За трите елемента на глупостта в интернет, споделено от Франсоа

За трите детайла на нелепостта в интернет, споделено от Франсоа Жост – почетен професор по информатика и връзки в Новата Сорбона – Париж III, създател и почетен шеф на Центъра за проучване на медийните облици и звуци. 

Социалните мрежи – глупави и зли

Социалните мрежи не са някакво напълно ново начало, радикално разкъсване с предишното. В една книга, която излезе наскоро – „ Злото в деяние в цифровата ера “ – осветлих това, което нарекох, базирайки се на Кант, трансценденталните условия за злото, тоест изискванията за опция на неговия израз в уеб 2.0.

Общество на спектакъла, общество на присъдата

Първото изискване произтича от това общество на спектакъла, разказано от Ги Дьобор, в което претърпяното е превърнато във очевидно или – в случай че искате – човешкият живот е редуциран до външния му тип. Това води създателя до следното определение: „... спектакълът не е цялост от облици, а обществено отношение сред хора, опосредствано посредством облици “. Няма потребност да променяме каквото и да било в тази дефиниция, с цел да я използван към фейсбук, където фотосите построяват личността на потребителя и връзките му с неговите „ другари “. Именно обликът стои в центъра на всяко обществено опосредстване. Колкото до туитър, някои проучвания демонстрираха, че съществуването на изображение в известието мощно покачва броя на ретуитванията.

Второто изискване е разширението на региона на оценката. Още през 1980 година Мишел Фуко съобщи като открит факт: „ Не е за поверие какъв брой доста хората обичат да съдят. Всички съдят на всички места, непрекъснато. Сигурно това е едно от най-простите неща, дадени като умеене на човечеството. “ Непрекъснатото увеличение на форумите, уеб страниците за шерване на видеоклипове и предлаганата опция за предоставяне на мнения придадоха оптималната просторност на тази обич към преценката. Още повече че опцията да го прави, маскиран с псевдоним, разрешава на потребителя всевъзможни прекалености, без да поема особени опасности. Кой може да си разреши лукса да търси кой се крие зад някакъв IP адрес, с цел да разкрие виновника за някаква засегнатост?

И въпреки нито индивидуализмът, нито егоцентризмът да са нови – малкия екран им даде многочислени благоприятни условия за изява през 80-90-те години, – уеб 2.0 ги хипертрофира, като даде на всеки един опцията да върти света към себе си. Facebook онлайн, който разрешава на който и да е да стане осведомителна медия, като снима света подобен, какъвто го вижда със своя смарт телефон, е единствено един от последните признаци. Оттук нататък, в случай че всеки човек може да бъде център, от който потегля всичко, не е елементарно да се отличиш. Това поражда многочислените тактики на потребителите, с цел да се откроят от масата и да станат звезди.

Показване като в театър, повишаване на оценките за всичко и всеки, без ограничаване, нужда да си прочут, с цел да съществуваш... Как тези три детайла от действието на обществените мрежи влияят интензивно към този момент не върху неприятното, злото, а върху нелепостта? И въпреки сигурно да не изчерпват тематиката, те ще ми послужат като компас, с който да се ориентирам в полето, чиято външна страна не е на никое място, а центърът му е на всички места...

Действителността? Един елементарен облик...

Създаването на уеб сайтове за споделяне – като ютюб – даде опция на всеки да бъде „ верига “, в която той освен е свободен да събира харесваната от него информация, само че най-много му е разрешено да разгласява личните си видеозаписи. Тази опция даде нов напредък на представянията на самия себе си. Сред тях разцъфтя цяла серия материали, чиято цел е да докажеш на другите, че си кадърен да извършиш едно или друго. Това стартира през 2014 година с Neknominations, в които участникът трябваше да изпие на екс няколко чаши алкохол, да се снима и да провокира трима души – с посредничеството на обществените платформи като фейсбук – да създадат същото в границите на 24 часа. Беше последвано във Франция от „ Във водата или ресторант “, като внесе от Съединените щати Cold Water Challenge, което – както сочи името му се състоеше в скачане в студена вода, в противоположен случай играещият трябваше да заплати обяда на приятелите си, все съгласно същия принцип на веригата на номинациите. Няма потребност да споделям, че доста смелчаци скочиха във водата: в ютюб се наброяват не по-малко от 19 600 видеоклипа. И, несъмнено, упражнението докара до доста злополуки – рухвания, подхлъзвания, – само че и до значително съдбовни събития: един юноша се удави в Бретан, откакто скочи с колело, завързано за единия му крак; различен, в Па дьо Кале, умря в резултат на фрактура на черепа и гръбначни контузии. Въпреки това мнозина участници избираха за идващ участник жена си, брат си или сестра си.

Ако можем – без необикновен риск някой да ни възрази – да заявим, че да умреш, с цел да приемеш сходно предизвикателство и да застрашиш живота на околните си, е нелепост, би трябвало да отбележим, че тя заимства характерностите, за които към този момент приказвах, непосредствено от телевизионната реалност. Първата – очевидно – е посредничеството на проявлението на себе си, без което залогът ще изгуби забележителна част от това, което го прави забавен. И в действителност това, което в тази ситуация е значимо за извършващия този жест, е да бъде забелязан, като че ли известната формула на ирландския мъдрец Джордж Бъркли „ Esse est percipi “ (Да бъдеш, значи да бъдеш забелязан) е девизът на индивида от цифровата ера. 

