Тази невероятна история се развива във величествените планини на Северна

Тази невероятна история се развива във величествените планини на Северна Америка, където измежду заснежените върхове се крие кътче от успокоение и естествена хубост.

Това място е заобиколено от плодородна зелена котловина и гъста гора, която е дом на разнообразни диви животни. Тук има единствено тишина и успокоение. Далеч от паниката на града се намира къщата на Франц Смит, мъж на междинна възраст с прошарена брада и мъдри, положителни очи.

Порасналите деца на Франц се преместили в огромния град в търсене на нови благоприятни условия, оставяйки Франц и брачната половинка му сами в техния спокоен планински дом.

През целия си живот Франц е бил природозащитник, човек, който посвещава времето и силата си на грижата за животните, също като татко му и дядо му преди него.

Дълги години предците на Франц пазят и се грижели за пасящите по ливадите овце и зайци. Всяко създание било част от живота им по един или различен метод.

Но един ден с мъжа се случило нещо, което го научило на значим урок.

Необичайна находка

Един ден, с цел да разведри деня си, мъжът отишъл в гората, с цел да огледа региона. Свежият утрешен въздух изпълвал дробовете му, до момента в който решително крачел по познатата пътека. Изведнъж чудноват тон привлякъл вниманието му.

След шума Франц се натъкнал на сърцераздирателна панорама. На земята лежал ранен млад орел с развалено крило.

— Горкият — измърморил Франц, приближавайки внимателно орела. Хищната птица го погледнала с уплашени очи, цялостни с болежка.

„ Не се притеснявай, няма да те нараня “, споделил успокояващо Франц, като постепенно протегнал ръка към птицата. Внимателно увивайки орела в якето си, с цел да не му предизвиква повече болежка, Франц го вдигнал в ръцете си, пробвайки се да не промени позицията на разваленото крило.

„ Хайде, приятелю “, сподели той нежно. — Хайде да се приберем и да излекуваме крилото ти. И носейки орела на ръце, Франц се върна, с цялостна решителност да направи всичко допустимо, с цел да помогне на раненото творение.

У дома Франц сложил орела на безшумно и безвредно място и с опитни ръце, цялостни със съчувствие, почнал да лекува крилото му. Внимателно го почистил, обработил и бинтовал с деликатност. През цялото това време дребният див звяр го следил с деликатни, блестящи очи.ю

През идващите дни и седмици мъжът се грижил за орела с непоколебима лоялност. Хранел го, поил го и деликатно следял възобновяване му. С течение на времето сред тях се открила дълбока връзка.

Франц описа необикновени домашни истории за живота си и планините. В отговор орелът го погледна със спокоен, вторачен взор. Мълчаливото му наличие беше тип компания, която Франц ценеше.

Но дивите животни принадлежат на природата, а не на хората, и Франц разбирал това. Така че, когато пристигнал денят, в който орелът бил задоволително мощен, с цел да лети, Франц го извел на открито.

Сърцето му било изпълнено както с наслада, по този начин и с горест.

Франц обичал природата и животните, само че също по този начин знаел, че е пристигнал моментът да пусне орела да си отиде, да му разреши още веднъж да полети над обичаните му планини. С финален взор към своя избавител, орелът разперил криле и се издигнал във въздуха, завръщайки се в своя дом – небето.

Франц гледал, до момента в който се трансформирал в дребна точка, чувствайки успокоение и задоволство от свършената работа и оказаната помощ.

Завръщането на орела 

Историята обаче не свършила дотук. Връщайки се в планините, орелът траял да посещава своя избавител и жена му. На всеки няколко дни той сядал на близкото дърво и се включвалл в безмълвното другарство със златните си очи. Връзката сред Франц и орела в никакъв случай не изчезнала.

В тяхното другарство те разкрили взаимно съгласие, връзка, която надхвърляло думите, посредством тяхната грижа и добрина. Франц намерил другар в птицата, другарство, което щяло да продължи през идните години и което в последна сметка щяло да сплете фамилиите им.

Раждането на внучето

В фамилията на Фрац се родил внук, Алберт. Родителите му решили да заведат бебето в планината, с цел да се срещне с баба си и дядо си.

