Победител ще е, който успее да състави правителство
Текстът е от на създателя. Заглавието е на " Дневник ".
Съвпадението по дати на третите подред парламентарни избори за 2021 и първия тур на президентските избори на 14 ноември промени йерархията на изборите открила се след 1990 година Това се вижда от нивото на присъединяване в изборите, даже единствено за тези след 2000 година (вж. таблицата):
Според насъбрания опит парламентарните избори притеглят максимален интерес и това е разумно - България е парламентарна република освен съгласно конституцията, само че и в реалност властта е съсредоточена в Народното събрание и по-специално в парламентарното болшинство и подвластното от него държавно управление. Министър-председателят, въпреки в протоколното старшинство да е след президента и вицепрезидента, има фактически доста по-голяма власт от президента. И най-много властта да ръководи бюджета, одобряван от парламентарното болшинство.
В нашата конституционна система, обаче, не парламентарното болшинство управлява държавното управление нормално, а назад, държавното управление управлява болшинството и му постанова законодателния дневен ред. Това е специфичност на българския парламентаризъм - партийната дисциплинираност в парламентарното болшинство не разрешава сериозно отношение към определеното от него държавно управление. А и до момента постоянно е имало преобладаваща партия в Народното събрание, от която е зависела работата на болшинството и на държавното управление.
Приключи ли политическата надмощие на ГЕРБ
Последните 10-11 години бяха време на определяне и подсилване на политическата надмощие на ГЕРБ, а водачът й Бойко Борисов беше в действителност несменяемият министър ръководител (от 2009 година с къси прекъсвани от служебни кабинети през 2013 и 2016 година, в това число и едногодишна съпротива по времето на кабинета Орешарски).
Този политически монопол се показваше в последователно надълбоко навлизане в ръководството и държавната администрация на фрагменти, лоялни на ГЕРБ, една устойчива система от зависимости, отпред на които е елитът на ГЕРБ и обвързваните с него бизнес среди.
Това ръководство сътвори изискванията за стабилизирането на практиката на финансиране на мрежа от доближени бизнеси посредством държавните поръчки, на разнообразни всъщност корупционни модели на ръководство на обществените каузи, на случайни назначения в администрацията (моделът на " калинките " ), на потребление на репресивните институции на страната за частни цели (било за надзор над разнообразни бизнеси, било за заплашване на протестиращи жители, било за въздържане на политическата опозиция).
Този " модел Борисов " устоя толкоз дълго и поради немощта на опозицията: един път му даде опция да се завърне триумфално във властта след скандалното предопределение на Делян Пеевски в ДАНС през 2013 година, след това другояче сериозни партии към ръководството на Борисов се съгласиха да влязат в коалиция с ГЕРБ, най-накрая и поради множеството вътрешни разлики, превръщащи се в открити войни сред разнородните съставки на опозицията.
Политическият монопол на ГЕРБ беше разтърсен с траялите цивилен митинги през 2020 година, изборите от 4 юни и 11 юли 2021 година Но единствено разтърсен, не и разграден, тъй като партията на Бойко Борисов продължава да има най-вече кметски места (над 50% от всички, в това число 19 от 28 регионални града), в доста повече общини ГЕРБ има най-вече съветници в Оценка за съвместимост.
При това, една забележима специфичност на обстановката е, че в доста случаи ГЕРБ получава поддръжката на Движение за права и свободи, само че и на обособените съставки на " патриотите ", които управляваха с Бойко Борисов в последния му кабинет. Освен това мрежата от близки до ГЕРБ бизнес среди съществува и демонстрира интензивност, което се вижда в многочислените митинги в последно време, където притежателите на компании се показват като благодетели на своите служащи и изискват от държавното управление да заплати дължимите заплати.
Двете поредни служебни държавно управление след март 2021 година, близки по състав и назначени от президента Румен Радев, започнаха решителни дейности за смяна на модела на ръководство. И макар някои неудачни решения или назначения, макар непрекъснатите рецензии, че не се оправя с пандемията, че зад държавното управление стои " кръгът Прокопиев ", че работи прекомерно коренно, този екип съумя да се сработи и да показва, че е вероятен различен модел на ръководство, която да се грижи за публичния интерес.
