`Ислямска държава` твърди, че е позволено да се атакуват християни. Ислямът отрича това
Текстът на Руслан Трад е оповестен в самостоятелния уебсайт за мнения, разбори и истории " Клин/Клин ".
Обикновено след атентат, осъществен от последна формация, твърдяща, че убива в името на исляма, идват обвинявания, че религията разрешава офанзиви върху хора, принадлежащи към други религии, включително на юдеи и християни. Коментатори, анализатори, партийни дейци и расистки групи от ляво и дясно, нормално употребяват сходни тези, с цел да оправдаят ислямофобски дейности или да набират почитатели. В интернет изобилства от уеб сайтове, цитиращи изявления на радикални мюсюлмански духовници, твърдящи, че е богоугодно да бъдат атакувани „ следовниците на кръста “. Тези духовници, обаче, или не познават предписанията на религията, която настояват, че пазят, или умишлено предизвикват омразата.
Появата на Ислямска страна провокира неведнъж мюсюлмани надали не да се извиняват за дейностите на групировката, въпреки тя да няма нищо общо с религията. Атаките на група в Шри Ланка, обвързвана с Ислямска страна против християнски храмове на Великден от дълго време са част от инструментите на организацията. През 2014 и 2015 година, когато ИД се разширяваше в Ирак, над един милион християни бяха под прицел, дружно с язиди, шиити и други религиозни малцинства. Църкви бяха обстрелвани, а християните се сблъскваха с ултиматум – бягство, смяна на вяра или гибел. Това се харесваше на невежите радикали и срещаше безмълвното утвърждение на хората, които живеят във война от десетилетие и са склонни да поддържат всеки, който пробва да внася някакъв – въпреки и перверзен – ред посред хаоса.
ИД прилагаше и продължава да ползва етническото и религиозното пречистване като част от своята акция за налагане на надзор и всяване на боязън. За групировката унищожаването на църкви и убийството на християни е приоритет номер две – незабавно след убийството на така наречен „ еретици “ съгласно духовниците на ИД, а точно шиитите, суфите и сунитите, които не са съгласни с организацията. Но макар че ИД споделя, че работи в името на исляма и мюсюлманите, дейностите им са освен ужасяващи, само че и срещу всеки един принцип на исляма.
Всъщност, според устоите на религията, дейностите на ИД са осквернение.
Всички водещи мюсюлмански духовници и теолози оповестиха офанзивите върху християни, както и други терористични дейности, за противоположни на исляма, срещу шариата като юриспруденция, учредена на Корана и хадисите, и ужасяващо осквернение против посланието на пророка Мухамад.
Коранът е явен по тези въпроси. В стих 4:59 се споделя, че мюсюлманите би трябвало да следват пророка Мухаммад и неговия образец. Божият делегат е извънредно явен по отношение на това какво би трябвало да е отношението на мюсюлманите към християните. През 628 година, Мухамад реализира контракт с делегация от монаси от манастира „ Св. Катерина “ в Синай. Тази обител е считана за една от най-авторитетните институции в християнството, като се има вяра, че на мястото на манастира Моисей е видял божия знак, въплътен в горящия шубрак. Споразумението е подписано персонално от пророка Мухаммад и подпечатано в Медина, а по-късно предадено на делегацията от манастира.
„ Това е обръщение от Мухаммад ибн Абдула, като завет към тези, които одобряват християнството, близо и надалеч, ние сме с тях. Аз, прислужниците, помощниците и моите почитатели ги пазиме, тъй като християните са мои граждани; и от Аллах! Противопоставям се на всичко, което им е неприятно.
Никакво насилване не би трябвало да бъде върху тях. Съдиите им не би трябвало да бъдат отстранявани от работата си, нито монасите им от манастирите. Никой не би трябвало да унищожава къща от тяхната вяра [храм], да я повреди, или да придвижи нещо от него в къщите на мюсюлманите. Ако някой вземе някое от тях, той ще скапе Божия завет и не се подчинява на Пророка Му. Те са моите съдружници и имат моя сигурна харта против всичко, което ненавиждат. Никой не би трябвало да ги принуждава да пътуват или да ги задължават да се бият. Мюсюлманите би трябвало да се борят за тях.
