Нашата епоха отглежда детето ти и го прави лицемерно, фалшиво

„ Нашата ера отглежда детето ти и го прави лицемерно, подправено и го учи да сподели един друг от действителността облик. Не го учи да обича, да се смирява, да се въздържа. “ ~ Архим. Андрей КОНАНОС 

╫ Децата имат аргументи да са неприятни

Не съществува неприятен човек, и твоето неприятно дете – помниш ли, че веднъж говорихме за това? – то е доста положително. Просто би трябвало да стане по-добро и да се видят тези секрети, които го скриват, и тази хубост, която в този момент е покрита с пороци, с бурени и с тръни, само че под тези бурени съществува хубост, великолепие, красота. Зад всяко неприятно дете има хубост. Но единствено Христос вижда това.

Затова Христос ни е споделил: трябва да станете като децата, елементарни, смирени, незлобни, благи. Мисля, че когато Христос е споделил, че би трябвало да станем като деца, Той е имал поради дребните деца, тъй като, когато не след дълго детето порасне, още от първите години в детската възраст, единствено да придобие малко еднаквост и да осъзнае своето аз, от този момент в него стартират да се появяват първите семенца на злото, първите бурени, първите пороци, нарцисизъм, дебелоглав, искания. Искам моето! Това е мое! Не! Изчезвай! Не те желая, желая това! И си казваш: какво е имал поради Христос, когато е споделил да станем като децата?

Господ е имал поради дребните деца, младенците, почтените деца, които не са били повлияни от възрастните, децата, които не са били развалени от нашето време, които другите не са трансформирали и не са ги създали прибързано възрастни деца, заболели, и психически, и телесно, и умствено, и прочувствено, и волево, всичко - разрушили сме децата. Светът ни стана подобен, че децата да не са деца. Вече не съществува детска възраст, непорочност. Невинни са единствено до момента в който са дечица, само че незабавно щом да стартират да израстват, към този момент няма непорочност. Виждаш деца, които играят в телевизионни филми и някое споделя: аз ще потегли с тази! Искам да накарам еди-коя си да се влюби в мене! Искаш ли ме, обичаш ли ме? Искаш ли да имаме връзка? И виждаш някакви деца от втори – трети клас да изричат такива думи. Не съществува непорочност, не съществува обич, не съществува детската прегръдка, където едното дете прегръща другото и го целува даже по устата; дребните дечица не схващат какво вършат и от непорочност и елементарност се целуват на всички места и нищо не схващат. Сега ние скапваме децата. Щях да кажа – скапват ги – но ние ги скапваме. Ние, огромните, неприятните, възрастните, които също надълбоко в себе си сме положителни, само че в последна сметка положителното е доста надълбоко и се губи с течение на времето. Децата обаче за нищо не са отговорни. Нашето време като че ли се е зарекло да напоява в душата на детето единствено семената на злото, като че ли се зарекло по този начин да обработва детето, че да усилва в него всичко най-лошо, което съществува като зародиш, т.е. това, което назоваваме увлечение, податливост към злото, греховното увлечение, което всички имаме като деца на Адам и Ева и ние сме заквасени с него.

Въпросът е да не напояваш семената на злото, а да ги чистиш, да ги претвориш, да ги обработиш, да направиш дивата маслина питомна, т.е. да преобразиш, да присадиш прегрешението, който е в детето и да го превърнеш в добрина. Да преобърнеш и промениш злото в положително. Ти не правиш това. Не го вършим. Това са го правили единствено светците. И детската възраст към този момент не крие в себе си красиви неща. Детето, всеки човек, носи в себе си доста благоприятни условия – и към положително, и към зло. Светият човек, да вземем за пример св. Георги, св. Василий, св. Григорий Богослов, св. Николай, св. Марина, св. Параскева – тези светци какво са създали? Те се подвизавали и усилили всичко положително, което имали в себе си, а всяко зло обърнали в положително. Те не напоявали злото. И станали като деца. И виждаш един монах-дядо, или една калугерка, или един възрастен духовник, а е като дете - добър, мил, гледаш очите му и разбираш, че е незлобен. Защо? Защото в живота си не са напоявали злобата в себе си. Нито те, нито техните родители, нито тяхната среда. Средата, в която са израснали е била добра. Нашата ера прави тъкмо противоположното. Сякаш се е зарекла да не развива положителните страни на детето, тъй като, в случай че направи това, ще вземе да стане светец, нашето време не желае светци, а желае да усили всичко неприятно, което съществува в него.

