Тази година Театър пред театъра“ завърши с пиесата на Йордан

Тази година „ Театър пред театъра “ приключи с пиесата на Йордан Радичков „ Опит за хвърчене “. И както се оказа, това беше просто съвършен край.

Не бях напълно сигурна какво да чакам от дефиницията „ зрелище хепънинг “, само че изненадата беше във всички връзки приятна. Режисьорът Стоян Радев приготвя премиера на „ Опит за хвърчене “ през ноември на огромната сцена на театъра, а сега подготовките са на стадий текст, без декори и без костюми. Затова пък музиката към спектакъла е подготвена и тъй като още не е записана, Теодосий Спасов и неговият квартет свириха онлайн по време на представлението. В предговора си към „ Опит за хвърчене “ Радичков обръща огромно внимание на музикалния декор на пиесата, както и на самата музика на балона и до момента в който музиката във кино лентата „ Привързаният балон “ постоянно ми се е коствала странна и даже неприятна, Теодосий Спасов с кавала си в действителност може да изсвири музиката на целия свят – с вятъра, с облаците, с ангелите и с реещия се в небето балон.

На процедура присъствахме на едно зрелище, изиграно с доза импровизация от артисти, облечени във всекидневните си облекла и единствено с два-три предмета от реквизита – питомната гарга Момо и вездесъщото каче. Режисьорът присъстваше на сцената от самото начало, само че намесата му беше минимална.

„ Опит за хвърчене “ е без подозрение гениална пиеса и тя, както всичко Радичково, си е безусловно годна във всяко едно време. Трябва да отбележа, че Стоян Радев по никакъв начин не се е изкушил да трансформира, добавя или осъвременява истинския текст. Героите на пиесата са си там със своя си език, остроумия, заяждания и специфики. Цяла Аврамова махала на село Черказки търчи след балона, който плува в небето и въвлича в това гонене и в този полет цялата аудитория. Това е една групова гонитба и по тази причина е мъчно да се отдели един артист повече от различен, още повече че всички очевидно на драго сърце и даже пристрастеност вземат участие в това премеждие. Ето ги: Георги Мамалев, Мария Каварджикова, Николай Урумов, Валентин Танев, Марин Янев, Дарин Ангелов, Валери Йорданов, Деян Ангелов, Зафир Раджаб, Христо Петков, Йосиф Шамли, Павлин Петрунов.

Краят на представлението, по избор на режисьора, остана загадка за публиката. А съгласно вътрешна информация зад кулисите, декорите са повече от впечатляващи. Смешна, мъдра, тъжна, прочувствена и приказна – тази пиеса просто би трябвало да участва на родна сцена непрестанно, тъй че наесен обезателно ще я виждам отново.