Могат ли съдебните заседатели да се опълчат на съдията
Те взеха решение делото против Ангел Бончев. Били са на изключително мнение и по процесите против фамилия Живкови
Безгласна писмен знак ли са правосъдните заседатели, или може да се опълчат на съдията, да разгласят изключително мнение или даже да решат делото?
Макар и да нямат нищо общо с американското жури, което напълно взема решение дали подсъдимият е отговорен, или не, а съдията единствено дефинира размера на наказването, българският заседател също може да преобърне процеса. Дори и единствено на доктрина. Без рекламация за акуратност, само че за последните трийсетина години се е случвало към четири пъти.
Два пъти по делата против някогашния Първи Тодор Живков и внука му Тодор Славков. Съдебен заседател бе на изключително мнение и за убийствота на Михаил Стоянов в Борисовата градина. Той даже разплака майката на мъртвия студент по медицина, обявявайки, че не са събрани доказателства против нападателите му. А единствено преди месеци
двама
заседатели
взеха решение делото
против
предприемача
Ангел Бончев
През март Георги Касапов и Николай Панайотов от Софийския областен съд оправдаха жертвата на Наглите по обвиняване, че е насочил револвер против сина си Бончо и му се заканил с ликвидиране през 2017 година Те оповестиха: “Невинен ”, а съдията Красимира Проданова подписа оправдателната присъда с изключително мнение.
Тя обаче устоя и пред Софийския градски съд. Прокуратурата я стачкува с аргумента, че е произнесена от заседателите, а пък те не били способени, тъй като не били адвокати. Съдиите Иван Коев и Стефан Милев и младшият арбитър Марина Гюрова обаче напълно се съгласиха с причините на заседателите и даже в претекстовете си ги опазиха.
“В България
правосъдни
заседатели
е имало постоянно
след 1878 година,
като се изключи интервала сред двете международни войни - 1922 - 1944 година Участието им в процеса се е разглеждало като гаранция за правдивост и безпристрастност ”, показва арбитър Коев в претекстовете си.
Той припомня, че те са “завоевание на демократичните революции през ХVII и ХVIII век ”.
“В модерните страни правосъдните заседатели са се утвърдили като гаранция за либералност и достъп на национално присъединяване в работата на съда ”, написа още той.
През 90-те години на предишния век темперамент демонстрираха и правосъдните заседатели по делата против фамилия Живкови.
Двама не одобриха осъждането на Тодор Живков за раздаваните коли и жилища и подписаха срещу. Особено мнение имаше и заседател по делото против внука на Живков - Тодор Славков, съден за обезчестяване. По-късно Тодор Живков и Тодор Славков бяха оправдани от Върховния съд.
Активни са и правосъдните заседатели по делото против Йоан Матев за убийството на Георги Игнатов в Борисовата градина, което сега върви в Софийския градски съд. Те задълбочено слушат, водят си бележки и даже задават въпроси на очевидците, което извънредно рядко може да се види в български съд.
Случвало се е обаче поради правосъдни заседатели делата да се бавят и даже да стартират изначало.
Преди години
гаф на заседател
препъна делото
за убийството на
някогашния министър председател
Андрей Луканов. Още при започване на процеса, без да са събрани никакви доказателства, един от тримата съобщи пред кореспонденти, че е сигурен във виновността на подсъдимите. Заради предубедеността му бе отхвърлен. Делото потегли изначало, защото по закон един проблем се преглежда и взема решение единствено от един и същи състав.
Заради това условие след гибелта на заседател делото против Валтер Папазки за убийството на Валентин Алексиев - Лисицата потегли изначало. Случвало се и развой да стартира отначало, тъй като правосъден заседател е отпътувал на работа в Германия, до момента в който делото върви в Софийския градски съд.
Така че въпреки и на заседателите да се гледа като на безмълвни наблюдаващи, които от време на време даже подремват, ролята им в процеса е от изключителна значимост.
Те вземат участие във всички наказателни каузи на първа инстанция, когато се планува присъда над 5 години затвор. И постоянно са болшинство - арбитър и двама заседатели, в случай че закононарушението се санкционира с решетки до 15 година, или двама съдии и трима заседатели, когато наказването ще е над 15 година
Без тях не може
да се прочете
присъда
Думата им тежи тъкмо колкото на съдията. “Всички членове на състава на съда имат еднакъв глас при решение на въпросите по делото и решението се взема с болшинство от гласовете. Това е и повода постоянно правосъдните сформира да са с нечетен брой членове - трима или петима ”, изяснява арбитър Коев. Негов сътрудник от Върховния касационен съд пък твърди, че постоянно е спазвал правилото при решение на делото първо на тях да дава думата и да изслуша мнението им.
Кой може да
стане правосъден
заседател?
Всеки български жител на възраст от 21 до 68 година, който в никакъв случай през живота си не е бил осъждан, даже да е оправдан. Освен това да е с най-малко приблизително обучение, да няма душевен болести и да е с сегашен адрес в мястото, където е съдът, за който кандидатства.