Възпитанието, което получаваме, обкръжението, майката и бащата, кварталът, акцентът, който се слага от малкия екран не оказват помощ на детето да развие хубавите детайли на душата си и добротата, която има. А то има добрина, само че тя е капитал, който още не е създаден, то е нещо, което би трябвало да създаде, да се подвизава, да се поумори, да потече кръв от душата му, с цел да стане положително. Човек не става добър, в случай че бъде оставен да прави каквото си желае. Ако оставиш детето си без грижа, няма да стане положително, нужно е образование, т.е. би трябвало да грабнеш педагогиката, която Бог ти дава и да се подвизаваш, това, което прави светецът – бори се, подвизава се.

На какво положително е научила малкия екран твоето дете? Да обича? На обич? Виждал ли си в миналото детето ти да плаче, бидейки трогнато от малкия екран, тъй като е видяло нещо, което е докоснало неговата душа? Виждал си го да плаче, когато загуби неговият тим. А да ругае, да крещи, да чупи, да ругатни, да се ожесточава, такива неща към този момент си виждал. Виждал си го да желае да му купиш доста неща, тъй като по този начин го е научила малкия екран. Лошото дете, което казваш, че имаш, тъй като то е положително – малкия екран го е направила такова. Не се карай на детето си, малкия екран непрекъснато му демонстрира, че съумелият човек през днешния ден би трябвало да има доста неща, да бъде лаком, да не стопира. Имаш телефон? Вземи и различен! С този ли ще останеш? Вземи си различен! Смени пакета, вземи нова карта, не спирай дотук! Купи си нови облекла! Смени движимостите си, автомобила си! Не оставяй с този! Постоянно. Нашето време прави детето ти потребител, лаком лакомец, прави го егоцентрично, себелюбиво, сластолюбиво. Не е ли по този начин? Детето ти не е отговорно, клетото дете, което е станало неприятно, което през целия ден може да стои пред огледалото, да се гледа и да желае да си направи прическата, да се гласи и посредством това да желае да има еднаквост. Всичко това му е посочила малкия екран. А тя какво демонстрира? Порокът. Кой недостатък: това, че телесната хубост е всичко. Трябва да се научиш да бъдеш красив; който не е хубав, не минава. Ако не си прекрасен, девойките не те виждат. Какво значи да не те виждат? Скоро чували ли сте думата „ обичам “? Никой не ти споделя: Другият не те обича, а ти споделя: не те вижда! Нашето време учи детето да се държи по този начин, че да го виждат. За да те виждат, какво искаш да имаш? Външен тип, витрина, значи, двуличие. Нашата ера отглежда детето ти и го прави лицемерно, подправено и го учи да сподели един друг от действителността облик. Не го учи да обича, да се смирява, да се въздържа. Как да учиш детето да се въздържа откакто ти самият мислиш, че то е изостанало, откакто няма връзка. Телевизията му демонстрира, че от малко би трябвало да има връзка. Обаче не му споделя тази връзка до каква степен ще стигне. Колко връзки ще имаш преди да се ожениш? Колко аборта ще направиш преди да се ожениш? Къде е добротата? Как детенцето ти да стане положително, откакто не е научено да има сиянието на чистотата? Виждали ли сте чисто лице? Човек има такова лице, до момента в който стигне до избрана възраст, само че откакто порасне малко, губи това нещо. В изражението на лицето влизат лукавост, неучтивост, мръсотията, тинята и окаяността на света, следите от многочислените връзки и детето се научава на такива неща. Детето не е отговорно за това, че е неприятно, а епохата, целият свят, който го прави неприятно. Това е ера, която не основава светци. За да станеш през днешния ден светец, би трябвало да дадеш огромен отпор против духът на времето си.

