Как в древността проверявали кой лъже без полиграф
Темата за лъжата е вълнувала хората през всички столетия. Методите за откриване на неистина се отличават със своята автентичност и досетливост според от националните особености на съответния район.
Детектор с оризово брашно
В дълбока античност на Изток като детектор на лъжата необятно употребявали оризово брашно В основата на метода били следните наблюдения. Било видяно, че в интервал на мощен боязън в устата стопира отделянето на слюнка.
За да оценят това положение, в устата на обвинения слагали оризово брашно. Ако след несъмнено време тя се оказвала суха, то обвиненият бил считан за отговорен.
Това „ техническо средство “ било по-съвършено за хващането на лъжата, в сравнение с субективната оценка на вожда на племето.
В същото време сухотата в устата можело да бъде провокирана освен от боязънта от отплата за осъщественото закононарушение, а и просто поради страха, обвързван със самата процедура.
Магарето с боядисаната опашка
„ По-информативен “ бил детекторът на лъжата с потребление на магаре.
Това настойчиво животно за хиляди години битие надали е и предполагало, че индивидът ще му отреди роля на определител на истината.
Процедурата по „ тестване “ се състояла в следното. В полутъмно помещение завързвали магаре, като авансово му боядисвали опашката.
Заподозреният получавал задача: да влезе в помещението и да поглади магарето по опашката. Ако магарето изревавало, значи „ изпитваният “ бил отговорен.
Създателите на този „ детектор на лъжата “ били уверени, че индивидът, направил закононарушение, ще се побои да погали магарето да не би внезапно то да зареве. Следователно ръцете му ще останат чисти.
В Древна Спарта
Най-жестокият метод за откриване на истината употребявали в антична Спарта.
Преди да попаднат в специфични учебни заведения спартанските юноши прекосявали през избран асортимент. Юношата бил поставян на ръба на канара и го питали дали се опасява. Отговорът постоянно бил негативен.
Но дали питаният обект казвал истината или неистина определяли по цвета на лицето. Ако младежът бил блед, значи лъжел. Този вид реакция убеждавал спартанците, че юношата не може да бъде сръчен и предвидлив в багра и го хвърляли от скалата.
Дългогодишните наблюдения помогнали на спартанците да създадат обективен избор: човек, пребледняващ от боязън, не можел да бъде добър боец.
В Древен Рим
В Древен Рим пък ползвали този способ, когато избирали бодигардове. На претендента били задавани провокативни въпроси. Ако той се изчервявал, го взимали за защита. Смятало се, че в случай че човек се изчервява при провокативни въпроси, той няма да взе участие в заприказва.
Танцът на жреца
В африканските племена за установяване на „ отговорен “ употребявали собствен способ. Жрец правил специфичен танц към обвинените. Интензивно душейки ги, по наситеността на миризмата на телата им „ следователят “ правел умозаключение кой от обвинените е отговорен за осъществяването на разследваното закононарушение.
Добрият остарял пулс
В Близкия изток още от дълбока античност в качеството на „ детектор на лъжата “ употребявали индикаторите на пулса на обвинения.
За информативни признаци се приемали промените в честотата на пулса и особеностите на артериалното кръвоснабдявае (пулсации).
Методът се употребявал за откриване на погрешни дами и определяне личността на любовника. Методиката била доста елементарна.
Специално квалифициран човек допирал пръст до артерията, а по-късно на обвинения обект задавали въпроси с имена на мъже, които теоретично можели да имат интимна връзка със обвинената персона.
В резултат от мощното прочувствено напрежение, щом чуела името на любовника, пулсът на обвинената внезапно се изменял.
По-нататък този способ се употребявал и за решаването на други задания, при нужда да се дефинира степента на откровеност на даден човек.
