Темата за опасни за живота игри и предизвикателства в социалните

Темата за рискови за живота игри и провокации в обществените мрежи измежду деца и младежи от дълго време е хем настояща, хем невидима. Не са малко към този момент и смъртните случаи след сходни провокации, на които подрастващите се усещат задължени да отговорят - било то с цел да се потвърдят или просто тъй като не намират метод да се измъкнат от клопката, в който са хванати посредством закани и изнудване.

" Бягай или умри ", " Изчезни за 24 часа ", " Как да станеш самодива " или " Групи на гибелта " са единствено част от плашещите " занимания ", на които младежите могат да попаднат, до момента в който сърфират в интернет. Този тип игри освен изправят косите на всеки родител, само че и накараха управляващите в някои страни по света да се задействат с ограничения и предизвестия за нуждата от осведомителни акции и стягане на контрола, с цел да се защищити здравето и живота на децата. В Русия, да вземем за пример, детският омбудсман Анна Кузнецова прикани по-рано през годината полицейските органи да проверяват играта " Бягай или умри ". Обмисля се и разяснителна работа на експерти с младежите по учебните заведения.
Защо би трябвало да разбираме дребните деца?
Първите години от живота на девойките и момчетата са доста значими за тяхното развиване, защото прекарванията които им се случват и от...

" Бягай или умри " приканва за жестоко нарушение на разпоредбите за придвижване, при което се основава рискова пътна обстановка, директно застрашаваща живота на участника. Единствената цел е да докажеш " какъв брой си готин ". Ако се питате за какво младежите поемат сходни опасности, евентуално отговорът се крие в неукрепналата им душeвност, в нуждата да се потвърдят или да не бъдат отхвърлени от някаква общественост. Това е обяснението и на психолози. " С растежа душeвността на детето би трябвало да премине през стадия на индивидуализация, който ще означи трансформацията му в момче или момиче ", споделя съветският психоаналитик Александър Седов. И прибавя, че това е бледен отблясък от обреда в предишното за преобразяване на момчето в мъж посредством осъществяването на поредност от рисковани тествания. Но тук го има и моментът, в който младежът желае да заеме мястото си в групата, а " страхът, че може да бъде отритнат е доста по-силен от страха от гибелта и пострадването ", споделя още той.

Друга игра, " Изчезни за 24 часа ", провокира участниците да се скрият, тъй че никой да не ги откри в границите на денонощието. Забранено е да се взема мобилен телефон или друго средство за връзка.

" Как да станеш самодива " приканва детето да отиде единствено през нощта на насаме място, с цел да се причисли към определен детайл (Земя, Вода, Огън или Въздух). То има за задача да се добере до гора, езеро, река или друго място, където ще се срещне със стихиите – ветрове, огън и така нататък

Едни от най-опасните игри без подозрение са от суисициден вид и са известни като " Групи на гибелта ". Те са познати под разнообразни наименования или композиция от думи като " Тиха къща ", " F57 ", " Самотен или наследник кит " и други, и за тях е изписано значително с предизвестия към родителите да бъдат деликатни.

Разследвания единствено в Русия са открили най-малко 15 случая на починали деца от 2015 година насам, които са протегнали ръка сами на живота си поради присъединяване в сходни игри. След като бъдат привлечени към такива групи, в границите на избран период на младежите се изпращат разнообразни задания, включващи и самонараняване, а последното предизвикателство е самоубийство. Такива общности в обществените мрежи постоянно са от затворен вид, което ги прави по-трудни за следене, само че също и по-привлекателни в очите на подрастващите: " Бях поканен, значи аз съм определеният! ".
Синдикат " Образование ": В учебните бюджети няма пари за безвъзмезден интернет на обществено слаби възпитаници
В учебните бюджети няма средства, с които да бъдат платени таксите за интернет на възпитаници от обществено слаби фамилии и на ромските у...

Важен миг е, че при отвод да се продължи играта, участниците биват сплашвани и шантажирани. В някои случаи като част от разпоредбите на играта те сами са дали адресите си, в други им се припомня, че са елементарно проследими по IP адресите им и админите без проблем могат да стигнат до тяхното местоположение, телефонен номер или лист с родственици. Тийнейджърът е осведомен, че го следят и в случай че задачата не бъде изпълнена, родителите или приятелите му ще бъдат първите, които ще пострадат.

Според психолози, ръководителите на сходни групи без изключение са хора с (не)съзнателни потребности да управляват другите, фикс идея за лично великолепие, садистични пристрастености, предпочитание за ръководство на орисите на други хора и задоволство от основаването на личен фетиш и така нататък

Това за следващ път слага въпросът за потребността от наставнически надзор на достъпа до мрежата или употребените приложения. Но освен това. Всякакви забрани при повече предпочитание от страна на младежа могат да бъдат заобиколени и по тази причина остават безусловно безсмислени, в случай че ние самите не научим децата си да употребяват всички преимущества на Интернет без да се излагат на заплаха. Задачата на родителя е да убеди детето, че сигурността му в интернет е на първо място в негов личен интерес.

Както и да се припомня едно видимо универсално предписание, което за жалост постоянно даже възрастните забравяме. Анонимността и поверителността на информацията в интернет от дълго време е заблуда. Всяка дума, всяка оповестена фотография, всяко деяние в мрежата могат да бъдат употребявани против някого .

И не забравяйте - изброените в материала игри надалеч не са единствените. Има още доста - да вземем за пример такава (Red Rover), при която задачата е със засилка да преминеш през хванати за ръце деца, който образуват " верига " и тя би трябвало да те спре. Резултатът доста постоянно е контузии за държащите се за ръце, в това число счупени кости! Такива " игри " се спотайват в тъмните кътчета на интернет, за които родителите са чужденци, само че децата им нерядко намират пътя...
Ето какво не би трябвало да публикувате в обществените мрежи
Най-добрият знак, че имате постоянна връзка е, когато не го докладвате непрекъснато във Фейсбук. Семейните терапевти са цитирали няколко л...