Всъщност, всички служебни министри знаят, че имат къс небосвод на активност, че двата поредни служебни кабинета са изключение, че никой не им подсигурява министерски кресла в бъдещо държавно управление и най-много, че в случай че създадат напълно неприемливи неща, идващото ръководство бързо ще ги промени. А да се промени коренно наследеният модел на ръководство, както се вижда, ще изисква доста повече от 6 месеца и сигурно - постоянно държавно управление подкрепено от повече или по-малко устойчиво парламентарно болшинство.
Какво оферират партиите
Изборите за парламент безспорно са в сянката на президентските избори, а обстановката е необикновена. На изборите за Народно заседание вземат участие 27 партии и обединения (на 4 април бяха 30, а на 11 юли - 23). От тях 14 имат претенденти за президент и надлежно един и същи номер в бюлетината за двата избора.
Останалите 13 партии и обединения вземат участие със свои листи в парламентарните избори, само че нямат личен претендент за президент, а са оповестили, че поддържат една или друга президентска кандидатура, издигната от предприемчив комитет. Това разделяне сред партиите прави изборите доста разнообразни. В относително по-лесна обстановка са партии, които имат по едно и също време претендент за президент и партийни листи. Тяхната акция се води синхронно, без да провокира неясноти и несъгласия.
Но горният въпрос е главен. Само се партиите, които имат максимален късмет (това ли е думата) да влязат в Народното събрание след 14 ноември 2021, му дават разнопосочен отговор и оставят усещането, че може да има и четвърти предварителни избори, някъде към март 2022. Такова чувство остави последното присъединяване в " Референдум " на представители на ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Демократична България " (ДБ), Българска социалистическа партия и " Изправи се БГ! Ние идваме " ( " ИТН " красноречиво отсъстваха).
Но да погледнем другите очаквания-предложения на партиите, откакто е ясно, че никоя от тях няма да може да завоюва безусловно болшинство в Народното събрание и в случай че желае да ръководи, ще би трябвало да контракти това с други партии.
ГЕРБ още веднъж са подготвени да предложат държавно управление, въпреки към този момент с по-скромен звук (но още веднъж не изключват и Бойко Борисов като министър председател, което би било комедия). Но по никакъв метод не демонстрират, че са разбрали, за какво ги изолират. В партията не протече за всичките тези месеци от април до момента никакъв вътрешен диалог за всичките тези познати предходни безобразия (къщи за посетители, просто къщи, чекмеджета, телефонни диалози, прокурорски назначения...), както и за разкритите нови предходни безобразия (използване на ББР за финансиране на " свои " хора, задатъци на " свои " хора, всеобщи " инхаус " процедури, приключвания на средства към " свои " хора...).
Никакви сериозни въпроси към водача си (поне да препишат нещо от БСП), никаква отдалеченост от стореното. Само оправдания, подчертаване на позитивното (без да схващат, за какво то е засенчено от лошото), обвинявания към съперниците даже с подправени аларми (ваксини с изтекла валидност, Констинброд - 2).
И все пак - излизат още веднъж отпред в упованията за изборите, въпреки това да е поради слабостта на съперниците им, а не поради заслугите им. Но евентуално и тъй като измежду гласоподавателите им с изключение на тясно заинтригувани, има и напълно безкритични към безобразията, надяващи се, " в случай че може и те " да се възползват, както даже политически мазохисти или просто уплашени от хаоса хора.
Движение за права и свободи пледират за " единство ", превъзходен девиз, в случай че се има поради най-много единението на малцинства и болшинство, очевидно в кандидат-президентската им двойка (Мустафа + Искра). Но в действителност рецензията е към президента Радев ( " разединителя " ) като евентуално това подмята и по-стратегическата концепция за едно държавно управление на огромната коалиция (ДПС-ГЕРБ-БСП) за спасението на България. Някога Движение за права и свободи участваше в коалиция наречена с наименованието " Обединение за национално избавление " (1997). Само остава същинска мистерия ролята на господин Делян Пеевски в това обединяване. Явно Движение за права и свободи доста мощно зависи от него и не мисли да се разделя с тази толкоз компрометирана фигура. Затова и придвижването не води никакъв вътрешен диалог за изолираност му от другите.