„ Виж, Алберт “, споделил Франц, държейки внука си в ръцете си и седнал на верандата на къщата, „ Това са планините, където дядо ти е живял през целия си живот, и някой ден ще те науча на всичко тук. “

В същия миг във въздуха прозвуча прочут вик.

Франц вдигнал взор и видял кой кръжи над тях.

Странното държание

Орелът следил тържеството от мястото си, без да откъсва очи от хората до своя избавител. С наближаването на нощта обаче орелът почнал да се държи необичайно, да издава необикновени крясъци и да пляска с криле.

Франц, който следил орела, се почувствал разтревожен, нещо не било наред.

И тогава се случило невъобразимото. Орелът ненадейно внезапно скочил от мястото си, втурнал се към центъра на празника и, за удивление на всички, сграбчил бебето в  ноктите си и мигновено отлетял с него.

Никой даже нямал време да реагира.

Сърцето на Франц спряло, когато видял орела да носи внука му в небето. Празникът приключил ненадейно, сменен от злокобна тишина.

Тогава, като един, семейство Смит се втурна след орела, викайки мощно и размахвайки ръце в обезверен опит да накарат птицата да върне детето. Франц беше в потрес и цялостен смут.

Съществото, което той считал за другар, лишило внука му, той не можел да го разбере. Как може птица, която посочила толкоз доста признателност и другарство, която в никакъв случай не е нападала Франц, в този момент да направи това?!

Страхът за дребния Албер бил подправен с възприятие за изменничество.

Той се доверил на орела, отворил дома и сърцето си за него и в този момент изглеждало, че всичко това е най-голямата неточност в живота му…

Но надълбоко в себе си мъжът отказвал да повярва, че животното може да нарани някой от фамилията му. Може би Франц не е знаел нещо?!

С тези мисли фамилията пробягало към 400 метра от мястото, където е отвлечено детето.

Разковничето

И тогава земята се раздрусала, пронизителен плач извършил въздуха и планините зад къщата на Франц почнали да се покриват с лавини от камъни и сняг. Къщата стояла много надалеч, само че големи камъни с пръст вървели тъкмо през моравата, където преди 5 минути всички се забавлявали, разрушавайки цялата веранда и пода на къщата.

Франц и фамилията му спрели на място, гледайки с смут по какъв начин домът им е опустошен от свлачище. Къщата, която е била дом на доста генерации, се трансформирала в руини за секунди. Но тогава орелът се върнал от небето.

Той гладко се спуснал и сложил Албърт на земята незасегнат. Цялото семейство се втурнало към него, прегръщайки го и плачейки от облекчение. Франц се обърнал към орела. Очите му били цялостни с учудване и признателност, които не можели да бъдат предадени.

„ Ти знаеше “, споделил той. „ Ти знаеше, че това ще се случи. И ти отнесе Албърт на безвредно място. Ти избави всички ни. “

Ако орелът не бил отнесъл бебето, хората просто нямаше да имат време да реагират на лавината.

Птицата просто го гледала със златните си очи, блестящи с съвсем човешки разсъдък. След това с един финален писклив зов орелът се издигнал в небето и липсващ от погледа, като се сбогувал с Франц.

Може би орелът е споделил на своя избавител, че е изплатил дълга си, спасявайки цялото си семейство едновременно.

От този ден нататък Франц и фамилията му в никакъв случай не не запомнили дълга си към този правилен орел.

Въпреки че къщата им била разрушена, те останали живи и невредими с помощта на навременната интервенция на птицата. Тази история се трансформирала в самобитна фамилна традиция, която всеки участник блестящо описвал на вечеря в компанията на другари и посетители.

Може би никой не би повярвал в това, само че имало прекалено много очевидци, а Франц има почтена известност.

А орлите са доста умни птици, способни да схващат хората. Орлите живеят в недопечен свят, където загубата на способността да летят съвсем обезпечено ще докара до гибел. Следователно помощта на Франц не можела да бъде забравена. Дори дивите животни могат да бъдат необикновено признателни!