Децата, които шият дрехите ни
Тази тематика постоянно бива мотив за разнообразни мнения и отвращение, само че фотожурналистът Клаудио Монтесано Касилас взема решение да документира и покаже шокиращите фрагменти на деца, които правят рабски труд във заводи за произвеждане на дънки в Бангладеш.
Тези деца са принудени да прекарват дълги часове над шевните машини за одобрени интернационалните марки дънки, предопределени за експорт в Западна Европа. Това е методът, по който огромните маркови производители на облекла ни обезпечават удобно и естетично облекло.
Разбира се, тези деца нямат време да вървят на учебно заведение, защото работният развой им лишава целия ден. Те работят по 6 дни и половина на седмица. Работният ден се състои от 12 часа, а заплащането е по-малко от $ дневно. По-малко от $ дневно, през който те шият, лепят пайети и етикети, боядисват платове, махат неверно пришитите шевове на дънките и правят машинно разчистване. На всеки служащ приблизително се пада да ушие повече от хиляда части плат всекидневно.
Поради натовареността на работния ден, те се къпят, хранят и постоянно спят на работното си място.
Според УНИЦЕФ към 1 милион деца на възраст от 10 до 14 години се наемат на работа в Бангладеш. Броят им обаче внезапно пораства с нарастване на възрастовата група.
Бангладеш е вторият експортьор на текстил в света след Китай. Износът на облекло е главният стопански мотор на страната, който й обезпечава по 25 милиарда $ годишно. За потребностите на шивашката индустрия годишно се наемат 4 милиона души, множеството от които дами.
Но в тези неофициални заводи се наемат най-вече момчета и мъже, защото на дамите не е разрешено да спят на работното си място.
В региона Кераниндж в столицата Дака има стотици заводи с нерегламентиран индустриален развой, който се трансформира в сериозен фактор на замърсяване с токсични химикали.
В една дребна стая може да са ситуирани 15 шевни машини и в множеството случаи тези пространства са без спешни изходи, проекти за пожарна сигурност и пожарогасители. През 2013 година повече от 1100 служащи умират във фабрика за произвеждане на текстил заради неналичието на надзор върху сигурността на изискванията на труд. Хора, които идват от селата в огромните градовете в устрема си за по-добър живот.
Самият фотограф споделя: " Неформални заводи " са компании, които не са публично регистрирани в Бангладеш, произвеждащи облекла за локалния, а от време на време и за индийския пазар. Тези заводи също по този начин създават дрехи за добре познати и одобрени интернационалните марки посредством подизпълнители. В Бангладеш има към 7 000 неофициални заводи и защото не са регистрирани, тези фабрики не са подложени на надзор за сигурност, не са подложени на широкомащабни оценки на сигурността на постройките от пожар. Условията на работа и оборудванията са с доста по-ниско качество от множеството публични експортно насочени заводи. В множеството от тях няма инспектори по труда и всичко това не получава никакво внимание от интернационалната общественост. “
Работнички в Дака. В формалните заводи за облекло в Бангладеш около 60% от служащите са дами. Работните условия нормално са по-добри от неофициалните заводи.
Източник: fashionrevolution.org
Снимки:
