Днес се навършват 152 години от гибелта на Ангел Кънчев
На днешния ден се навършват 152 години от гибелта на Ангел Кънчев. Общинският консултант от Русе Искрен Веселинов уважи днешната дата с пост във Фейсбук:
" Ангел Кънчев е една от най-светлите персони от интервала на националноосвободителното ни придвижване. Първият асистент на Дякон Левски е едвам на 21 години, когато в името на комитетската загадка без съмнение избира дулото на револвера на Русенското пристанище. Денят е 5 (17) март 1872 година.
Той е роден през 1850 година в град Трявна, където преподавател в началните класове му е Петко Р. Славейков. Когато е десетгодишен, фамилията му се преселва в Русчук (Русе), столицата на Дунавската област. С отличния си триумф и качества в класното учебно заведение прави усещане на видни русенци и те го подкрепят да продължи образованието си в Болградската българска гимназия. Учи там една година, само че пристрастен от революционните настроения, отпътува за Белград, където през 1867 година постъпва в Артилерийската школа, първото военно учебно заведение в Сърбия. Изучава с огромно старание военното изкуство и се готви за боен пълководец в идното въстание в България.
В Белград Ангел Кънчев за пръв път се среща с Васил Левски, Любен Каравелов и Панайот Хитов, които спомагат за оформянето на неговия революциен светоглед. Когато през август същата година в Белград се образува Втората българска легия, Ангел Кънчев и Левски се сприятеляват.
През пролетта на 1868 година сръбското държавно управление разтуря легията. Разочарованият Ангел Кънчев желае да напусне артилерийската школа и дружно с Левски да работи за освобождението на България. Дякона обаче упорства Кънчев да продължи военната си подготовка и той продължава следването си в IV-курс на артилерийската школа. През октомври 1869 година е създаден в чин кандидат-офицер. В края на същата година се разболява и се завръща при родителите си в Русе.
През 1870 година основният шеф на Дунавския вилает отпуска държавна стипендия на Ангел Кънчев да продължи учението си в земеделското учебно заведение в град Табор, Чехия. Там Кънчев следва единствено една образователна година. Има отличен триумф и се класира първи измежду близо 40-те свои съученици. Поради липса на средства обаче стопира образованието си и взема решение да се посвети на революционна активност.
БРЦК дефинира Ангел Кънчев за асистент на Левски и в края на септември 1871 година той отпътува за град Ловеч, където се среща с Дякона и до края на живота си остава негов най-верен сподвижник. В началото на месец октомври Левски и помощниците му Ангел Кънчев и Димитър Общи стартират взаимна работа по създаване на революционни комитети, подсилване на съществуващите, разискване на проектоустава, събиране на пари и други За да не будят съмнение, нормално се показват за търговци. Левски разпорежда на Ангел Кънчев касиерството през времето на техните обиколки из страната. Посещават Троян, Карлово, Клисура, Копривщица, Панагюрище, Пазарджик, Пловдив, Чирпан, Стара Загора. Сливен, Елена, Лясковец, Търново, а от там през Трявна, Габрово и Севлиево се завръщат в Ловеч.
В края на 1871-ва и началото на 1872 година Ангел Кънчев независимо провежда основаването на революционни комитети в Русе, Разград и Търговище. Към края на февруари 1872 година Кънчев подхваща втора обиколка из Търновския край, съпроводен от Отец Матей Преображенски (Миткалото), с който основават революционни комитети в село Михалци и в с. Бяла църква, отпред с Бачо Киро.
След тази обиколка Ангел Кънчев се насочва за Русе, откъдето по предписание на Левски би трябвало да отиде и Букурещ при Каравелов и приготви работите за привикване на общо събранче на БРЦК. На 5 (17) март 1872 година при опит да премине без паспорт в Румъния, Ангел Кънчев е предаден и с цел да не попадне жив в ръцете на турските управляващи, се самоубива с револвера си на русенското пристанище.
