От ледени бани до едно просто „Здравей“. Как Люлео се бори със самотата
Tемпературата е -10 градуса, снегът е натрупал, a в Люлео има хора, които се къпят в ледените морски води. Това e най-големият град в североизточната част на Швеция, а ледените бани са традиция и занимание. Часът е към два следобяд, само че слънцето към този момент залязва. През идващия месец то ще се демонстрира единствено за към три часа дневно.
Швеция е именита с рисковите си условия във връзка с естествената светлина. На някои места през зимата със седмици не виждат слънце. През лятото пък през избран интервал – така наречен Бели нощи – то въобще не залязва и вместо нощ настъпва полумрак за няколко часа.
Хората са привикнали да живеят по този начин, само че това не значи, че неналичието на светлина не им въздейства. Доказано е, че такива условия водят до по-чести депресивни положения, отмалялост, липса на сила и генерално утежняват качеството на живот. Затова локалните си намират нещо за правене, което да оказва помощ за прекосяване през сумрачните дни.
За 44-годишната Катарина Юлипетрула това са ледените бани. Прави ги преди работа. През лятото не влиза във водата, само че дойдат ли тъмните дни, го прави все по-често, споделя The Guardian.
„ Това е като прилив на благополучие “, споделя тя пред изданието.
Освен ледените бани локалните практикуват още и ски тичане, както и известното вървене по ледените пътища.
В Люлео имат прелестни условия за това – градът се намира на Ботническия залив на Северно море и наоколо има архипелаг от група острови. През зимата до там може да се стигне по замръзналите води. В Люлео има към 25 километра ледени пътища.
Но каквито и занимания да се измислят, остава едно доста съществено тестване – самотата.
Проучване демонстрира, че 45% от хората сред 16 и 29-годишна възраст в Люлео считат самотата за проблем. По-възрастните се оправят по-добре и 39% от дамите и 26% от мъжете се оплакват от това.
Затова локалните управляващи вземат решение да стартират акция. Наричат я „ Просто кажи: Здравей “. Хората са насърчавани да поздравяват непознати по улиците с концепцията, че това ще им помогне да излязат от обществената си изолираност даже за малко.
„ Много е хубаво когато хората се поздравяват. Те преди малко са се срещнали, не се познават, само че се разделят малко по-щастливи “, споделя пред The Guardian 61-годишният Понтус Вилкстрьом, ръководител на локална група, сплотяваща последователи на леденото къпане.
В опит за популяризация на акцията в градския превоз се появяват реклами, а в учебните заведения се вършат уъркшопове. Крайната цел е средата на живот да стане по-приятелска, въпреки и единствено с едно кимване на глава към отсрещния човек.
„ Самотата, изключително измежду младите, е световен проблем. Може би Швеция с нейните тъмни и студени зими е малко по-наясно с това “, споделя Микаел Дален, учител в Стокхолмското учебно заведение по стопанска система и откривател на въпросите за благополучието, триумфа и щастието.
„ Времето, в което живеем и методът ни на живот, към този момент не постановат наложително да се срещаме един с различен. Това е изключително очевидно през зимата, когато излизаме по-малко “, споделя Дален.
Автор на концепцията за акцията „ Здравей “ е Аса Коски, която работи в общината. Тя споделя, че градът минава през плевел интервал на напредък и се пробва да притегли хиляди хора, които да работят в новата „ зелена “ промишленост. Целта е това да не са просто група от хора, които не поддържат връзка между тях.
„ Ние не желаеме Люлео единствено да пораства като град. Искаме да бъде прелестно и безвредно място, където има просвета, развлекателни действия и спорт “, споделя тя. Според Коски, когато е поздравен от чужд, човек усеща, че близките го виждат. „ Изследванията демонстрират, че това има пряк резултат върху здравето и кара хората да желаят да си оказват помощ един на различен “, прибавя тя.
Със засиленото си икономическо развиване през последните години Люлео става все „ по-международен “. Чужденци се срещат по-често, а хората са съгласни, че поздравяването е една от стъпките градът да стане по-дружелюбен.