" Демократична България " очевидно е раздвоена за това, кой е главният й съперник / противник на тези парламентарни избори: дали Българска социалистическа партия (червените), дали Политическа партия (червенеещи сини), дали ГЕРБ (синеещи най-малко в Европа), дали Движение за права и свободи (заради Пеевски). Сякаш стрелят в кръгова защита против всички, въпреки да знаят, че в новия парламент няма да могат сами да сформират държавно управление. А и те са подготвени с политики, най-много за правосъдна промяна, само че и тя наподобява сведена до закриването на спецсъда (добра стъпка) и настояването за премахване на основния прокурор Иван Гешев (без гаранции за това). Вярно е, в програмата е написана подробна серия от промени, в това число конституционни, които обаче в множеството случаи изискват по-дълго национално заседание и подкрепяно от него държавно управление, както и конституционно болшинство. Въпросът е, с кои сътрудници Демократична България ще прави болшинство (правителствено или конституционно) и до каква степен ГЕРБ или Движение за права и свободи са планувани в него, както и дали ще беседват фактически с Българска социалистическа партия, ще одобряват ли социалистите като част от смяната?
Българска социалистическа партия още веднъж са подготвени да ръководят, само че това заявление към този момент звучи тривиално, тъй като на два пъти получиха мандат за сформиране на държавно управление и на двата пъти го върнаха. Изглежда в Българска социалистическа партия не схващат запасите на другите партии, съперници на ГЕРБ, когато става дума за въпреки и лимитирано единодушие. Освен, несъмнено, баналните запаси към " наследниците на комунистите " (това е към този момент история на повече от 30 години), има недоумение от някои " червени линии " на социалистите. Сред тях ами Истанбулската спогодба, несъмнено.
Всъщност не е разбираемо, тъй като " БСП-жени " в доста акции поддържаше бързата й ратификация, а и в днешна България практическа няма нито един център за протекция от домашно принуждение, който да е обществен (държавен или общински). Всички настоящи са на " ужасните Неправителствени организации " като " Български център за джендър проучвания ", " Анимус ", " Х&Д Джендър вероятности " и други, множеството с квалификацията " противоконституционни " в предмета на активност, в случай че се доверим на решение на Конституционен съд. Представях си " алена линия ", почтена за социалистите, като да вземем за пример необлагаем най-малко или по-висока отбрана при гъвкавите трудови контракти.
Но в тази ситуация е по-важно, с кого Българска социалистическа партия си показва държавно управление и по какъв начин демонстрира, че е склонна на взаимни отстъпки за това. Социалистите споделят, че си показват или лимитирано държавно управление за 1 година, или реформаторско държавно управление за 2 години или съдружно държавно управление за целия мандат. Как това да стане, обаче, остава загадъчно в акцията.
" Изправи се БГ! Ние идваме " ясно сочат за съперник ГЕРБ и дългогодишното им ръководство, само че мъчно ръководят вътрешните си разлики, избиващи от време на време на повърхността с персонални престрелки. Макар и най-диалогични с останалите " партии на смяната " в предходните два Народното събрание, те не съумяха да показват единение и евентуално това е една от аргументите да стоят на ръба на бариерата за влизане в Народното събрание. Но най-много, още не са обединен политически индивид, а дребна коалиция с доста участници, повече " обединен политически етикет ", колкото единен политически артист.
" ИТН " (ИТН) са огромният " неучастващ " в парламентарната конкуренция, още веднъж са приели да вземат участие в акцията най-много посредством телевизия 7/8 и обществените мрежи. Заявиха, че " са си научили урока ", тъй като всички изследвания демонстрират, че са напът да изгубят 1/3 от последователите си от юли 2021. Но, евентуално не си дават сметка, че към момента не са и действителна партия, присъстваща в разнообразни общини и среди на българското общество. Както и не престават да са уверени, че са създали най-хубавото с предлагането за държавно управление, което евентуалните им сътрудници са отхвърлили по неразбираеми за Има Такъв Народ аргументи.
Но и няма никакво опрощение за случая с Петър Илиев, по тази причина пък има продължаващи офанзиви против Кирил Петков за канадското му поданство. Въпросът е още веднъж същият: ще взели участие ли Има Такъв Народ прагматично, без свръхпретенции, в напъните за сформиране на държавно управление от " партиите на смяната "?
