Темата Македония още дълго ще бъде водеща новина в дневния

Темата " Македония " още дълго ще бъде водеща вест в дневния ред освен на медиите и политиците, само че и за цялото българско общество. Евроинтеграцията на Република Северна Македония зависи значително от позицията на България и салдото, който политици и историци от двете прилежащи страни би трябвало да намерят. Дали обаче политиците в двете страни търсят допирни точки и взаимни отстъпки или употребяват разногласието за личен политически ПР? Медалът постоянно има две страни. Чрез рубриката " Мостът София- Скопие " ще се срещнем гледната точка на един македонски колумнист.

Тази седмица в България се организира среща на КСНС във връзка с Република Северна Македония. На съвещанието беше взето решение при осъществяване на външната политика, българското държавно управление да извършва Рамковата позиция от 2019 година и Декларацията на 44-тото Народно събрание, единодушието за започване на договаряния на Република Северна Македония със Европейски Съюз да не се обвързва със периоди а със реализиране на действителни резултати в това число и във връзка с правата на македонските българи, изпълнителната власт на България да продължи да работи за отчитане на Договора, подписан със Македония на 1 август 2017 година, да изготви и обезпечи в кадрово и финансово отношение проект за деяние с ограничения за реализиране на осъзнаем прогрес в всички области на двустранните връзки сред Македония и България, да предложи на сътрудниците в Македония основаването на взаимни работни групи по области, да предприеме ограничения за ускорение на построяването на Коридор № 8, както и да предложи на Събранието на Македония основаването на структуриран разговор сред парламентарни комисии и групи за другарство, който да ускори доверието и да подкрепя цялостния развой.

Македонската общественост генерално е резервирана по отношение на извършената среща на КСНС. Политиците ни към този момент са сдържани и не разясняват нищо по тематиката, дори и най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ няма коментар. Само дребна част от македонската общественост разяснява форума. Хората считат, че България желае да показа пред интернационалната общественост въпроса с Македония, като проблем за сигурността и по този начин да получи поддръжка в решаването му. Част от хората също по този начин считат че по този метод, президентът Румен Радев желае Кирил Петков да е наясно, че той, а не министър председателят има последната дума. Т.е. Петков да внимава какво ще каже и кои позиции ще пази на визитата на Македония, което следва да се реализира.

Подходът на Радев не се приема положително от македонската общественост. За разлика от министър-председателя Петков, чийто метод към Македония може да се одобри като демократичен и мек, този на Радев се приема от анализаторите като корен на живковизма – отричането на македонците.

Коалицията, която следва да поеме власта в Северна Македония отпред със Димитър Ковачевски също е резервирана във връзка с извършения в България КСНС. Ковачевски, сходно на Петков, декларира че в връзките с България ще има нов метод и ще се старае да се откри решение на всички проблеми, с цел да може Македония да продължи по пътя към Европейски Съюз. Предстои да забележим какво ще бъде държанието на Ковачевски към България.

Аз персонално считам че извършената среща на КСНС е следващата неточност на България в външната политика по отношение на Македония. Държа да подчертая, че в интернационалните връзки няма дребни и огромни неточности, а има неверен и верен метод.

След като през 2019 година България одобри решенията, с които зае позиция по отношение на Македония за решение на всички противоречиви въпроси сред двете страни, в интернационалната общественост се образува усещането, че България има единна и постоянна позиция по отношение на „ Македонския въпрос “. Тази позиция България трябваше да я показа разбираемо на своите сътрудници в Европейски Съюз и НАТО и да постави старания да получи поддръжка от сътрудниците си.

Но това не се случи. Вместо това, президентът Радев стартира да трансферира тежестта на казуса със Македония от една в друга точка. Така, вместо за продължение на работата на историческата комисия, стартира да се приказва и да се дава преимущество на въпроса за включването на българите в македонската конституция и за зачитането на правата на 120 000 македонски жители, които имат българско поданство.

Сега още веднъж, на съвещанието на КСНС се взе решение да се съблюдават старите задължения на България към Македония. Това е тежък удар за България, който тя сама си нанася. Сега с право Македония, а и интернационалната общественост ще питат какво стана със политиката на моркова в връзките със Македония, провъзгласена от министър-председателя Кирил Петков и за какво за толкоз малко време България два пъти премисля външната си политика към Македония? Това в интернационалните връзки ще покаже България като неприятен и лекомислен състезател.

Мисля, че в бъдеще българските политици би трябвало да слушат повече хората които задоволително познават връзките и проблемите сред Македония и България. Ако политиците не желаят да слушат хората, които познават „ Македонския въпрос “, тогава могат и те самите да стартират да четат и да навлизат в тематиката всъщност, тъй като тези кои не познават македонската история и историята на македонизма, ще не престават да питат по какъв начин е допустимо в 2021 година да няма един полет от София до Скопие. Но, с цел да разберем нещата, които се случват в 21 век, би трябвало да познаваме македонската история минимум четири века обратно.

На всички жители на България и на Македония искам здраве, благополучие и благоденствие през новата година!

Владо

*Предвид отношението на македонски управляващи към жителите на РСМ, които не споделят формалната позиция на ръководещите, създателят работи под псевдоним