Чувстваш се добре, ако можеш да съзерцаваш света с тъга - ИМАНТС ЗИЕДОНИС
Тъгата е свободна.
Когато човек е ядосан, като че ли са му поставени букаи.
Нетърпимостта е горчива.
Чувстваш се добре, в случай че можеш да съзерцаваш света с горест.
Тъгата е свободна, тя е като птиците, понесли свободата на крилете си.
Когато съм печален, виждам на хората към мен отвисоко.
Съжалението те дърпа към земята.
Арогантността чака да я виждат.
Дали тъгата може всичко да обгърне с взор отвисоко?
Тъгата е здрачът на душата. В мига, когато слънцето е залязло, а звездите още не са изгрели. (Недей да палиш лампата в стаята!)
Синкав здрач зад стъклата на прозорците. И снегът по покривите на къщята става все по-синкав.
А тъгата е като враните по заснежените сини дървеса. (Недей да палиш лампата в стаята!)
Някакъв препълнен трамвай с безжизнено циклопско око подрънква в здрача.
Хора с коледни елхи под мишница бързат по улиците.
Земята е свръхнатоварена, по тази причина и ти несъмнено се чувстваш като с букаи и обезпокоен!
С какви възли сте стегнати вие, хората!
Привързани един за различен като с въженца. В неразгадаема плетеница. Истинска неразбория.
Потънал в своята горест, аз съм по-свободен от вас.
И потеглям незабавно, накъдето си желая. (Недей да палиш лампата в стаята!)
Никога ли не сте имали време да потъгувате?
Могли ли сте да си позволите в миналото да не запалвате лампата в стаята?
Имантс Зиедонис е роден през май 1933 година в фамилията на риболовци в окръг Слока. Той е един от най-известните латвийски поети.
На млади години упражнява разнообразни специалности – пътен строител, преподавател, библиотекар, редактор в печатни издания. По-късно заема влиятелни постове като ръководител на борда на Съюза на латвийските писатели, ръководител на Латвийската културна фондация, работи като консултант на министъра на културата и други
Още с първите си изявления през 50-те години Имантс Зиедонис изявява яркия си гений и притегля вниманието на читателите. Той е част от поколението, което съумява да се възползва от частичната независимост на така наречен Ера на Хрушчов .
Поезията му е ексцентрична, цялостна е с парадокси и обрати на мисълта, а изказът постоянно е „ непоетичен “. Въпреки това по руско време тиражите на книгите му, които доближават до 75 000, се разпродават за часове, тъй като читателите бързо откриват в редовете им явното опълчване на режима и апелите за независимост на личността.
Освен с поезията си Зиедонис е прочут и с епифаниите си – философска лирика в прозаичност, с филмовите си сюжети, с есетата и журналистическите си материали, които постоянно са привличали читателите.
Напуска ни на 27 февруари 2013 година
превод: Аксиния Михайлова