" Продължаваме промяната " (ПП) на Кирил Петров и Асен Василев се явява като новата избавителна сламка за българските гласоподаватели, изтощени както от едно прекомерно дълго и към този момент недопустимо ръководство, по този начин и от поредност от избори без резултат. Двамата основатели на новия политически артист привлякоха доста благосклонности като министри, използваха вълната и се хвърлиха в борба за Народното събрание, само че към момента нямат действителна партия, а единствено един политически етикет. Това крие опасности, измежду които и " да бъдат налазени " от политически опортюнисти и " претенденти за популярност ". Но измежду другите опасности, несъмнено, беше и разочарованието от неналичието на едно просто опрощение за гафа с двойното поданство на Кирил Петков (той знае, че последователите на Политическа партия не го подозират в непочтеност, най-вече в недоглеждане).
Тази партия показва най-голяма отвореност към " партиите на смяната ", в това число към Българска социалистическа партия - толкоз подложената на критика формула за " десни политики за леви цели " в действителност е поръчка за политическия център и за дарба да се водят диалози и надясно, и наляво. Бяха подложени на критика даже за допускането на диалози с ГЕРБ и Движение за права и свободи, въпреки те за отхвърлиха изрично допустимо присъединяване на тези две партии в въображаема от ПрПр държавна формула. Те събират още веднъж упованията да бъдат главният мотор на бъдещо постоянно държавно управление, само че за разлика от Има Такъв Народ до момента, показват доста повече въздържаност и диалогичност (макар и декларирана, а към момента не реална).
Какво държавно управление?
Колкото и да вършим аритметични сметки за бъдещия състав на Народното събрание, мислимите или даже немислимите държавни формули не са толкоз доста: а) държавно управление на малцинството; б) държавно управление на " партиите на смяната " ; в) огромна коалиция за спасението на България.
Някакво държавно управление на малцинството си представяше Има Такъв Народ през юли 2021 - те предложиха цялостен кабинет, чакаха другите да го поддържат. Преговори всъщност не бяха водени, планът пропадна. Някой подмята държавно управление на малцинството на ГЕРБ като първа политическа партия, която единствено показа през април план за кабинет, само че даже и не стигна до диалози. Това също пропадна тогава, само че надали ще стане другояче след ноември, в случай че по този метод ГЕРБ не се опита да изпита позициите на Движение за права и свободи, да вземем за пример. Или не опита да провежда напън извън, посредством ЕНП, върху Демократична България (там обаче най-малко две от съставките не са в ЕНП). Друг вид на такова държавно управление на малцинството не се обрисува.
" Правителство на смяната " може да стане към този момент простащина: събирането в едно на Има Такъв Народ, ИБГНИ, Демократична България и Българска социалистическа партия се провали на два пъти до момента. Може ли да стане действителност в този момент с присъединяване на Политическа партия? Това е огромната загадка. Засега, обаче, с изключение на Политическа партия, позициите на останалите не наподобява да са радикално изменени и още веднъж намирисва на следващ неуспех. Освен в случай че не се контракти задоволително бързо една минимална държавна стратегия (за 1 година), която да включва промяна на обществените финанси и тяхното разходване, най-накрая приемане на необлагаем най-малко, спиране на зависимостта на държавната администрация от ГЕРБ, начало на промяна на правораздаването с премахването на спецсъда и вероятно избор на нов Висш съдебен съвет и несъмнено ловко ръководство на икономическата, обществената и санитарната рецесия. През това извоювано и за Народното събрание време, партиите, които поддържат държавното управление, биха могли да договорят и вероятно продължение на мандата му с по-мащабна обща стратегия за промени.
Но по тази причина има условия, които включват: отвод от конкуренция в Народното събрание за предложение на всевъзможни нови законопроекти, от време на време недомислени или даже лобистки; отвод от слагане на червени линии, които да са непреодолими за партньорите; отвод от трупане на политически дивиденти от възможни неточности на държавното управление. Дали това е допустимо? Не съм огромен оптимист, само че все се надявам, че българските политически водачи имат задоволителен политически разсъдък и инстинкт за самозапазване. От друга страна към този момент научихме, че победител на изборите не постоянно е оня, който получи най-вече гласове, а оня, който успее да сформира държавно управление.