Втората линия, която е в основата на телевизионната реалност, е радикалното разделяне сред изпълнителя и фена: единият се мъчи, другият го гледа. Освен това първият крещи и ругае, а вторият е удовлетворен. Това е прословутият садизъм на фена, чиито корени предусеща още Лукреций в „ За природата на нещата “: „ Приятно е, когато ветровете над безкрайното море издигнат талази, да гледаш от сушата тестванията на другите: не че страданието човешко ни доставя такова огромно наслаждение, само че гледката на тъгите, от които самият ти си се отървал, е сладко нещо. “

Действителността става облик, който няма повече компактност от глуповато телевизионно предаване или комичен видеоклип. Не е за удивление, че най-гледаният клип от провокациите е този с една млада жена, която се подхлъзва и си удря мощно краката в понтона: 302 164 души са гледали записа, 17 000 са го харесали и единствено 182 не са го одобрили! 377 коментара прибавят злобни забележки, подсилени от обстоятелството, че преди да скочи, тя е декларирала, че „ дамите имат също толкоз храброст да скочат във водата “. За да придобием визия за наличието, ето една къса извадка:

Sheshounet преди 1 година
Краката ти се самоубиха, толкоз им беше писнало да търпят нелепостта ти

B14091990 преди 3 години
Модерната френска жена в целия си искра: Нелепа!

crystal преди 1 година
Жените са положителни да им скочиш, само че не и да скачат

MonsieurPoptart преди 3 години
Дебела истерична луда

sjdhsjd23 преди 3 години
Феминистките са все по този начин зловредни

Faydeurshaigu преди 1 година
Абе аз персонално съм жена и съгласно мене скачането във вода не е „ мъжка “ работа. Тя си обърква теорията единствено поради предизвикването:’)

Както се вижда от тази дребна извадка, която няма смисъл да продължаваме, както предизвикването, по този начин и тази, която му е дала отговор, са преценени като глупави от потребителите. Те от своя страна демонстрират същинска неприязън или сексизъм, даже от време на време и двете дружно, с очебийно наслаждение от обидата и – в последна сметка – слагане под въпрос на равенството мъж-жена. Показването на едните провокира у фена наслаждение, съразмерно на нелепостта, която вижда в него, и на опцията, която то му дава, да изрази отвращението си (в случая към жена, към дамите или към феминизма) и да бъде малоумен... и злобен по едно и също време.

…

Макар и на своя си език, който не е моят език, тези подбрани мнения чудесно показват какво е нелепостта в ерата на обществените мрежи: формулиране на безапелационни оценки, свеждащи живота до забележимото и издигащи като правила на общуването „ несъмнено публично отношение сред хора, опосредствано посредством облици “, съгласно гледището на Ги Дьобор.

Един от детайлите, които изведох на напред във времето, с цел да окачествявам обществените мрежи, още не се е появил: потребността от популярност, с цел да се чувстваш жив. И въпреки да е в зародишно положение в демонстрирането на храброст, приписвана на скачането в ледена вода, той нерядко е в основата на наличието в обществените мрежи. Какво да направя, с цел да се откроя от масата консуматори на интернет? Това е казусът, който би трябвало да решат всички, стремящи се към популярност. Решението постоянно се състои в някакво зрелищно деяние. Видяхме, че някои не се двоумят даже да слагат в заплаха непосредствен човек, с цел да одобряват предизвикателство. Понякога потребителите на ютюб стигат много по-далеч. Като онази двойка млади американски родители, които снимаха видеоклип, с цел да станат известни: дамата стреля с револвер в гърдите на мъжа си, който се защищава с енциклопедия, за която се допуска, че би трябвало да спре патрона... „ Ние с Педро евентуално ще заснемем един от най-опасните видеоклипове, създавани в миналото “ – планува дамата и по-късно стреля в мъжа си. Стана това, което трябваше да стане: тя беше наказана на шест месеца затвор за убийството на брачна половинка си... Върхът на нелепостта беше доближат по всички индикатори. Но можем да се обзаложим, че ще има и други сходни изстъпления...

Трите детайла на нелепостта в интернет, които изложих, имат и доста други прояви, освен показаните в тази публикация. И въпреки те да съставляват интерес с това, че могат да дадат съвсем ендогенна формулировка на нашия обект на проучване, защото идват от вътрешността на терена, който я прави толкоз плодородна, въпреки всичко има един въпрос, който остава провесен: кои са хората, които демонстрират тази нелепост? Профилите на участниците са прекомерно нищожни и е съвсем невероятно да се разбере кои са, какъв е общественият им генезис, на каква възраст са, а от време на време и от кой пол са. При тези условия е мъчно да определим пред каква нелепост сме изправени, в случай че допуснем, че и тя – също като удоволствието – е друга съгласно другите възрасти. Единственото, което можем да заключим от прегледаните образци, е, че правописът, който засвидетелстват, принадлежи по-скоро на младежи, чието просветително ниво безспорно не е най-хубавото. Ще поема ли риска да кажа, че става дума за юношеска нелепост? Готово.

От: „ Психология на нелепостта “, изд. „ Изток-Запад “, 2019 г. 
Картини: DALL·E