Съдия: Поддържа се разяждащо усещане за несправедливост
Темата за правосъдната промяна беше изведена като предпочитана, това не е инцидентно, защото повече от 30 години либерален преход правосъдните промени буксуват. Това съобщи пред БНР съдията от административния съд в София Калин Калпакчиев.
Според него повода за това е заложена в самата Конституция. " Предаването на идентичен статут на съдиите и прокурорите, основаването на общ за тях правосъден съвет, капсулирането на ръководството на правосъдната власт с болшинство в него на партиите, които с техните зависимости и дефекти инфектираха правосъдната власт. Външната квота не би трябвало да е политическа, а социална. Или в случай че е политическа, да не е партийна, да е в по-широк смисъл ", сподели Калпакчиев.
В удостоверение на тезата си той цитира предложение на Съюза на съдиите, съгласно което прокурорската гилдия би трябвало да си откри болшинство на външна квота - парламентарна. Тя не би трябвало да е от прокурори, а да има форма на публичен надзор и отчетност на основния прокурор, която да е в контраст на неговата свръхсила в централизираната прокуратура, изясни съдията.
" Трябва на прокурорски съвет да бъдат предоставени кадровите въпроси - повишението, избора на прокурор, дисциплинарно наказване. И в този съвет основният прокурор да няма болшинство. Така от една страна няма да има дисциплинарна и кариерна власт над прокурорите, само че ще резервира процесуалната си функционалност, което е значимо за успеваемостта на следствието ", изясни Калпакчиев.
Според него това може да стане с смяна в Закона за правосъдната власт или посредством идния избор на нов Висш правосъден съвет. Да се изберат от Народното събрание членове на прокурорската гилдия, които да не са прокурори. За съдийската гилдия е значимо - да има външна квота, само че достоверно външна - не представители на политически празненство, не съдии. Адвокатите и представителите на академичната общественост са натурален коректив, сподели Калпакчиев.
" Парламентарните представители на прокурорската и на съдийската колегии не би трябвало да бъдат прокурори или съдии. Това ще обезпечи автентичен публичен надзор, а и ще защищити от покваряване самите магистрати, които десетилетия са били подложени на развой на политическо обладаване ", сподели арбитър Калпакчиев. Той е безапелационен, че би трябвало да бъде изменена средата.
" За да има триумф този път правосъдната промяна, би трябвало всички линии на деяние да се движат по едно и също време. И промяната да не бъде оставена единствено на политиците или единствено на съдиите и прокурорите. Широките публични диспути ще бъдат коректив. Още от в този момент е значимо да стартира конституционната полемика ", сподели арбитър Калпакчиев.
Той предизвести за заплаха от бюрократизиране на съда, самозатварянето му, превръщането на съдиите в служители, което ги кара да неглижират действителните проблеми на хората и да се концентрират единствено в това да си вземат решение делата.
По думите на магистрата това поражда и поддържа корозивното чувство за неправда. Ние сме общество с извънредно огромни неравенства - стопански, обществени, имаме огромни групи от маргинализирани хора. Съдът би могъл да има водеща роля в решаването на тези огромни неравенства, като бъде фактор, който свързва хората, които имат потребност от правораздаване, със обществената конструкция на страната. Защото в един миг можем да се окажем с идеална Конституция, с идеално реформирани институции и с един бюрократичен съд, който не прави никаква работа ".
Според него повода за това е заложена в самата Конституция. " Предаването на идентичен статут на съдиите и прокурорите, основаването на общ за тях правосъден съвет, капсулирането на ръководството на правосъдната власт с болшинство в него на партиите, които с техните зависимости и дефекти инфектираха правосъдната власт. Външната квота не би трябвало да е политическа, а социална. Или в случай че е политическа, да не е партийна, да е в по-широк смисъл ", сподели Калпакчиев.
В удостоверение на тезата си той цитира предложение на Съюза на съдиите, съгласно което прокурорската гилдия би трябвало да си откри болшинство на външна квота - парламентарна. Тя не би трябвало да е от прокурори, а да има форма на публичен надзор и отчетност на основния прокурор, която да е в контраст на неговата свръхсила в централизираната прокуратура, изясни съдията.
" Трябва на прокурорски съвет да бъдат предоставени кадровите въпроси - повишението, избора на прокурор, дисциплинарно наказване. И в този съвет основният прокурор да няма болшинство. Така от една страна няма да има дисциплинарна и кариерна власт над прокурорите, само че ще резервира процесуалната си функционалност, което е значимо за успеваемостта на следствието ", изясни Калпакчиев.
Според него това може да стане с смяна в Закона за правосъдната власт или посредством идния избор на нов Висш правосъден съвет. Да се изберат от Народното събрание членове на прокурорската гилдия, които да не са прокурори. За съдийската гилдия е значимо - да има външна квота, само че достоверно външна - не представители на политически празненство, не съдии. Адвокатите и представителите на академичната общественост са натурален коректив, сподели Калпакчиев.
" Парламентарните представители на прокурорската и на съдийската колегии не би трябвало да бъдат прокурори или съдии. Това ще обезпечи автентичен публичен надзор, а и ще защищити от покваряване самите магистрати, които десетилетия са били подложени на развой на политическо обладаване ", сподели арбитър Калпакчиев. Той е безапелационен, че би трябвало да бъде изменена средата.
" За да има триумф този път правосъдната промяна, би трябвало всички линии на деяние да се движат по едно и също време. И промяната да не бъде оставена единствено на политиците или единствено на съдиите и прокурорите. Широките публични диспути ще бъдат коректив. Още от в този момент е значимо да стартира конституционната полемика ", сподели арбитър Калпакчиев.
Той предизвести за заплаха от бюрократизиране на съда, самозатварянето му, превръщането на съдиите в служители, което ги кара да неглижират действителните проблеми на хората и да се концентрират единствено в това да си вземат решение делата.
По думите на магистрата това поражда и поддържа корозивното чувство за неправда. Ние сме общество с извънредно огромни неравенства - стопански, обществени, имаме огромни групи от маргинализирани хора. Съдът би могъл да има водеща роля в решаването на тези огромни неравенства, като бъде фактор, който свързва хората, които имат потребност от правораздаване, със обществената конструкция на страната. Защото в един миг можем да се окажем с идеална Конституция, с идеално реформирани институции и с един бюрократичен съд, който не прави никаква работа ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