Ако усилието за сформиране на постоянно държавно управление още веднъж се провали, всички ще станат непотребни и не бих желал даже да мисля, какво тъкмо ще размени рухналата партийна система. Страхувам се, че това няма да е предричаната от някои и в действителност непозната " президентска република ", а нещо фактически печално: олигархична робия без демократична маска с вилнеещи в Народното събрание екстремистки партии.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Съвпадението по дати на третите подред парламентарни избори за 2021 и първия тур на президентските избори на 14 ноември промени йерархията на изборите открила се след 1990 година Това се вижда от нивото на присъединяване в изборите, даже единствено за тези след 2000 година (вж. таблицата):
Според насъбрания опит парламентарните избори притеглят максимален интерес и това е разумно - България е парламентарна република освен съгласно конституцията, само че и в реалност властта е съсредоточена в Народното събрание и по-специално в парламентарното болшинство и подвластното от него държавно управление. Министър-председателят, въпреки в протоколното старшинство да е след президента и вицепрезидента, има фактически доста по-голяма власт от президента. И най-много властта да ръководи бюджета, одобряван от парламентарното болшинство.
В нашата конституционна система, обаче, не парламентарното болшинство управлява държавното управление нормално, а назад, държавното управление управлява болшинството и му постанова законодателния дневен ред. Това е специфичност на българския парламентаризъм - партийната дисциплинираност в парламентарното болшинство не разрешава сериозно отношение към определеното от него държавно управление. А и до момента постоянно е имало преобладаваща партия в Народното събрание, от която е зависела работата на болшинството и на държавното управление.
Приключи ли политическата надмощие на ГЕРБ
Последните 10-11 години бяха време на определяне и подсилване на политическата надмощие на ГЕРБ, а водачът й Бойко Борисов беше в действителност несменяемият министър ръководител (от 2009 година с къси прекъсвани от служебни кабинети през 2013 и 2016 година, в това число и едногодишна съпротива по времето на кабинета Орешарски).
Този политически монопол се показваше в последователно надълбоко навлизане в ръководството и държавната администрация на фрагменти, лоялни на ГЕРБ, една устойчива система от зависимости, отпред на които е елитът на ГЕРБ и обвързваните с него бизнес среди.
Това ръководство сътвори изискванията за стабилизирането на практиката на финансиране на мрежа от доближени бизнеси посредством държавните поръчки, на разнообразни всъщност корупционни модели на ръководство на обществените каузи, на случайни назначения в администрацията (моделът на " калинките " ), на потребление на репресивните институции на страната за частни цели (било за надзор над разнообразни бизнеси, било за заплашване на протестиращи жители, било за въздържане на политическата опозиция).
Този " модел Борисов " устоя толкоз дълго и поради немощта на опозицията: един път му даде опция да се завърне триумфално във властта след скандалното предопределение на Делян Пеевски в ДАНС през 2013 година, след това другояче сериозни партии към ръководството на Борисов се съгласиха да влязат в коалиция с ГЕРБ, най-накрая и поради множеството вътрешни разлики, превръщащи се в открити войни сред разнородните съставки на опозицията.
Политическият монопол на ГЕРБ беше разтърсен с траялите цивилен митинги през 2020 година, изборите от 4 юни и 11 юли 2021 година Но единствено разтърсен, не и разграден, тъй като партията на Бойко Борисов продължава да има най-вече кметски места (над 50% от всички, в това число 19 от 28 регионални града), в доста повече общини ГЕРБ има най-вече съветници в Оценка за съвместимост.
При това, една забележима специфичност на обстановката е, че в доста случаи ГЕРБ получава поддръжката на Движение за права и свободи, само че и на обособените съставки на " патриотите ", които управляваха с Бойко Борисов в последния му кабинет. Освен това мрежата от близки до ГЕРБ бизнес среди съществува и демонстрира интензивност, което се вижда в многочислените митинги в последно време, където притежателите на компании се показват като благодетели на своите служащи и изискват от държавното управление да заплати дължимите заплати.
Двете поредни служебни държавно управление след март 2021 година, близки по състав и назначени от президента Румен Радев, започнаха решителни дейности за смяна на модела на ръководство. И макар някои неудачни решения или назначения, макар непрекъснатите рецензии, че не се оправя с пандемията, че зад държавното управление стои " кръгът Прокопиев ", че работи прекомерно коренно, този екип съумя да се сработи и да показва, че е вероятен различен модел на ръководство, която да се грижи за публичния интерес.