Мий Йънг Им идва в Швеция от Съединени американски щати преди 23 години. Определя хората като другарски настроени, само че не и първоначално. Казва, че локалните са най-вече сдържани. Спомня си, че когато за първи път е пристигнала, е претърпяла културен потрес, тъй като в Съединени американски щати е признато всички да се поздравяват.
„ А тук, когато поздравяваш непознати, най-много по-възрастни, те гледат изключително. Нещата обаче се трансформираха доста “, споделя Им.
Социалната изолираност се ускорява изключително през годините на коронавирус, въпреки че някои се майтапят, че шведите много елементарно са претърпели рестриктивните мерки, тъй като по този начин или другояче се държат настрани един от различен.
„ Хората постоянно са на отдалеченост. Това предписание важи във всички аспекти на живота – от извършването на покупки до чакането на автобусната спирка. Дори когато вали “, споделя журналистката Лиза Бюрвалд.
Според 25-годишния Саид Хашеми, който живее в близо до Люлео село, обстановката през днешния ден е по-зле в сравнение с преди коронавирус рестриктивните мерки.
„ Преди беше 50/50, някои споделяха „ Здравей “. Но откакто коронавирус пристигна хората към този момент се опасяват да поддържат връзка с непознати “, споделя той.
Хашеми е роден в Ирак и е живял в Афганистан. Пристига в Люлео преди девет години като емигрант. В Близкия изток е привикнал всички да се поздравяват.
„ Там е жестоко да не поздравиш. Тук, в случай че го направиш, ще решат, че си пийнал “, споделя той с усмивка. Според Хашеми шведите мъчно се отварят към непознати и нормално им би трябвало повече време.
За себе си споделя, че е разкрил формулата за справяне с тъмните зимни месеци – приема витамин D, работи и учи. И е поставил няколко спомагателни лампи с бяла светлина вкъщи си.
„ Ние постоянно живеем най-вече в личния си балон. А да забелязваш другите е значимо “, споделя 33-годишната Роня Мелин, която работи като илюстратор. Тя се мести в Люлео през 2020 година Казва, че от дребна е научена да поздравява и по тази причина поддържа акцията „ Здравей “.
Швеция е именита с рисковите си условия във връзка с естествената светлина. На някои места през зимата със седмици не виждат слънце. През лятото пък през избран интервал – така наречен Бели нощи – то въобще не залязва и вместо нощ настъпва полумрак за няколко часа.
Хората са привикнали да живеят по този начин, само че това не значи, че неналичието на светлина не им въздейства. Доказано е, че такива условия водят до по-чести депресивни положения, отмалялост, липса на сила и генерално утежняват качеството на живот. Затова локалните си намират нещо за правене, което да оказва помощ за прекосяване през сумрачните дни.
За 44-годишната Катарина Юлипетрула това са ледените бани. Прави ги преди работа. През лятото не влиза във водата, само че дойдат ли тъмните дни, го прави все по-често, споделя The Guardian.
„ Това е като прилив на благополучие “, споделя тя пред изданието.
Освен ледените бани локалните практикуват още и ски тичане, както и известното вървене по ледените пътища.
В Люлео имат прелестни условия за това – градът се намира на Ботническия залив на Северно море и наоколо има архипелаг от група острови. През зимата до там може да се стигне по замръзналите води. В Люлео има към 25 километра ледени пътища.
Но каквито и занимания да се измислят, остава едно доста съществено тестване – самотата.
Проучване демонстрира, че 45% от хората сред 16 и 29-годишна възраст в Люлео считат самотата за проблем. По-възрастните се оправят по-добре и 39% от дамите и 26% от мъжете се оплакват от това.
Затова локалните управляващи вземат решение да стартират акция. Наричат я „ Просто кажи: Здравей “. Хората са насърчавани да поздравяват непознати по улиците с концепцията, че това ще им помогне да излязат от обществената си изолираност даже за малко.
