Внучката помолила умиращата си баба да й изпрати знак. И почнало да се случва нещо необикновено:
Не е елементарно да приемеш гибелта на обичан човек. Винаги има вяра, че те, млади и щастливи както преди, ни гледат някъде от небето.
Мишел Макдъглас от Халоуел, Америка, е родена на същия ден като баба си и е първата от общо седемте внуци. Заедно те чествали 45 следващи рождени дни, които нормално включвали по две торти за всяка рожденичка.
От момента, в който Мишел се родила, тя и баба й, която била наричана просто Нана, построили някаква специфична връзка между тях, споделя младата жена пред портала Love What Matters. Мишел е израснала, заобиколена от грижа и обич, каквито може да даде единствено една любяща баба.
Бабата работела на три смени, с цел да оказва помощ на фамилията, гледала внучката си, когато била болна, и постоянно била до нея в сложни моменти. Ето за какво, когато след двегодишна сполучлива битка с рак, ужасната болест се върнала още веднъж, като че ли земята изчезнала отдолу под краката на Мишел.
Този път лекарите просто вдигнали плещи, не било по силите им да оказват помощ на старата жена.
През последните седмици от живота на баба фамилията бдяло непрекъснато до леглото й. Една вечер я посетила Мишел. Мишел споделя, че тя в никакъв случай няма да не помни този ден.
„ Смеехме се, ядохме китайска храна и гледахме обичаните й излъчвания. Тогава започнахме да приказваме за организацията с нестопанска цел, която основах в нейна чест. Сложих ръка върху нейната и споделих: „ Бабо, когато стигнеш до небето, апелирам те, изпрати ми доста монети, с цел да знам, че си наоколо. “ Тя се засмя и сподели: „ Добре “.
След два дни по-късно Нана умряла.
А скоро след погребението Мишел по знамение стартира да намира монети на всички места.
„ Първо ги събирах по 10, а след това по 100 “, спомня си тя. „ И всякога прошепвах: „ Благодаря ти, бабо, обичам те “.
Внучката откривала пари на най-неочаквани места: на преди малко почистения с прахосмукачка пода, под душа, в преглежданата 100 пъти кутия с ръчно направени произведения.
Мишел разкрива: „ Майка ми се пошегува и сподели: „ Мишел, трябваше да й кажеш да изпраща банкноти от двайсет $. “ Но монетите за мен са идеални[…]. “
В продължение на няколко години Мишел слага находките си в стъклени буркани, само че с течение на времето събрала толкоз доста монети, че дамата решила по някакъв метод да провежда съхранението им.
Заедно със брачна половинка си тя сглобила пано от остарели дъски и залепила монети върху него, като ги подредила във формата на сърце.
„ Плаках и не можех да спра… Сърце… Наистина, какво друго би могло да изрази по-добре такава огромна обич? “ – спомня си Мишел.
Днес паното виси на стената, напомняйки на внучката за тази, която я е дарила с огромна обич и грижа от момента на раждането й. И Мишел има вяра, че някъде там баба й я гледа от облаците и й изпраща монети, както даде обещание.