Всъщност, всички служебни министри знаят, че имат къс небосвод на активност, че двата поредни служебни кабинета са изключение, че никой не им подсигурява министерски кресла в бъдещо държавно управление и най-много, че в случай че създадат напълно неприемливи неща, идващото ръководство бързо ще ги промени. А да се промени коренно наследеният модел на ръководство, както се вижда, ще изисква доста повече от 6 месеца и сигурно - постоянно държавно управление подкрепено от повече или по-малко устойчиво парламентарно болшинство.
Какво оферират партиите
Изборите за парламент безспорно са в сянката на президентските избори, а обстановката е необикновена. На изборите за Народно заседание вземат участие 27 партии и обединения (на 4 април бяха 30, а на 11 юли - 23). От тях 14 имат претенденти за президент и надлежно един и същи номер в бюлетината за двата избора.
Останалите 13 партии и обединения вземат участие със свои листи в парламентарните избори, само че нямат личен претендент за президент, а са оповестили, че поддържат една или друга президентска кандидатура, издигната от предприемчив комитет. Това разделяне сред партиите прави изборите доста разнообразни. В относително по-лесна обстановка са партии, които имат по едно и също време претендент за президент и партийни листи. Тяхната акция се води синхронно, без да провокира неясноти и несъгласия.
Но горният въпрос е главен. Само се партиите, които имат максимален късмет (това ли е думата) да влязат в Народното събрание след 14 ноември 2021, му дават разнопосочен отговор и оставят усещането, че може да има и четвърти предварителни избори, някъде към март 2022. Такова чувство остави последното присъединяване в " Референдум " на представители на ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Демократична България " (ДБ), Българска социалистическа партия и " Изправи се БГ! Ние идваме " ( " ИТН " красноречиво отсъстваха).
Но да погледнем другите очаквания-предложения на партиите, откакто е ясно, че никоя от тях няма да може да завоюва безусловно болшинство в Народното събрание и в случай че желае да ръководи, ще би трябвало да контракти това с други партии.
ГЕРБ още веднъж са подготвени да предложат държавно управление, въпреки към този момент с по-скромен звук (но още веднъж не изключват и Бойко Борисов като министър председател, което би било комедия). Но по никакъв метод не демонстрират, че са разбрали, за какво ги изолират. В партията не протече за всичките тези месеци от април до момента никакъв вътрешен диалог за всичките тези познати предходни безобразия (къщи за посетители, просто къщи, чекмеджета, телефонни диалози, прокурорски назначения...), както и за разкритите нови предходни безобразия (използване на ББР за финансиране на " свои " хора, задатъци на " свои " хора, всеобщи " инхаус " процедури, приключвания на средства към " свои " хора...).
Никакви сериозни въпроси към водача си (поне да препишат нещо от БСП), никаква отдалеченост от стореното. Само оправдания, подчертаване на позитивното (без да схващат, за какво то е засенчено от лошото), обвинявания към съперниците даже с подправени аларми (ваксини с изтекла валидност, Констинброд - 2).
И все пак - излизат още веднъж отпред в упованията за изборите, въпреки това да е поради слабостта на съперниците им, а не поради заслугите им. Но евентуално и тъй като измежду гласоподавателите им с изключение на тясно заинтригувани, има и напълно безкритични към безобразията, надяващи се, " в случай че може и те " да се възползват, както даже политически мазохисти или просто уплашени от хаоса хора.
Движение за права и свободи пледират за " единство ", превъзходен девиз, в случай че се има поради най-много единението на малцинства и болшинство, очевидно в кандидат-президентската им двойка (Мустафа + Искра). Но в действителност рецензията е към президента Радев ( " разединителя " ) като евентуално това подмята и по-стратегическата концепция за едно държавно управление на огромната коалиция (ДПС-ГЕРБ-БСП) за спасението на България. Някога Движение за права и свободи участваше в коалиция наречена с наименованието " Обединение за национално избавление " (1997). Само остава същинска мистерия ролята на господин Делян Пеевски в това обединяване. Явно Движение за права и свободи доста мощно зависи от него и не мисли да се разделя с тази толкоз компрометирана фигура. Затова и придвижването не води никакъв вътрешен диалог за изолираност му от другите.