Ако жена-християнка е омъжена за мохамеданин, това не би трябвало да се реализира без нейното утвърждение. Тя не би трябвало да бъде възпрепятствана да посещава църквата си, с цел да се моли. Църквите им би трябвало да бъдат уважавани. Те не би трябвало нито да бъдат възпрепятствани да ги поправят, нито свещеността на техните завещания. Никой в общността (мюсюлманите) не би трябвало да нарушава завета до Съдния ден (края на света).„
По-късно, оригиналът на контракта е изместен от „ Св. Катерина “ от османския султан Селим I през 1517 година и през днешния ден може да се види в музея на Топкапъ в Истанбул. Когато взима документа от манастира, султанът – който приема и купата халиф – признава обещанията, дадени от пророка Мухаммад на монасите и праща копие на съглашението в Синай. Това копие може да се види и през днешния ден в манастира и всеки може да го прочете, в случай че пожелае.
Пророкът Мухаммад завещава безусловна отбрана за християните на това, което през днешния ден назоваваме съществени човешки права. Всички халифи са длъжни да почитат контракта, чието дълготрайност е „ до Съдния ден “ – т.е. не може да бъде негоден. Подобна отбрана не е препоръчана извънредно за християните – в Договора от Медина, който служи като самобитна конституция на първата ислямска страна в историята, сходни права са обезпечени и за юдеите. Техните живот, независимост, имущество и право да практикуват религията си, са обезпечени както по закон, по този начин и съгласно предписанията.
Така, с персонален образец, с контракт и по Божия промисъл, пророкът Мухаммад търси определяне на мир и обществена естетика сред етническите и религиозни групи в териториите на новата страна. Именно тези събития са една от аргументите мюсюлманите да дефинират религията си като вяра на мира.
Днес има редица течения, които освен, че преглеждат исляма накриво, само че даже нарушават съществени правила на религията.
Ухабитски духовници и фанатици, сподвижници на Ислямска страна настояват, че знаят повече от самия оракул какво значи да си добър мохамеданин. Това включва заличаване на църкви в безусловно нарушаване на завета на Мухаммад. Уахабитите декларират, че желаят да подражават на времената, в които е живял пророкът. Ислямска страна и така наречен им „ халиф “ желаят да възстановят истинския халифат, който да съставлява цялата умма или мюсюлманската общественост. Техните дейности и учения, обаче, са в цялостен контраст на страната, основана от Мухаммад през 622 година.
Дори тактиките, които употребяват – като да вземем за пример атентаторите – са образец за нарушаване на завета и предписанията, завещани от пророка и предадени през Корана и хадисите. Самоубийството е неразрешено в исляма, както в другите авраамически религии. То, както и убийството са еднообразно мощни нарушавания. Самоубийството като тип страдалчество се появява в исляма през 20-ти век, откакто през 19 век се появява като тактичност измежду анархистите в Русия.
Убийството е учредителен принцип на Ислямска страна, не на исляма.
ИД, както и Ал Кайда, почитат гибелта – както на непознатите, по този начин и на своите. Мюсюлманите споделят „ иншаллах “, с цел да покажат смирението си пред божията воля. Светът към нас постоянно е бил израз на тази воля, до момента в който идеологията на ИД е протест против света като подобен и всеки в него. Бойците на групировката споделят, че обичат гибелта, както останалите хора обичат живота. Това е повода ислямските учени да дефинират ИД като фетиш към гибелта.
Ето за какво, когато мюсюлманската общественост по света жигосах офанзивите в Шри Ланка, това не е образец за политическа уместност или израз на боязън от вероятни отмъщения, а тъй като бойците на Ислямска страна нарушават божествения закон, завета на самия оракул Мухаммад и посланието, което носи исляма от основаването си. Дори за най-консервативните мюсюлмани, атентатите са офанзиви към достойнството и престижа на пророка.
Според предписанията, в случай че пророкът Мухаммад не е твоят лидер по пътя към Бог, то тогава не си мохамеданин. С нарушаването на главните завещания на божия делегат, терористите, направили офанзивите в Шри Ланка – както и всички терористи, убивали в името на религията – застават непосредствено против исляма, а идеологията, която следват е считана за осквернение.
