Гъбеното царство на България
Те са вкусни, потребни, а постоянно и източник на приходи. Диворастящи са и съгласно учените има най-малко 200 ядливи типа. С тях могат да се подготвят най-разнообразни ястия, в които те са главен състезател или воин в сянка, прелестни за най-различни гарнитури и впичатляващи предястия. Това са те – гъбите на България.
На доктрина гъбите могат да се берат цяла година, само че на процедура най-подходящи за това са лятото и изключително есента. И въпреки да са десетки и даже стотици типове, най-известни за феновете на готвенето са много по-малко – печурки, манатарки, патешки крайник, сърнели, гълъбки и др.
Истинските есенни царици обаче са две – манатарката и пачият крайник. С тях могат да се подготвят не един и два деликатеса, вълнуващи за небцето и потребни за организма.
Малко прочут обстоятелства за гъбите е, че с тях може да се направи даже десерт. Това се дължи на съвсем непознатата им съставна част трехалоза. Този тип захарид има по-малка наслада, само че задоволителна, с цел да придава сладостен усет на храната.
Ето и повече за три от най-популярните типове гъби у нас:
Печурка
Тя е бяла на цвят и е най-активно култивираната гъба в международен мащаб – с цели 38% дял от производството. Печурката има несравним гъбен мирис, за запазването на който експертите имат съответен съвет - преди готвене калпачетата да се измият деликатно, с цел да се резервира ароматната им кожичка.
Печурките могат да се подготвят независимо или като гарнитура към други храни. Те могат да се задушат, запекат или да се употребяват свежи или мариновани в салати.
При нарязване бързо губят цвета и истинския си усет. Затова и сред момента на нарязване и кулинарното им приложение не би трябвало да минават повече от 10 минути.
Печурката е богата на витамин В и калий, има ниско наличие на холестерол, мазнини и натрий, а в пет приблизително огромни гъби се съдържат едвам 80 калории, което ги прави и изключително подобаващи за вложение в здравословни и диетични предписания.
Манатарка
Тя има нежна, само че плътна текстура, а усетът й носи асоциации на ядки и горска почва. Манатарката обаче е най-популярна с неподражаемия си мирис, който е основан да бъде основен воин в чинията. Тези качества й разрешават да се съчетава с съвсем всеки артикул и да се подготвя по всевъзможен метод. Специалистите обаче поучават да заобикаляме варенето й. Обратно – предлагат пресните манатарки да се нарежат на филийки и да се запържат в зехтин или масло, до тъмнозлатисто.
От манатарките могат да се подготвят и невероятни сосове за паста и месо, ризото, стир-фрай ястия, омлети... Телешкото и твърдите отлежали сирена като пармезан и пекорино са едни от най-хубавите приятели на тези гъби, поради сходството на усетите и дълбоките им аромати.
Сушените манатарки са не по-малко забавни в кулинарно отношение от пресните, елементарно налични са целогодишно, а единствено няколко минути в гореща вода отключват невероятния мирис на този вид гъби.
Пачи крайник
Това е една от най-масовите есенни гъби. Има жълтооранжев цвят и неправилна форма, намира се с в широколистни и иглолистни гори и има присъщ кайсиев мирис.
Консистенцията й е стегната и твърда, по тази причина тя изисква по-дълга топлинна обработка от нормалната. Отделеното време ще ви се отблагодари както при приготвянето на пайове, по този начин и просто при соте с лук и масло.
Специалистите поучават да се заобикаля комбинирането с картофи, тъй като те замаскират плодовия й мирис. Съчетанията с ориз, пилешко, телешко и даже скариди или по-слабо ароматни морски риби обаче са отлични.
Яйцата, сметаната и деликатните сирена също се спогаждат отлично с тази гъба. Пачият крайник е прелестен маринован, само че много разочарова изсушен. Затова консумирайте пресни, с цел да се насладите на цялостния комплект от качества на тези есенни повелителки.
