Т.нар. Източен въпрос е почти през целия ХIХ век сред

Т.нар. Източен въпрос е съвсем през целия ХIХ век измежду невралгичните проблеми в интернационалните връзки. Главните противници в Източния въпрос са Русия, от една страна, Англия, Франция и Австро-Унгария, от друга. Освободителната по своята същина роля на съветската политика среща мощно противопоставяне от страна на тези три западни страни. В развиването и развръзката на Източния въпрос взе участие и Прусия, по-късно Германия, само че нейната политика е едва проучена в историческата литература и остава в сянка.

Досега нямаше изцяло монографично проучване на тази тематика нито в българската, нито в задграничната историография. И ето, то към този момент е на път към читателите. Монографията се назовава " Бисмарк, Източният въпрос и Българското избавление 1858-1878 " (изд. " Захарий Стоянов " ), неин създател е огромният наш историк акад. Константин Косев. Книгата е в три елементи. От първата научаваме каква е концепцията на Бисмарк по Източния въпрос и по какъв начин се образуват главните й правила. Втората част се назовава: " Политиката на Прусия по Източния въпрос по отношение на войните за обединяване на Германия (1856-1871) ". Третата част разкрива ролята на Бисмарковата дипломация в Източната рецесия (1875-1878), като е показано отношението на немското държавно управление към Руско-турската война и присъединяване на Бисмарк в мирните договаряния от края на войната до Берлинския контракт.

Изключителна е заинтересоваността на Бисмарк от Източния въпроси. Акад. Косев написа: " В концепцията си по Източния въпрос Бисмарк не влага известния пангермански смисъл, обхванат от блян за агресия и въздействие в Европейския Югоизток. За Бисмарк Източният въпрос е уместно средство, с което се пробва да контролира връзките на Прусия-Германия с останалите велики сили. В този смисъл Източният въпрос има огромно значение в връзките на Прусия-Германия с Русия. "

Историческият труд на проф. Косев е плод на изследване на извори, документи, историографски творби от целия свят, създателят си е сложил задачата да разкрие и до каква степен политиката на Бисмарк е повлияла на делото на Българското избавление. Тя в известна степен оказва удобно влияние за разрастване на българската освободителна битка. И защото Бисмарковата дипломация работи срещу запазването на целостта на Османската империя и оказва помощ на Русия в битката й против Високата врата, тя се трансформира в удобен външен фактор за българската гражданска война. Постоянният блян на Бисмарк е да " разпалва " Източния въпрос за да провокира военната интервенция на Русия. А това съответствува с задачите и ползите на българското освободително придвижване. Вестта за жестокото потушаване на Априлското въстание дава мотив на " стоманения канцлер " да причисли гласа си към европейското публично мнение в отбрана на българите. Германия поддържа Одринското съглашение и Санстефанския контракт, по тази причина може да се одобри, че за разлика от другите западни страни, Германия има позитивна роля по отношение на нашето Освобождение.