...Децата не са отговорни. Пак го споделям – децата не са неприятни, а нашата ера се е зарекла да скапе децата, те са положителни, те са неприятни и положителни дружно, нуждаят се от коригиране, имат дефекти, само че откакто всички ги насочват към злото и им споделят: ако направиш това нещо, което е неприятно, ще ти кажа отлично на тебе! Супер си! Успя, отлично! За такова нещо в предишното някой би ти споделил: защо направи това? Защо пушиш? Нощният живот, пушенето, пиенето, опиатите в този момент се считат за актуален метод на живот, за просвета, за цивилизация. Падението е станало метод на живот, блян, философия. Объркани хора философстват и другите стоят и се дивят, като ги слушат и споделят: леле, доста хубаво го сподели, брате мой! А той споделил някаква нелепост, споделил е нещо, което не може да устои в живота, което никого не поддържа, на никого не оказва помощ, не може да те поддържа в болката, не може да победи гибелта. Нищо.

Днес децата не се занимават с нищо значително, а с това, което ние им предлагаме, с цел да обслужат нашите лични ползи. Това не е доктрина, тъй като психолозите споделят, че точно юношите са целевата група на рекламите, което значи, че цели браншове от бизнеса, големи средства, милиони се крепят върху юношеските стремежи, разгар, фантазии, мечти. Не е ли по този начин? Всички тези кафенета, клубове, които вършим за младите, клубове на покварата, се крепят върху желанията на младите, които заплащат за тях; поради младите се влага в тях, младите ги устоят. Това е тяхната клиентела – младежите. Затова притежателите залагат на младите и споделят: трябва да хванем младите; ще им извадим живеца, с цел да не се съпротивляват! Когато имаш живец, нерв и някой те допре, реагираш. Младият през днешния ден не реагира. Научили са го да реагира против свещеника, когато желае да му каже нещо и е подготвен да го удари, да го заплюе; по този начин са го научили, детето не е отговорно. Когато обаче направи нещо, поради което душата му в действителност би трябвало да реагира и да каже: какво върша в този момент? Взимам опиати, замесвам се с тази компания, заставам до късно през нощта... Това е заплаха, гибел, ще се забъркам, тогава другият му споделя му: какво ще се забъркаш? Това е животът! Видяхте ли? Смъртта е наречена живот; нощният живот е наименуван светлина, а животът на Църквата, животът на Христос от мнозина се счита за нещо необичайно, нещо безпочвено, нещо, което е отвън времето и пространството, което не ме визира, което няма какво да ми каже. 

Децата не са отговорни. Така са ги научили. За сполучлив през днешния ден се счита друг, който е преклонен, а този, който има доста връзки, който крещи – по този начин са научили детето – в учебно заведение разногласията се решат посредством пердах, произшествия, групи, клики, събираме се и набиваме някой, крадем. Едно дете ми сподели, че го хванали в метрото и му взели якето. Други деца, негови другари. На различен – обувките, тъй като били маркови и ги взели. Кой накара тези деца да крадат обувки, мобилни телефони, да бият другите, да чупят? Кой? Те не са се родили по този начин. Я виж фотосите от предишното им – били са почтени дечица. Кой възпита по този начин децата, кой ги направил по този начин неразпознаваеми тези, които преди години са били ангели? Нашата ера прави децата такива! Телевизията не е научила детето ти да има мир в душата си, да има елементарност, да се задоволява с малко, да се радва на дребното, а да желае от ден на ден и повече! Искам да си хвана едно хубаво момиче, не която и да е, и я желая не с цел да я обичам, не с цел да се обвържа, не с цел да сътворявам семейство, не любовта ми да се вкорени някъде, не да я виждам и да й се веселя, а желая просто нещо да взема, тъй като съм егоистичен. За този метод на мисленене е отговорно детето, то го научава от заобикалящата го реалност, това са посланията на света към нас. Трябва да си прекрасен, мощен, богат, с цел да си съгласно модела на малкия екран. Само по този начин ще имаш бъдеще, в противоположен случай няма да имаш предстоящ! Ако не следваш този модел не напредваш, ти си детето, на което всички се подиграват, отиваш в ъгъла, положителното детенце, злочестивото детенце. Смиреният през днешния ден не коства, не се осъществя. Някой ми сподели, че при изявление за работа в една компания, в случай че му кажат - ти си най-хубавият! и той каже: е, не съм най-хубавият, има и по-добри от мене! – тогава няма да го назначат. Днес би трябвало да се съгласиш, че си най-хубавият, да тъпчеш другите и да казваш – най-хубавият съм, всички ще ви разбия! Къде е любовта, поради която Христос споделя, че в случай че някой ти изиска нещо, да му дадеш всичко и ризата си даже, да жертваш нещо за другите. Отстъпи поради другия. Ако направиш по този начин, обаче минаваш през днешния ден за жертва. Нашата ера ни задава избран модел и по този начин възпитава децата.