Обикновено след атентат, осъществен от последна формация, твърдяща, че убива в името на исляма, идват обвинявания, че религията разрешава офанзиви върху хора, принадлежащи към други религии, включително на юдеи и християни. Коментатори, анализатори, партийни дейци и расистки групи от ляво и дясно, нормално употребяват сходни тези, с цел да оправдаят ислямофобски дейности или да набират почитатели. В интернет изобилства от уеб сайтове, цитиращи изявления на радикални мюсюлмански духовници, твърдящи, че е богоугодно да бъдат атакувани „ следовниците на кръста “. Тези духовници, обаче, или не познават предписанията на религията, която настояват, че пазят, или умишлено предизвикват омразата.
Появата на Ислямска страна провокира неведнъж мюсюлмани надали не да се извиняват за дейностите на групировката, въпреки тя да няма нищо общо с религията. Атаките на група в Шри Ланка, обвързвана с Ислямска страна против християнски храмове на Великден от дълго време са част от инструментите на организацията. През 2014 и 2015 година, когато ИД се разширяваше в Ирак, над един милион християни бяха под прицел, дружно с язиди, шиити и други религиозни малцинства. Църкви бяха обстрелвани, а християните се сблъскваха с ултиматум – бягство, смяна на вяра или гибел. Това се харесваше на невежите радикали и срещаше безмълвното утвърждение на хората, които живеят във война от десетилетие и са склонни да поддържат всеки, който пробва да внася някакъв – въпреки и перверзен – ред посред хаоса.
ИД прилагаше и продължава да ползва етническото и религиозното пречистване като част от своята акция за налагане на надзор и всяване на боязън. За групировката унищожаването на църкви и убийството на християни е приоритет номер две – незабавно след убийството на така наречен „ еретици “ съгласно духовниците на ИД, а точно шиитите, суфите и сунитите, които не са съгласни с организацията. Но макар че ИД споделя, че работи в името на исляма и мюсюлманите, дейностите им са освен ужасяващи, само че и срещу всеки един принцип на исляма.
Всъщност, според устоите на религията, дейностите на ИД са осквернение.
Всички водещи мюсюлмански духовници и теолози оповестиха офанзивите върху християни, както и други терористични дейности, за противоположни на исляма, срещу шариата като юриспруденция, учредена на Корана и хадисите, и ужасяващо осквернение против посланието на пророка Мухамад.
Коранът е явен по тези въпроси. В стих 4:59 се споделя, че мюсюлманите би трябвало да следват пророка Мухаммад и неговия образец. Божият делегат е извънредно явен по отношение на това какво би трябвало да е отношението на мюсюлманите към християните. През 628 година, Мухамад реализира контракт с делегация от монаси от манастира „ Св. Катерина “ в Синай. Тази обител е считана за една от най-авторитетните институции в християнството, като се има вяра, че на мястото на манастира Моисей е видял божия знак, въплътен в горящия шубрак. Споразумението е подписано персонално от пророка Мухаммад и подпечатано в Медина, а по-късно предадено на делегацията от манастира.
„ Това е обръщение от Мухаммад ибн Абдула, като завет към тези, които одобряват християнството, близо и надалеч, ние сме с тях. Аз, прислужниците, помощниците и моите почитатели ги пазиме, тъй като християните са мои граждани; и от Аллах! Противопоставям се на всичко, което им е неприятно.
Никакво насилване не би трябвало да бъде върху тях. Съдиите им не би трябвало да бъдат отстранявани от работата си, нито монасите им от манастирите. Никой не би трябвало да унищожава къща от тяхната вяра [храм], да я повреди, или да придвижи нещо от него в къщите на мюсюлманите. Ако някой вземе някое от тях, той ще скапе Божия завет и не се подчинява на Пророка Му. Те са моите съдружници и имат моя сигурна харта против всичко, което ненавиждат. Никой не би трябвало да ги принуждава да пътуват или да ги задължават да се бият. Мюсюлманите би трябвало да се борят за тях.
