Накъде върви Българският туристически съюз
Текстът е част от поредицата за планинския туризъм и ръководството на планините , която " Капитал " пуска в няколко следващи дни.Вече излезли: Съюзът си върна статута на национална организация, който му отваря достъп до обществени средства. В този подтекст се чуват гласове, че би трябвало да стане по-обществен и да работи по-тясно с страната. Друг вид е държавните хижите да минат за ръководство към някое министерство, а съюзът да се концентрира върху туристическата си активност.
След като туристопотокът към планините се ускори в последните години, доста хора видяха с очите си, че въпреки те да са прелестни, проблемите в тях са огромни. Като се стартира от положението на хижите, изчезналата или дублираната маркировка на маршрутите, мине се през недостига на знания и умения у доста хора за насочване и оцеляване в планината, и неналичието на просвета за общуване с природата.
Да вземем образеца с групата младежи, тръгнали на 20-километров преход във високата планина без подобаващи обувки и екипировка и без пари кеш, които останали сюрпризирани, че хижарят не приема заплащания с Revolut. Изненадани наподобява са били и от Българския туристически съюз (БТС) - те описаха случката на конференция. По замисъла си тъкмо БТС е организация за развиването на планинарството в България. На нея са поверени и много от хижите. А и сегашният ѝ ръководител Венцислав Венев удостоверява, че от нея се чака да образова всеобщата аудитория за умения на живот в планината и за общуване с природата.
Реклама
Преди към месец и половина тя си върна статута на единствена национална организация за спортно-туристическа активност в страната. Този статут беше изгубен за над десетилетие, поради финансови проблеми и други недомислици в самата конструкция.
По-голям обаче наподобява казусът с неналичието на ясна и дълготрайна визия какво би трябвало да направи България, с цел да развие планинския си туризъм, от който хижите и маркировките са единствено детайли, въпреки и основни. Потенциал явно има.
Но това не е по силите единствено на БТС. В планините работят няколко министерства - на туризма, екологията, младежта и спорта, земеделието (горите) и районното развиване и подчинените на тях структури, а също и бизнесът, обвързван с планините, както и голям брой публични организации.
Реклама Колко са хижите и чии са
Да се върнем на Българския туристически съюз. Известно е, че той е доста остаряла организация - основана преди 128 години като доброволна. След 1944 година наложително става обществено-държавна. Одържавени са всички хижи и заслони, които преди време членовете ѝ са строили, " носейки камъни и греди на тил ". След 1990 година БТС се записва като неправителствена организация - съдружие по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вече не е държавна, нито на процедура е социална. И макар, че не е и организация със стопанска цел, си резервира и получава правото да стопанисва държавните хижи, заслони и туристически спални, дадени ѝ за ръководства с разнообразни постановления през годините. След 1990 година на БТС са трансферирани и хижите на профсъюзите. Някои бази са предоставени и непосредствено на туристически сдружения към БТС.
Твърди се, че при започване на прехода БТС е отговарял за 500-600 места за настаняване в планините. Във времето обектите не се ръководят добре, а в организацията се развиват процеси на тежки злоупотреби с обществени средства.
Тридесет и четири години по-късно към две трети от обектите към този момент не са в портфолиото й. Някои сменят собствеността си - приватизирани, заграбени, конфискувани поради задължения. Други са взети назад от общини или регионални управи, които преди време са ги дали на БТС. А има и доста във физическа съсипия и окончателно изгубени за планинарството. Има и пресечени опити за присвояване на хижи посредством завеждане на правосъдни каузи.
В резултат на всичко това в този момент БТС от дълго време не е единственият владетел на хижите в страната. По данни от 2021 година стопанисва едвам 250 обекта - 185 хижи и още 79 туристически спални, заслони, образователни центрове, хотели, къмпинги, туристически комплекси, ски база, както и шест благоустроени пещери. Твърди се, че от тези обекти действително работят не повече от 150.
След като туристопотокът към планините се ускори в последните години, доста хора видяха с очите си, че въпреки те да са прелестни, проблемите в тях са огромни. Като се стартира от положението на хижите, изчезналата или дублираната маркировка на маршрутите, мине се през недостига на знания и умения у доста хора за насочване и оцеляване в планината, и неналичието на просвета за общуване с природата.
Да вземем образеца с групата младежи, тръгнали на 20-километров преход във високата планина без подобаващи обувки и екипировка и без пари кеш, които останали сюрпризирани, че хижарят не приема заплащания с Revolut. Изненадани наподобява са били и от Българския туристически съюз (БТС) - те описаха случката на конференция. По замисъла си тъкмо БТС е организация за развиването на планинарството в България. На нея са поверени и много от хижите. А и сегашният ѝ ръководител Венцислав Венев удостоверява, че от нея се чака да образова всеобщата аудитория за умения на живот в планината и за общуване с природата.
Реклама
Преди към месец и половина тя си върна статута на единствена национална организация за спортно-туристическа активност в страната. Този статут беше изгубен за над десетилетие, поради финансови проблеми и други недомислици в самата конструкция.
По-голям обаче наподобява казусът с неналичието на ясна и дълготрайна визия какво би трябвало да направи България, с цел да развие планинския си туризъм, от който хижите и маркировките са единствено детайли, въпреки и основни. Потенциал явно има.
Но това не е по силите единствено на БТС. В планините работят няколко министерства - на туризма, екологията, младежта и спорта, земеделието (горите) и районното развиване и подчинените на тях структури, а също и бизнесът, обвързван с планините, както и голям брой публични организации.
Реклама Колко са хижите и чии са
Да се върнем на Българския туристически съюз. Известно е, че той е доста остаряла организация - основана преди 128 години като доброволна. След 1944 година наложително става обществено-държавна. Одържавени са всички хижи и заслони, които преди време членовете ѝ са строили, " носейки камъни и греди на тил ". След 1990 година БТС се записва като неправителствена организация - съдружие по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вече не е държавна, нито на процедура е социална. И макар, че не е и организация със стопанска цел, си резервира и получава правото да стопанисва държавните хижи, заслони и туристически спални, дадени ѝ за ръководства с разнообразни постановления през годините. След 1990 година на БТС са трансферирани и хижите на профсъюзите. Някои бази са предоставени и непосредствено на туристически сдружения към БТС.
Твърди се, че при започване на прехода БТС е отговарял за 500-600 места за настаняване в планините. Във времето обектите не се ръководят добре, а в организацията се развиват процеси на тежки злоупотреби с обществени средства.
Тридесет и четири години по-късно към две трети от обектите към този момент не са в портфолиото й. Някои сменят собствеността си - приватизирани, заграбени, конфискувани поради задължения. Други са взети назад от общини или регионални управи, които преди време са ги дали на БТС. А има и доста във физическа съсипия и окончателно изгубени за планинарството. Има и пресечени опити за присвояване на хижи посредством завеждане на правосъдни каузи.
В резултат на всичко това в този момент БТС от дълго време не е единственият владетел на хижите в страната. По данни от 2021 година стопанисва едвам 250 обекта - 185 хижи и още 79 туристически спални, заслони, образователни центрове, хотели, къмпинги, туристически комплекси, ски база, както и шест благоустроени пещери. Твърди се, че от тези обекти действително работят не повече от 150.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