„ Много е хубаво когато хората се поздравяват. Те преди малко са се срещнали, не се познават, само че се разделят малко по-щастливи “, споделя пред The Guardian 61-годишният Понтус Вилкстрьом, ръководител на локална група, сплотяваща последователи на леденото къпане.
В опит за популяризация на акцията в градския превоз се появяват реклами, а в учебните заведения се вършат уъркшопове. Крайната цел е средата на живот да стане по-приятелска, въпреки и единствено с едно кимване на глава към отсрещния човек.
„ Самотата, изключително измежду младите, е световен проблем. Може би Швеция с нейните тъмни и студени зими е малко по-наясно с това “, споделя Микаел Дален, учител в Стокхолмското учебно заведение по стопанска система и откривател на въпросите за благополучието, триумфа и щастието.
„ Времето, в което живеем и методът ни на живот, към този момент не постановат наложително да се срещаме един с различен. Това е изключително очевидно през зимата, когато излизаме по-малко “, споделя Дален.
Автор на концепцията за акцията „ Здравей “ е Аса Коски, която работи в общината. Тя споделя, че градът минава през плевел интервал на напредък и се пробва да притегли хиляди хора, които да работят в новата „ зелена “ промишленост. Целта е това да не са просто група от хора, които не поддържат връзка между тях.
„ Ние не желаеме Люлео единствено да пораства като град. Искаме да бъде прелестно и безвредно място, където има просвета, развлекателни действия и спорт “, споделя тя. Според Коски, когато е поздравен от чужд, човек усеща, че близките го виждат. „ Изследванията демонстрират, че това има пряк резултат върху здравето и кара хората да желаят да си оказват помощ един на различен “, прибавя тя.
Със засиленото си икономическо развиване през последните години Люлео става все „ по-международен “. Чужденци се срещат по-често, а хората са съгласни, че поздравяването е една от стъпките градът да стане по-дружелюбен.
Мий Йънг Им идва в Швеция от Съединени американски щати преди 23 години. Определя хората като другарски настроени, само че не и първоначално. Казва, че локалните са най-вече сдържани. Спомня си, че когато за първи път е пристигнала, е претърпяла културен потрес, тъй като в Съединени американски щати е признато всички да се поздравяват.
„ А тук, когато поздравяваш непознати, най-много по-възрастни, те гледат изключително. Нещата обаче се трансформираха доста “, споделя Им.
Социалната изолираност се ускорява изключително през годините на коронавирус, въпреки че някои се майтапят, че шведите много елементарно са претърпели рестриктивните мерки, тъй като по този начин или другояче се държат настрани един от различен.
„ Хората постоянно са на отдалеченост. Това предписание важи във всички аспекти на живота – от извършването на покупки до чакането на автобусната спирка. Дори когато вали “, споделя журналистката Лиза Бюрвалд.
Според 25-годишния Саид Хашеми, който живее в близо до Люлео село, обстановката през днешния ден е по-зле в сравнение с преди коронавирус рестриктивните мерки.
„ Преди беше 50/50, някои споделяха „ Здравей “. Но откакто коронавирус пристигна хората към този момент се опасяват да поддържат връзка с непознати “, споделя той.
Хашеми е роден в Ирак и е живял в Афганистан. Пристига в Люлео преди девет години като емигрант. В Близкия изток е привикнал всички да се поздравяват.
„ Там е жестоко да не поздравиш. Тук, в случай че го направиш, ще решат, че си пийнал “, споделя той с усмивка. Според Хашеми шведите мъчно се отварят към непознати и нормално им би трябвало повече време.
За себе си споделя, че е разкрил формулата за справяне с тъмните зимни месеци – приема витамин D, работи и учи. И е поставил няколко спомагателни лампи с бяла светлина вкъщи си.
„ Ние постоянно живеем най-вече в личния си балон. А да забелязваш другите е значимо “, споделя 33-годишната Роня Мелин, която работи като илюстратор. Тя се мести в Люлео през 2020 година Казва, че от дребна е научена да поздравява и по тази причина поддържа акцията „ Здравей “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