Търсете своите...
Търсете хора мощни, щастливи.
Те са като звезди – не вдигнеш ли глава, няма да ги видиш.
А когато очите ти се потопят в звездния прахуляк, разбираш какъв брой е безконечен техния рой.
Търсете своите хора.
Те също се опасяват, страдат.
Те също имат своите тъмни дни, провали, неточности.
Но подготвени са да минат през страха, да впрегнат ритъма на времето.
Те прелестни са във нещо, във друго пък са неприятни.
Не завиждат, не се жалват.
С признателност срещат подаръците на ориста и се обичат, по тази причина че триумфът им се е усмихнал.
Търсете правилните и честните.
Които няма да крият сълзите и гнева си зад престорени усмивки.
Те приказват това, което мислят.
И въпреки не постоянно да е прелестно, те пращат истината в сърцето ви.
Затова е почтено. Не е завист, а обич.
Търсете хората, които можете да обичате постоянно.
Търсете достойните, които чакат вашата обич.
Търсете тези, които са цялостни с живот.
Търсете звънките и ярките, с луничките и с бръчиците.
Търсете в парка и на сцената, радостни и тъжни, дребни и огромни.
Те наподобяват на децата, те вървят през живота с религия в положителното, само че виждат всичко – и черното, и бялото – само че живеят поради жълтото, аленото, синьото...
Търсете ги.
Нужно е единствено да вдигнете глава.
Автор ~ Юлиан Туровский
Източник ~ AdMe.ru
Илюстрация ~ deviatart.com
