Текст от Ивайло Дичев:Който е бил момче през 1960-те, ще

Текст от Ивайло Дичев:

Който е бил момче през 1960-те, ще си спомни по какъв начин се състезавахме по познаване на редките тогава коли из София. На нашата улица в Лозенец, на края на града, имаше едно Рено Дофин, един Таунус и едно Фиатче микробус, в което чичо Сава качваше всички деца за кръгчета из квартала. Реното беше по френски замислено, в Таунуса виждахме британски аристократизъм, Фиатът пък като че ли имаше радостна италианска усмивка. После ни заляха Москвичите.

Когато се роди нашето Булгаррено

Трудно описуемо беше страданието, че България си няма собствен автомобил. С какво да го съпоставим - че не сме били в никакъв случай първенци по футбол? Че по този начин и не сме завладели Константинопол? Затова всеобща беше насладата, когато през 1966 се появи нашето родно Булгаррено. Срещу лиценза, технологията и частите, България се беше заела да създава за Франция крикове и манивели. И до момента произвеждаме всевъзможни елементи, само че никой не е записвал на задния си похлупак нещо сходно на тогавашното гордо BULGARRENAULT. Имаше дори състезателен модел Алпин като за деца на началници - напълно мелодичен с аеродинамичните мечти на времето.

Дали стопираха плана поради разпореждане от Москва, дали нашите гяволи взеха решение да продават коли в чужбина в нарушаване на контракта и да конкурират фирмата-майка -  по този начин и не се разбра. Остана си обаче болката, че още веднъж си нямаме своя кола - както турците си имаха своя Доган, югославяните своето Юго, румънците своята Дачия. След измененията в Ловеч потеглиха да вършат Грейт Уол по китайски лиценз, само че и там - дали ги спря някой от ръководещите, дали планът за подобен огромен автомобил при такова оскъдно население излезе недомислен - работата позатихна.

И ето по какъв начин фантазията припламна с нова мощ, когато научихме, че Фолксваген обмислят да идват насам. Не че е ставало дума да сложат на капака BULGARWAGEN. Но самата концепция, че ще вършим тук цялостен автовобил, а освен нормалните крикове и манивели, разсъни за нов живот националния дух. Забележете единствено по какъв начин сега, в който се появиха сигнали, че германците май ще предпочетат Турция, стартира трескава дипломатическа активност в посока Южна Корея, след това Япония - все с обещания в България да се вършат коли.

Нека не се надценяваме

Разбира се, отлично ще е най-сетне да стартираме да произвеждаме артикули с висока принадена стойност. Дали ще стане този път - не знам, хубаво е най-малко да си помечтаем, тези момчета от 1960-те. Но дано въпреки всичко не надценяваме автомобилната просвета на тази страна. Представете си по какъв начин евентуалният вложител пробва да направи едно кръгче из София - какви са дупки, каква е бъркотия. Вечно ремонтиращи се автомагистрали, табели няма, в случай че пък има, те са на кирилица, двама-трима убити седмично, пребити поради „ засичане “, служителят на реда загадъчно пита „ Какво ще вършим в този момент? “. Отделно - цената на тока може да скочи двойно и тройно без особена причина, данните на жителите могат да изтекат, предприемачи да станат обвинени за несигурно дълго време - все нашата версия на Европейския съюз.

Най-сериозният проблем, несъмнено, е странният, граничещ с расизъм протекционизъм на родния трудов пазар. Няма хора за работа, но няма и да пуснем чужденци. И по какъв начин вземат решение тази апория? Щели да връщат българите от чужбина. Чудя се по какъв начин тъкмо си го показват. Ей по този начин внезапно пращаме чартърни полети и натоварваме наколко хиляди искащи. И единствено чистокръвни арийци, нали сме наясно? Да, но няма различен метод да правиш огромна промишленост, с изключение на да отвориш вратите си за (избрана) имиграция. Знам, че сънародниците ни не обичат да го чуват, по тази причина го дублирам. Като се затваряме сред нас си, най-вече да вдигнем някоя къща за посетители. Дай боже да пристигна някой огромен вложител, та да ни помогне да го разберем и да се депровинциализираме малко.

Духът на новото време

Чудя се единствено за какво продължаваме да мечтаем за класическия автомобил във време, когато градове като Мюнхен не разрешават дизела, в Атина периодичен пускат единствено четни или нечетни номера, а в Шанхай лимитират броя на колите, като подвигат до небесата цената на регистрационния номер. Дали пък не е по-добре наместо още веднъж да догонваме, да заложим на нови производства? Водородни коли, самоуправляващи се коли, публични коли, електрически коли? Пак няма да успеем да си организираме сами произвеждане, не е и нужно, само че най-малко може да се окажем с едни гърди напред. Може да ви прозвучи смешно, само че имахме обичаи в региона на електрокарите и електротелферите - не че нещо е останало оттогава, само че може би по света някои сътрудници ще си спомнят за нас. Китай развива всевъзможни возила на електрическа основа - от тротинетки до рейсове, можем да погледнем за концепция по какъв начин върви това произвеждане. Нефт нямаме, само че за хубаво или неприятно се каним да произвеждаме повече електричество, в сравнение с ни би трябвало.

Може би е време автомобилът като знак на национална горделивост да мине в художествената сфера. Големите марки от дълго време са интернационализирани, а производството - разпръснато по цялата планета. Не е толкоз значимо дали ще сглобяваме колите тук - значимото е дали ще вършим бордови компютри или манивели. Самите Фолксваген от дълго време не са „ чисто немски " - над 50% от акциите са на Порше, 17% има Катар, 20% са благосъстоятелност на провинция Долна Саксония. Така е с множеството огромни марки. Е, има някаква остатъчна носталгия, само че дано не я взимаме доста на съществено. Ако преразказвам Еко: „ Някогашният автомобил остана единствено в името, ние резервираме единствено името “.