Ако жена-християнка е омъжена за мохамеданин, това не би трябвало да се реализира без нейното утвърждение. Тя не би трябвало да бъде възпрепятствана да посещава църквата си, с цел да се моли. Църквите им би трябвало да бъдат уважавани. Те не би трябвало нито да бъдат възпрепятствани да ги поправят, нито свещеността на техните завещания. Никой в общността (мюсюлманите) не би трябвало да нарушава завета до Съдния ден (края на света).„
По-късно, оригиналът на контракта е изместен от „ Св. Катерина “ от османския султан Селим I през 1517 година и през днешния ден може да се види в музея на Топкапъ в Истанбул. Когато взима документа от манастира, султанът – който приема и купата халиф – признава обещанията, дадени от пророка Мухаммад на монасите и праща копие на съглашението в Синай. Това копие може да се види и през днешния ден в манастира и всеки може да го прочете, в случай че пожелае.
Пророкът Мухаммад завещава безусловна отбрана за християните на това, което през днешния ден назоваваме съществени човешки права. Всички халифи са длъжни да почитат контракта, чието дълготрайност е „ до Съдния ден “ – т.е. не може да бъде негоден. Подобна отбрана не е препоръчана извънредно за християните – в Договора от Медина, който служи като самобитна конституция на първата ислямска страна в историята, сходни права са обезпечени и за юдеите. Техните живот, независимост, имущество и право да практикуват религията си, са обезпечени както по закон, по този начин и съгласно предписанията.
Така, с персонален образец, с контракт и по Божия промисъл, пророкът Мухаммад търси определяне на мир и обществена естетика сред етническите и религиозни групи в териториите на новата страна. Именно тези събития са една от аргументите мюсюлманите да дефинират религията си като вяра на мира.
Днес има редица течения, които освен, че преглеждат исляма накриво, само че даже нарушават съществени правила на религията.
Ухабитски духовници и фанатици, сподвижници на Ислямска страна настояват, че знаят повече от самия оракул какво значи да си добър мохамеданин. Това включва заличаване на църкви в безусловно нарушаване на завета на Мухаммад. Уахабитите декларират, че желаят да подражават на времената, в които е живял пророкът. Ислямска страна и така наречен им „ халиф “ желаят да възстановят истинския халифат, който да съставлява цялата умма или мюсюлманската общественост. Техните дейности и учения, обаче, са в цялостен контраст на страната, основана от Мухаммад през 622 година.
Дори тактиките, които употребяват – като да вземем за пример атентаторите – са образец за нарушаване на завета и предписанията, завещани от пророка и предадени през Корана и хадисите. Самоубийството е неразрешено в исляма, както в другите авраамически религии. То, както и убийството са еднообразно мощни нарушавания. Самоубийството като тип страдалчество се появява в исляма през 20-ти век, откакто през 19 век се появява като тактичност измежду анархистите в Русия.
Убийството е учредителен принцип на Ислямска страна, не на исляма.
ИД, както и Ал Кайда, почитат гибелта – както на непознатите, по този начин и на своите. Мюсюлманите споделят „ иншаллах “, с цел да покажат смирението си пред божията воля. Светът към нас постоянно е бил израз на тази воля, до момента в който идеологията на ИД е протест против света като подобен и всеки в него. Бойците на групировката споделят, че обичат гибелта, както останалите хора обичат живота. Това е повода ислямските учени да дефинират ИД като фетиш към гибелта.
Ето за какво, когато мюсюлманската общественост по света жигосах офанзивите в Шри Ланка, това не е образец за политическа уместност или израз на боязън от вероятни отмъщения, а тъй като бойците на Ислямска страна нарушават божествения закон, завета на самия оракул Мухаммад и посланието, което носи исляма от основаването си. Дори за най-консервативните мюсюлмани, атентатите са офанзиви към достойнството и престижа на пророка.
Според предписанията, в случай че пророкът Мухаммад не е твоят лидер по пътя към Бог, то тогава не си мохамеданин. С нарушаването на главните завещания на божия делегат, терористите, направили офанзивите в Шри Ланка – както и всички терористи, убивали в името на религията – застават непосредствено против исляма, а идеологията, която следват е считана за осквернение.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