Законът споделя, че заседател не може да бъде човек, който заседава в различен съд или е общински консултант от правосъдния регион, за който е определен, или е в управлението на партия, коалиция или организация с политическа цел. Той също по този начин не трябва да работи в съда, прокуратурата, следствието, Министерство на вътрешните работи или в други органи от системата за национална сигурност, намиращи се в правосъдния регион, за който е определен.
Физическите увреждания не са спънка. Точно затова незрящата заседателка Живка Павлова, която през 1977 година приключва право, съумя да осъди някогашния началник на Софийския областен съд Методи Лалов и съдийката Феня Стоянова. От 2014 до 2016 година те не я разпределили по нито едно дело. Тази процедура завършва след 9 август 2016 година, когато се трансформира законът и е въведено електронно систематизиране и на заседателите.
“Няма спънка незрящ заседател да се явява на каузи. В момента сполучливо практикуват няколко юристи, които не виждат ”, изясни арбитър от Върховния касационен съд. Той си спомни и за магистрат от Силистра, който бил без две ръце и пишел решенията с пръстите на краката си.
Сега следва по случая на Живка Павлова да размишляват и съдиите в Евросъда в Люксембург, откакто Върховният административен съд насочи към тях питане.
Заседателите
се избират от
общинските
препоръки за 4 година
Преди това обаче те подават автобиография, рекомендации и мотивационно писмо пред комисии, които ги изслушват. Не могат да бъдат заседатели повече от два поредни мандата. След като бъдат утвърдени, минават на обучителен курс в Института по правораздаване. Преди 1989 година са били избирани от националните препоръки, само че с партийни рекомендации.
Поради не високото възнаграждение обаче работата не е изключително желана и постоянно с тази задача се нагърбват безработни или млади пенсионери.
Възнаграждението се дефинира въз основа на фактически отработените часове за деня, които подхождат на правосъдното съвещание. Дневната отплата се равнява на една двадесет и втора от 60 на 100 от главната заплата надлежно на областен, областен или боен арбитър, според от това в кой съд е заседателят. Парите обаче не могат да бъдат по-малко от 20 лева дневно.
Не им се заплащат обаче часовете, в които са в съда, само че чакат, тъй като няма свободни зали. Нещо, което постоянно се случва в Софийския градски съд да вземем за пример. Не се заплаща и времето, което отделят за запознаване с делото. А от време на време то е многотомно, с голям брой доказателства и за прочитането му да са нужни дни.
Заседатели даже шепнешком признават, че отделят не повече от 4-5 часа, с цел да прочетат материалите с доказателства.
Безгласна писмен знак ли са правосъдните заседатели, или може да се опълчат на съдията, да разгласят изключително мнение или даже да решат делото?
Макар и да нямат нищо общо с американското жури, което напълно взема решение дали подсъдимият е отговорен, или не, а съдията единствено дефинира размера на наказването, българският заседател също може да преобърне процеса. Дори и единствено на доктрина. Без рекламация за акуратност, само че за последните трийсетина години се е случвало към четири пъти.
Два пъти по делата против някогашния Първи Тодор Живков и внука му Тодор Славков. Съдебен заседател бе на изключително мнение и за убийствота на Михаил Стоянов в Борисовата градина. Той даже разплака майката на мъртвия студент по медицина, обявявайки, че не са събрани доказателства против нападателите му. А единствено преди месеци
двама
заседатели
взеха решение делото
против
предприемача
Ангел Бончев
През март Георги Касапов и Николай Панайотов от Софийския областен съд оправдаха жертвата на Наглите по обвиняване, че е насочил револвер против сина си Бончо и му се заканил с ликвидиране през 2017 година Те оповестиха: “Невинен ”, а съдията Красимира Проданова подписа оправдателната присъда с изключително мнение.
Тя обаче устоя и пред Софийския градски съд. Прокуратурата я стачкува с аргумента, че е произнесена от заседателите, а пък те не били способени, тъй като не били адвокати. Съдиите Иван Коев и Стефан Милев и младшият арбитър Марина Гюрова обаче напълно се съгласиха с причините на заседателите и даже в претекстовете си ги опазиха.
“В България
правосъдни
заседатели
е имало постоянно
след 1878 година,
като се изключи интервала сред двете международни войни - 1922 - 1944 година Участието им в процеса се е разглеждало като гаранция за правдивост и безпристрастност ”, показва арбитър Коев в претекстовете си.
Той припомня, че те са “завоевание на демократичните революции през ХVII и ХVIII век ”.
“В модерните страни правосъдните заседатели са се утвърдили като гаранция за либералност и достъп на национално присъединяване в работата на съда ”, написа още той.
През 90-те години на предишния век темперамент демонстрираха и правосъдните заседатели по делата против фамилия Живкови.
Двама не одобриха осъждането на Тодор Живков за раздаваните коли и жилища и подписаха срещу. Особено мнение имаше и заседател по делото против внука на Живков - Тодор Славков, съден за обезчестяване. По-късно Тодор Живков и Тодор Славков бяха оправдани от Върховния съд.