" Демократична България " очевидно е раздвоена за това, кой е главният й съперник / противник на тези парламентарни избори: дали Българска социалистическа партия (червените), дали Политическа партия (червенеещи сини), дали ГЕРБ (синеещи най-малко в Европа), дали Движение за права и свободи (заради Пеевски). Сякаш стрелят в кръгова защита против всички, въпреки да знаят, че в новия парламент няма да могат сами да сформират държавно управление. А и те са подготвени с политики, най-много за правосъдна промяна, само че и тя наподобява сведена до закриването на спецсъда (добра стъпка) и настояването за премахване на основния прокурор Иван Гешев (без гаранции за това). Вярно е, в програмата е написана подробна серия от промени, в това число конституционни, които обаче в множеството случаи изискват по-дълго национално заседание и подкрепяно от него държавно управление, както и конституционно болшинство. Въпросът е, с кои сътрудници Демократична България ще прави болшинство (правителствено или конституционно) и до каква степен ГЕРБ или Движение за права и свободи са планувани в него, както и дали ще беседват фактически с Българска социалистическа партия, ще одобряват ли социалистите като част от смяната?
Българска социалистическа партия още веднъж са подготвени да ръководят, само че това заявление към този момент звучи тривиално, тъй като на два пъти получиха мандат за сформиране на държавно управление и на двата пъти го върнаха. Изглежда в Българска социалистическа партия не схващат запасите на другите партии, съперници на ГЕРБ, когато става дума за въпреки и лимитирано единодушие. Освен, несъмнено, баналните запаси към " наследниците на комунистите " (това е към този момент история на повече от 30 години), има недоумение от някои " червени линии " на социалистите. Сред тях ами Истанбулската спогодба, несъмнено.
Всъщност не е разбираемо, тъй като " БСП-жени " в доста акции поддържаше бързата й ратификация, а и в днешна България практическа няма нито един център за протекция от домашно принуждение, който да е обществен (държавен или общински). Всички настоящи са на " ужасните Неправителствени организации " като " Български център за джендър проучвания ", " Анимус ", " Х&Д Джендър вероятности " и други, множеството с квалификацията " противоконституционни " в предмета на активност, в случай че се доверим на решение на Конституционен съд. Представях си " алена линия ", почтена за социалистите, като да вземем за пример необлагаем най-малко или по-висока отбрана при гъвкавите трудови контракти.
Но в тази ситуация е по-важно, с кого Българска социалистическа партия си показва държавно управление и по какъв начин демонстрира, че е склонна на взаимни отстъпки за това. Социалистите споделят, че си показват или лимитирано държавно управление за 1 година, или реформаторско държавно управление за 2 години или съдружно държавно управление за целия мандат. Как това да стане, обаче, остава загадъчно в акцията.
" Изправи се БГ! Ние идваме " ясно сочат за съперник ГЕРБ и дългогодишното им ръководство, само че мъчно ръководят вътрешните си разлики, избиващи от време на време на повърхността с персонални престрелки. Макар и най-диалогични с останалите " партии на смяната " в предходните два Народното събрание, те не съумяха да показват единение и евентуално това е една от аргументите да стоят на ръба на бариерата за влизане в Народното събрание. Но най-много, още не са обединен политически индивид, а дребна коалиция с доста участници, повече " обединен политически етикет ", колкото единен политически артист.
" ИТН " (ИТН) са огромният " неучастващ " в парламентарната конкуренция, още веднъж са приели да вземат участие в акцията най-много посредством телевизия 7/8 и обществените мрежи. Заявиха, че " са си научили урока ", тъй като всички изследвания демонстрират, че са напът да изгубят 1/3 от последователите си от юли 2021. Но, евентуално не си дават сметка, че към момента не са и действителна партия, присъстваща в разнообразни общини и среди на българското общество. Както и не престават да са уверени, че са създали най-хубавото с предлагането за държавно управление, което евентуалните им сътрудници са отхвърлили по неразбираеми за Има Такъв Народ аргументи.
Но и няма никакво опрощение за случая с Петър Илиев, по тази причина пък има продължаващи офанзиви против Кирил Петков за канадското му поданство. Въпросът е още веднъж същият: ще взели участие ли Има Такъв Народ прагматично, без свръхпретенции, в напъните за сформиране на държавно управление от " партиите на смяната "?
