Идолите падат
Тежко е, когато падат идолите…
Има огромен тропот и пронизителен гръм… Целият въздух се изпълва с пепел, който изгаря дробовете ти при всяко поемане.
Бутнеш ли единия, той завлича със себе си всички останали, като великански домино-ефект. Те са като халюциногени бурени, чиито корени са преплетени и не можеш да издърпаш единствено един от тях.
Махайки един кумир, срутваш всичко, което е издигнато на неговата основа – всички пясъчни кули, илюзорния му пиедестал. И тази къща пада, и рухването и е огромно.
Остава единствено това, което е градено на вярната основа, на единствената непоклатима канара – Исус! Защото Бог не дели славата Си с никой.
Понякога, когато се молим, не си даваме сметка какво си пожелаваме. И когато кажем: „ Господи, приближи ме до Теб, почисти ме! Помогни ми да разруша всички идоли! “, нямаш визия какво те чака. То е както когато за пръв път са ти вадили нерв на зъба – не си очаквал, че може да има толкоз мощна болежка.
Мислиш си, че няма да издържиш. Струва ти се, че и ти ще рухнеш дружно с всичко това. Че тази лавина от парчета просто ще те завлече и унищожи.
Затваряш очи, стискаш зъби и чакаш, само че нищо сходно не се случва.
Когато отвориш очите си, всичко е свършило. Наоколо е безшумно и умерено и ти си самичък. Мислиш, че може би не ти е останало нищо. Всичко, което в миналото си имал и си считал за витално належащо, ти е било отнето. Умът ти желае да стартира да плаче, само че на сърцето ти му е леко. И внезапно те наляга един неограничен мир, една голяма независимост. Оковите са паднали в краката ти, а ти си лек, като захарен памук. И казваш: „ Благодаря Ти, Господи, че Ти знаеш по-добре от мен! “
И с чисто сърце казваш: „ Ти Си Господ, Който ме изведе от робството. Нямам други богове с изключение на Тебе! “
Автор: Ваня Великова
