Коя ще е следващата жертва на границата между живота и смъртта, където ученикът Костадин бе пометен от джипа с бясна скорост, а тялото му изхвърча на 30-ина метра
Тази заран жителите на село Атия се разсъниха и за „ положително утро “ научиха злокобната новина за следващата покруса. Поредното семейство бе почернено от „ войната по пътищата “, в която всички сме пасивни и дейни участници. Война, която годишно лишава повече животи от някои от най-опасните вируси на планетата.
Трагедията с 16-годишния първенец Костадин Джардов от Професионалната гимназия по туризъм можеше да бъде предотвратена, а родителите му да не ридаят върху обезобразеното му тяло на следващия ден.
Днес Костадин потегли в точния момент за учебно заведение в студената, мрачна и дъждовна заран. Зареден с възторг и предпочитание, младежът сви към автобусната спирка, пресичайки прилежно четирилентовия основен път Бургас-Созопол при пешеходната пътека, снабдена с предупредителни знаци за ограничаване на скоростта от 80 на 60 км/ч. При самата пешеходна зона, на кръстовището има дори и камера за снимане на извършители.
Днешният ден не бе с нищо по-различен от останалите такива, в които Костадин е пресичал – той е правил това в продължение на 8 години. Но през днешния ден ориста се намеси по нечовечен метод.
Пътят му към абитуриентския бал, към фантазията му за развиване в чужбина е бил кръстосан внезапно от автомобил, движещ се, по всяка възможност, със скорост над позволената. Тялото му отскача на 30 метра след пешеходната пътека, където още личат следите от кръвта. Спирачен път на джипа " Шевролет Каптива " липсва.
Оказва се, че от години жителите на село Атия упорстват за обезопасяване на тази пешеходна пътека, по която всекидневно децата от селото пресичат, с цел да стигнат до учебните заведения си. Родителите им вървят на работа в Бургас. През тъмните часове на денонощието тя не е задоволително осветена и меко казано „ е в цялостен, непроницаем мрак “.
Единствен ориентир за пресичащите възпитаници – като пътеводна светлина и граница сред живота и гибелта, са фаровете на колите. Факт е обаче, че не постоянно скоростта на движещия се автомобил може да бъде вярно и сполучливо преценена по две ярки жълти светлинки.
Дали Костадин е погледнал, тъй като водачът въобще не го е видял в сумрака в 6,45 часа, дали се е движел с превишена скорост и дали момчето е съумяло да реши скоростта му – въпроси, които може би в никакъв случай няма да получат справедлив отговор.
Може би обаче е редно да попитаме дали не е належащо въпросната пешеходна пътека да бъде боядисана с багра, която вместо да гълтам светлината при дъжд, да отразява най-малко част от нея, правейки я по-ясна и забележима в тъмните часове?
Необходимо е на това място да има по-силно осветяване, което през нощта да демонстрира на бързащите и явно неотразяващи пътните знаци водачи, че там има пешеходна пътека?
Може би даже би трябвало да се построи пасарелка, оборудване което не е кой знае какъв брой скъпо. А за какво на въпросното място не се сложат легнали служители на реда от двете страни, които да принуждават водачите да понижат?
„ Престъпно безхаберие “, както го разказват хора от селото. Дали осветлението щеше да предотврати днешния драматичен случай?
Няма по какъв начин да върнем Костадин, нито Вальо, който бе погубен по подобен метод на същото място преди години , само че можем да се поучим от грешките си. Защото на това място има и други произшествия с съдбовен край.
Почивай в мир, дете!
Източник: Флагман.бг
Трагедията с 16-годишния първенец Костадин Джардов от Професионалната гимназия по туризъм можеше да бъде предотвратена, а родителите му да не ридаят върху обезобразеното му тяло на следващия ден.
Днес Костадин потегли в точния момент за учебно заведение в студената, мрачна и дъждовна заран. Зареден с възторг и предпочитание, младежът сви към автобусната спирка, пресичайки прилежно четирилентовия основен път Бургас-Созопол при пешеходната пътека, снабдена с предупредителни знаци за ограничаване на скоростта от 80 на 60 км/ч. При самата пешеходна зона, на кръстовището има дори и камера за снимане на извършители.
Днешният ден не бе с нищо по-различен от останалите такива, в които Костадин е пресичал – той е правил това в продължение на 8 години. Но през днешния ден ориста се намеси по нечовечен метод.
Пътят му към абитуриентския бал, към фантазията му за развиване в чужбина е бил кръстосан внезапно от автомобил, движещ се, по всяка възможност, със скорост над позволената. Тялото му отскача на 30 метра след пешеходната пътека, където още личат следите от кръвта. Спирачен път на джипа " Шевролет Каптива " липсва.
Оказва се, че от години жителите на село Атия упорстват за обезопасяване на тази пешеходна пътека, по която всекидневно децата от селото пресичат, с цел да стигнат до учебните заведения си. Родителите им вървят на работа в Бургас. През тъмните часове на денонощието тя не е задоволително осветена и меко казано „ е в цялостен, непроницаем мрак “.
Единствен ориентир за пресичащите възпитаници – като пътеводна светлина и граница сред живота и гибелта, са фаровете на колите. Факт е обаче, че не постоянно скоростта на движещия се автомобил може да бъде вярно и сполучливо преценена по две ярки жълти светлинки.
Дали Костадин е погледнал, тъй като водачът въобще не го е видял в сумрака в 6,45 часа, дали се е движел с превишена скорост и дали момчето е съумяло да реши скоростта му – въпроси, които може би в никакъв случай няма да получат справедлив отговор.
Може би обаче е редно да попитаме дали не е належащо въпросната пешеходна пътека да бъде боядисана с багра, която вместо да гълтам светлината при дъжд, да отразява най-малко част от нея, правейки я по-ясна и забележима в тъмните часове?
Необходимо е на това място да има по-силно осветяване, което през нощта да демонстрира на бързащите и явно неотразяващи пътните знаци водачи, че там има пешеходна пътека?
Може би даже би трябвало да се построи пасарелка, оборудване което не е кой знае какъв брой скъпо. А за какво на въпросното място не се сложат легнали служители на реда от двете страни, които да принуждават водачите да понижат?
„ Престъпно безхаберие “, както го разказват хора от селото. Дали осветлението щеше да предотврати днешния драматичен случай?
Няма по какъв начин да върнем Костадин, нито Вальо, който бе погубен по подобен метод на същото място преди години , само че можем да се поучим от грешките си. Защото на това място има и други произшествия с съдбовен край.
Почивай в мир, дете!
Източник: Флагман.бг
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