Ето по какъв начин Захарий Стоянов като свидетел на трагичното събитие го разказва в своите " Записки ": " Той пристъпи още няколко крачки напред, тялото му затрепери като есенен лист, огромните му огнени очи се задръстиха от сълзи, изгледа жално в близост си и откакто извика с треперящ глас: " Да живей България! " - хвана с две ръце дръжката на револвера си, студеното желязо на който напъха в пресъхналото си гърло... Глухо изгърмявание, като отдолу под земята, се раздаде в близост, револверът, който не хвана срещу заптиите, отскочи настрани, двете ръце, които доскоро го стискаха, крепко се заловиха за космите на разрушения череп, като да желаеха да прекратят мъчителните дейности на патрона, който беше се загнездил към този момент в мозъка - и грациозното тяло, безчувствено и окървавено, претъркули се на земята като клас, отсечен с жетварския сърп! "
" Научили сте посредством вестника за Ангел Кънчев, че се е умъртвил в Русчук и нищо няма открито в него. Човек проводихме и разбрахме по-тънко....Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава гибел … Не бойте се, братя български синове, от такава гибел! Защото през днешния ден е най-сладка, почтена и права гибел за всеки българин. Дързост и неизменност! Времето е близо, ще забележим и независимост! " - написа във връзка загубата Васил Левски в писмо до сливенци от 04.04.1872 година
Добре осведомени с връзките сред " младите " и " старите " български революционери, както и с масонската принадлежност на по-голямата част от управлението и тайната революционна полиция на комитетите в Русе и Гюргево, още тогава подлагат на подозрение обясненията за случилото се. Още по-критични са откривателите на тематиката към несъответствието на изложените в спомените на Никола Обретенов и " Записките " на Захарий Стоянов обстоятелства, съпоставени по време с други значими събития от този интервал. Да не приказваме, че по този начин разказано, " очевидството " на Захарий на трагичната гибел на Кънчев се срутва пред фактологията в причините на пристрастени към тематиката модерни откриватели.
И през днешния ден има историци, подозиращи скрит план за елиминирането на младия Ангел Кънчев, който твърдо е следвал позицията на Левски и се е държал на отдалеченост от тайните духовни общества. Не е напълно безпочвена и версията за съпричастност на Любен Каравелов към отстраняването на Кънчев, като в дъното на съмненията е тривиалният мотив за желани пояснения за неотчетена солидна сума национални пари. Така или другояче, един чист и прекомерно млад живот е рискуван пред олтара на националната независимост ", написа Искрен Веселинов.
" Ангел Кънчев е една от най-светлите персони от интервала на националноосвободителното ни придвижване. Първият асистент на Дякон Левски е едвам на 21 години, когато в името на комитетската загадка без съмнение избира дулото на револвера на Русенското пристанище. Денят е 5 (17) март 1872 година.
Той е роден през 1850 година в град Трявна, където преподавател в началните класове му е Петко Р. Славейков. Когато е десетгодишен, фамилията му се преселва в Русчук (Русе), столицата на Дунавската област. С отличния си триумф и качества в класното учебно заведение прави усещане на видни русенци и те го подкрепят да продължи образованието си в Болградската българска гимназия. Учи там една година, само че пристрастен от революционните настроения, отпътува за Белград, където през 1867 година постъпва в Артилерийската школа, първото военно учебно заведение в Сърбия. Изучава с огромно старание военното изкуство и се готви за боен пълководец в идното въстание в България.
В Белград Ангел Кънчев за пръв път се среща с Васил Левски, Любен Каравелов и Панайот Хитов, които спомагат за оформянето на неговия революциен светоглед. Когато през август същата година в Белград се образува Втората българска легия, Ангел Кънчев и Левски се сприятеляват.
През пролетта на 1868 година сръбското държавно управление разтуря легията. Разочарованият Ангел Кънчев желае да напусне артилерийската школа и дружно с Левски да работи за освобождението на България. Дякона обаче упорства Кънчев да продължи военната си подготовка и той продължава следването си в IV-курс на артилерийската школа. През октомври 1869 година е създаден в чин кандидат-офицер. В края на същата година се разболява и се завръща при родителите си в Русе.
През 1870 година основният шеф на Дунавския вилает отпуска държавна стипендия на Ангел Кънчев да продължи учението си в земеделското учебно заведение в град Табор, Чехия. Там Кънчев следва единствено една образователна година. Има отличен триумф и се класира първи измежду близо 40-те свои съученици. Поради липса на средства обаче стопира образованието си и взема решение да се посвети на революционна активност.