Активни са и правосъдните заседатели по делото против Йоан Матев за убийството на Георги Игнатов в Борисовата градина, което сега върви в Софийския градски съд. Те задълбочено слушат, водят си бележки и даже задават въпроси на очевидците, което извънредно рядко може да се види в български съд.
Случвало се е обаче поради правосъдни заседатели делата да се бавят и даже да стартират изначало.
Преди години
гаф на заседател
препъна делото
за убийството на
някогашния министър председател
Андрей Луканов. Още при започване на процеса, без да са събрани никакви доказателства, един от тримата съобщи пред кореспонденти, че е сигурен във виновността на подсъдимите. Заради предубедеността му бе отхвърлен. Делото потегли изначало, защото по закон един проблем се преглежда и взема решение единствено от един и същи състав.
Заради това условие след гибелта на заседател делото против Валтер Папазки за убийството на Валентин Алексиев - Лисицата потегли изначало. Случвало се и развой да стартира отначало, тъй като правосъден заседател е отпътувал на работа в Германия, до момента в който делото върви в Софийския градски съд.
Така че въпреки и на заседателите да се гледа като на безмълвни наблюдаващи, които от време на време даже подремват, ролята им в процеса е от изключителна значимост.
Те вземат участие във всички наказателни каузи на първа инстанция, когато се планува присъда над 5 години затвор. И постоянно са болшинство - арбитър и двама заседатели, в случай че закононарушението се санкционира с решетки до 15 година, или двама съдии и трима заседатели, когато наказването ще е над 15 година
Без тях не може
да се прочете
присъда
Думата им тежи тъкмо колкото на съдията. “Всички членове на състава на съда имат еднакъв глас при решение на въпросите по делото и решението се взема с болшинство от гласовете. Това е и повода постоянно правосъдните сформира да са с нечетен брой членове - трима или петима ”, изяснява арбитър Коев. Негов сътрудник от Върховния касационен съд пък твърди, че постоянно е спазвал правилото при решение на делото първо на тях да дава думата и да изслуша мнението им.
Кой може да
стане правосъден
заседател?
Всеки български жител на възраст от 21 до 68 година, който в никакъв случай през живота си не е бил осъждан, даже да е оправдан. Освен това да е с най-малко приблизително обучение, да няма душевен болести и да е с сегашен адрес в мястото, където е съдът, за който кандидатства.
Законът споделя, че заседател не може да бъде човек, който заседава в различен съд или е общински консултант от правосъдния регион, за който е определен, или е в управлението на партия, коалиция или организация с политическа цел. Той също по този начин не трябва да работи в съда, прокуратурата, следствието, Министерство на вътрешните работи или в други органи от системата за национална сигурност, намиращи се в правосъдния регион, за който е определен.
Физическите увреждания не са спънка. Точно затова незрящата заседателка Живка Павлова, която през 1977 година приключва право, съумя да осъди някогашния началник на Софийския областен съд Методи Лалов и съдийката Феня Стоянова. От 2014 до 2016 година те не я разпределили по нито едно дело. Тази процедура завършва след 9 август 2016 година, когато се трансформира законът и е въведено електронно систематизиране и на заседателите.
“Няма спънка незрящ заседател да се явява на каузи. В момента сполучливо практикуват няколко юристи, които не виждат ”, изясни арбитър от Върховния касационен съд. Той си спомни и за магистрат от Силистра, който бил без две ръце и пишел решенията с пръстите на краката си.
Сега следва по случая на Живка Павлова да размишляват и съдиите в Евросъда в Люксембург, откакто Върховният административен съд насочи към тях питане.
Заседателите
се избират от
общинските
препоръки за 4 година
Преди това обаче те подават автобиография, рекомендации и мотивационно писмо пред комисии, които ги изслушват. Не могат да бъдат заседатели повече от два поредни мандата. След като бъдат утвърдени, минават на обучителен курс в Института по правораздаване. Преди 1989 година са били избирани от националните препоръки, само че с партийни рекомендации.
Поради не високото възнаграждение обаче работата не е изключително желана и постоянно с тази задача се нагърбват безработни или млади пенсионери.
Възнаграждението се дефинира въз основа на фактически отработените часове за деня, които подхождат на правосъдното съвещание. Дневната отплата се равнява на една двадесет и втора от 60 на 100 от главната заплата надлежно на областен, областен или боен арбитър, според от това в кой съд е заседателят. Парите обаче не могат да бъдат по-малко от 20 лева дневно.
Не им се заплащат обаче часовете, в които са в съда, само че чакат, тъй като няма свободни зали. Нещо, което постоянно се случва в Софийския градски съд да вземем за пример. Не се заплаща и времето, което отделят за запознаване с делото. А от време на време то е многотомно, с голям брой доказателства и за прочитането му да са нужни дни.
Заседатели даже шепнешком признават, че отделят не повече от 4-5 часа, с цел да прочетат материалите с доказателства.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