Кодът на живота може да се промени чрез генетични ножици
Терминът генетични ножици е чужд на необятната аудитория, само че е нещо, което може да промени кода на човешкия живот. Това епохално изобретение принадлежи на две дами, занимаващи се с микробиология - Еманюел Шерпентие и Дженифър Даудна. Научните среди реагират съответно и двата проучвателен екипа, ръководени от тях, печелят Нобелова премия.
Какво съставлява откритието на Шерпентие и Даудна?
Това е молекулярният инструмент, с който може да се отреже с изумителна акуратност мечтаният генетичен материал от учените, а това на процедура разрешава интервенция в генетиката и смяна на кода на живота.
С този способ науката елементарно изследва функционалностите на гените и открива ролята им в появяването на разнообразни заболявания. На езика на медицината това значи нови вероятни лекувания на онкологичните и наследствените болести.
Откритието, наречено CRISPR-Cas9, може да има безчет приложения в практиката. В растениевъдството може да се открият характерни особености на растенията като устойчивостта им на сушата в по-топлите климатични пояси.
В човешките проучвания обаче тя може да се приложи и за неетични цели като интервенция в гените на ембрионите и промени в генетиката им, които да се отразят и на поколенията, а това значи, че като всяка мощна система е нужно да бъде контролирана.
Кое навежда Шерпентие и Даудна към търсене, чийто резултат е откритата генетична ножица?
Това е откритият преди този момент генетичен код от други учени, за който се допуска, че е част от антична имунна система, защитаваща бактериите и археите от вируси. Оформя се догадка, че бактериите, съумели да оцелеят след прекарана вирусна зараза, възприемат част от генетичния код на вируса в генома си и това е споменът им от прекараната зараза.
След като откриват по какъв начин бактериите се пазят от вируси, те стигат до метода, по който да отрежат гена там, където има потребност, с цел да създадат измененията, които са нужни.
Този инструмент в този момент се употребява за смяна на ДНК кафези на лабораторни животни, с цел да се разбере по какъв начин тези кафези си взаимодействат по време на заболяване. Точните промени в генома са методът, по който заболяванията могат да бъдат победени, с унищожаване на тази част, която е инфектирана.
Развитието на този теоретичен пробив в бъдеще ще докара до нови открития в интерес на човешкия живот.
