаровани – едвам 3% от тях били удовлетворени.
Това събитие е разказано от психолога Бари Шварц. За да си мислим, че всичко върви както би трябвало, той поучава изкуствено да ограничим броя на вариантите си.
Между другото, това изяснява за какво потребителите на технологията на Apple са по-доволни от нея от потребителите на други марки джаджи. Или за какво тези, които пазарят в дребни магазини, се усещат по-доволни от тези, които вършат това в големите хипермаркети.
Ефектът на страничния наблюдаващ или „ комплициране на отговорността “
Колкото повече хора към някой, който има потребност от помощ, толкоз по-малка е вероятността да му бъде оказана помощ.
Това изяснява и доста трагични събития от историята. Психолозите назовават това събитие „ комплициране на отговорността “.
Ако някой от хората на улицата се нуждае от помощ и наоколо има голям брой хора, тогава всеки от тях ще избра да пренебрегва молбите за помощ, тъй като „ другите ще оказват помощ “. Ако молбата за помощ е адресирана до съответно лице на пуста улица, тогава възможностите да се откликне на нея са в пъти по-големи. Това, апропо, изяснява бездушието и студенината на хората в огромните градове.
Като цяло, в случай че сте в сложна обстановка и се нуждаете от помощ, тогава не се свързвайте незабавно с всички, които могат да оказват помощ, а се обърнете персонално към някого.
Ефектът на прожектора
Хората, чиято глава е непрекъснато изпълнена с мисли, не виждат очевидните неща
Повечето хора в този миг са заети със съществени мисли. Когато са в обществото, само че потънали в мислите си, те даже не виждат очевидните неща, изрично са потвърдили учени от университета Корнел.
Най-просто казано, няма изключително значение по какъв начин изглеждате, в случай че работите в университет. Повечето хора просто няма да извърнат внимание на външния ви тип. Попадате в центъра на вниманието доста по-рядко, в сравнение с си мислите.
Следователно можете да спрете да се тревожите за външните атрибути на живота – скъпа кола или смарт телефон. На множеството от тях не им пука какво притежавате. Те са заети със личните си проблеми.
Фокусиращ резултат
Хората надценяват смисъла на нещата и явленията, за които мислят
Колко огромна е разликата в настроението на човек, който печели Щатски долар 50 хиляди годишно, и човек, който печели Щатски долар 50 на месец? Почти няма, настояват психолозите.
Тоест има я, само че е минимална. Ще бъдете ли по-щастливи, в случай че прекарате остатъка от живота си в къща край морето? Едва ли. Строго видяно, жителите на Калифорния, с повече от 300 слънчеви дни в годината, не са по-щастливи от жителите на Ню Йорк или Чикаго.
Този резултат, апропо, се употребява интензивно от търговците. Те ви убеждават, че закупуването на избран артикул ще ви направи по-щастливи. Но надали това е по този начин.
За да се преборим с този психически резултат, да се съобразим с една елементарна истина: нищо няма да е толкоз значимо след една година или даже за една седмица. Струва ни се най-важно единствено през днешния ден. Като знаем това, можем да променим живота си радикално към по-добро.