БРЦК дефинира Ангел Кънчев за асистент на Левски и в края на септември 1871 година той отпътува за град Ловеч, където се среща с Дякона и до края на живота си остава негов най-верен сподвижник. В началото на месец октомври Левски и помощниците му Ангел Кънчев и Димитър Общи стартират взаимна работа по създаване на революционни комитети, подсилване на съществуващите, разискване на проектоустава, събиране на пари и други За да не будят съмнение, нормално се показват за търговци. Левски разпорежда на Ангел Кънчев касиерството през времето на техните обиколки из страната. Посещават Троян, Карлово, Клисура, Копривщица, Панагюрище, Пазарджик, Пловдив, Чирпан, Стара Загора. Сливен, Елена, Лясковец, Търново, а от там през Трявна, Габрово и Севлиево се завръщат в Ловеч.
В края на 1871-ва и началото на 1872 година Ангел Кънчев независимо провежда основаването на революционни комитети в Русе, Разград и Търговище. Към края на февруари 1872 година Кънчев подхваща втора обиколка из Търновския край, съпроводен от Отец Матей Преображенски (Миткалото), с който основават революционни комитети в село Михалци и в с. Бяла църква, отпред с Бачо Киро.
След тази обиколка Ангел Кънчев се насочва за Русе, откъдето по предписание на Левски би трябвало да отиде и Букурещ при Каравелов и приготви работите за привикване на общо събранче на БРЦК. На 5 (17) март 1872 година при опит да премине без паспорт в Румъния, Ангел Кънчев е предаден и с цел да не попадне жив в ръцете на турските управляващи, се самоубива с револвера си на русенското пристанище.
Ето по какъв начин Захарий Стоянов като свидетел на трагичното събитие го разказва в своите " Записки ": " Той пристъпи още няколко крачки напред, тялото му затрепери като есенен лист, огромните му огнени очи се задръстиха от сълзи, изгледа жално в близост си и откакто извика с треперящ глас: " Да живей България! " - хвана с две ръце дръжката на револвера си, студеното желязо на който напъха в пресъхналото си гърло... Глухо изгърмявание, като отдолу под земята, се раздаде в близост, револверът, който не хвана срещу заптиите, отскочи настрани, двете ръце, които доскоро го стискаха, крепко се заловиха за космите на разрушения череп, като да желаеха да прекратят мъчителните дейности на патрона, който беше се загнездил към този момент в мозъка - и грациозното тяло, безчувствено и окървавено, претъркули се на земята като клас, отсечен с жетварския сърп! "
" Научили сте посредством вестника за Ангел Кънчев, че се е умъртвил в Русчук и нищо няма открито в него. Човек проводихме и разбрахме по-тънко....Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава гибел … Не бойте се, братя български синове, от такава гибел! Защото през днешния ден е най-сладка, почтена и права гибел за всеки българин. Дързост и неизменност! Времето е близо, ще забележим и независимост! " - написа във връзка загубата Васил Левски в писмо до сливенци от 04.04.1872 година
Добре осведомени с връзките сред " младите " и " старите " български революционери, както и с масонската принадлежност на по-голямата част от управлението и тайната революционна полиция на комитетите в Русе и Гюргево, още тогава подлагат на подозрение обясненията за случилото се. Още по-критични са откривателите на тематиката към несъответствието на изложените в спомените на Никола Обретенов и " Записките " на Захарий Стоянов обстоятелства, съпоставени по време с други значими събития от този интервал. Да не приказваме, че по този начин разказано, " очевидството " на Захарий на трагичната гибел на Кънчев се срутва пред фактологията в причините на пристрастени към тематиката модерни откриватели.
И през днешния ден има историци, подозиращи скрит план за елиминирането на младия Ангел Кънчев, който твърдо е следвал позицията на Левски и се е държал на отдалеченост от тайните духовни общества. Не е напълно безпочвена и версията за съпричастност на Любен Каравелов към отстраняването на Кънчев, като в дъното на съмненията е тривиалният мотив за желани пояснения за неотчетена солидна сума национални пари. Така или другояче, един чист и прекомерно млад живот е рискуван пред олтара на националната независимост ", написа Искрен Веселинов.
Източник: ruse24.bg
КОМЕНТАРИ