Виждаш дребното дете, преди да се скапе, преди да го развалим, преди да го разрушим, когато му даваш нещо нищожно, една брошура, една писалка, и то си играе. Но растейки, нещата се трансформират. Всичко имаш и нищо не те удовлетворява. Всичко купуваш и все си неудовлетворен. Това е нашата ера. Такива стават децата. Детето е най-хубавото дете на света. Просто то е дете на твоята ера, на нашата ера – болно, страдащо, с потребности, както споделяше дъртак Порфирий – има потребност от помощ, комплицирано е, помислите са го объркали. И в случай че едно такова дете слуша в този момент, то няма да разбере доста добре това, което приказвам. Защото, знаеш ли, в този момент ти приказвам за друга татковина, която сме изгубили, за носталгия, за прекарване, което някои деца в никакъв случай не са живели, тъй като детето не е почувствало какво значи хубаво семейство, с цел да си го напомни и да се трогне. Разбираш ли? Когато детето от бебе израства в несигурно семейство, по какъв начин аз в този момент да му напомня какво е хубавото семейство, хубавият живот, откакто в никакъв случай не го е живяло? Ти обаче, възрастният, който слушаш, имаш мемоари, несъмнено помниш някои твои дядо и баба, чичо или своите родители, живял си в хубаво семейство и казваш: да, по този начин е, трансформирали сме през последните години! Много бързо, стремително се трансформира светът. Атмосферата на нашия живот, изискванията и нашият манталитет напоследък се трансформират доста бързо, ние се сриваме и все пак съм доста оптимистичен, знаеш ли за какво? Защото не вървим на добре и това е доста оптимистично – за Църквата, не за света – за света това е път към самоубийство, само че за Църквата тази покруса, която живеем, е доста оптимистична, тъй като от дъното, до което не след дълго ще стигнем, ще се принудим да нададем зов и да кажем: какво става, бе, хора? Как стигнахме до дъното? Стигнахме дъното, не можем повече! Какво ще стане? И когато нададем зов, и кажем Господи помилуй ни!, тогава съществува вяра.

Не знам дали това, което споделям, ти оказва помощ и те кара да се замислиш, просто го споделям, с цел да отсъждаш по-ясно за детето си, по-спокойно, да не викаш доста, да не му се караш внезапно, да помислиш – когато започваш да му се караш, да му викаш и даже да го ругаеш, което за жалост също правиш – че детето ти към този момент е ударено и смачкано в живота от толкоз неща, през които е минало и може да се изморяваш през целия ден на работа, само че детето е доста измъчено, като че ли и то е работило осем часа, тъй като са го изморили малкия екран, простотията на възрастните, прегрешението на възрастните, неналичието на смисъл, животът без смисъл. Знаеш ли какво нещо е детето да живее толкоз време без същностен смисъл, знаеш ли каква отмалялост е това за душата? Огромна отмалялост. То израства с компютъра, само че няма смисъл в живота и полудява, през днешния ден децата се разболяват от компютрите. Докато никое дете не се е разболяло от молитвата, от Христос, от св. Причастие, от Църквата, от любовта, от приказките на бабите. Сега от компютъра ги водят в болничното заведение – по този начин споделят. Деца, които получават рецесии като епилептиците, са изумени от компютъра и стават подвластни...

Обичай детето си, прощавай му, разбирай го, това, което споделят децата, е истина: възрастните не ме схващат! Разбери го. Аз не те поучавам да му казваш: отлично, имаш право във всичко! А да се поставиш малко на негово място. Помисли по какъв начин е пораснало, какви прекарвания е имало, какви въпроси е имало. Ти в този момент слушаш това предаване, детето слуша ли? Не. Ти слушаш обещано нещо и се замисляш, мислиш, мозъкът ти се очиства, филтрираш, преценяваш, сравняваш, детето не слуша такива неща, а слуша това, което му дава нашата ера и тя, в случай че няма Христос, по какъв начин ще очисти мозъка му?

...Детето ти е доста положително, просто е изтерзано и засегнато. Обикнете вашите деца!

Със съкращения от: „ Децата имат аргументи да са неприятни “, Архим. Андрей Конанос, превод: Константин Константинов
Източник:
Картина: DALL-E