Теодора Духовникова: Русия със слабаци не преговаря
Теодора Духовникова зае дейна гражданска позиция за войната в Украйна.
Тя написа разтърсващ пост в обществената мрежа:
" Помните ли терористичният акт в Театралния център на Дубровка на улица „ Мелников “ в Москва през 2002-ра? Тогава 50 въоръжени терористи от чеченски генезис завладяват претъпкания спектакъл, в който се играе мюзикълът “Норд-Ост “. Терористите взимат за заложници 916 фенове, като насочат искане за евакуиране на съветските войски от Чечня.
Тогава Русия дава отговор -
Ние с терористи не преговаряме.
И съветските специфични елементи в действителност организират акция по неутрализиране на терористите, вкарвайки във вентилационната система на театъра газов химичен детайл, вследствие на което са премахнати всички терористи.
И да, несъмнено, премахнати са всички терористи, само че и съвсем всички заложници.
200 почтени хора, фенове.
200-та живота.
Защото Русия с терористи в действителност не договаря.
Когато се случи това, не знаех по какъв начин е “правилно ” да мисля. От една страна си казах- ами да, другояче всеки може да изнудва всеки, с каквото си реши, само че въпреки това изпитах същински ужас- демократичният свят в такива обстановки прави чудеса от смелост, сума ти акции, сума ти договарящи психолози, военни интервенции и държавни загуби, с цел да избави даже единствено един (!) човешки живот на пленник на терористичен акт.
Русия- не.
Русия не договаря.
Умират хората, само че умира и концепцията за изнудване въобще.
Кое е по-добре?
Какво е Русия и усещаме ли се част от това?
Защото е ясно, че в Русия ( и в други сходни страни по света)- човешкият живот е нищо.
Наистина нищо. Всеки, който е бил там за по-дълго време го знае добре. Човешкият живот може да бъде обречен когато и да е и от всяка власт и идеология. Винаги и в комфортен миг. Опозиционерите са в пандизите, интелигенцията ( О, каква интелигенция! Всяка европейска страна единствено би мечтала за такава! ) е оцелявала постоянно, само че косо! Винаги макар властта.
Въпреки системата.
Прочетете биографиите им.
Гении- сираци, живели в мизерия, опитващи се да “преживеят ” някак този народ и тази власт. И Майките в Русия. Те плачат, само че сдържано. Покриват ковчезите и не питат. Защото отглеждат деца, не за живот, а за Русия.
Аз това не мога да го приема.
Обичам Русия, по доста аргументи, само че културологично- няма по какъв начин да се усещам част от това.
Затова се веселя, че числя се на другия свят, който - да- постоянно прави нелепости, напряко нелепици от време на време, мързелив и бюрократичен е, и даже разрушителен от време на време към личната си цивилизация. Но отстоява едни изконни правила, поради които този свят към момента става за нещо- неприкосновеността и значимостта на всеки човешки живот, правото на политичеческо самоопределяне на всеки, правото на персонален избор, почитание на достолепието на личността и правото на всеки за от малко малко обективен развой и съд и, да, съвсем общ закон за всички.
Та, с целият този дълъг пост ( тъй като виждам, че доста артисти не пишат, а ме е срам)-
желаех да кажа-
Да, Русия с терористи не договаря.
Но Русия не договаря и с предатели.
А изключително не договаря със слабаци.
Особено със слабаци.
Ако твърдите в действителност, че я обичате и я познавате- би трябвало да знаете това по-добре от мен.
България слабак ли е?
“Преклонена главица сабя не сече ” е най-лошата сентенция.
Не в България.
В света въобще.
Така в никакъв случай, но в никакъв случай не са мислили нито един от нашите обичани български революционери, нито един от обичаните ни политици, нито един от международните ни Поети.
Има времена на наслада, има времена на компликация и тествания ( се споделя в Библията).
Няма потомство, което да е избегнало нито насладата и мира, които са му дадени, нито тестванията и несгодите, които са му дадени.
Остават тия три неща-
Съвест
Чест
Достойнство.
Когато тази заран чух Асен Василев да споделя, че България не се продава и не се поддава на изнудване…..
ми стане неимоверно по-леко.
Защото всички ни е боязън, само че да се страхуваш като скот е още по-жалко.
Защото имам вяра в България, в нейното право на самостоятелност и в правото й да бъде такава, каквато е,
тъй като знам, че не е дребна,
знам, че знае доста,
знам, че постоянно сме разграничени,
само че и знам, че през цялата ни история, болшинството в България постоянно е желало “да си трае ”, само че е имало и едни други, които не са си траели и на тях точно изискуем всичко.