" Продължаваме промяната " (ПП) на Кирил Петров и Асен Василев се явява като новата избавителна сламка за българските гласоподаватели, изтощени както от едно прекомерно дълго и към този момент недопустимо ръководство, по този начин и от поредност от избори без резултат. Двамата основатели на новия политически артист привлякоха доста благосклонности като министри, използваха вълната и се хвърлиха в борба за Народното събрание, само че към момента нямат действителна партия, а единствено един политически етикет. Това крие опасности, измежду които и " да бъдат налазени " от политически опортюнисти и " претенденти за популярност ". Но измежду другите опасности, несъмнено, беше и разочарованието от неналичието на едно просто опрощение за гафа с двойното поданство на Кирил Петков (той знае, че последователите на Политическа партия не го подозират в непочтеност, най-вече в недоглеждане).
Тази партия показва най-голяма отвореност към " партиите на смяната ", в това число към Българска социалистическа партия - толкоз подложената на критика формула за " десни политики за леви цели " в действителност е поръчка за политическия център и за дарба да се водят диалози и надясно, и наляво. Бяха подложени на критика даже за допускането на диалози с ГЕРБ и Движение за права и свободи, въпреки те за отхвърлиха изрично допустимо присъединяване на тези две партии в въображаема от ПрПр държавна формула. Те събират още веднъж упованията да бъдат главният мотор на бъдещо постоянно държавно управление, само че за разлика от Има Такъв Народ до момента, показват доста повече въздържаност и диалогичност (макар и декларирана, а към момента не реална).
Какво държавно управление?
Колкото и да вършим аритметични сметки за бъдещия състав на Народното събрание, мислимите или даже немислимите държавни формули не са толкоз доста: а) държавно управление на малцинството; б) държавно управление на " партиите на смяната " ; в) огромна коалиция за спасението на България.
Някакво държавно управление на малцинството си представяше Има Такъв Народ през юли 2021 - те предложиха цялостен кабинет, чакаха другите да го поддържат. Преговори всъщност не бяха водени, планът пропадна. Някой подмята държавно управление на малцинството на ГЕРБ като първа политическа партия, която единствено показа през април план за кабинет, само че даже и не стигна до диалози. Това също пропадна тогава, само че надали ще стане другояче след ноември, в случай че по този метод ГЕРБ не се опита да изпита позициите на Движение за права и свободи, да вземем за пример. Или не опита да провежда напън извън, посредством ЕНП, върху Демократична България (там обаче най-малко две от съставките не са в ЕНП). Друг вид на такова държавно управление на малцинството не се обрисува.
" Правителство на смяната " може да стане към този момент простащина: събирането в едно на Има Такъв Народ, ИБГНИ, Демократична България и Българска социалистическа партия се провали на два пъти до момента. Може ли да стане действителност в този момент с присъединяване на Политическа партия? Това е огромната загадка. Засега, обаче, с изключение на Политическа партия, позициите на останалите не наподобява да са радикално изменени и още веднъж намирисва на следващ неуспех. Освен в случай че не се контракти задоволително бързо една минимална държавна стратегия (за 1 година), която да включва промяна на обществените финанси и тяхното разходване, най-накрая приемане на необлагаем най-малко, спиране на зависимостта на държавната администрация от ГЕРБ, начало на промяна на правораздаването с премахването на спецсъда и вероятно избор на нов Висш съдебен съвет и несъмнено ловко ръководство на икономическата, обществената и санитарната рецесия. През това извоювано и за Народното събрание време, партиите, които поддържат държавното управление, биха могли да договорят и вероятно продължение на мандата му с по-мащабна обща стратегия за промени.
Но по тази причина има условия, които включват: отвод от конкуренция в Народното събрание за предложение на всевъзможни нови законопроекти, от време на време недомислени или даже лобистки; отвод от слагане на червени линии, които да са непреодолими за партньорите; отвод от трупане на политически дивиденти от възможни неточности на държавното управление. Дали това е допустимо? Не съм огромен оптимист, само че все се надявам, че българските политически водачи имат задоволителен политически разсъдък и инстинкт за самозапазване. От друга страна към този момент научихме, че победител на изборите не постоянно е оня, който получи най-вече гласове, а оня, който успее да сформира държавно управление.
Ако усилието за сформиране на постоянно държавно управление още веднъж се провали, всички ще станат непотребни и не бих желал даже да мисля, какво тъкмо ще размени рухналата партийна система. Страхувам се, че това няма да е предричаната от някои и в действителност непозната " президентска република ", а нещо фактически печално: олигархична робия без демократична маска с вилнеещи в Народното събрание екстремистки партии.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