Историята ни, великите ни моменти, стиховете ни, паметта ни.
Всичко.
България!
Тя написа разтърсващ пост в обществената мрежа:
" Помните ли терористичният акт в Театралния център на Дубровка на улица „ Мелников “ в Москва през 2002-ра? Тогава 50 въоръжени терористи от чеченски генезис завладяват претъпкания спектакъл, в който се играе мюзикълът “Норд-Ост “. Терористите взимат за заложници 916 фенове, като насочат искане за евакуиране на съветските войски от Чечня.
Тогава Русия дава отговор -
Ние с терористи не преговаряме.
И съветските специфични елементи в действителност организират акция по неутрализиране на терористите, вкарвайки във вентилационната система на театъра газов химичен детайл, вследствие на което са премахнати всички терористи.
И да, несъмнено, премахнати са всички терористи, само че и съвсем всички заложници.
200 почтени хора, фенове.
200-та живота.
Защото Русия с терористи в действителност не договаря.
Когато се случи това, не знаех по какъв начин е “правилно ” да мисля. От една страна си казах- ами да, другояче всеки може да изнудва всеки, с каквото си реши, само че въпреки това изпитах същински ужас- демократичният свят в такива обстановки прави чудеса от смелост, сума ти акции, сума ти договарящи психолози, военни интервенции и държавни загуби, с цел да избави даже единствено един (!) човешки живот на пленник на терористичен акт.
Русия- не.
Русия не договаря.
Умират хората, само че умира и концепцията за изнудване въобще.
Кое е по-добре?
Какво е Русия и усещаме ли се част от това?
Защото е ясно, че в Русия ( и в други сходни страни по света)- човешкият живот е нищо.
Наистина нищо. Всеки, който е бил там за по-дълго време го знае добре. Човешкият живот може да бъде обречен когато и да е и от всяка власт и идеология. Винаги и в комфортен миг. Опозиционерите са в пандизите, интелигенцията ( О, каква интелигенция! Всяка европейска страна единствено би мечтала за такава! ) е оцелявала постоянно, само че косо! Винаги макар властта.
Въпреки системата.
Прочетете биографиите им.
Гении- сираци, живели в мизерия, опитващи се да “преживеят ” някак този народ и тази власт. И Майките в Русия. Те плачат, само че сдържано. Покриват ковчезите и не питат. Защото отглеждат деца, не за живот, а за Русия.
Аз това не мога да го приема.
Обичам Русия, по доста аргументи, само че културологично- няма по какъв начин да се усещам част от това.
Затова се веселя, че числя се на другия свят, който - да- постоянно прави нелепости, напряко нелепици от време на време, мързелив и бюрократичен е, и даже разрушителен от време на време към личната си цивилизация. Но отстоява едни изконни правила, поради които този свят към момента става за нещо- неприкосновеността и значимостта на всеки човешки живот, правото на политичеческо самоопределяне на всеки, правото на персонален избор, почитание на достолепието на личността и правото на всеки за от малко малко обективен развой и съд и, да, съвсем общ закон за всички.
Та, с целият този дълъг пост ( тъй като виждам, че доста артисти не пишат, а ме е срам)-
желаех да кажа-
Да, Русия с терористи не договаря.
Но Русия не договаря и с предатели.
А изключително не договаря със слабаци.
Особено със слабаци.
Ако твърдите в действителност, че я обичате и я познавате- би трябвало да знаете това по-добре от мен.
България слабак ли е?
“Преклонена главица сабя не сече ” е най-лошата сентенция.
Не в България.
В света въобще.
Така в никакъв случай, но в никакъв случай не са мислили нито един от нашите обичани български революционери, нито един от обичаните ни политици, нито един от международните ни Поети.
Има времена на наслада, има времена на компликация и тествания ( се споделя в Библията).
Няма потомство, което да е избегнало нито насладата и мира, които са му дадени, нито тестванията и несгодите, които са му дадени.
Остават тия три неща-
Съвест
Чест
Достойнство.
Когато тази заран чух Асен Василев да споделя, че България не се продава и не се поддава на изнудване…..
ми стане неимоверно по-леко.
Защото всички ни е боязън, само че да се страхуваш като скот е още по-жалко.
Защото имам вяра в България, в нейното право на самостоятелност и в правото й да бъде такава, каквато е,
тъй като знам, че не е дребна,
знам, че знае доста,
знам, че постоянно сме разграничени,
само че и знам, че през цялата ни история, болшинството в България постоянно е желало “да си трае ”, само че е имало и едни други, които не са си траели и на тях точно изискуем всичко.
Историята ни, великите ни моменти, стиховете ни, паметта ни.
Всичко.
България!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